Община видин за периода 2007-2013 година

Г
рафика № 12

И тук увеличението се дължи на горепосочените причини.

При оценка на количествата трябва да се има в предвид, че те са определени по разчетен път, а не са определени чрез измерване, тъй като депата не разполагат с кантар. Налице е известно смесване на строителни отпадъци с битови, което влияе върху натрупването на човек.

Строителни отпадъци – Количеството на тези отпадъци са определени по експертен начин. Може да се каже, че това не е реалното количество поради това , че няма входящ контрол на депото и все още значителна част от тях се изхвърлят на нерегламентирани места. В голямата си част тези отпадъци се генерират в гр. Видин.

Производствени отпадъци - Производствените отпадъци се генерират основно в предприятия, които са разположени на територията на града. Годишните количества са променливи и зависят от производствените мощности, вида на производството и точността на отчитането.

Опасни отпадъци - Генерират се основно в производствените предприятия, автомивките, автосервизите , бензиностанциите и др. Те са: задържаните нефтопродукти на каломаслозадържателите към автомивките и гаражите, нефтосъдържащите отпадъци от дренирането на резервоарите на бензиностанциите, отработени моторни масла от моторните превозни средства, изтощените акумулатори, изгорените луминесцентни и живачни лампи от уличното осветление на населените места и промишлените предприятия, препарати от бита и др. Няма надеждни данни за количествата на тези отпадъци.

В общината няма организирана система за събиране на строителни отпадъци. Транспортирането на тези отпадъци се извършва от притежателите им на депото за строителни отпадъци.

Производствените отпадъци, които нямат опасни свойства се събират от причинителя в собствени съоръжения. Транспортирането им се извършва основно от притежателите на отпадъците и в ограничени случаи с външен транспорт. Използуването на специализирани автомобили е ограничено.

Генерираните опасни отпадъци се съхраняват в подходящи съдове на производствените терени. Събирането на опасни отпадъци, с цел рециклиране е ограничено до изкупуване на акумулатори, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Работи се по изграждането на система за събиране на луминесцентни лампи и предаването им за рециклиране на инсталации в чужбина.

Основен проблем си остава изхвърлянето на битови отпадъци от граждани и фирми извън разположените съдове и на нерегламентирани места около населените места, което води до образуването на малки сметища.

Много от гражданите и фирмите в гр. Видин не спазват определения от закона ред и изхвърлят образуваните строителни отпадъци на нерегламентирани места. Въпреки големите усилия от страна на общината изхвърлянето на строителни отпадъци около града си остава голям проблем. В останалите населени места строителните отпадъци, които не са в големи количества, се депонират на съответното депо за битови отпадъци.

Не се спазват правилата за депониране на производствените отпадъци, особено от малките фирми. Практика е смесването на производствени с битови отпадъци.

Не всички притежатели на опасни отпадъци спазват изискването да ги предават за обезвреждане на лицензирани фирми. Все още някои ги изхвърлят в контейнерите за битови отпадъци или около града. Решен е изцяло въпроса с изоставените пестициди на територията на общината. Към настоящия момент те се съхраняват на специална площадка край с. Жеглица в общо 27 “Б-Б кубове” и тяхното количество е 108 000 кг.

В Община Видин няма изградена система за разделно събиране на отпадъците.Събирането на отпадъци за рециклиране като хартии, стъкло, пластмаси и метали, се свежда до изкупуване на разделно събрани отпадъци от населението или отпаднали от различни производства отпадъци. Събирането им се извършва в зависимост от моментното търсене на пазара и е ограничено единствено до отпадъците, за които разходите за събиране, сортиране и транспорт са по-ниски от пазарната цена на събраните материали, която се заплаща от крайните преработватели.

Третирането на отпадъците в общината се извършва в депа.

Депата за битови отпадъци са 36 бр., от които: градското депо в местността “Рамова ливада” (Козя гърбина) в землището на с. Жеглица; по 2 бр. депа в с. Градец, с. Кутово и с. Гомотарци и по едно депо в останалите населени места без с. Новоселци, което няма собствено депо. От всички депа само градското депо е отредено и контролирано. Останалите депа са определени с кметска заповед на съответното селище.

Градското депо се намира на 13 км. от гр. Видин и заема площ от 67 дка. На него се депонират отпадъци от гр. Видин, гр. Дунавци и с. Новоселци. Депото е изчерпало своя капацитет и експлоатацията му е невъзможна в съответствие с нормативните изисквания. Достъпа до него е затруднен, а през зимата в някои периоди и практически невъзможен, не може да се прилага в пълен размер технологията на депониране, превръща се просто в купа от отпадъци разнасяни от вятъра на всички посоки. Реално съществува опасността да няма къде да се депонират битовите отпадъци с всичките произтичащи от това екологични последици. Общината полага усилия за удължаване живота на депото, но те имат временен резултат и поглъщат допълнителни средства.

