Община ковачевци з а д а н и е / по чл

Цели

• 
  Регулиране в устройствено отношение процесите на по-нататъшната урбанизация на територията на общината в граници, които да не накърняват целостта и стабилността на природната й среда.
  
• 
  Извеждане на устройствени проблеми, произтичащи от ОУПО, които да бъдат включени в ежегодните програми за прилагане на ОПР.
  
• 
  Прилагане на устройствени принципи на по-нататъшно изграждане и техническо съоръжаване на жизнената среда в населените места и останалите обитавани територии в съответствие със съвременните европейски критерии и стандарти, при търсене на максимален ефект при инвестирането и запазване на характерни качества и уникалност на териториите, на община Ковачевци така и на съседните общини
  
• 
  Планиране на територията на общината да става по начин, осигуряващ съхраняване и едновременно с това пълноценно включване в жизнен оборот на природното и културно наследство на общината с оглед устойчивост и взаимно стимулиране при развитието на всички системи .
  

• 
  Определяне на общата структура на територията по преобладаващото предназначение на съставните и структурните и части.
  
• 
  Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите по предходната точка.
  
• 
  Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура.
  
• 
  Обосноваване развитието на комуникацион­но-транспорт­ната инфраструктура на общината и определяне съответстващото му усъвършенстване на транспортните мрежи.
  
• 
  Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение;
  
• 
  Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита
  
• 
  Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната й среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им;
  
• 
  Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-историческото наследство и природните забележителности;
  
• 
  Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последователност на реализирането им във времето.
  

• 
  Да послужи като основа за цялостното устройство на общинската територия, като определи общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните и структурните части и общия режим на устройството им, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Неговите предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове, с които се конкретизира устройството и застрояването на териториите на ниво поземлен имот.
  

• 
  Да доразвие положителните идеи и тенденции, заложени в предходни устройствени проекти и планове и други проучвания за територията на общината.
  
• 
  Да отчете външните връзки на общината като стимулатор за развитие. Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие с целесъобразността им не само на общинско, но и на междуобщинско ниво. Съобразяване предвижванията на разработки на територията на съседни общини или предвиждане (иницииране) на такива, отнасящи се за общи устройствени проблеми, като борба с рисковите фактори от наличните водоеми, развитие на транспортната и др. техническа инфраструктура и пр.
  
• 
  Да формира комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени диспропорции между отделни части на общинската територия.
  
• 
  Да сведе до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване;
  
• 
  Да създаде устройствени възможности за използване на природния и културно-историческия ресурси за развитие на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;
  
• 
  Да създаде условия за развитието на социалната и техническата инфраструктури инфраструктура
  
• 
  Да осигури възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия - общинско задължение;
  
• 
  По отношение на икономическото развитие на общината - да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение земеползването.
  
• 
  Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите, като се съблюдават и изискванията за устойчивост на системите.
  

- територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

- територии за превантивна устройствена защита (по чл. 10, ал. 3 на ЗУТ);

- рискови територии – зони със свлачища и ерозия и потенциално наводняеми територии;

- територии за прилагане на ландшафтно устройствени мероприятия.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначение и видове устройствени зони да се извърши с номенклатурата и възможностите на Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (по-нататък - Наредба № 7/2003 на МРРБ), при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони, , и на фактическото ползване. За територията на общинския център да се съблюдават предвижданията на действащия цялостен устройствен план.

ІІ. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ
2.1. Релеф
Релефът на територията на общината е разнообразен, преминава от планински и полупланински по високите части в котловинен по ниските части. Равнинно-хълмистия комплекс обхваща долините на реките Струма, Светля и Косматица, около селата Калище, Лобош, Егълница и Ковачевци. Котловинният характер на релефа обуславя пролетните и ранни есенни слани. Планинско – котловинният релеф оказва силно влияние на годишните валежи и температурните характеристики. Разнообразието на релефа е следствие от геоложкото развитие на територията.
2.2 Геология
В геоложко отношение територията на община Ковачевци е изградена от седименти на долната креда – апт, и отложения на кватернера.
Аптският комплекс е представен от три хоризонта - песъчливо-мергелен, ургонски и теригенен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници,

Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели.

