IV. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА

IV. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА

Оценката на БВП и БДС има важно значение за анализа на икономическата среда, в която се развива общината. Брутният вътрешен продукт представя състоянието и тенденциите в развитието на икономиката и са индикатор за определянето на икономическата политика на макроравнище.

Община Враца се намира в Северозападния район от ниво 2, който е с най-нисък принос към националния БВП. По БВП на човек от населението по данни от 2010 г. районът също е на последно място, не само в страната, но и в Европейския съюз (ЕС-27) като покрива едва 26% от средното ниво. Районът изпитва сериозни проблеми в своето развитие, поради което за следващия програмен период за него е предвиден целеви инструментариум за интензифициране на развитието му, основан на подхода „Интегрирани териториални инвестиции“ (ИТИ).

Мястото на Област Враца във формирането на БВП на областта се определя от значителния принос на „АЕЦ Козлодуй“. Така в периода 2007-2009 районът се намира на второ място като следва Плевен, а през 2010 година излиза на първо място по БВП в района, следван от Плевен и Ловеч като формира 29.8% от БВП на района и 2,4% от този на страната.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта (7731 лв. на човек) значително надвишава средното за района и е с 2680 лв. по-висок от този в Плевен. Тази иначе положителна тенденция е функция както на сравнително високия БВП, който произвежда областта, така и на намаляващия брой на населението, на което частично се дължат и тези високи разлики. Показателят изостава значително от средното за страната.

БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности, тъй като се равнява на разликата между брутната продукция и междинното потребление. След 2010 година Брутната добавена стойност в област Видин бележи плавен ръст, като се увеличава с 24% за периода 2007-2010 година. По този показател областта отново изпреварва област Плевен като формира 30% от БДС на района (област Плевен формира 29 %).



Фиг.6. Движение на Брутна добавена стойност в област Враца 2007-2010г. (в хил. лв)

Разпределението на брутната добавена стойност по сектори за областта е по-скоро нетипична в сравнение с установения за страната профил. За 2010 година преобладаващ дял в БДС има индустрията, докато тенденцията за страната е 66% да се формират от услугите, а за района този процент е 55%.

Тези данни са показателни за икономическия профил на областта, който е все още силно доминиран от индустриалния сектор. Любопитно е, че от 2007 година насам делът на индустрията нараства за сметка на дела на услугите. Приносът на аграрния сектор остава непроменен. Политическите и икономически промени, които разтърсват страната 1989 година имат дълбоки последствия, особено в районите, изхранващи се предимно с предприятия на тежката индустрия. Преструктурирането и адаптирането към новите условия обикновено е неуспешно и води до затваряне на икономически мощности и безработица.

Икономиката на общината има предимно индустриален облик, което се дължи основно на формирания профил на гр. Враца и неговия непосредствен хинтерланд. Местната индустрия е специализирана главно в машиностроенето, металообработването, текстилната промишленост, химическо производство, производство на мебели, строителни материали, дървообработване, строително-ремонтни дейности, заготовки и строително-монтажни работи, хранително-вкусова промишленост и др.

За разлика от общинския център, където най-добре представеният отрасъл е индустриалният, следван от сектора на услугите и аграрния сектор, с традиционно развити машиностроене, химическа промишленост, хранително-вкусова, дърводобивна и дървообработваща, строителната промишленост, за 22-те села основният поминък на населението е земеделието, при това със значително преобладаване на зърнопроизводството (модел, характерен за почти цяла Северна България).

Към края на 2012 г. активно работещите предприятия на територията на община Враца са 3253 бр. Структурата на фирмите по икономически дейности показва, че 51 % развиват дейност в областта на търговията и ремонта. Делът на фирмите от добивната и преработваща промишленост е 12% и близо до нея са заетите в хотелиерство и ресторантьорство. Ангажираните със селско, ловно, горско и рибно стопанство са едва 2 %.⁴

По данни на НСИ предприятията с печалба за 2011 година са 70.9% от работещите, което е около средното за областта и се доближава по стойност като това на по-малките общини. Тази текуща ситуация създава риск за закриване на предприятия и за влошаване на бизнес средата в общината. Така за периода 2007- 2010 година са фалирали 57 предприятия. Трябва да се отбележи, че за същия период са новосъздадени 1807 предприятия.

