Община видин за периода 2007-2013 година

Таблица №42

Сумарните мощности по замърсители и по сектори в графичен вид са показани на графиките, които следват – графики № № 11, 12, 13, 14, 15, 16.

графика № 11 графика № 12





графика № 13 графика № 14

графика № 15 графика № 16

В раздел “Замърсители”, най-голям дял от замърсяването на въздуха се пада на серния диоксид (65 %). На второ място са Азотните оксиди.

В раздел “Сектори”, най-голямо замърсяване се предизвиква от сектор “Енергетика” (ТЕЦ “ВИДАХИМ”). Емисиите на серен диоксид от ТЕЦ са 87,5% от общите емисии на този замърсител. Емисиите на азотни оксиди са 84,4% от общите емиции на NOx, а тези на прах – 32,3 %. По отношение на емисиите на въглероден оксид, водеща роля има Битовия сектор с 77,4 % от общото замърсяване. Най голям дял в замърсяването с ЛОС имат бнзиностанциите. На тях се падат 59.6 %. Промишлеността с 51,8 % от общите емисии на прах заема първо място. От този процент 32 % се падат на “ГИПС”АД. В раздел “Процеси”, най-голям дял в общото замърсяване на въздушния басейн на Община Видин имат горивните процеси. От сумарните емисии на основните замърсители, на горивните процеси се падат 98,6 % от общите емисии на серен диоксид, 87,98% от общите емисии на азотни оксиди и 82,5 % от общите емисии на въглероден оксид.

От комплексното анализиране на качеството на атмосферния въздух /КАВ/ на територията на общината може да се направят следните

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на гр.Видин е от слабо до умерено.

Метереологичните условия в района предпоставят умерена устойчивост на атмосферата, отговаряща на клас “В” съгласно класификацията на Гифорд-Паскуил, което означава, че условията за разсейване на замърсителите на територията на общината не са от най-добрите, но не са и най-лошите.

Основно въздуха в общината се замърсява в района на гр.Видин с индустриалните зони и инфраструктурни обекти.

Липсата на развита топлофикационна мрежа в гр.Видин е причина за използването на битови горивни инсталации, което при всички случай води до значително по-високи емисии на вредни вещества.

Атмосферното замърсяване има ясно изразен сезонен характер. Ако през летните месеци е характерно замърсяването на въздуха с общ суспендирана прах и отпадъчни газове от двигателите с вътрешно горене, отделящи са от МПС, то през зимните месеци основното замърсяване е с отпадъчните газове от промишлените и битовите горивни инсталации.

Липсата на газопреносна мрежа на територията на общината в следващите години би попречило за подобряването на КАВ.

Общината провежда системна политика за подобряване състоянието на общинската пътна мрежа оптимизиране на транспортната схема на гр.Видин за ограничаване вредното въздействие от транспорта.

Режимът и количеството на валежите и изпарението, наклона на релефа и характера на постилащата повръхност в Западана Дунавска равнина, обуславят генезиса на оттока и проявеното смесено-дъждовно и снежно подхранване на речните артерии. По-голямата част от общината е заета с обработваеми земи и незначителен наклон, които притежават мощна льосова и карбонатна водопропусклива основа.

Непостоянството в подхранването на реките и пълноводието, което е характерно само за пролетния сезон, обуславят необходимостта от регулиране на повръхностния отток за акомулиране на пролетните води с цел – задоволяване нуждите за напояването във Видинската низина.

Хидроложките наблюдения показват, че през територията на общината се отточат средногодишно следните водни маси:

Недостигът на води в общината, поради маловодни течения, се компесира с обилните водни маси на р.Дунав.

За предотвратяване на наводнения във Видинската низина са изградени около 37 км защитни съоръжения – диги на брега на р.Дунав. Направена е корекция на притоците на р.Дунав, представляващи потенциален риск от наводнения.

Качеството на повръхностните води на р.Дунав, в участъка преминаващ през територията на общината за анализирания период, не се наблюдават отклонения от нормите за ІІІ категория по показателите, като по някои от тях има традиционно ниски концентрации. Биогенните замърсявания се характеризират с измереното съдържание на азотни и фосфорни съединения. Нитратният азот, съдържанието на желязо и манган във всяко измерване за периода отговарят на изискванията на І категория. Дори стойностите на желязото и мангана са доста под допустимите норми за І категория води. По показатели като електропроводимост, БПК5, перманганатна окисляемост, разтворени вещества, хлориди и сулфати измерените стойности също отговарят на допустимите норми /ПДН/ за І категория води. Наситеността с кислород и съдържанието на фосфати в дунавските води се движи в нормите за І и ІІ категория. Разтвореният кислород и амониевия азот по стойности са твърдо в ІІ категория, а нитритния азот по съдържане е между нормите за ІІ и ІІІ категория. При анализиране на данните се вижда, че показателите характеризиращи кислородния режим на реката отговарят на изискванията за І и ІІ категория води. Най-високи, но в изискванията на ІІІ категория са нерезтвормте вещества и рН на водата.