Теригенният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си.

Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини.

Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини.

Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси - свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др

Общината се отличава с голямо разнообразие на климатичните условия и ресурси, поради разнообразието в релефа. Преобладаващата част от територията на Общината има планински и полупланински характер. Климатът в най-ниските части, които са със средна надморска височина около 735 м, се отнася към умерено-континенталната област. В по високите части, до 1150 м надморска височина, той преминава в планински. Котловинният характер на релефа обуславя пролетните и ранните есенни слани. Планинско–котловинният релеф оказва силно влияние на годишните валежи и на температурните характеристики които показват че продължителността на слънчевото греене за годината надхвърля 1700 часа. Периода на задържане на температурата над 10 градуса има средна продължителност 130-200 дни ,което е благоприятно за различните дейности на човека. Средногодишната сума на валежите е 450 мм на кв.м., а средногодишното снегозадържане е около 51 дни (с дебелина на снежната покривка 10-12 см).

Периода на задържане на температурата над 10 градуса има средна продължителност 130-200 дни, което е благоприятно за отглеждането на определени селско-стопански култури.

Средната продължителност на слънчевото греене надхвърля 1700 часа годишно.

Продължителността на облачните дни варира от 8 до 14 на месец.

Преобладават северозападните и североизточните ветрове, чиято сила е умерена.

Средногодишната сума на валежите е около 450 мм. на кв. м., а средногодишното снегозадържане е около 51 дни (с дебелина на снежната покривка 10 -12 см.) Планинско-котловинния релеф оказва силно въздействие на разпределението на валежите и температурите на въздуха. Относителната влажност на въздуха се колебае от 58% през август до 79% през декември.

Голяма част от горските земи са силно ерозирали. Територията на общината е включена в списъка на общини чийто земи са застрашени от ерозионни процеси и с леситост по-малка от 60 %. Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Горите в района на Общината, в по-голямата си част, са държавна собственост. В резултат на възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд, значително се увеличи делът на частните гори.

Местното население ползва дърва за огрев и малки количества строителна дървесина. Голяма част от пашата на добитъка се осигурява от горите.
Задачите на ОУПО по отношение на горските територии са:
- отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони както и устройствения им статут, съгласно чл. 4 на Закона за горите;

- определяне на обхвата на горите и горските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т. 5 на Наредба 7);

- на база устройствени съображения - формулиране на конкретни предложения за увеличаване дела на курортните гори и горските паркове за сметка на дървопроизводителни гори в рамките на съществуващите горски територии
III КУЛТУРНО- ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
3.1. Недвижими паметници на културата (ПК) в границите на населените места
Ковачевци

Основната част от недвижимите обекти на КИН със статут, определен по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, е концентрирана в общинския център. На територията на община Ковачевци са разположени много и разнообразни паметници на културата и исторически забележителности. Това е предпоставка за качественото развитие на туризма чрез акцентиране към историческото и културно наследство при прилагането на целенасочена и адекватна политика от местната власт и жителите на Общината.

Едни от най-значимите забележителности са : Дом на културата с. Ковачевци, къща-музей на Георги Димитров, средновековен параклис, намиращ се на високо над скалите на язовир „ Пчелина”, етнографски комплекс с. Лобош- килийно училище, музейна сбирка в с. Светля, антични селища в селата Сирищник, Ракеловци, Калище, Егълница и др. доказващи отминали древни култури- тракийска, римска, ранновизантийска

С оглед на разнообразното присъствие на културно-исторически забележителности ще бъдат създадени предпоставки за развитието на различните видове туризъм.