Нетните приходи от продажби на стопански единици за 2011 г. представляват 829832 хиляди лева, като разделено по стопански единици изглежда по следния начин:

От фигура 8 става ясно, че най-големи са нетните приходи от предприятията в сферата на търговията, следвани от преработващата промишленост и селското стопанство.

Важно е да се отбележи какви са разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, тъй като те показват фактически направените разходи за придобиване на земя, сгради, съоръжения, оборудване и др. Вложените средства в ДМА за 2010 година в община Враца са 651628 хил. лева, като нарастват тези в преработващата промишленост.

Фиг. 9. Дълготрайни материални активи на нефинансовите предприятия за 2009 и 2011г. по икономически дейности

Чуждестранните инвестиции в Община Враца за 2011 година са на стойност 136707,1 хиляди евро и са насочени предимно към промишлеността, туризма и селското стопанство.

Икономиката на общината е разгърната предимно в малки и средни предприятия, което е характерно за цялата страна. Характерно е, че общината концентрира 48 на сто от работещите средни и големи предприятия в областта. Правния статут на регистрираните фирми е предимно ЕООД. Заетите в икономиката на община Враца по сектори се разпределят както следва: Обществен сектор - 43 % Частен сектор - 57 %⁵. В обществения сектор основните дейности са - образованието (37%), държавно управление и задължително обществено осигуряване (21%), здравеопазване и социални дейности (12%). В частния сектор преобладават търговските и ремонтни дейности (63 %), добивната и преработваща промишленост (8%), хотелиерството и ресторантьорството (7%).⁶

Търговските дружества с общинско участие са общо 14 на брой като включват както лечебни заведения, ДКЦ-та, управление на ТБО, транспортни фирми и др.

Икономиката се отразява върху стандарта на живот на местното население, като определящи за това са доходите на местното население и пазара на труда.

Средната годишна заплата за 2011 година в общината е 6215. В сравнение с другите общини в областта, община Враца се нарежда на трето място, като три пъти по-висока е средната годишна заплата в община Козлодуй (което се дължи на АЕЦ „Козлодуй“), на второ място се нарежда Оряхово. Характерно е, че е по-високо е заплащането в обществения сектор (7801 лв.) в сравнение с частния сектор (5336 лв.). Това може да се дължи както на факта, че общината е един от най-големите работодатели в общината, така и на наличието на сива икономика.

В община Враца най-добре представения отрасъл е индустриалния, като е следван от сектора на услугите и аграрния сектор.

Природо-географските особености на общината създават благоприятни условия за развитие на земеделието, и предвид планинския и полупланински характер на територията на общината и традициите в поминъка на местното население, животновъдството е по-силно застъпеният отрасъл.

По данни на НСИ площта на земеделската земя на територията на общината е 444709 декара, което заема 65,4% от площта на общината и представлява 16.4% от обработваемата площ в областта. От нея 366277 са обработваеми площи.

Земеделските земи общинска собственост на територията на община Враца са разпределени по следния начин.

Земеделските земи на територията на общината са силно раздробени, което затруднява тяхната обработка, намалява рентабилността на продукцията и производителността на единица площ, като е причина и за голямата площ пустеещи земи, които представляват неоползотворен потенциал за развитие на земеделието.

Основното направление на растениевъдството е зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури като пшеница, царевица и слънчоглед.. Зеленчуци и картофи се оглеждат предимно в малки частни стопанства. Отглеждането на зеленчуци е съсредоточено предимно около водните басейни. Трайните насаждения са добра перспектива за развитието на растениевъдството в общината, особено предвид традициите в района и възможностите, които осигуряват природните условия.

Природно-климатичните условия в района налагат задължително напояване на растенията във важен за тяхното развитие период с цел нормалното им развитие и получаване на максимален добив. Характерното за района е, че е беден на водни ресурси. Наличните напоителни системи и съоръжения се поддържат и експлоатират от „Напоителни системи” ЕАД към МЗХ клон Враца, с три хидротехнически района.

Водата се осигурява чрез ПС, а гравитачно се подава само от НС„Дъбника”. ⁷Налице са водоеми, които позволяват развитие на поливното растениевъдство. 48.7% от обработваемите площи са поливни.

