Общински план за развитие на община Брацигово (2014-2020) съдържание I. Въведение 6 II. Обща характеристика на община брацигово 11
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10. Защитени зони
9. Защитени местности (ЗМ)Всичките пет ЗМ се разполагат изцяло на територията на община Бра- цигово, с изключение на ЗМ „Грамадите”, част, от която е в община Брацигово, а останалата част се намира на територията на община Пещера. Всички защите ни територии попадат в обхвата на РИОСВ – гр. Пазарджик (табл. 2). Таблица 10: Защитени територии Община Брацигово
На територията на общината има защитено дърво – вековно дърво «Бук», Д. Р. № 515 в с. Розово. Има значителни пропуски в проучеността на защитените територии в обхвата на община Брацигово, което предстои да буде направено в настоящтия програмен период 2014-2020 г. 10. Защитени зониНа територията на община Брацигово са разположени част от защите- ните зони по директивата за птиците – Западни Родопи, код BG0002063 и Бесапарски ридове, код BG0002057 и част от защитените зони по директивата за хабитатите – Родопи-Западни, код BG0001030 и Бесапарски възвишения, код BG0000254. Защитена зона «Родопи-Западни» включва слабо населен район с об- ширни иглолистни и смесени гори. Зоната е ключово място за опазване на меч- ката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръц- ката й част, ще бъде застрашено. Защитена зона «Бесапарски възвишения» е разположена в югозапад- ната част на Тракийската низина в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и до- стига град Кричим. В територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и от обработваеми площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизмата (Dichantium ischaemum), поради факта, че видът е много издръжлив на паша, отъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка (Gypsophila tekirae). От бозай-ниците лалугерът (Spermophilus citellus) заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени. Защитена зона «Западни Родопи» включва по-високата западна част на Западните Родопи с най-представителните псевдобореални иглолистни гори, уникални за Европа. Северната граница следва линията Велинград-Ракитово-Батак-Пещера. Най-голяма площ заемат горите от бял бор (Pinus sylvestris), следвани от смърча (Picea abies). По малки по площ са еловите (Abies alba) и буковите (Fagus sylvatica) гори. Срещат се също гори от черен бор (Pinus nigra) и издънкови гори от горун (Quercus dalechampii), трепетлика (Populus tremula) и зимен дъб (Q. sessiliflora). Около 10% от територията е заета от открити пространства – пасища и ливади, в които преобладават обикновената полевица (Agrostis capillaris), картъл (Nardus stricta) и др., както и на храсталачни съобщества. В Западните Родопи са установени 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в «Червената книга на Р. България» (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Западните Родопи поддържат най-многочислената популация на глухаря (Tetrao urogallus) в България. Те са едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и на лещарката (Bonasa bonasia), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), козодоя (Caprimulgus europaeus), черния кълвач (Dryocopus martius), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos) и на осояда (Pernis apivorus). Територията е една от най-значимите в Европа за опазване на популациите на червеногръдката (Erithacus rubecula), на чинката (Fringilla coelebs), на белогушия дрозд (Turdus torquatus), коса (Turdus merula), жълтоглавото кралче (Regulus regulus) и на черноглавото коприварче (Sylvia atricapilla). В територията на защитената зона попадат 3 големи язовира – «Доспат», «Широка поляна» и «Голям Беглик», както и стотици малки торфища. В защитена зона «Бесапарски ридове» са установени 86 гнездящи ви- дове птици, от които 15 са включени в «Червената книга на Р. България» (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологич- ното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популации и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местообитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), къопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla) и други, също гнездят в района в значителна численост. Има значителни пропуски в проучеността на защитените зони на територията на община Брацигово. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.2. (Pril.7) се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.
Каталог: doc adm doc adm -> Questionnaire for tourists doc adm -> 5. процедура за извършване на административна услуга „издаване на удостоверението за регистрация на лица практикуващи неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве” doc adm -> Н-ци Иван Димитров Рабажиев Йорданка Димитрова Янакиева doc adm -> Агенция за социално подпомагане Проект №2014BG05M9OP001 2015. 001-C0001 doc adm -> Програма за поетапно изпълнение на енергийни обследвания и мерки за енергийна ефективност на общинските обекти doc adm -> Класиране на кандидат потребителите на социална услуга „помощ в дома” doc adm -> Програма за развитие Изтегляне 2.05 Mb. Сподели с приятели:
|