Поземлени и горски ресурси

Поземлени и горски ресурси

Неравномерността на селищната мрежа е предопределена от природо-географските условия(главно от релефа).

Територията на общината е 339,276 км² от тях:

Площите на пасищата и естествените ливади са източник за получаване на висококачествен тревен фураж за животните. В последните години голяма част от ливадите и пасищата са изоставени и постепенно се превръщат в пустеещи и обрасли с храстовидна растителност територии. Никой не се грижи за тяхното рационално стопанисване и използване.

Горските територии включват площта на Държавно Горско Стопанство – гр. Якоруда. Намира се в югоизточната част на Благоевградска област.Съседните горски стопанства са: на север и частично северозападно граничи с ДГС Белица; на североизток и изток- с високопланинските гори на Национален парк ,,Рила; на изток - с учебно-опитно стопанство Юндола; на югоизток - с ДЛС Алабак; на юг с ДГС Елешница.

За  по-удобно  и правилно управление,  стопанисване и охрана територията на ДГС "Якоруда" е разделена на три горско-стопански участъка:

I ГСУ "Трещеник"  

II ГСУ "Лееве" 

III ГСУ "Родопи".

На територията на Община Якоруда се намират  туристическите обекти: местността Трещеник и високопланинската спортна база Белмекен. През територията на  ДГС Якоруда се минава за хижа Грънчар, за връх Мусала и т.н.

В горите в защитните, рекреационни и защитени територии (ЗРЗТ) главната цел на стопанисването е непрекъснато увеличаване качеството на дървостоите в зависимост от основното им предназначение - водоохранно, защитно, здравно-украсно и други - чрез провеждане на диференцирани мероприятия. Така за зелените зони и курортните гори  целта е подобряване здравно-украсното и рекреационно значение. В тези гори ползването на дървесина е второстепенна задача. Основната цел на защитните ивици покрай горната граница на гората ще бъде запазване на дървесната растителност и почвата. Същата цел се поставя и пред защитните гори на скални и урвести терени. Защитните ивици край жп.линия има за цел запазване от ерозия. В защитените гори - природните забележителности  - основната цел е запазване на естествената растителност. За семепроизводствените насаждения целта е да се осигури максимално производство на семена с високо качество.

Общата площ на ДГС "Якоруда" е 17 873.6 ха , в това число гори с основно дървопроизводителни функции - (ДСФ) – 16 185.4 ха (90.6 %) и гори със защитни, рекреационнии други специални функции - 1688.2 ха (9.4 %) - ЗРЗТ.

Част от територията на община Якоруда попада в защитена зона за опазване на дивите птици (Рила ВС0000209), приета с Решения на Министерския съвет (№122/2 март 2007 и №802/4 декември 2007г), на основание чл.10,ал.4 от Закона за биологично разнообразие и в защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Рила ВС0000495), приета с Решения на Министерски Съвет (№122/2 март2007г., №661/16 октомври 2007г. и №802/4 декември 2007г.), на основание чл.10,ал.4 от Закона за биоло­гично разнообразие.

На територията на община Якоруда като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и по-ограничено от ела, черен бор, лиственица, дуглазка, червен дъб и др.

В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска, червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и др. Растенията рилска иглика, божествена иглика, павловско шепиче, янкиев лопен, рилско подрумниче, българско омайниче и давидово винче се срещат единствено в Рила планина и никъде другаде по света.

Характерни са българските ендемити (рилски равен) и балканските ендемити (румелийска жълтуга). Защитените растения, вписани в Червената книга в категориите “редки” и “застрашени от изчезване” са:

* Преходна мурава (Pyrola media Swartz)

* Сплеснат плаун (Diphasiastrum complanatum)

* Обикновена кандилка (Aquilegia nigricans Baumg.)

* Родопска горска майка (Lathraea rhodopea Dingler)

* Дребна чаровница (Circaea alpina L.)
Характерна фауна

Екологичните условия за развитието и разпространението на животните в района на общината са разнообразни. В най-ниските части са останали дребни бозайници - обикновена къртица, таралеж, обикновена полевка, рядко се срещат лисица, невестулка и др. От птиците се срещат сврака, врабче, синигер, кос, горска зидарка и др. В горския пояс на Рила се срещат различни видове животни, характерни за северноевропейските иглолистни гори и Сибирската тайга. От бозайниците са разпространени кафявата мечка, горската полевка, лисица, невестулка, черен пор, пъстър пор, златка, катерицата. От птиците често се срещат глухар, лещарка, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, кръсточовка.

В преходната част между алпийският и планинско-горския пояс в хвойновите храсталаци най-често се срещат мечки, глигани, сърни, понякога и елени. От дребните бозайници характерна е подземната полевка. Разнообразен е птичия свят- водна бъбрица, балканска чучулига, глухари.

Алпийският пояс се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади, благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. Oт бозайниците често се срещат подземната полевка, а от птиците - сивогушата завирушка и алпийската чучулига. От влечугите характерно земноводно животно е планинската жаба. От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и буковото пауново око.Част от защитените животни в алпийския район са: насекоми - червена горска мравка, бръмбар носорог, алпийска розалия; от земноводните – дъждовник, обикновен тритон, дългокрака горска жаба, жаба дървеница; от влечугите -слепок, смок - мишкар; от птиците – всички с изключение на някои водоплаващи и вранови; от бозайниците – таралеж, обикновена кафявозъбка, мечка, невестулка, пъстър пор и вълк; от влечугите - усойница и живороден гущер. Характерно земноводно е алпийския тритон (включен в Червената книга). Най-високите части на Рила (над 2600 м н.м.в.) се характеризират със сурови климатични условия, при които живеят студенолюбиви видове животни от арктичен и бореален произход. Среща се дива коза. За този пояс характерни птици са: скален орел, планинска пъстра завирушка, скалолазка, белогърд бързолет, скална лястовица и др. От безгръбначните видове животни широко разпространение имат пеперудите и твърдокрилите насекоми - бръмбар бегач.

Националният парк ,,Рила” се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Под режим на защита на територията на общината има пет категории защитени територии - Национален парк, резерват, природен парк, защитени местности и природна забележителност.

Националният парк е създаден с цел да се запазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитанията на редки застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението.

НП Рила е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях - ендемити за тази област. Срещат се около 1400 висши растения. Защитени от закона са 42. В Червената книга са включени редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. В НП Рила се намира най-голямата популация на балканската дива коза, най-голямата популация на лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за популации на глухар в България.

На територията на ДГС - Якоруда са обявени със заповед следните защитени природни обекти:

• 
  Защитена местност ,,БЕЛАЦИТЕ»  с площ 0,2 ха - група вековни смърчови и бялоборни дървета,обявена със заповед 521/20.05.1985 год. на КОПС като природна забележителност и прекатегоризирано в защитена местност със заповед 652/26.05.2003 на МОСВ.
  
• 
  Природна забележителност ,,ЧЕСТНА»  с площ 10,0 ха - красив водопад на река Честна, обявен със заповед 521/20.05.1985 год. на КОПС.
  

На територията на Община Якоруда има 8 населени места, включително административния център. По данни на НСИ – Благоевград / последно преброяване към 01.02.2011 год./ населението на общината наброява 10 731 адресно регистрирани жители. Общият брой в отделните населени места през годините – 1992 г., 2003 г., 2007 г. и 2011 год., са дадени в Таблица 1.

При съпоставяне на образователната структура на населението в общината със средната за страната, прави впечатление по-големия потенциал от специалисти с основно и средно образование и по-малкия потенциал от специалисти с висше и полувисше образование.

От направения анализ на демографските процеси в Община Якоруда, можем да направим следните изводи и прогнози:

• 
  в краткосрочен план, не се очакват съществени изменения в броя на населението;
  
• 
  ще се запазят относително стабилните темпове на нарастване на градското население;
  
• 
  ще продължи намаляването на жителите на малките и отдалечени села.