Животновъдството в общината също е силно раздробено, като отглеждането на животни се осъществява предимно в малки стопанства или частни дворове. Развито е предимно говедовъдството, отглеждат се още биволи, овце, свине, кози и пчелни семейства. Голям дял в развитието на животновъдството заема и птицевъдството и по-конкретно отглеждането на бройлери. Налице са няколко водоема за осъществяване на спортен риболов.

Към настоящия момент секторът има редица проблеми, които трябва да бъдат решени, за да може той да се развива в положителна посока, да осигури поминък на населението и да има добавена стойност.

Един от основните проблеми е свързан с раздробеността на стопанствата, както при растениевъдството, така и при животновъдството. Това дава по-малко възможности за инвестиции, а те са необходими, особено за закупуването на модерна техника, която да улесни работата и да повиши производителността от единица площ. Модернизирането на земеделието стои в основата на нуждите на сектора, тъй като конкурентостта на местните производители не е сравнима с тази на останалите участници на пазара.

Намирането на пазари на местната продукция също е предизвикателство. Липсата на местно тържище би дала възможности за развитие на местните производители.

Важен момент е и развитие на научната и развойна дейност в сектора, с цел създаването на селектирани породи, даващи по-големи добиви и по-адаптивни към климатичните и почвените особености на средата. За тази цел от ключово значение е обмяната на добри практики с производители в страната и чужбина.

За по-голяма ефективност е важно обвързването на дейностите на земеделските производители и преработващата промишленост.

Перспективите, които стоят пред сектора, са свързани с възможностите за развитие на биологичното земеделие, което е начин да се повиши добавената стойност на продукцията.

Не на последно място, важно е поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние, ограничаване на ерозионните процеси и деградацията на почвите, оползотворяване на отпадъците от земеделското производство, запазване на генетичните ресурси, повишаване ефективността на земеделските екосистеми и опазване на природните ресурси.

В тази връзка в ИПГВР на град Враца 2014-2020 са предвидени следните приоритети в инвестициите в земеделието:

• 
  Хлебно и фуражно зърно и технически култури;
  
• 
  Възстановяване на зеленчукопроизводството най-вече в с. Девене, като традиционно в близкото минало;
  
• 
  Възстановяване на лозарството и овощарството, като се възвърнат традиционните за общината уникални сортове грозде “Врачански мискет” и “Врачанска теменуга”, а от овощните насаждения череши, вишни, круши, орехи и други;
  
• 
  Отглеждане на алтернативни култури, като соя, рапица, сорго, а където има подходящи условия и билки, подправки и лекарствени култури;
  
• 
  Привличане на инвестиции за подобряване на почвения състав на земеделските земи, които в момента са силно засолени и кисели;
  
• 
  Подобряване на развъдно-подобрителната работа с цел запазване на породния състав на животните приспособени към местните условия;
  
• 
  Привличане инвестиции за изграждане и развитие на фамилни и семейни ферми за отглеждане на високо продуктивни животни /крави, овце, кози, свине, птици и други/. Броят на животните към 2007 година да се увеличи – крави с 500 бр.; свине за угояване – 1500 броя; овце с 1000 броя и кози с 1000 броя;
  
• 
  Особено внимание да се обърне на бубарството, като алтернативна заетост, още повече че на територията на Общината е единствената в страната Бубарска станция, която произвежда висококачествен черничев посадъчен материал и бубено семе;
  
• 
  Развитие на рибовъдството с цел най-ефективно използване на съществуващите 16 бр. язовири на територията на общината;
  
• 
  Инвестиции за развитие на пчеларството, включително и за производство на пчелни майки.
  

Относителният дял на горския фонд е сравнително нисък в сравнение с другите части на страната, като горската територия в общината се равнява на 153773 декара, от тях 6% са общинска собственост. Застрашително се увеличават проблемите на горите, свързани със сезонните и умишлени пожари, както и незаконната сеч.

Вторичният сектор е преминал през значителни изменения предвид сложните политико-икономически събития, които повлияват неговото развитие. Въпреки това, той остава водещ за общината, като привлича значителни инвестиции, включително чуждестранни, и има перспективи за развитие.

