Безработни лица по възраст

Безработни лица по възраст

Таблица № 38

Безработни лица по професионален признак

Таблица № 39

Действащите в момента програми за временна заетост и “От социални помощи към създаване на заетост” са почти единствения в момента изход от безработицата за безработните лица, регистрирани в Бюрото по труда-Видин и съществен фактор за намаляване на социалното напрежение в общината.

В бъдеще време е необходимо да се разшири кръга на професии, за които се разкриват субсидирани работни места, както и да се създадат по-добри условия на труд, с цел наемане на работа на повече безработни на младежка възраст и на безработни с по - високо образование.

Изводи:

Намаляване на населението в икономически активна възраст;

Неблагоприятни тенденции във възрастовата и образователна структура на работната сила;

Доминиращ брой регистрирани безработни без специалност и ниско образование;

Висок процент на безработица в селата;

Нарастване рисковата група на безработните младежи;

Нарастване групата на безработните над 50 години;

Циклична безработица – висок процент на регистрираните безработни за втори и трети път;

Прогресивно увеличение и висок процент на продължително безработните;
Активно сътрудничество с работодателите;

Използване на всички възможности за квалификация и преквалификация на безработни и заети;

Трайна диспропорция между търсенето и предлагането на работна сила;

Липса на сезонна заетост.

• 
  “Стоматологичен Център № 1 – Видин” ЕООД
  
• 
  “Диагностично консултативен център № 1 – Видин” ЕООД
  
• 
  “Самостоятелна медико-техническа лаборатория І - Видин” ЕООД /Зъботехническа лаборатория/
  

Основно звено в здравеопазната система на общината и на областта е МБАЛ "Св.Петка" АД гр.Видин, в което Община Видин има акционерно участие.

През годините преференциално се продадоха сгради – общинско имущество /бункерите/, част от които се превърнаха в здравни кабинети и здравни центрове за нуждите на извънболничната помощ; подпомогнаха се с оборудване и се ремонтираха центровете на медицинските практики на личните лекари в населените места, определени за такива, което даде възможност здравното обслужване да е еднакво навсякъде в общината. Аптечната мрежа се приватизира, а общинското предприятие се ликвидира, като на тяхно място се изградиха частни аптеки на принципа на пазарното търсене, което заедно с разкритите представителства на големите фармацевтични фирми осигурява добро лекарство снабдяване. Подпомогна се създаването на хоспис /находящо се в сградата на бивша детска градина/ за нуждите на хората в третата възраст. Оптимизира се и се подобри дейността на Направление “Здравни дейности”, към структурата на което са включени Детска млечна кухня, Диетична кухня, детска ясла № 3, и Превантивно-информационен център по наркомании. Запазиха се кабинетите в училищата, детските градини и детска ясла № 3 с медицински персонал с бакалавърска степен. ДКЦ № 11 предостави на изгодни наемни цени, определени от Общински съвет–Видин, помещения за оказване на първична и специализирана медицинска помощ, с което се даде и старт на здравната реформа в общината.

Въпреки направените промени и постигнати резултати в сферата на здравеопазването, ситуациата в Община Видин на база статистически данни изглежда по следния начин:

На територията на общината има регистрирани 248 здравни структури /общопрактикуващи лекари, медицински центрове, аптеки, оптики/

По показателят обслужване на населението от един лекар и стоматолог, които за Община Видин са 311/1 лекар и 1239/1 стоматолог при средно ниво за страната от 286/1 лекар и Област Видин 334/1 лекар и 1653/1 стоматолог за страната и 1504/1 за Област Видин, Община Видин се доближава до средните стойности за обслужване на населението от един лекар и значително по-високи стойности за обслужване от един стоматолог, т.е наличният кадрови медицински потенциал е напълно достатъчен за успешното провеждане през годините на здравната реформа и преструктуриране на здравната мрежа, съобразно изискванията на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване и чиято реализация и резултат е гарантиран само със пълното съдействие на община Видин, Регионалния център за здравеопазване, Регионалната здравноосигурителна каса и съсловните организации на лекарите и стоматолозите, които да насочат тази реформа към хората, към задоволяване на техните потребности в съответствие с изискванията на националната и европейски здравни системи.

