В района на община Чепеларе има следи от праисторическа, тракийска, римска, елинска и старобългарска култура. На територията на общината има 61 паметника на културата, четири от тях са с национално значение. Някои от крепостите тук са от V - І век преди Христа, а Крепостта Заград е единствената крепост от ХІІІ век преди Христа, чиито останки са запазени и до днес. Смята се, че крепостите са охранявали тракийския път от егейския град Абдера за Истрос (река Дунав). Използван близо хилядолетие от траки и елини, пътят е настлан от римляните със солидна каменна настилка, която и днес се използва за пешеходен туризъм. Крепостите са използвани до падането на Родопите под Османско владичество.
Рудните запаси в този регион са благоприятствали развитието на металообработването и бижутерийните занаяти още от Древността. Находките на бронзови фибули от тракийски тип са доказателство, че там са съществували центрове за метални отливки, които са процъфтявали още в 7 - 8 в.пр.н.е. Повече от 1/3 от тях са самовъзникнали и са били открити на територията на Община Чепеларе. Рудодобивът продължава да се развива дори след като регионът е бил завладян от римляните. Вторична информация за това откриваме в раздел за минното дело и за тези, които работят с него в Закон на император Валентиан I (364-375 г. сл.н.е.) и в творбите на римския поет Клавдий IV. Откритите археологически находки като стъклени съдове, чаши, брошки, монети и керамика са от късния Римски период (379-450) и свидетелстват за непрекъснат интензивен живот в региона.
По време на българското Възраждане (1762-1878 г.) се наблюдава активна културна и образователна дейност в град Чепеларе и селата около него, за което свидетелстват 14 църкви и 72 параклиса. Четири от църквите са обявени за паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса – за паметници на културата с местно значение. Всяка църква е имала училище като неразделна част от нея.
Миналото на гр. Чепеларе все още не е напълно проучено. Днес се приема, че двутомната история «Миналото на Чепеларе», написана от Васил Дечев има по-скоро етнографско-литературна стойност, отколкото историческа.
Проведените археологически проучвания в региона и намерените находки, свидетелстват за наличие на живот на територията на съвременния гр. Чепеларе и околностите му от епохата на неолита до днес. Най-старите находки са предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ-V хил. пр. Хр.), могилни некрополи от ІV-V в. сл. Хр., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др.
По голямата част от основателите на съвременното селище Чепеларе са преселници от село Забърдо. В началото на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други населени места закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище като населено място с различни махали - „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други.
Село Павелско е най-старото село в Рупчос, което заема част от северните склонове на Централните Родопи. С това позабравено вече старинно име Рупчос от векове се е знаел един от най-живописните райони на Родопите, обхващащ водосборния район на Чепеларска река в нейното средно и горно течение. Областта Рупчос започва от водослива на Юговска с Чепеларска река, на няколко километра южно от село Бачково и продължава на юг до седловината Рожен.
Първото поселение на с. Павелско не е било на сегашното място и е носело името на махалите, пръснати наоколо. Намерените в района археологически находки са доказателство за поселища от древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди пети век от новата ера, в нея е отредено място само на Павелско и Гела от Централни Родопи. Павелско е заселено на днешното си място през 1660 г. от бегълци от с. Борово. Населението на Павелско изповядва православната религия. И тук се разказва легендата за пещерите Челевещница, в които се е укривало и е било избито от турците местното население, неприемащо исляма. Пещерите с името Челевещница са три на брой, разположени около селата Павелско, Забърдо и Орехово.
В района на с. Забърдо е съществувало древно поселище още през 4-5 век след Хр. и дори преди това. Доказателство са останките от тракийско селище и разрушената крепост Заград. Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път.
Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135, т.е. към 1635 г. селото е съществувало в пределите на Османската империя.
Село Хвойна е разположено в Хвойненската котловина /Ропката/ и е в центъра на историко-географската област Рупчос от Средни Родопи. Село Хвойна е основано около 1750-1760 г. През 1800 г. в селото е изграден Каменния мост над река Ореховска, а през 1857 г. са построени църквата „Свети Илия” и килийното училище.
През 1891 г. Костадин Златанов, като кмет на с. Хвойна, построява Нареченските минерални бани.
Сегашното село Орехово е на около 300 години. На мястото му в древността е имало древно римско селище. В средата на XVIII век селото е мюсюлманско и е част от нахията Рупчос. По това време то води упорити съдебни и извънсъдебни битки със съседното село Тимурджи (дн. Лилково) заради владеенето на летни пасища (яйлаци). Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г.