• 
  1. Антично селище- с. Егълница, вид- археологичен, категория – местно значение
  
• 
  2. Антична гробница и некропол, Джелева махала , с. Калища, вид- архелогически, категория-местна
  
• 
  3. Средновековна църква „Св. Атанас”,с. Калища, вид- аргеологически, категория- местно
  
• 
  4. Лобно място на Стоян Лепоев, с. Ковачевци, вид- исторически, категория- местно
  
• 
  5.Родна къща на Георги Димитров, с. Ковачевци, вид- исторически, категория- местно
  
• 
  6. Античен некропол м. „Чуклето”, с. Ковачевци, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  7. Антично селище м. „Падината” 2 км. източно, с. Ковачевци, вид- археологически, категория-местно
  
• 
  8. Църква „Св. Арх. Михаил”, с. Косача, вид- архитектурно-художествен, категория- местно
  
• 
  9. Антична и средновековна крепост, м. Вучански камък, с. Лобош, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  10. Църква „Св. Харалампий”, с. Лобош, вид- Художествен, архитектурн-строителен, категория- местно
  
• 
  11. Къща на Серафим Ненков Тонев, с. Лобощ, вид- архитектурно-строителен, категория- местно
  
• 
  12. Къща на н-ци на Павел Радев Греков, с. Лобош, вид- архитектурно-строителен, категория- местно
  
• 
  13. Къща на Радка Петрова, с. Лобош, вид- Паметник на културата, категория- местно
  
• 
  14. Църква „ Св. Никола Летни”, с. Пчелинци, вид- народна старина, категория- местно
  
• 
  15. Средновековна църква „Св.Иван Летни”, м. „Камък”, с. Пчелинци, вид- археологически, категория- национално
  
• 
  16. Църква „Св. Иван Летни”, с. Пчелинци, вид- художествен, категория- национално
  
• 
  17. Средновековна църква „св. Спас” при гробищата, с. Пчелинци, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  18. Останки от църква, 150 м югоизточно, с. Пчелинци, вид- архитектурно-строителен от Античността и Средновековието, категория- местно
  
• 
  19. Антична крепост м.”Равнище”, 2 км западно, с. Ракиловци, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  20. Църква „Св. Богородица”, с. Светля, вид-архитектурно-художествен, категория- местно
  
• 
  21. Къща на Борис Стоянов, с. Сирищник, вид- исторически, категория- местно
  
• 
  22. Антично селище м. „ Падината” 2 км източно, с. Сирищник, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  23. Антично ранносредновековно селище м. „ Ушите” 500 м западно, с. Сирищник, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  24. Средновековна църква под Градището 1,5 км западно, с. Сирищник, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  25. Антично селище м. „Църквище”,мах. „Соколовица” 3-4 км северозападно, с. Сирищник, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  26. Средновековна църква в гробищата 3-4 км северозападно, с. Сирищник, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  27. Църква „Св. Петка” при гробищата, с. Сирищник, вид- художествен , категория- национално
  
• 
  28. Тракийска крепост вр.Тумба 2,5 км северно, с. Слатино, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  29. Средновековна крепост на р.Светля Градище 1,5 западно, с. Чепино, вид- археологически, категория-местно
  
• 
  30. Средновековна църква- Анево църкве под Градище 1,5 км западно, с. Чепино, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  31. Средновековна църква Ранинско църкве в гробища в селото, с. Чепино, вид- археологически, категория- местно
  
• 
  32. Манастирска църква „ Св. Пр. Илия”, с. Чепино, вид- архитектурно-художествен, категория-местно
  

• 
  Антично селище м. Падината на 2км източно с.Ковачевци
  
• 
  Антична крепост м. Равнище на 2 км ападно с.Ракиловци
  
• 
  Антично селище м. Падината на 2 км източно с.Сирищник
  
• 
  Антично ранно средновековно селище м.Ушите 500м. западно с.Сирищник
  
• 
  Антично селище м. Църквище мах.Соколовица 3-4 км. северозападно с.Сирищник
  
• 
  Тракийска крепост вр.Тумба 2.5км. северно с.Слатино
  
• 
  Средновековна крепост на р.Светля, Градище 1.5км западно с.Чепино
  
• 
  Средновековна църква Анево църкве под Градище 1.5км западно с.Чепино
  

Като цяло степента на проученост и социализация на недвижимото археологическо наследство на общината понастоящем е неудовлетворителна.