Водите на водоносния хоризонт се характеризират като пресни - хидрокарбонатно-магнезиево-калциев тип с ниска минерализация (от 0,600 до 0,670 гр/куб.дм).

В зависимост от характера на подземните води, литологократи-графските, геоморфоложките условия на територията на общината е направено хидрогеоложко райониране по степен на водообилност и са определени следните хидрогеоложки райони:

- район с порови води - в алувиални и пролувиални отложения и с голяма водообилност.

- райони с порови води в льоса и льосовите седименти, и с малка водообилност.

- район с порови води в плиоценскщи пясъци с малка водообилност- предимно плиоценски седименти, които имат сравнително малка водообилност. - район с пукнатини , карстови и порови води със средна водообилност- плиоценски материали със средна водообилност.

Основен източник на замърсяване на подземните води са дифузните източници от селското стопанство, употреба на торове от животински произход; липсата на канализация в населените места за фекални и битови води, както и изхвърляне на промишлени и битови твърди отпадъци на нерегламентирани места.

В резултат на дълбоко нефтопроучвателно сондиране през 1958/59 г. са открити термоминерални води край с.Сланотрън и с.Кошава. От сондажни проучвания и хидрогеоложки обобщения и прогнози е известно, че в недрата на крайдунавското пространство на Видинската община са развити два артезиански термоводоносни пласта (хоризонта), които съдържат големи ресурси минерални води и нискоенталпийна геотермална енергия.

Експлоатацията и на двата хидротермални резервоара е възможно само с помощта на дълбоки сондажи.

Минералните води, намиращи се в недрата на видинското дунавско крайбрежие, северно от гр.Видин са необикновени по състав - силно минерализирани води и разсоли с високо съдържание на хлориди, сулфати, сероводород, йод, бром, бор, стронций, флуор и др. биологично активни вещества и елементи, които имат силно въздействие върху човешкия организъм. През 1986 г. се затварят всички сондажни минерални водоизточници в с.Кошава и с.Сланотрън. Причина за тове, е че дълги години сондажните минерални водоизточници са били оставени без надзор и грижи, което е довело до безконтролното им изливане във вододайната зона на гр.Видин и е предизвикало опасност от силно замърсяване и засоляване на пресните подземни води.

Екологичната оценка на водите е: те са токсични за растителни и животински организми и е не допустимо да се изливат на повърхността или да се втичат в малки реки и водотоци. След определена обработка би могло да се допусне изхвърлянето им в р.Дунав, но в редуцирано количество, например под 8-10 л/с.

Видинските минерални води съчетават лечебно-профилактични качества и възможности, които поотделно притежават сероводородните, солените и йодо-бромните минерални води. Тези комбинирани качества позволяват водите да се използват, чрез капални, пулверизационни, аерозолни (инхалационни) и иригационни (промивни) въздействия и процедури.

В България не е развито нито едно балнеолечебно средище с пълноценни сероводородни минерални води. В Южна България няма и е невъзможно да се открият сулфидни води със съдържание на сулфидна сяра повече от 10-15 мг/л.

В Северна България има редица потенциални пространства с богати на сероводород солени минерални води но те са отдалечени от Дунава и усвояването им ще породи неразрешими екологични проблеми. В този смисъл крайдунавското пространство на Видинска община е единствено в България място за развитие на модерен сероводороден водолечебен център, който е необходим на стотици хиляди български граждани и на не по-малко потенциални гости от други страни.

Повръхностният отток в общината не е голям по размер и е със значителна неравномерност по разпределение в годината и в поредица от години. Водните артерии на територията на общината са маловодни, а някои от тях пресъхват през лятото.

Обилните водни маси на р.Дунав компенсира донякъде недостига на води в общината, поради хидравличната връзка на реката с подземните води.

Подземните води в общината са плитко разположени.

Общината разполага с термални води, които са уникални по своите качества, но няма изградена система за тяхното ползване и приложение.