От 1879 до 1 януари 1895 година от Орехово са изселени 138 семейства с 724 жители-помаци, съответно 712 в Мала Азия и 11 в Източна Тракия.
Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов.
Архитектурните обекти на територията на община Чепеларе са предимно църкви, къщи и параклиси от периода на Възраждането. Прави впечатление огромният брой параклиси, строени от местното население, дори и в наши дни. На територията на общината има и пет джамии. Ето по-важните религиозни храмове намиращи се на територията на общината:
-
Църковен ансамбъл “Св. Анастасий Велики” (1834 г.), състоящ се от храм, камбанария, двуетажна костница с параклис и двуетажно училище. Църквата “Св. Атанасий Велики” е декларирана за паметник на културата с национално значение. Построена е само за два месеца (от 16 септември до 14 ноември), осветена на 11 юли 1835 г. от Пловдивския митрополит Никифор. През 1841г. в нейния двор е построено килийно училище (най - старото в община Чепеларе).
-
Църква “Успение Богородично”; построена и изографисана през 1866 г., а осветена на следващата 1867 г. (16 юли) от председателя на Българската община в Пловдив – архимандрит Дамаскин (по – късно Велешки митрополит).
-
Църква ”Възнесение Господне” – с.Павелско, построена през 1834г. и осветена на следващата 1835г. (20 юли – Илинден) от Пловдивския митрополит Никифор. През 1894г. към нея е построена най-високата в Средните Родопи камбанария – 17 м. Църквата е декларирана като художествен паметник с национално значение.
-
Църква „Св. Илия” – с.Хвоайна е паметник на културата с национално значение, построена през 1857г., осветена на следващата – 1858 г. (20 юли–Илинден) от Пловдивския митрополит Паисий (1857–1861 г.).
-
”Възнесение Господне” – с.Малево построена през 1860г. - паметник на културата с национално значение (категорията е предварителна). Сградата е църковна собственост и се нуждае от неотложен основен ремонт – на покрива, олтара, подмяна на дървената част, реставрация и консервация на стенописите и иконите.
-
”Св. Пантелеймон” – с.Проглед построена през 1921г., а осветена през 1928г. (9 август – “Св. Пантелеймон”) от Пловдивския викарен епископ Харитон. През 1983г. към църквата е изграден комплекс от притвор, канцелария и камбанария.
-
Църква “Успение на Пресвета Богородица” – к.к. Пампорово представлява триабсидна, кръстовидна постройка. По инициатива на боголюбиви граждани в началото на 90-те години на ХХ век се учредява Сдружение с нестопанска цел „Християни”, което започва строежа на храма. Със съдействието на Българската Национална Телевизия дарителската кампания се популяризира в цялата страна. Осветена е на 30.10.1999г. от пловдивския митрополит Арсений в присъствието на хиляди богомолци вкл. Президента на Републиката и почти целия министерски съвет.
-
Църква “Св. Неделя” – с. Орехово построена през 1882г., когато е и осветена от епископ Гервасий.
В гр. Чепеларе, както и в селата Лилеково, Зорница, Богутево и Острица има по една джамия – месчид, като най-старата от тях е тази в с. Богутево. Действащите в момента джамии са в гр. Чепеларе и в с. Богутево.
Други археологически обекти, параклиси и съвременни паметници в различните населени места са:
-
Узунската къща- гр.Чепеларе, с богата и живописна украса от 1870 г.;
В с. Павелско като архитектурни паметници са декларирани 5 къщи, 16 параклиса и един римски мост (в добро състояние). Това са:
-
Къща Иван Белев; Сградата е общинска собственост, съборена до ниво първи етаж.
-
Къща Иван Батинов; (къщата е частна собственост, в сравнително добро състояние, обитава се сезонно от наследниците на Иван Батинов като къща за почивка).
-
Къща Иван Пиндев;(къщата е частна собственост, в добро състояние, обитава се от наследниците на Иван Пиндев).
-
Къща Иван Пънев; (частна собственост, в лошо състояние с течове по покрива, с напукани и деформирани стени, необитаема).
-
Къща Елена Ат. Станкова; (частна собственост, в добро състояние. Обитава се от собственичката).