Незадоволителното състояние на базата от здравни заведения, тяхното техническо и информационно осигуряване, бюджетната неосигуреност на средства и липсата на средства за ремонт, реконструкция и модернизация на материално-техническата база, налага неотложната необходимост от разработване на програма за развитие на здравеопазването, програма която наред с добрия кадрови потенциал да осигурят необходимите условия за успешна реформа и висококачествено здравно обслужване. Община Видин има разработена стратегия за развитие на здравеопазването за периода 2007-2013 г., според която в дългосрочен план се очаква постигането на следните резултати:

• 
  Утвърждаване на социалната ориентация в здравеопазването като гаранция за общодостъпност и качество на медицинската помощ
  
• 
  Разпределяне на отговорностите за здравето между Община, медицински специалисти и общество
  
• 
  Създаване на условия за надеждна профилактика на заболяванията , водещи до най-големи обществени загуби
  
• 
  Промоция на здраве, превенция на рискови за здравето фактори и поведение и осигуряване на здравословна жизнена среда
  

Подобряване мениджмънта на общинските здравни заведения, с цел подобряване възможността за рефинансирането им, което ще доведе до подобряване качеството на здравната услуга.

На територията на Община Видин има разкрити шест заведения за социални услуги, които обслужват 318 деца и лица в неравностойно положение, в следните заведения: Дом за деца с умствена изостаналост с. Гомотарци, Дневен център за деца и лица с увреждания, Дом за временно настаняване, Защитено жилище за жени, Дневен център за мъже с увреждания, Домашен социален патронаж. Може да се твърди, че е сложено началото на мрежа от заведения за социални услуги, но е необходима по-нататъшна работа по осигуряването на информация, консултации и обучение предвид на относително високият брой на стари хора и хора с увреждания и тяхната ниска адаптираност по европейския стандарт за независим живот.

За периода от 2002 до 2006 г. са планирани и реализирани проекти в областта на заетостта, финансирани със средства на държавния и общинския бюджет през които са преминали общо 4 146 лица в т.ч.

Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” /ОСПОЗ/, както следва:

2003 г.- 1251 л.,

2004 г. –1 420 л.,

2005 г.- 899 л.,

2006 г.- 422 л.

Програма “Асистенти за хора с увреждания” /АХУ/, както следва:

2005 г.- 32 л.,

2006 г.- 40 л.,

Помощ при пенсиониране, както следва:

2004 г.- 18 л.,

2005 г.- 32 л.,

2006 г.- 32 л. продължават.
Ще се търсят възможности за разширяването на програмата “АХУ” предвид високият брой лица заявили потребност от такава услуга и общата демографска характеристика на региона.

Независимо от високият брой наети лица, процентът на трайно устроените на работа по-късно е толкова нисък, че не може да бъде обект на анализ. Основната причина за това е ниската квалификация и образование на по-голямата част от продължително безработните лица, липсата на подготовка, особено в групата на тези с по-ниско образование, да търсят и предлагат работа и недостатъчни умения за представяне пред работодатели. Подходът, който използват при търсенето на работа лицата все още е свързан търсенето на помощ за решаването на социални или материални проблеми, без да е налице осъзнаване на проблема с ниската квалификация. Липсват и програми, които да подготвят и развиват умения у тези лица както на местно така и на регионално ниво, а реализираните програми за професионално обучение са недостатъчни или са несъобразени с потребностите на работодателите. В тази връзка са необходими допълнителни програми за посредничество и обучение за представяне пред работодатели, както и програми за повишаване на квалификацията и преквалификация по индивидуална преценка и заявка от самите лица. Общинската политика ще интегрира решения, свързани с насърчаването на тази група да лица да усвоява нови умения за търсене на работа и повишаване на квалификацията особено за тези които са били включени в програми за заетост, за период по- дълъг от 3 год. като ще се търси финансиране не само със средства от държавния бюджет, но и със средства на програмите на ЕС. Важно е да се подчертае, че в периода на планиране се очаква България да стане пълноправен член на ЕС и по- късно да ползва средства от структурния Социален фонд на ЕС, за което ще наблегне в краткосрочен план да изгради необходимия капацитет, чрез обучение на административния персонал и ръководния състав на заведенията за социални услуги .

От друга страна има какво още да се желае в областта на планирането на мерките за професионално обучение на безработните лица във връзка с потребностите на работодателите. Пример в тази посока е трудността на общината да обезпечи с работна ръка дейност “строителство” по НП “ОСПОЗ“ през 2005 г. Във връзка, с това е необходим по-добър анализ и прогноза за социално-икономическото развитие на региона и планирането на програми за професионално обучение, които реално отговарят на необходимостта от работна ръка от страна на работодателите.

Поради високият брой на хората с увреждания, по данни на местните клубове на хората с увреждания около 4000 души, се търсят всички възможности за подобряване на условията за достъп до информация, консултации и обучение. Във връзка с това общината ще търси възможности за разкриването на допълнителни звена за услуги, за да успее, в единодействие с останалите разкрити звена да достигне до всяко едно от тези лица и да отговори на неговите очаквания. По отношение на децата с увреждания ще се търси подобряване на социалната работа в заведенията с непрекъснат режим, намаляването на броя на лицата отглеждани в тях и стимулирането на техният независим живот, което е основно изискване на ЕС. Важен аспект за постигане на тези резултати е повишаването на квалификацията на персонала, което ще бъде приоритет на общинската политика за периода на средносрочно планиране, като ще се търсят всички ресурси вкл. и финансиране на дейности по програми на ЕС. Нерешаването на този въпрос може да повлияе неблагоприятно на въвеждането на европейските стандарти в социалната работа с тях.

Друга група, чиито относителен дял от местното население е висок и е обект на специално внимание от страна на общинската политика в областта на социалните услуги е ромското малцинство. Тази група от населението на общината все още продължава да се маргинализира и да се характеризира от нисък образователен ценз, ниска трудова мотивация, лоши битови условия и слаб интерес за професионална квалификация.

Независимо от общинските мерки за тяхната социално-икономическата интеграция, положението им продължава да бъде незавидно и произвеждащо риск за европейското членство на страната, което е посочено и в последния доклад на ЕК от м.10.2005 г. Необходима е активната роля на държавата при интегрирането на местни решения, целящи бързото подобряване на условията на живот, образованието и заетостта им. Главните приоритети на общинската политика, са подобряване на възможностите за заетост на ромите, чрез професионално обучение и семейно консултиране.

Предвид тенденцията на застаряване на населението, икономическата емиграция и отрицателен прираст на Община Видин, като приоритетна е определена и групата на хората в пенсионна възраст. Освен изграждането на Дом за стари хора, за чието изграждане има решение на Общински съвет - Видин и осигурена издръжка, в средносрочен план ще се търси развитието на дневни форми на социални услуги, за да се преодолее изолацията и подпомагане на социалната им пълноценност.


3.5. Образование
Училищната мрежа на територията на Община Видин включва детски градини, училища и обслужващи звена.
Детски градини
Детските градини реализират успешно социализация и подготовка на децата за училище. На територията на Общината функционират 23 детски заведения, от които 18 ЦДГ с 5 филиала и 5 ОДЗ. /вж. Таблица № 40/

През последните години се забелязва известно намаление броя на децата, което е отражение на демографския срив, както в национален, така и в регионален мащаб.

Въпреки трудностите обаче, в общината няма закрити детски градини и драстични намаления на педагогическия и непедагогическия персонал.

Много деца нередовно посещават детските градини, което затруднява обучението им на по-късен етап. Като причина за това би могло да се посочи безработицата, която е проблем на немалко семейства в региона.