Повръхностните води отговарят на нормите за съответната категория. Редки са случайте на изключения в това отношение.

Подобряването на качеството на повръхностните течения може да се подобри чрез изграждане на ГПСОВ в съчетание с доизграждане на канализацията за отпадни води в гр.Видин.


4.3. Почви
Най-разпространени почвени типове в района са карбонатните черноземи и алувиалните, които са високопродуктивни. Почвите в района се характеризират като високо продуктивни – ІІІ категория с над 70 бала и ІV категория (от 60 – 70 бала). Най-голям процент в землището на гр.Видин заемат земите от ІV категория – 64,6 %, а земите от ІІІ категория – 21,3 %. По-слабопродуктивните земи от V категория заемат 11,7 %, а от VІ – едва 2,4 %.

Районът на общината се характеризира с голямо почвено разнообразие. Разпространени са няколко почвени видове:

• 
  излужени черноземи - като най-голямо разпространение са получили средно излужените черноземи. Срещат се в района на с. Динковица, с. Майор Узуново, с. Бяла Рада и с. Слана бара;
  
• 
  карбонатни черноземи- разпространени са в землищата на селата с.Капитановци, Покрайна, Антимово и Кутово.
  

Благоприятстват за отглеждането на ред селскостопански култури: пшеница, ечемик, ръж, царевица, слънчоглед, цвекло, фасул , зеленчуци и др.

• 
  алувиално-наносни - срещат се в землището на с. Майор Узуново, с. Сланотрън, с. Иново, с. Градец, с. Рупци, гр. Видин, гр. Дунавци, с. Буковец, с. Арчар и др. Това са едни от най-плодородните почви в Общината.
  
• 
  ливадни черноземи - разпространени са в землищата на гр.Видин, Слана бара и Новоселци;
  
• 
  хумусно-карбонатни почви - разпространени са на малки петна между другите почви, върху основна скала варовик. Заемат изпъкнали, стръмни и примесни склонове.
  

• 
  тъмносиви горски- разпространени са в землищата на Дунавци и с.Синаговци - подходящи за отглеждане на зърнено -житни култури и овощарство.
  

Заблатявания на терени и земеделски земи в близост до речния бряг се наблюдава при покачване нивото на р.Дунав. След отдръпване на водите площите се ползват основно за паша на животни. Процента на заблатените земеделски земи е минимален.

От досегашната дейност на “Гипс” ЕАД с.Кошава е констатирано замърсяване на площ от 87,9 дка от генерираните кекови производствени отпадъци, съдържащи тежки метали, флуор и радионуклеиди. За последните три години предприятието е изгребало и предало за обезвреждане около 20-30 хил.тона кек, като успоредно с това е направена биологична рекултивация на 13 дка от замърсената площ.

Няма информация за други замърсявания на почвите от производствени източници.

Решен е проблема с изоставените пестициди от дейността на старите ТКЗС-та в общината. Негодните пестициди са изгребани и събрани в “Б-Б кубове” на площадка край с.Жеглица. В момента там по безопасен начин за околната среда и човешкото здраве се съхраняват около 130м³ негодни пестициди. Окончателно бе ликвидиран проблем касаещ замърсяването не само на полезни терени, но и възможностите за неконтролирано замърсяване на всички екосистеми.

Характерно за българския дунавски бряг е засилената ерозия и заблатявания. Особено интензивна е бреговата ерозия в участъка от км.803 до км.791 (Сланотрън-Видин). Близо 1600 м е обрушения бряг на реката в рамките на общината. Около 150 дка са отнети от територията на страната, само в Община Видин от ерозия. Трябва да се вземат съответни мерки за укрепване на брега.

На територията на общината няма данни за засолени и вкислени почви.
Изводи:

Районът на общината се характеризира с голямо почвено разнообразие;

Почвите са с голяма продуктивност-предпоставка за успешно развитие на селското стопанство в общината;

Няма регистрирани замърсявания на почвите с тежки метали;

За предпазване на българския бряг от ерозия е необходимо изграждането на укрепителни съоръжения – надлъжни и напречни от рода на буните, които имат най-широкоприложение нв нашата страна.

2. 
   4.4. Биоразнообразие
   
3. 
   