-
Параклис “Св. Атанасий Велики”;
-
Параклис “Св. Йоан Предтеча”;
-
Параклис “Св. Георги”;
-
Параклис “Св. Прокопий”;
-
Параклис “Св. Варвара”;
-
Параклис “Св. Константин и Елена”;
-
Параклис “Св. Илия”;
-
Параклис “Св. Димитър”;
-
Параклис “Успение Богородично”;
-
Параклис “Св. Николай”;
-
Параклис “Св. ап. Петър и Павел”;
-
Параклис “Св. Архангел Михаил”;
-
Параклис “Св. Троица-Св.Дух”;
-
Параклис “Св. Теодор Тирон”;
-
Параклис “Св. Параскева”;
-
Параклис “Св. Мина”;
В с. Хвойна има
-
Три къщи с интересна архитектура, обявени за паметници на културата;
-
Килийно училище, построено през есента на 1857 г. в църковния двор с останалите от църквата „Св. Илия” материали (в момента второто такова запазено в община Чепеларе);
-
Параклис ”Св. Дух”;
-
Параклис ”Успение Богородично”;
-
Параклис ”Св. Константин и Елена”;
-
Параклис ”Св. Георги”.
В с. Малево съществуват:
-
Параклис ”Св. Власий”
-
Параклис ”Св. Илия”
-
Параклис ”Св. Георги”
-
Параклис ”Св. Варвара”
-
Параклис ”Успение Богородично”
В с. Проглед се намират:
-
Родна къща на Дичо Петров (Таков); паметник на културата с национално значение.
-
Параклис ”Св. Пантелеймон”;
-
Параклис ”Св. Марина” – построен през 1940г. върху развалините на старо черковище.
-
Параклис ”Св. Илия” – построен през 1930г.;
-
Параклис ”Св. Троица” – построен през 1935г.;
-
Параклис ”Св. Кирик и Юлита” – построен през 1932г.
-
Параклис „Св. Георги Победоносец” – построен 2010 г.
В к.к. Пампорово се намира параклис „Св. Николай Чудотворец”, който е построен в двора на хотел „Родопи”, к.к. Пампорово, осветен е на 06.12.1999 г. „КЦМ” АД дарява парцела и подпомага строежа.
В с. Орехово съществуват:
-
Параклис ”Възкресение Христово” – построен с лични средства на Иван Велков Пелтеков през 20 – те години на ХХ век.
-
Параклис ”Успение Богородично” – построен през 1888 г. от Мирчо Златков;
-
Параклис ”Св. Петка” – построен през 1888 г. от Мирчо Златков;
-
Параклис“Св. Атанасий Велики”;
-
Параклис ”Св. Неделя”;
-
Параклис“Св. Георги”;
-
Параклис ”Св. Варвара”;
-
Параклис ”Рождество Богородично”;
-
Параклис ”Св. Илия”;
-
Параклис ”Св.ап. Петър и Павел”;
-
Параклис ”Св. Ана”;
-
Параклис ”Св. Троица-св. Дух”;
-
Параклис ”Св. Архангел Михаил”;
-
Параклис ”Св. Мина”;
-
Параклис ”Св. Йоан Рилски”;
-
Параклис ”Св. Богородица-Страдаща”;
-
Параклис ”Възнесение Господне”;
-
Параклис ”Св. Николай”;
-
Параклис ”Св. Кръст Господен”;
-
Параклис ”Св. Йоан Предтеча”.
В съвременната история на Чепеларе има издигнати няколко паметника:
-
Паметник на загиналите във войните в Чепеларе, издигнат за увековечаване на паметта на загиналите във войните чепеларци. Проектът на паметника е изработен от скулптурите Никола Попов и К. Ихтяров от гр. Пловдив. Строили са го чепеларски зидари. Строителството продължило две години и струвало 160 000 лева. Средствата са събрани чрез подписка, като пуснали т.нар. златна книга. На първо място сума записал Цар Борис ІІІ. Най- много средства отпуснала общината.
Паметникът е направен от бял дялан мрамор. На южната и северната фасада са поставени плочи с имената на загиналите, а на западната, главната фасада, е издялан лавров венец и меч. Освещаването му било на 08.08.1937 г. от Пловдивския митрополит- епископ Харитон.
-
Паметник на капитан Петко Войвода, издигнат през 2004 г., в знак на почит към легендарния войвода и неговия принос за оставането на селището в пределите на България след Берлинския конгрес. Благодарение на Петко Войвода, градът е получил свободата си няколко десетилетия по-рано от съседните селища в Родопите, останали извън границата на България.
-
Скулптурна композиция „ГОСТОПРИЕМСТВОТО НА РОДОПА ПЛАНИНА” разположена на пътя Пловдив – Смолян на разклона за природния феномен „Чудните мостове”. Представлява уникална композиция на мъж, който свири на гайда, до него е разположена фигурата на родопчанка, която в ръцете си държи пита хляб. Двете фигури са високи около 3 метра всяка една и са разположени на входа на отворена врата с височина около 4,4 метра. Фигурите на мъжа и жената са изработени от бронз, а вратата от камък.