Затова са предприети съответните действия за изграждане на ново депо. Общинската администрация работи по бъдещ ИСПА проект “Регионално управление на отпадъците – Видин“, с реализацията на който ще бъде изградено и ново съвременно регионално депо, отговарящо на европейските изисквания. В пред инвестиционното проучване на новото депо се разглежда възможността за заделяне на клетка за временно съхранение на опасни отпадъци. С осъществяването на този проект ще бъде решен и проблема със останалите депа на територията на общината, които се предвижда да бъдат поетапно закрити и отпадъците да бъдат депонирани само на новото депо.

Депо за строителни отпадъци има само в гр. Видин – южна промишлена зона, отредено със заповед на кмета.

Едно е и депото за производствени отпадъци – на “Видахим”, което не отговаря на нормативните изисквания.

На територията на общината няма депо за опасни отпадъци. Пестицидите с изтекъл срок се съхраняват на специална площадка до с. Жеглица в “Б-Б кубове”.

Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци има в МБАЛ “Св. Петка” –гр. Видин, която е в процес на закриване и заменяне с инсталация за биологично обезвреждане.

Изводи:

Количествата на образуваните битови отпадъци ще нарастват, в резултат на: очаквания икономически растеж; повишаването на доходите и потреблението в домакинствата; изграждането и пускането в експлоатация на Дунав мост-2 и обслужващите го пътища, митница, товарна гара и др.

Върху количеството на производствените отпадъци ще продължи влиянието на колебанията в дейността на промишления сектор.

В средносрочен и дългосрочен аспект може да бъде прогнозирано намаляване на количествата на образуваните опасни отпадъци, в резултат на изпълнението на мерките, свързани с предотвратяване на образуването и намаляване съдържанието на опасни вещества в отпадъците.

Нарастване на разходите и инвестициите за третиране, преработване и обезвреждане на отпадъците, в резултат на прилагане на законодателството и съвременните технически стандарти;

Преминаване към регионални съоръжения за обезвреждане на отпадъците;

Необходимост от повишаване на таксите, заплащани от домакинствата, поради преминаването към регионални съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, по-високите разходи за транспортиране и необходимите инвестиции за закупуване на нова специализирана техника;

Налице е обществена съпротива срещу повишаване на таксите за битови отпадъци, като това в значителна степен се дължи на липса на информация за рисковете за околната среда, в резултат на неправилно третиране на отпадъците, липсата на прозрачност и обществено обсъждане при определяне на таксите и обществен контрол върху разходите за опазване на околната среда.

Наблюдава се обществена съпротива срещу изграждането на нови съоръжения за обезвреждане на отпадъци

Прилагането на различни схеми за разделно събиране ще бъде в пряка зависимост от повишаването на общественото съзнание и активното участие на гражданите в различните схеми за разделно събиране. Това изисква по-големи усилия от страна на местните власти за информиране на обществеността, с цел предоставяне на възможно най-подробна информация за участието в различни схеми за разделно събиране. В тази връзка, обществото следва да бъде по-добре информирано за рисковете и ползите за околната среда, в резултат на дейностите с отпадъците.

Инвестициите от страна на частния сектор и привличането на външни инвестиции в областта на управление на отпадъците ще бъдат важен фактор в модернизирането на управлението на отпадъците в България.

Изпълнението на регионални проекти, обединяващи усилията на няколко общини за изграждане на съвместна инфраструктура за третиране на отпадъците, както и участието на общините в смесени дружества с български или външни инвеститори при реализиране на подобни проекти ще играят значителна роля и за изпълнение на заложените в програмата мерки и за постигане на нови по-високи стандарти при управление на отпадъците.

4.7. Шум
Източници на шум на територията на община Видин са типичните източници, характерни за съвременните населени места ,а именно:

-потоците на автомобилния транспорт по улично-пътната мрежа на града и населените места;

-релсов и воден транспорт;

-локални източници (промишлени, спортни, комунално-битов обекти).

От данните, с които разполага Община Видин за акустичната обстановка на транспортните потоци по пътищата І и ІІ клас преминаващи на нейна територия, може да се направи извода, че нивата на шум се движат в интервала 50-60 dBA. Нивата на шума излъчвани от транспортните потоци по пътищата ІІІ клас са в интервала 50-56 dBA.

Ежегодни замервания на шумовите нива се извършва на територията на гр.Видин. За 2005 г. извършените замервания в пет пункта на града е установено превишаване на допустимите нива, с изключение само в един пунк, намиращ се в кв.Калето. Преобладаващите шумови нива са в диапазона 58-62 dBA и 63-67 dBA. Процентното разпределение на регистрираните шумови нива през 2005г. е следното:

• 
  под 58 dBA – 12,2%
  
• 
  58-62 dBA – 51,6%
  
• 
  63-67 dBA – 36,1%
  

Няма данни от измервания на шумовото натоварване на териториите на промишлените зони и по границите с тях. Промишлените зони контактуват от частично до слабо с жилищните зони на града.