   

Районът на общината, макар и не голям, в различните му части показва разнообразие по отношение на релеф, почви и растителност. Това обстоятелство е причина районът да бъде поделен на следните зони:

• 
  Низинна зона- тясната крайбрежна ивица между реката и дигата, както и островите в р.Дунав. При тези терени като свидетели от естествената растителност са някои запазени гори от черна елша с участието на бяла върба, крехка върба, черна топола и бяла топола. На откритите площи, между групите дървета, а на места и под самите дървета, развитие получава блатната хигрофитна растителност. Най-често срещани са тръстиката, папура, блатната перуника и др. Тревната растителност е на открити места, но с много ниско покритие и с присъствието на рудерални растения (вълча ябълка). Обликът на растителността в низинната зона се определя от създадените изкуствени насаждения от хибридните тополи между видовете канадска топола и черна топола. За укрепване на почвата има насаждения и от салкъм.
  

• 
  Равнинна зона – разположена зад дигата и обхваща части на терена с относително равнинен характер – на север от гр.Видин до северната граница на района /селата Кошава, Гомотарци, Неговановци/ и равнинните терени западно от гр.Видин. Нивото на подпочвените води е високо. Свидетели на естествената растителност в зоната има на изолирани места – в долините на реките. Това са гори от полски бряст, полски ясен и дръжкоцветния дъб. В съществуващите ливади най-широко разпространение има мезофитната тревна растителност със съобщества на броеничестата ливадина, ливадна власадка, пълзящ репей, пасищен райграс, полевица, лисича опашка. В тези посочени растителни съобщества, видовото разнообразие е много високо /повече от 100 вида/.
  

• 
  Хълмиста и полупланинска зона – отделя се от равнинната зона с увеличаване надморската височина в посока северозапад, запад и непосредствено на юг от гр.Видин. Растителността е характерна за ксеротермния дъбов пояс. Естествената /коренна/ горска растителност е представена от голям масив от церови гори между реките Делейнска и Тополовец. Тези гори имат многодоминантен дървостой. Често в тях има формиран подлес от храстите на черния глог, птичия дрян, дряна, брадавичестия чашкодрян, упъл и др.
  

От типа на Гръбначни в района на р.Дунав и Община Видин включително се срещат и представители на подтип Черепни, в т.ч. и от двата надкласа- Рибии Четирикраки. От първият надклас във водите на реката се срещат представители на класовете Безчелюстни и Челюстни, а от втория – от всичките му 4 класа. Най-разпространени видове от гръбначната фауна са :

- земноводни – във водните басейни в района около 10 вида;

- влечуги – 12 вида;

- птици – от непойните: 60 вида, от пойните: 56 вида;

- бозайници– 27 вида;

- риби –26 вида;
В района се срещат и значителен брой прилепи.

От защитените животински видове от гръбначната фауна в „Червената книга на Р.България” за общината могат да бъдат посочени 72 вида; от вида риби -13 вида; влечуго 1 вид; 54 вида птици; 4 вида бозайници; земноводни - 3 вида.

Обект на ловен туризъм в общината, по данни на ДЛ-Видин, са традиционните видове дивеч показани в таблица № 44. Увеличават се запасите на дребния дивеч, особено на яребицата. Увеличават се запасите и на хищниците, особено на чакала.

Ловно стопанство

На територията на общината в ДГФ има 4 растителни вида, които са защитени на територията на цялата страна и са включени в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие.

За видовото разнообразие на лечебните растения в общинския поземлен фонд, Община Видин е разработила “Предварителен проект на ресурсите и възможностите за ползване на лечебни растения от земи, води и водни обекти-общински собственост и лечебни растения от поземления фонд на Община Видин”, който е неразделна част от “Програма за опазване на окалната среда в Община Видин 2005-2009 г.” В общинския поземлен фонд са описан 97 вида лечебни растения от 40 семейства и техните ресурсни запаси.

Възстановяването на собствеността върху земеделските земи, разораването на синурите, намаляването на пустеещите обработваеми площи, интензивните мелиоративни мероприятия, химичната борба срещу плевелите (много от които са ценни билки), слага своя отпечатък върху видовото разнообразие и ресурсни запаси от лечебни растения.

Ползването на лечебните растения на територията на общината става съгласно Закона за лечебните растения и придружаващите го наредби. Ежегодно общината издава разрешителни документи за ползването на лечебни растения от общинския поземлен фонд. Най-често обект на това ползване е цвета от липата.
Изводи:

Растителната покривка в района се отнася към растителността на низините и ксеротермния дъбов пояс. Тя обаче, има изцяло производен характер или е напълно унищожена, под влияние на стопанската дейност на човека. На места има запазени остатъци /свидетели/, от които съдим за естествената /коренна/ растителност. В голямата си част на мястото на унищожената растителна покривка, площите са превърнати в селскостопански земи. Въпреки ограничения по площ район, различията в степента на овлажняване на почвения субстракт и орографията на терена, са предпоставка за разнообразието във флората и растителността.