Традиционни отрасли в община Враца са машиностроенето, химическата промишленост, хранително-вкусовата, дърводобивната и дървообработващата, строителната промишленост. Водещите големи предприятия имат предимно чуждестранно участие, включително швейцарско, холандско и т. н.

Представители на добивната промишленост са Холсим България АД, който е и безспорен икономически лидер в страната. Локализиран е в с. Бели Извор и е един от най-успешно развиващите се производители на цимент, инертни материали /трошен камък, чакъл и пясък/ и бетон на българския пазар. Циментов завод в Бели извор е пуснат в експлоатация през 1960 г. и е приватизиран от Holcim Ltd. през 1997 г.Към декември 2012 година персоналът на завода е 250 души. ⁸ Друг представител на добивната промишленост е Булнед МТ. Предприятието специализира в добива и доставката на врачански варовик, като производството е базирано на кариера "Станеви ниви", намираща се в близост до град Враца.

Представители на химическата промишленост в общината произвеждат антикорозийни покрития, препарати за растителна защита, производство и търговия с амоняк, карбамид и други органични и ноерганични химични продукти и др. Такива са Месер Химко Газ, Сигма – Витес, М-инженеринг, произвеждащи препарати за растителна защита за производство на биологична продукция, Ново Химко и др. Каучукови и пластмасови продукти се произвеждат от Алекс Пласт ЕООД. Химко Враца вече не функционира.

Металообработката в общината се изразява в отливки на чугун, металолеене, термообработка и механична обработка. Предприятие, работещо в тази сфера е Враца – Старт АД.

В община Враца се намира завод за металорежещи машини, дизелови двигатели и помпени агрегати, резервни части за химическо и нефтохимическо оборудване и др. Предприятие, работещо в тази сфера е "Центромет" АД, гр. Враца. През 2012 г Италианското дружество „О.М.С. Салиери истърн юръп" изгражда във Враца нов завод за производство на сферични кранове като инвестира около 7 млн.евро. Създават се около 120 работни места.

Текстилната и шивашка промишленост във Враца също е добре развита. “Вратица - Враца” АД  е едно от най-големите памукотекстилни предприятия в България с пълен технологичен цикъл: предене, тъкане, багрене, конфекция. Разположена е на собствена площ от 165 000 кв.м. в индустриалната част на гр. Враца.⁹ Р.Б.О-Враца ЕООД произвежда бутиково облекло. Враца-Стил АД произвежда и търгува с шивашки изделия. Производството включва още Производство на коприна, тъкани от коприна, прежди памучен тип и смес, сурови тъкани, готови тъкани, шевни изделия от памук, поли, блузи, панталони, дамска конфекция.

Производството на мебели е традиционен отрасъл за община Враца. Работещи фирми са Тошев – М 63 ЕООД, ЕТ "КЕДЪР" – ТЗ, ЕТ "Атамар – Атанас Маринов", с.Паволче. Един от водещите заводи в това производство е ДЪБ АД - Враца, който успя да пробие на американския пазар към настоящия момент е в ликвидация.

Хранително-вкусовата промишленост на територията на общината е добре развита. Силно представени са млекопреработвателната и месопреработвателната промишленост. На територията на Общината има няколко големи производители на месо и местни продукти, които задоволяват търсенето както в региона, така и в съседните области. По-големите от тях са: Ивагус ЕООД, Агробизне – Милчо Антонов – Марийка Антонова ЕТ, Митоки ЕТ, "Лалов и Вачев" ЕООД, ЕТ "Ивагус - Иван Гусев", ЕТ "Зоров 91 – Димитър Зоров" и др. Налични са и предприятия, произвеждащи хляб и хлебни изделия

В община Враца се намира опитна станция по бубарство, където главните насоки на научната дейност на ОСБ са свързани с генетични проучвания и селекциониране на нови породи и хибриди копринени пеперуди, проучвания върху бубеното семепроизводство, профилактика и борба с болестите и неприятелите по бубите, селекция и агротехника на черницата, икономика и организация на бубарството. Станцията включва и производствен отдел.

Туризъм¹⁰

Както е отбелязано в ИПГВР на град Враца 2014-2020 г., географското местоположение, богатата флора и фауна и уникалния карстов релеф, както и удобните транспортни връзки, са предпоставка за устойчивото развитие на туризма на територията на Природен парк Врачански Балкан. Туристическите продукти са свързани с алтернативния туризъм – планински, велосипеден, етнографски, спортен, орнитоложки, екологичен, с елементи от селски туризъм. Вилите и хотелите във Врачанския балкан, предлагат идеални възможности за организиране на зимни и летни екологични лагери за деца, които се съчетават с образователни програми.

Живописните села Паволче и Згориград разполагат с чудесно обзаведени селски къщи за развитие на селски туризъм. Тук, както българските, така и чуждестранните гости могат да почувстват традиционното гостоприемство, да се възхитят на чудесната природа, да опитат вкусни и екологично чисти продукти, да дегустират местните вина.

Във Врачанския Балкан съществуват обособени зони за отдих с три хижи, стопанисвани от туристическо дружество Веслец - хижа Околчица, свързана с паметника на Христо Ботев, хижа Пършевица и хижа Леденика. Последните две хижи и множеството ведомствени бази в зоната за отдих Врачански балкан, в местността Горски дом и пещерата Леденика може да се свържат в обща урбанизирана зона за отдих и туризъм. Дължината й е близо 9 км. В северният край е пещерата Леденика. В центъра на зоната са разположени множество ведомствени почивни бази, а в южния край - хижа “Пършевица” и ски-писта с влекове за възрастни и деца. По този начин в удобна връзка с града се очертават три центъра за отдих и туризъм.

Комплекс Леденика - един от стоте национални туристически обекти. Трите ведомствени бази към него имат общо 139 легла и 200 места за хранене. Туристическата хижа е с 85 легла;

Център за отдих Врачански балкан - основен за почивка с няколко ведомствени почивни бази с общо 488 легла и 420 места за хранене, профилакториум на АЕЦ ”Козлодуй” със 150 места за хранене и 100 легла, множество бунгала, ски - база с две неработещи засега писти.

Местност Пършевица с перспектива за развитие като локален център за зимен спорт и туризъм.

В тази връзка, възможностите за развитие на туризма включват:

• 
  Пешеходен туризъм – подходящи за пешеходен туризъм са няколко основни маркирани маршрута – до пещерата Леденика по стръмни пътеки южно от Враца; до Бутов дол - Замбина могила – п. “Леденика“; до Гарванец - Кравя – Леденика; от Згориград до Леденика; Враца – Скакля – Мандрата – Селището – Йолковица; х. Леденика – х. Пършевица; х. Околчица – х. Пършевица; Ботева алея от “Химко“ до Избата; Лакатник – Миланова скала – Пършевица; маркирани пътища и пътеки до Лютаджик, Бялата вода, Вършец, сп. Оплетня, Елисейна и др.
  
• 
  Познавателен туризъм – изградени маршрути от ДПП ”Врачански балкан” :
  

2. Познавателен маршрут “Карст и растителност “ в к-с “Леденика“;

3. Горска пътека на приказките край Горския дом ( Пършевица );

4. Познавателен маршрут “ Ботев път “ от Милин камък до Околчица;

• 
  Спелеология – основни обекти за спелеология са пещерите, разположени във Врачанския карст “ и в планината – около 500 на брой.
  

• 
  Воден туризъм – използваеми са яз. “Дъбника”, басейна “Чайка” и най – близките реки Огоста и Дунав;
  
• 
  Селски и еко – туризъм . Организация и прилагане на този вид туризъм е извършена от ДПП “Врачански Балкан“. Използват се 20 места за настаняване в с. Паволче и с. Згориград. През 1999 – 2001 г. са били използвани от 1000 чуждестранни туристи като еднодневни почивки и походи по Врачанските екопътеки. ¹¹
  

Броят на леглата в община Враца за 2010 година е 444 легла, което е три пъти по-малко от наличните през 2009 година. За същата година са реализирани 13843 нощувки от български туристи и 2993 чуждестранни. Броят на реализираните нощувки намалява.

Община Враца има разнообразни ресурси за развитие на туризма, като за да се използват по-ефективно е необходимо разнообразяване на туристическия продукт, изготвяне на туристически пакети, партньорство със съседните общини и добър маркетинг.