Специфичен локален източник на шум за града е пристанище “Видин”. Източник на шум в пристанищата (“Север”, “Юг”) е дейността им с използваната техника – кранове, камиони, челни товари и др. В близост до тях няма територии с нормиран шумов режим. Пристанище “Център” е в непосредствена близост до централната градска част. Но дейността му, включително и преминаващият речен транспорт, не е източник на наднормен шум в околната среда.

Основните дейности в охраняемата зона (вход/изход) на ферибота, по данни от измервания, създават нива на шум при максимално натоварен режим, както следва:

-до павилиона за “Пътни такси и разрешителни”: 53-56 dВА

-между двата паркинга: 58-61 dВА

Измерените нива на шум не превишават нормата от 70 dВА, съгласно действащите у нас изисквания за такъв вид зона. В близост и до този локален източник на шум няма зони с нормирани изисквания за шум.

На територията на града действат точкови обекти (локални източници на шум) с ограничен периметър на действие (работилници, автосервизи и др.п.).

В района на гр.Видин ще се изгражда обект “Дунав мост 2” и съоръженията към него (път Е-79, скоростна ж.п.линия, ж.п. гара). Това неминуемо ще доведе до промяна на нивото на шума.
Изводи:

Необходимо е подобряване на организацията на движение в гр.Видин /промяна на параметрите на транспортните потоци, изнасяне на транзитния и тежкотоварн транспорт по обходни трасета, трансформация на съществуващите кръстовища и на входно-изходните пътища на града, поддържане на транспортните средства и пътните настилки в добро експлотационно състояние и др./

Необходимо е осъществяване на строг контрол върху точковите източници на шум в населените места на общината - работилници, автосервизи, питеини заведения и др.

5. Анализ на инфраструктурата на Община Видин
Ускореното изграждане и реконструкция на техническата инфраструктура от областно и местно значение е един от най-важните приоритети на Националния план за регионално развитие. Важен акцент се поставя върху изграждането на пътищата от третокласната и четвъртокласната мрежи, които осигуряват междуселищните връзки и разширяват ефекта от изграждането на главните транспортни артерии. Осъществяването на основните инфраструктурни проекти може да окаже пряко и косвено стимулиращо влияние върху развитието на туризма и от там върху цялостната икономика на общината. Това ще рефлектира благоприятно към преодоляване на съществуващите остри социални проблеми и ще доведе до:

• 
  намаляване на безработицата (повишаване на заетостта);
  
• 
  опазване на околната среда;
  
• 
  насърчаване на дребно и средно предприемачество;
  
• 
  повишаване качеството на услугите;
  
• 
  увеличаване чуждестранните инвестиции;
  
• 
  подобряване на условията за развитие на съвременен, конкурентно способен туризъм.
  

Критериите за качеството на тези услуги в Европейските страни са изключително високи. Те са залегнали в директивите на Европейския съюз.

Предстоящето членство на нашата страна в Европейската общност и задълженията, които тя поема в преговорния процес ни задължават в кратки срокове да постигнем съществен напредък в тази област.

Същевременно макар да има някои положителни резултати, водоснабдяването и канализацията в общината ни не е в много добро състояние.Все още не са окончателно решени основни проблеми, свързани със собствеността на активите на инфраструктурата,моделите за управлението на услугите и пътищата за развитието на сектора въпреки многобройните дискусии по тези проблеми, все още няма ясна формулирана политика за развитието и управлението на сектора, както и необходимата нормативна рамка, определяща основните правила и принципи на това развитие.

Необходимо е да се анализира съществуващото състояние на сектора и се определят основните насоки за развитие му за периода до 2013 г.
Водоснабдяване
Състояние на водоснабдяването по населени места в Община Видин.

Град Видин и селата: с.Гомотарци, с.Кошава, с.Сланотрън, с.Кутово, с.Антимово, с.Покрайна, с.Капитановци, с.Иново, с.Акациево, с.Рупци, с.Слана бара, с.Майор Узуново, с.Динковица, с.Градец, с.Плакудер се водоснабдяват от 4 броя кладенци “Раней” при с.Сланотрън с общ дебит 920л/сек и 5 броя кладенци на помпена станция “Кос” гр. Видин с дебит 100л/сек.

Водата по количество е достатъчна ,но проблем са големите загуби, дължащи се на амортизиран външен водопровод-главен /стоманен/ от п.ст. Сланотрън до гр.Видин .

Амортизирана е и вътрешната водопроводна мрежа. Част от главните клонове оформящи основния пръстен–стоманени от вътрешната водопроводна мрежа на гр.Видин са подменени но остават за подмяна участъка по бул. ”Панония” от Надлеза до ул. ”Екзарх Йосиф”, по ул. ”Хр. Ботев”, главните клонове минаващи през к-с “Бонония” и кв. ”Калето” но липсват средства .

Водопроводната мрежа на с.Градец е силно амортизирана и непрекъснато се отстраняват аварии. Необходими са средства за частична подмяна.

Почти цялата второстепенна водопроводна мрежа на гр.Видин и селата е изградена от азбесто-циментови /етернитови/ тръби, които са в експлоатация повече от 30 години, което обуславя значителните водни загуби.

Град Дунавци и с.Търняне се водоснабдяват от помпена станция Дунавци.

Водопроводната мрежа е изградена от азбесто-циментови/етернитови/ тръби,амортизирани и непрекъснато създаващи проблеми.

Населеното място е с най-много аварии. Необходимо е актуализация схемата на водоснабдяване на гр. Дунавци и реконструкция на по голяма част от водопроводната мрежа.

С.Дружба, с.Генерал Мариново, с.Пешаково, с.Бела Рада и с.Войница се водоснабдяват от Водоснабдителна група гр.Кула т.е от помпена станция Вила Пчела и помпена станция Дружба .Тук проблем създава тласкатела от помпена станция “Вила Пчела”-стоманен- необходима е частична подмяна.

С.Ивановци и с.Жеглица се водоснабдяват от помпена станция Ивановци и помпена станция Жеглица.

С.Въртоп и с.Гайтанци се водоснабдяват от каптаж Жидовец.

С. Цар Симеоново и с.Ботево се водоснабдяват от помпена станция Симеоново.

С.Долен Бошняк се водоснабдява от самостоятелно водоснабдяване т.е от помпена станция Долен Бошняк.

С.Буковец се водоснабдява от помпена станция Буковец-водопроводна мрежа е изградена от азбестоциментови тръби силно амортизирани нуждаещи се от подмяна.

С.Синаговци –водоснабдява се от помпена станция Синоговци.

Обхванатите водоизточници осигуряват необходимите водни количества на населените места.

Водопроводната мрежа и съоръженията на отделните водоснабдителни групи и самостоятелни водоснабдявания са оразмерени по начин, който позволява подаване на нормативните водни количества за населените места. Не е въвеждан режим на водопотребление в нито едно населено място.

Най–голямата група включваща Видин работи с намален капацитет /под 50%/. Свиването на водопотреблението през последните години се дължи на намаление на дяловото участие на промишлеността, повишаващата се цена на водата и тенденция към намаление на населението в областта. Промишлените предприятия не изразходват водните количества, които се ползвали преди. Причините са спряло производство и че някой от тях в последствие са изградили собствени водоизточници.
Изводи:

Съществуващата водопроводна мрежа особено в гр.Видин, гр.Дунавци и някои от селата като Градец и Буковец е остаряла и се и се нуждае от подмяна и реконструкция.

Амортизираната водопроводна мрежа е причина за значителните загуби на питейна вода.
Канализация и пречистване на отпадните води
Населените места от Община Видин се характеризират с ниска степен на изграденост на канализационна система.

В отделни села има изградени частично канални колектори – дъждовни, смесени или само битови, които не отговарят на изискванията за опазване на повърхностните и подземните води,както и за подържане на жизнена среда.

Битовите отпадъчни води от сградите се заустват в септични ями и попивни кладенци или се отвеждат непречистени в някой естествен приемник. Изградените частични канализации не се стопанисват от “ВиК” ЕООД- Видин.

Град Видин е с изградена смесена канализационна мрежа. Градът е разположен на равнинен терен, което позволява изграждане на канали с минимални наклони.

Проектното решение за препомпване на отпадъчните води в 5 бр. помпени станции не е осъществено. Изградени са 2 бр. помпени станции ПС-1 и ПС-5. Помпена станция 5 е междинна. Тя препомпва сухия отток на част от територията на гр.Видин в ПС-1,а дъждовните в р.Дунав. Препомпаните води от ПС-5 заедно с водите от черпателен резервоар на ПС-1 се заустват в р.Дунав.

Изградена е канализация на 70 % от територията на гр.Видин. Не е изградена канализация в нито една от промишлените зони.

В Южна промишлена зона канализацията е решена с местни помпени станции, които тласкат директно в р.Дунав.

В града няма изградена пречиствателна станция. Отделно кало, масло- уловители има изградени в промишлените предприятия.

Предстой преразглеждане схемата на канализационната система на гр. Видин, търсене на технически решения и средства за проектиране и изграждане на пречиствателна станция за града.
Изводи:

Канализационната мрежа в гр. Видин е изградена с минимални наклони.нарушава се самоочистващата скорост в колекторите и това води до затлачване с пясък.