Озеленените площи са структоросвързващи елементи в селищната композиция и осъществяват връзка с околната среда.

С най-многобройни, свързани в стройна система озеленени площи, разполага град Видин.

Озеленените площи на гр.Видин, се класифицират в три групи:

• 
  Озеленени площи за широко обществено ползване - включват всички паркове, градини, скверове и уличното озеленяване в селищната територия
  
• 
  Озеленени площи за ограничено обществено ползване - включват всички озелнени площи към жилищните, обществените и производствени сгради;
  
• 
  Озеленени площи с друго специфично предназначение - включват стария и новия гробищен парк и парк “Нора Пизанти”.
  

• 
  Крайдунавски парк
  
• 
  парк “Рова”
  
• 
  парк “Владикина бахча “
  

Паркът е разположен на площ от 156 дка и е обособен в две части, отличаващи се в стил и композиция. Голямото видово разонобразие от 26 дървесни вида и 32 храстови са добра предпоставка за обемно изграждане с разнообразен хабитус, колорит и изразителен силует на парка. Сред пейзажа от зелени нюанси се открояват топлите багри на цветните фигури. Алейната мрежа е развита пейзажно. Съотношението между закрити и открити пространства в проценти е 70:30.

Към озеленените площи за широко обществено, освен изброените паркове се отнасят и някои градини, скверове и обществени пространства. Сред градините най-открояваща се е тази пред катедралата “Св. В.М. Димитър”.

Към третата група спадат стария и новия гробищен парк и парк “Нора Пизанти”. Старият гробищен парк е изчерпал своя капацитет, а новият все още се облагородява и озеленява.

Паркът “Нора Пизанти” е един от старите паркове на града, но никога не е имал истински парков облик. Преди години на част от неговата територия се провеждаше традиционния Видински панаир. В останалата територия са разположени къмпинг “Нора Пизанти”, селекционен център за животни, който ще се преустрой в изложбен комплекс за селскостопански животни. Правени са многократни опити за залесяването му. Трудностите по опазване на новозасадените дървесни видове и тяхното недобросъвестно, доведе до оголване на по-голямата част от парка. Самият парк се нуждае от цялостно озеленяване с подходящи декоративни растителни видове. От друга страна все още нерешеният въпрос с доизграждане на градската канализация в този район възпрепятства възстановяването и цялостното му изграждане като парк.

Озеленените площи в останалите населени местта на общината в последните две години са обект на специализирани поддържащи дейности. Тяхното възстановяване бе първостепена задача, след като години наред не са били поддържани. Работи се по възстановяването на обособените паркове на с.Слана бара, с.Градец, гр.Дунавци и с.Кутово. Успоредно с това се изградиха нови озеленени площи в с.Буковец, с.Търняне, с.Жеглица, с.Новоселци, с.Симеоново и др. Дейностите за поддържане и озеленяване в населените места не са интензивни, както в гр.Видин, но на този етап са максимално възможните, които общината може да си позволи, съобразявайки се с финансовите си възможности.

Приоритетни дейности в озеленените площи трябва да останат поддържането, опазването, реконструкцията и увеличаването на техните територии.

Количествата образувани отпадъци по основни групи са както следва:

Таблица № 45

Битови отпадъци – Увеличението на количествата през отчетните години (графика №11) не се дължи на увеличение на генерирането на тези отпадъци. То се дължи на:

• 
  започване на премахване на нерегламентирани сметища и стари замърсявания около населените места;
  
• 
  въвеждане от 2003 г. на организираното сметосъбиране във всички населени места на общината и подобряване обхвата на отчетността.
  

Количества депонирани битови отпадъци, тона

Графика № 11

Натрупваните отпадъци на един жител за година е :

Таблица № 46

година	2000г	2001г	2002г	2003г	2004г
натрупване- кг/ч/г	200	248	236	369	503

Норма на натрупване, нг/ж/г

Каталог: wp-content -> gallery
wp-content -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
wp-content -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
wp-content -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
wp-content -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
gallery -> Проект № dir-5102117-1-12 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин"

Изтегляне 3.59 Mb.

Сподели с приятели: