Релефът на Община Якоруда е планински и полупланински - обхваща части от Рила планина и Западните Родопите, тясната долина в горното течение на р. Места.
Климатът е умерено-континентален със средиземноморско влияние по долината на р.Места, а в по-високите орографски части – планински.Средната годишна температура варира от 8-100С, през зимата се образуват температурни инверсии, като средната януарска температура е -1.7 С0(таблица №1). Снежната покривка се задържа около 150 дни в годината,а средната продължителност на свободното от мраз време е 177дни. Лятото е кратко и прохладно с температура през м.юли 18.5 С°(Таблица 1.2). Най близката метеорологична и дъждомерна станция е разположена в гр. Белица (836м надморска височина). Някои специфични климатични данни се отчитат само в станциите в гр.Банско (936м надморска височина) и гр.Гоце Делчев (511 м надморска височина ). По-долу са представени по-важните климатични характеристики на региона съгласно Климатичния справочник за България (том 3)-1990г.
Таблица 1.1. Максимална ,минимална,средна месечна и годишна температура на въздуха за станция в гр.Белица
месец
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год.
|
Макс.Т°С
|
2.2
|
4.7
|
8.7
|
14.8
|
19.7
|
23.1
|
25.5
|
25.8
|
22.5
|
16.5
|
10.0
|
4.7
|
14.8
|
Миним. Т°С
|
-6.1
|
-4.4
|
-1.4
|
2.9
|
7.6
|
10.5
|
12.0
|
11.7
|
8.7
|
4.6
|
1.2
|
-3.9
|
-3.6
|
С-дна Т°С
|
-1.7
|
0.3
|
3.9
|
9.0
|
13.6
|
16.7
|
18.6
|
18.9
|
15.1
|
10.1
|
6.2
|
0.8
|
9.3
|
Таблица 1.2. Продължителност (дни) на периодите с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 0.00 С°,5.00 С°,10.0 С° и 15.0 С° за станцията в гр.Белица
Продължителност (дни)
|
0.00 С°
|
5.0 С°
|
10.0 С°
|
15.0 С°
|
317
|
245
|
183
|
109
|
Таблица 1.3. Средно месечна и годишна скорост на вятъра в м/с за станцията в гр.Белица
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год.
|
0,7
|
0,9
|
1.2
|
1.2
|
1.3
|
1.1
|
1.0
|
1.0
|
1.0
|
1.1
|
0.7
|
0.7
|
1.0
|
Таблица 1.4. Средна скорост на вятъра по посока в м/с за станцията в гр.Белица (936м надморска височина)
посока
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
N
|
3.8
|
3.3
|
3.6
|
2.7
|
4.3
|
4.3
|
3.3
|
6.8
|
4.3
|
2.6
|
4.0
|
5.0
|
NE
|
3.3
|
3.0
|
3.2
|
2.6
|
3.4
|
2.9
|
2.5
|
3.8
|
3.2
|
1.9
|
4.5
|
4.8
|
Е
|
8.5
|
3.6
|
3.1
|
4.5
|
3.2
|
3.1
|
3.1
|
4.3
|
4.4
|
5.1
|
7.5
|
5.8
|
SЕ
|
4.0
|
7.0
|
3.6
|
3.4
|
3.0
|
2.6
|
2.6
|
4.0
|
3.2
|
4.3
|
3.0
|
9.0
|
S
|
3.0
|
1.5
|
8.3
|
2.3
|
2.8
|
2.2
|
3.7
|
5.0
|
3.0
|
2.7
|
2.5
|
3.0
|
SW
|
3.7
|
5.3
|
6.3
|
6.7
|
2.9
|
4.7
|
6.1
|
4.0
|
9.0
|
3.9
|
5.3
|
5.5
|
W
|
5.7
|
6.0
|
6.3
|
6.0
|
6.6
|
6.1
|
6.5
|
6.2
|
6.1
|
6.1
|
8.2
|
7.0
|
NW
|
8.8
|
6.1
|
5.0
|
6.4
|
5.3
|
5.8
|
4.8
|
4.7
|
5.2
|
4.8
|
7.5
|
5.6
|
Таблица 1.5. Вероятност на преобладаващия вятър (градус, %) за станцията в гр.Банско
%) за станцията е
|
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год.
|
Посока
|
W14
|
W4
|
W4
|
W12
|
W15
|
W21
|
W19
|
W17
|
W12
|
W5
|
W2
|
W5
|
W11
|
Честота
|
77.3
|
85.8
|
79.7
|
82.1
|
78.4
|
76.2
|
78.2
|
80.4
|
80.00
|
79.2
|
84.9
|
82.9
|
79.8
|
Високата надморска височина и особеностите на планинския релеф в околността обуславят сравнително равномерно разпределение на валежите през отделните сезони на годината, като най-дъждовни са месеците май и юни (Таблица 1.6).Таблици 1.7 и 1.8 дават информация за интензивността на средномесечния и максимален годишен валеж и съответните обезпечености на денонощните максимуми за дългогодишен период на замерване.
Таблица 1.6. Средно месечна, сезонна и годишна сума на валежите за гр.Якоруда
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
З
|
П
|
Л
|
Е
|
Г
|
54
|
48
|
45
|
48
|
75
|
70
|
57
|
43
|
93
|
53
|
66
|
62
|
164
|
168
|
169
|
159
|
660
|
Таблица 1.7. Среден месечен и годишен максимален денонощен валеж за гр.Якоруда
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Г
|
18
|
14
|
16
|
17
|
18
|
24
|
21
|
19
|
17
|
21
|
22
|
19
|
42
|
Таблица 1.8. Максимален денонощен валеж с различна обезпеченост по месеци за гр.Якоруда
Месец
|
Денонощен максимум
|
Обезпеченост
|
|
мм
|
година
|
2
|
5
|
10
|
25
|
50
|
75
|
90
|
95
|
I
|
68
|
1920
|
48
|
41
|
35
|
25
|
16
|
10
|
5
|
3
|
II
|
37
|
1936
|
38
|
32
|
27
|
19
|
13
|
8
|
5
|
3
|
III
|
36
|
1923
|
40
|
34
|
29
|
22
|
15
|
9
|
5
|
3
|
IV
|
38.5
|
1930
|
36
|
32
|
28
|
22
|
16
|
11
|
7
|
5
|
V
|
72.8
|
1937
|
46
|
39
|
33
|
24
|
16
|
10
|
7
|
5
|
VI
|
71.5
|
1932
|
68
|
55
|
45
|
31
|
20
|
13
|
9
|
7
|
VII
|
86.4
|
1976
|
58
|
48
|
40
|
29
|
18
|
10
|
6
|
4
|
VIII
|
56.7
|
1949
|
55
|
46
|
38
|
26
|
16
|
9
|
5
|
3
|
IX
|
65
|
1957
|
51
|
42
|
34
|
23
|
14
|
7
|
3
|
2
|
X
|
102.1
|
1963
|
63
|
52
|
43
|
29
|
18
|
9
|
4
|
3
|
XI
|
52
|
1921
|
50
|
44
|
38
|
30
|
21
|
14
|
9
|
6
|
XII
|
48.2
|
1944
|
46
|
40
|
35
|
26
|
18
|
11
|
6
|
4
|
Най-разпространени са кафявите и канелените горски почви,а в районите с надморска височина над 1600м са характерни са характерни планинско-горски почви.По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви подходящи за отглеждане на зеленчукови и овощни култури. Таблица 1.9 представя данни за температурата на почвата, измерена в станцията на гр.Гоце Делчев (511м надморска височина).
Таблица 1.9. Средна месечна и годишна температура на почвата за станцията на гр. Гоце Делчев
Дълбочина см
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Г
|
2
|
0.4
|
2.3
|
6.5
|
13.0
|
18.8
|
21.4
|
25.4
|
24.5
|
19.3
|
12.4
|
7.0
|
2.2
|
12.8
|
5
|
0.5
|
2.2
|
6.7
|
13.0
|
18.3
|
21.4
|
25
|
24.2
|
16.6
|
12.8
|
7.5
|
2.3
|
12.8
|
10
|
0.6
|
2.4
|
6.8
|
12.7
|
17.8
|
20.4
|
23.6
|
23.8
|
19.6
|
13.4
|
7.5
|
2.5
|
12.6
|
20
|
1.8
|
2.7
|
6.9
|
12.6
|
17.0
|
18.8
|
23.3
|
23.5
|
19.9
|
13.7
|
8.3
|
3.3
|
12.7
|
Община Якоруда има сравнително благоприятно туристико-географско положение. Чрез второкласния път Благоевград – Разлог - Велинград се свързва с някои от големите градове в страната – източници на туристическо търсене (София, Благоевград, Пловдив). Като туристическа атракция в района може да се приеме и теснолинейната жп линия Септември – Добринище, която преминава през общината. Формира се парков участък “Якоруда” от Национален парк “Рила”. Якоруда е важен изходен пункт за излети из цяла Рила планина и Родопите, както и междинен пункт при преходи между Пирин и Рила. Курортната местност “Трещеник”-14 км северно от гр.Якоруда е удобна изходна база за множество туристически маршрути. Основни са: до х.Грънчар и х.Заврачица Настанителната база се състои от хотели, хижи и бунгала разположени в курортна местност ,,Трещеник” и местността ,,Баните” (хотелски комплекс с 20 легла). На местността ,,Трещеник” се намират туристически комплекс “Трещеник”, Почивен дом на НЕК, туристическа хижа “Трещеник”, малки ведомствени почивни бази и частни вили.
Води - водните ресурси на общината се формират от рилските реки Черна Места и Бяла Места, по-малките реки Якорудщица, Джебре, Букевица,Чесна както и извиращите от Западните Родопи малки рекички Лазарец, Конарска река, Гниле Малката река и др. Изобилните валежи, продължителното задържане на снежната покривка и горската растителност обуславят пълноводието на рилските реки на територията на общината.Характерните хидроложки параметри на реката са представени в таблица Таблица 1.10.
Таблица 1.10. Отточна характеристика за р.Места , хидрологична станция при гр.Якоруда
ХМС Код
Номер
(нов/стар)
|
Разстояние от устието
|
Площ на
водосб. басейн
|
Средно надморско
ниво Н
|
Средно
годишно
количество
|
Минимален
отток
Qmin 95
|
Q
|
скорост
|
Q
|
скорост
|
|
м
|
км2
|
м
|
тЗ/s
|
s/m
|
тЗ/s
|
s/m
|
52700/207
|
106.31
|
262
|
1722
|
4.42
|
0.95
|
0.715
|
0.43
|
Тази част от поречието на р. Места попада в категорията нечувствителна зона според доклад за „Предварително проучване за идентификация на чувствителните зони в басейните на реките Места, Струма, Марица, Арда и Тунджа съгласно критериите директива 91/271/ЕЕС,ВО 9904-04.02.2002,2001.Същата категория е залегнала и в Приложение I към Насоките за кандидатстване по Процедурата за подбор на проекти ВО161РО005/1.102004г, което предполага,че реката в този участък има добра самопречиствателна способност и не се налага отстраняване на биогенни елементи от източници,заустващи отпадъчни води в този участък.
На територията на община Якоруда са разположени пет високопланински естествени езера - Грънчар, Сухо, Рибно, Мъртво и Синьо езера, както и част от язовир Белмекен.
Почви и нарушени терени
Среднопланинският пояс е зает от кафяви горски почви и планинско-горски тъмноцветни почви. Най-високите части на планината са покрити с планинско-ливадни почви и недоразвити скелетни почви, а канелените горски почви заемат най-ниските пояси на планинските склонове. Ниските части по долината на р.Места са заети от алувиални и алувиално-ливадни почви.
Състоянието на почвите в Община Якоруда е сравнително добро, като се има предвид , че горския фонд заема 62 % от площа на общината,а обработваемата площ е около 24 000 дка стопанисвана от частни стопани.
Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до развитието на силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Средногодишно плаващия наносен отток е от 150 до 500 т/кв.км. Почвената ерозия оказва извънредно неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство, унищожават се земеделски земи, разрушават се съоръжения. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват средно с 50% при такива средно и силноерозирали почви
Сподели с приятели: |