Желателно е модернизация и реконструкция на каналната мрежа и изграждане на пречиствателна станция.

Отпадането на проектираните 3 бр. помпени станции утежнява експлоатацията и подръжката на гравитачната мрежа.

През общината преминават два европейски транспортни коридора - № 4 – Крайова (Румъния) – Видин – София – Кулата и № 7 по река Дунав. Град Видин е най - подходящото място за построяване на втори мост на р. Дунав, което с решението на ЕО е вече факт. Основната стратегия на изграждане на моста и транспортен коридор № 4 по направление Север-Юг е да се рационализира движението на транспортните европейски товари и пътници при значително увеличаване на относителния дял на железницата на транспортния пазар.

В района на град Видин в 9-километров участък по протежение на речния бряг се намира Пристанище Видин – север, разположено в непосредствена близост до ферибота и Свободната безмитна зона и е най-новото и модерно съоръжение на град Видин. Изграденото товарно пристанище “Юг” нефункциониращо в момента, е специализирано за обработка и съхранение на въглища и насипни товари, изискващи специфични условия на обработка. Има специализирани терминали RО–RО и RО–LА, както и действащ ферибот Видин – Калафат, който е най-прекия път от Западна Европа, България и Беломорието. Сериозно преимущество на град Видин е изградената на брега на р. Дунав Свободна безмитна зона, която е в реална експлоатация от 1992 г. Модерната закрита складова база от 7 300 м² и 3 000 м² открити складове, изградена техническа инфраструктура и съвременни телекомуникационни връзки, създават всички необходими условия и възможности определени от международния стандарт за специалните икономически зони. Предлага на чуждестранни фирми и чуждестранни физически лица безмитен внос и износ в и от зоната, обработка на необмитени стоки, техния транзит и реекспорт, със средна натовареност на закритите площи едва на 35–45 % и 10–15 % за откритите.

Община Видин е свързана посредством железопътен и шосеен транспорт с всички населени места в страната и граничните пунктове.

На територията на Община Видин преминават пътища от първокласната, второкласна, третокласна и четвъртокласна мрежа със следните дължини по съответните направления:

І – клас - 30.5 км.

ІІ – клас – 33.0 км.

ІІІ – клас – 60.0 км.

ІV – клас – 94.8 км.

- Първокласна пътна мрежа:

І клас - І-1 (Е79) ферибот до границата с общ.Монтана – 30.5 км.

- Второкласна пътна мрежа :

1.ІІ клас – ІІ –11 Видин – Димово до границата с общ.Монтана – 10.5 км.

2. ІІ-12 Обход на Видин – Брегово – Границата с Югославия - 7.5 км.

3. ІІ-14 Обход на Видин – Кула – Границата с Югославия – 15.0 км.

- Третокласна пътна мрежа :

1. ІІІ-121 Видин – Брегово – през Иново и Кула – 14.5 км.

2. ІІІ-122 Брегово – Ново село – Капитановци – Обходен път на Видин – 17.6 км.

3. ІІІ-3039 от път І-1 на Видин – Буковец – Раковица – 17.6 км.

4. ІІІ-3041 от ІІ-122 – Видин - Покрайна – Кошава – 15.0 км.

5. ІІІ-3043 от І-1 (от Дунавци) – Синаговци – Грамада – 7.3 км.

-Четвъртокласна пътна мрежа:

Пътищата от ІV клас общо за Община Видин включват 16 отсечки с обща дължина 59 км.

Общото състояние на пътната мрежа на Община Видин е средно и добро. Първокласната пътна мрежа е “изкърпена“ и състоянието и е добро. За второкласната пътна мрежа може да се каже, че вече също е в добро състояние след основното и “изкърпване “ до средата на месец Октомври 2001 г.

Третокласната пътна мрежа е донякъде в добро състояние – път ІІІ-121 . Останалата пътна мрежа, както и тази от четвъртокласните пътища от общината са в лошо състояние, като за някои от тях е нужен и основен ремонт.

Гъстотата на пътната мрежа е 0.42 км/км - по-голяма от средната за страната - 0.35 км/км и по ниска от средната за крайдунавските общини в България - 0.44 км/км.
Съществуващо положение
От областно пътно управление–Видин е предоставена информация за изпълнението на текущия ремонт през 2001 г. общо за областта. Закърпената и асфалтирана пътна настилка заедно с фрезоването възлиза на 130 000 лв., което е крайно недостатъчно за извършване на необходимите ремонтни дейности.

За есенно-зимния период за 2001-2002 г. планираните средства за собствена и наета механизация са за 285 000 лв.