При разработването на плановите предвиждания, засягащи културно-историческото наследство и неговото опазване, следва да се има предвид още, че с Писмо 4349/04.12.1992 на НИПК са декларирани като исторически паметници на културата всички възпоменателни знаци в и извън населените места, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 години.

3.3. Движими паметници на културата

То е представено основно в богатата колекция на Дома на културата или бившият Дом – паметник „Георги Димитров”. Сградата е строена от 1949 г. до 1957 г. Експозицията проследява хронологически живота и делото на Георги Димитров. Към момента сградата е Дом на културата.

В почти всяко населено място към читалищата има разкрити музейни експозиции, като голяма част от тях са свързани със сурвакарството. В Програмата за трансграничен туризъм се обосновава появата и налагането на туристическия пазар на дестинация “Долината на маските”. В основата на дестинацията е заложен уникалния културно-исторически феномен – обичаят “Сурва” и карнавалните маскаради в района на Ковачевци, с красивата и чиста природна среда, в която е възникнал и се е съхранил. Община Ковачеци е люлка на сурвакарството по поречието на река Струма.

През последните години на база съхранените сурвакарски традиции в Ковачевци се провежда пролетен карнавал „Долината на маските”, който има потенциал да се превърне от регионално в национално и международно събитие. Предстои отварянето на врати на „Етнографски център „Сурвакари” в село Ковачевци - практическо решение на нуждата от ярка и целогодишна туристическа атракция, която да задвижи налагането на туристическата дестинация “Долината на маските”. Етнографският център “Сурвакари” ще представи и популяризира една от най-зрелищните зимни игри в българската обичайно-обредна система – „Сурвакари” като част от траен туристически продукт в рамките на предлаганата дестинации.

Специфичният дял на общината в сферата на нематериалното културно наследство е свързан с двата празника. Сурова през януари и фестивалът „Долината на маските“ които се провежда през март.

Липсват специфични устройствени режими, гарантиращи опазването на средата като цяло и превенцията срещу неадекватна съвременна строителна намеса.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Паметниците от Античността и Средновековието не са проучени напълно. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия, както и във връзка с ново строителство. Социализацията на това наследство е недостатъчна. Липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение - приемна и информационна инфраструктури, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр.

Обектите, в които се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и различните форми на представяне на местното нематериално наследство, от своя страна обогатяват потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции.

За целта плановите предвиждания следва да се съобразят със спецификата на обектите на наследството:

- според пространствената им структура и териториален обхват;

- според научната и културна област, към която се отнасят и принадлежността им към определен исторически период;

- според културно-историческата им стойност.

В плана следва да се отразят и съблюдават устройствените аспекти на режимите за опазване на паметниците и тяхната среда, вкл. изричните предписания по отношение опазването, издадени от компетентния държавен орган по законоустановения ред (съществуващи и предстоящи, във връзка с изпълнението на разпоредбите на Закона за културното наследство.

Планът трябва да установи основанията за прилагане разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 7/2003 на МРРБ по отношение определянето на “територия с КИН”,?

ОУПО може да предпише по-подробни изисквания към последващите нива на устройственото планиране, свързани с опазването и социализацията на паметниците на културата в населените места или в новопредвидени за урбанизация територии, и/или за създаване на други документи (програми, местни наредби и пр.), представляващи необходим инструментариум в комплексния процес на опазването на наследството.

Планът следва да третира устройствените проблеми на достъпа и изграждането на приемната инфраструктура при онези от обектите извън населените места, които представляват ресурс на туризма или имат значение за процесите в живота на местното население.