Информацията за развитието на републиканската пътна мрежа на Община Видин за периода до 2006 г. установява следните проблеми:

• 
  Настилката на пътищата на територията на Община Видин е износена
  
• 
  Лошо състояние на пътната мрежа, което е продиктувано от липсата на средства за ремонти.
  

Всички тези обекти се финансират от бюджета и фонд “Републиканска пътна мрежа”.

Като особено тежко може да се посочи състоянието на пътищата от четвъртокласната пътна мрежа, за които финансирането на ремонтите се извършва със средства на бюджета , директно чрез Община Видин.

За четвъртокласната пътна мрежа с обща дължина 47.3 км. няма изготвени проекти.

Системата от радиални пътища, изхождащи от центъра на общината е добре развита и не е необходимо изграждането на нови трасета. Изключение е необходимостта от провеждане на път, изхождащ от града и достигащ до с.Сланотрън, непосредствено покрай защитната дига.

Системата от концентрични пътни рингове, които свързват населените места разположени околовръст на гр. Видин е недобре изградена, като липсват пътни връзки между съседни села.

Проектно решение за усъвършенстване на пътната мрежа
С новия план се предлага развитие на съществуващата пътна мрежа чрез изграждане предимно на общински пътища. Изключение прави трасето Гайтанци – Арчар, който ще бъде част от републиканската пътна мрежа. Той ще се използва като алтернативна връзка Арчар – Видин, когато крайбрежния път в участъка Арчар – Ботево се наводнява от високите води на р. Дунав.

Стремежът на авторския колектив е новите трасета да се проектират върху съществуващи черни пътища, отчитайки релефа на местностите, през които преминават.

За реализиране на връзки между населените места, представляващи първия концентичен ринг около гр. Видин се предвижда изграждането на следните участъци:

- Слана Бара – Рупци – 3,6 км;

- Рупци – Акациево – 1,0 км;

- Акациево-път ІІ-12 – Иново – 2,3 км;

- Иново – Капитановци – 1,5 км;

- Капитановци – Покрайна – 1,1 км.

За свързване на населените места, съставляващи втория ринг на гр. Видин, са проектирани връзките:

- Търняне-път ІІІ-3039 (Буковец) – 2,8 км;

- Буковец – Бела Рада – 3,4 км;

- Бела Рада – Пешаково – 1,7 км;

- Генерал Мариново – Градец – 4,6 км;

- Динковица-път ІІ-12 – 1,5 км;

- Майор Узуново – Винарово – 0,8 км;

- Гомотарци – Ясен – 3,3 км

• 
  От моста ще се изгради ново трасе, преминаващо южно от Антимово и Покрайна до включването му в съществуващия околовръстен път до съществуващата развръзка, осигуряваща преминаване към Капитановци и Ново село.
  
• 
  Пътни съоръжения за безконфликтна връзка са предвидени с: път ІІІ-122 /за с.Ново село/, път ІІ-12 /за гр.Брегово/, път ІІ-14 /за гр.Кула/, пътен възел осигуряващ връзка с главната входяща улица към града в посока от гр. Дунавци, възел при Чубан кюприя осигуряващ надмостване на новия ж.п. клон за южната производствена зона и пътен възел при влизането за гр. Дунавци от към гр. Видин.
  

Улична мрежа. Съществуващо положение

• 
  транспортната проходимост в областта на ж.п.гарата;
  
• 
  достъпът до комплекс “Калето”;
  
• 
  окончателното провеждане на трасето на ул.”Хр. Ботев”;
  
• 
  транспортната достъпност и обезпечаване на паркирането в централната част на града и други.
  

Териториално–статистическото бюро - Видин дава следните показатели за уличната мрежа в гр. Видин: 97 % от уличната мрежа има даден вид трайна настилка, като изградеността на тротоарните настилки представлява почти същия процент – 93 %.

С новия план се предвижда усъвършенстване на уличната мрежа, както за градската територия, така и в зоните, в които тя пресича транспортните елементи на инфраструктурен коридор № 4– автомагистрала и ж.п. магистрала

За гр.Видин проекта за ТУП предвижда нови улични участъци:

• 
  ул. “Яворов” в комплекс “Химик” да мине южно от съществуващия ж.п. ареал и новата гранична гара и чрез пътно съоръжение да се включи в бъдещето разширение на околовръстния път на гр. Видин. Продължението на тази улица е до Ловния парк.
  
• 
  Проектирана е улица в територията между града и ферибота с цел да обслужи, както територията предвидена за отдих, спорт и развлечения, така и терена за перспективно жилищно развитие на града.
  
• 
  ул. “Плиска” ще продължи успоредно на земления редут на североизток до включването и в бул.”Панония”
  
• 
  ул. “Железничарска” ще продължи чрез пробив в слабозастроени жилищни квартали на к-с “Баба Тонка” до включването и в ул. ”Цар Иван Асен ІІ”. Тя ще бъде с функции на районна артерия и главен носител на транспортно движение от централна градска част в посока към новата автомагистрала и гр. Кула.
  
• 
  Проектира се нова улица от бул. ”Панония”, преминаваща от северната страна на майски лес в посока към Ловния парк.
  
• 
  В кв. “Нов път” е проектирана нова събирателна улица, във връзка с разширението на жилищната зона.
  
• 
  Входящият път от с. Рупци ще осъществява връзка с гр. Видин по ново трасе, преминаващо покрай източните квартали на Новоселци до включването му в първокласния път Кула-Видин.
  
• 
  Проектиран е нов път от ул. “Широка”, преминаващ покрай новия гробищен парк до изходящиа път за Рупци, както и две улични връзки започващи от ул. ”Широка”, преминаващи в южна посока от двете страни на ж.п. линията.
  
• 
  Предвижда се бул. ”Панония” да продължи в южна посока със същия габарит и преминавайки през част от Майски лес да се включи със съоражение към входящия булевард от София.
  

Предвидени са две нови съоръжения, пресичащи съществуващата ж.п. линия, по чието трасе в рамките на перспективния период ще се изгради ж. п. частта от коридор №4. Едното съоражение е на ул. “Широка” при пресичането и с ж.п. линията в посока ГКПП “Брегово”, а другото е при пресичането на ж.п. линия при гробищния парк в посока ГКПП “Връшка чука”.

Уличната мрежа в останалите населени места на общината да се изгради в съответствие с действащите подробни устройствени планове.
Транспортни услуги

Транспортът в Община Видин може да се раздели на:

През последните години голямо развитие получи автомобилния транспорт, дължащо се на :

• 
  наличието на главен път Е – 79, продължаващ непосредствено от фериботния комплекс и добри пътни връзки със Сърбия по линиите Видин – Кула – Зайчар и Видин – Брегово – Неготин.
  
• 
  двата ферибота пригодени за превоз на пътници, автобуси и лекотоварни автомобили.
  

Чрез Областната транспортна схема има осигурени транспортни връзки до всички общински центрове в област Видин.

Чрез Републиканската транспортна схема са осигурени редовни транспортни връзки до София, Враца, Плевен, Стара Загора, Бургас, Лом, Козлодуй, Вършец и други по малки населени места извън област Видин. Предстои отриване на автобусна линия до Велико Търново.

Превозите по всички линии се осъществяват от лицензирани транспортни фирми след проведени конкурси съгласно Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС. Транспортните фирми работещи на територията на общината разполагат с достатъчен брой и вид превозни средства в това число и резервни за поемане и на по-голям от съществуващия пътникопоток. Проблемите на транспортните фирми са, че автобусния парк, с който разполагат с малки изключения е морално остарял, не отговаря на съвременните изисквания за комфортност и екологичност и изисква големи разходи за подръжка. Поради малкият пътникопоток се реализира твърде малка печалба, която е недостатъчна за инвестиране в нови превозни средства. Повечето от фирмите по различни причини не могат да си позволят кредитиране. В последните години е налице трайна тенденция на намаляване на пътникопотока поради демографски и икономически причини. Пречка се явява и лошото сътояние на пътната инфраструктура на територията на общината. Нелоялната конкуренция от нелицензирани леки автомобили също е проблем пречещ на развитието на автобусния транспорт.

С цел да се подобри транспортното обслужване Община Видин следва следните приоритети:

• 
  реконструиране, ремонт и подръжка на пътната инфраструктура;
  
• 
  осъществяване на корекции в транспортните схеми с оглед да се задоволят максимално нуждите на пътуващите;
  
• 
  при провеждането на конкурси за избор на превозвачи се залагат критерии за нови транспортни срества, екологичност на транспортните средства и насочване на транспортните средства с малка пътниковместимост по линии с малък пътникопоток;
  
• 
  поощряване на обединяването на транспортните фирми;
  
• 
  модернизация на съществуващата Автогара или построяването на нова такава.
  

При така съществуващата техническа характеристика на хоризонталните криви при ж.п. линията, засега все още не може да функционира експресен влак до Видин, а пътуването до София се извършва с бърз влак до 5 – 5 ½ часа, което е едно сериозно неудобство за пътуващите от и за Видин.

Товарната ж.п. гара, която е сравнително нова, с площ от 230 дка, капацитет от 20 – 30 т товаро - разтоварни работи и обработка на товари на ден, неизполваема пълноценно в момента. Има изградени и действащи товарни ж.п. гари Видбол, Кошава, Синаговци, Жеглица, гара Ферибот.

Изграденият с големи транспортно - пропускателни възможности железопътен ферибот не функционира в момента.

Транспортните комуникации минаващи през Видин, осигуряват добра достъпност, възможности и предпоставки за интегрирането им с националната и европейска транспортна система, осигуряват практически достъп до почти всички Свободни безмитни зони в Европа.

Община Видин разполага с възможности за управление на пътната, пристанищната, складовата дейности и използването на тези възможности ще доведе до подобряване инфраструктурата и икономическата активност в общината.

5.3. Съобщителна инфраструктура

Единната съобщителна система обхваща комплекс от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпръскването и телевизионните предавания. Подсистемата на далекосъобщенията включва телефонните и телеграфните услуги и мрежи. Степента на развитие на телефонните съобщения се приема като обслужващ показател за развитието на цялата подсистема на далекосъобщенията.

Състоянието на телефонната система в Общината е добро. В гр. Видин са монтирани и действат аналогова и цифрова централа с капацитет над 20 000 поста, а в останалите населени места функционират около 2 000 телефонни абоната.

Във всички села има изградени местни радиотранслационни връзки. На територията на общината има покритие с качествен сигнал от националните радиопредаватели и телевизионни канали, както и изградена система за кабелна телевизия, която предлага около 30 програми. Съществува достъп до модерни комуникации – интернет и електронна поща.

Нарастването на броя абонати и трафика в прогнозния период, трябва да бъде осигурено с модернизация на съоръженията и подмяна на аналоговата с цифрова технология на връзките. През 2006 г. предстои да се реализира проект МSАN 2005, който ще осигури допълнителен цифров капацитет за нуждите на бизнеса и населението на гр. Видин и цели подмяна на част от съществуващия аналогов капацитет с цифров.



Изводи:

Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище.

Почти всички населени места в общината са включени в националната система за автоматично телефонно набиране.

Съществуват проблеми с навременните пощенски услуги в някои по-малки населени места.

През 2003 год. се реализира проект за “Енергийно ефективна реконструкция и модернизация на уличното осветление в гр. Видин”. Монтирани са нови 3 296 бр. енергоспестяващи осветителни тела с натриеви лампи с високо налягане ( НЛВН). Старите живачни лампи с мощност 400вт, 250вт. и 125вт. са заменени с нови улични и паркови осветителни тела, както следва :

НЛВН 50вт. –1304 бр.

70вт - 354 бр.

100вт. - 391 бр.

150вт. - 700 бр.

паркови осв.тела : ПОТ 1х26вт – 208 бр.

ПОТ 1 х50вт.- 339 бр.

Отчитането на консумираната от уличното осветление ел. енергия се осъществява посредством едно и двойнотарифни електромери, като включването и изключването на осветлението става с програматори и ел. часовници. Това доведе до намаляване консумацията на ел. енергия близо 2 пъти, при 90 % светещи осветителни тела.

Осветлението на улиците във всички 33 селища от общината, се осъществява все още с неефективни живачни лампи. Извършвана е частична подмяна на някои от тях с нови енергоспестяващи лампи, но това не е достатъчно. Наложително е и в селата да бъде извършена цялостно подновяване и модернизация на уличното осветление, пълна подмяна на старите неефективни осветителни тела с нови. За целта е необходимо да се закупят около 3 000 бр. нови осветителни тела.

Необходимо е да се извърщи енергийно ефективно външно осветление на входните и изходни пътни артерии на гр. Видин.

В процес е прехвърляне собствеността на уличното осветление от “Електроразпределение – Плевен” ЕАД клон Видин на Общината. Това налага бързи и ефективни действия свързани с поддържане техническото състояние на уличното осветление. Това може да стане чрез отдаване на концесия на уличното осветление на територията на община Видин най-малко за 10-15 години.

През 2005 г. Община Видин, със съдействието на Областна управа-Видин, изгради фасадно художествено осветление на 6 обекта, паметници на културата в гр. Видин, което значително подобри архитектурния облик на сградите вечер. Това са следните обекти: Общински драматичен театър”Вида”, художествена галерия “Никола Петров”, “Стамбол капия”, Храм-паметник “Св. Димитър”, Видинска Св.Митрополия и турска джамия в гр. Видин.



На основата на извършения задълбочен социално-икономически анализ, отчитайки негативното влияние от преструктурирането и ликвидирането на индустриални структуроопределящи предприятия, довели до спад в производството и увеличаване на безработицата, ниско равнище на доходите и обезлюдяване, се очертава основния извод че Община Видин отговаря на показателите за район в индустриален упадък, визирани и в чл.7а, ал.2 от Закона за регионалното развитие.

Разработването на насоките за бъдещото развитие на Община Видин е съобразено с Националната стратегия за регионално развитие на Р.България за периода 2005-2015 г., Областната стратегия за развитие за периода 2005-2015 г., Програма за опазване на околната среда в Община Видин за периода 2005-2009 г. и Общинската стратегия за развитие на здравеопазването за периода 2007-2013 г.