-
Паметник на Васил Дечев - буден гражданин, самобитен книжовник и родополог, отдал живота си за процъфтяване на родното му градче. Разположен в градския парк на пл. Олимпийски. Издигнат през 1975 г. Автор - Костадин Доганов, Скулптор и арх.Иван Димов.
-
Паметник на Дичо Петров - Дичо Петров Таков е български офицер, поручик. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Роден на 6 ноември 1919 г. в с. Проглед. Убит в битката при с. Батулия на 23 май 1944 г. Разположен на главен път Пловдив- Смолян на разкона за с. Проглед. Каменна композиция на офицера в цял ръст. Открит през 1972 г.
В следващата таблица са представени културните обекти на територията на община Чепеларе, според данните на Националния институт за недвижимо културно наследство:
Таблица 45 Културни обекти на територията на община Чепеларе
N no peд
|
Haceлено място
|
Обект, адрес, локализация
|
О6явен в ДВ, бр./год./ Протокол на НАОПК
|
Вид
|
Kaтегория
|
1
|
с.Забърдо
|
Пещера Челевещница, стоп.двор на ТКЗС
|
ДВ бр.27 от 1966 г.
|
архитектурно- строителен от Античността и Средновековието
|
за сведение
|
2
|
с.Забърдо
|
Останки от градище, м.Традище", 3 източно
|
ДВ бр.27 от 1966 г.
|
архитектурно- строителен от Античността и Средновековието
|
местно
|
3
|
с.Забърдо
|
Старинен път, 7,5 км южно
|
ДВ бр.27 от 1966 г.
|
архитектурно- строителен от Античността и Средновековието
|
местно
|
4
|
с.Забърдо
|
Средновековна крепост,
м."Камъка",
2-3 км северно
|
ДВ бр.41 от 1976 г.
|
археологически
|
местно
|
5
|
с.Забърдо
|
Тракийско селище- пещера "Тьовната дупка", 2 км източно
|
ДВ бр.41 от 1976 г.
|
археологически
|
национално
|
6.
|
с.Забърдо
|
Място на сражение и лобно място, 10 км югозападно в м."Мезар Гидик" .
|
ДВ бр.35 от 1974 г.
|
исторически
|
местно
|
7.
|
с.Забърдо
|
Партизански лагер, 7 км северозападно, м."Ендека" СВАЛЕН
|
ДВ бр.35 от 1974 г.
|
исторически
|
за сведение
|
8.
|
с.Забърдо
|
Историческо място, 6 км северозападно, м.Ъялата вода" СВАЛЕН
|
ДВ бр.35 от 1974 г.
|
исторически
|
за сведение
|
9.
|
с.Забърдо
|
Тракийско скално светилище, м."3аград"
|
Чл.146, ал.З от ЗКН
/Протокол от
24.10.200 7 г. за приемане на
арх.проучвания/
|
археологически
|
|
10.
|
с.Лилеково
|
Партизански лагер и място на сражение, 5 км югозападно, м."Модър тепе"
|
ДВ бр.35 от 1974 г.
|
исторически
|
местно
|
11.
|
с.Малево
|
Църква "Възнесение Христово"
|
Писмо № 663 от 26.02.1975 г. Писмо № 4140 от 30.11.1978 г.
|
художествен
|
I гр.
|
12.
|
с.Орехово
|
Крепост - Цириковата черква, м."Кара баир"
|
Регистър на ПК от 1956 г
|
археологически
|
|
13.
|
с.Орехово
|
Църква "Св.Неделя"
|
|
художествен
|
III гр.
|
14.
|
с.Орехово
|
Историческо място, 1 км северно, м."Калето" СВАЛЕН
|
ДВ бр.35 от 1974 г.
|
исторически
|
за сведение
|
15.
|
с. Павелско
|
Останки от баня, 1 км източно
|
ДВ бр.27 от 1966 г.
|
архитектурно- строителен от Античността и Средновековието
|
местно
|
16.
|
с. Павелско
|
Къща на н-ци на Иван Белев
|
|
Архит.- строителен
|
|
17.
|
с. Павелско
|
Къща на Иван Батинов
|
|
Архит.- строителен
|
ансамблово/пр.кат./
|
18.
|
с. Павелско
|
Къща на Иван Пиндев
|
|
Архит.-строителен
|
|
19.
|
с. Павелско
|
Къща на Иван Пънев
|
|
Архит.- строителен
|
|
20.
|
с. Павелско
|
Къща на Атанас Стайков
|
|
Архит.- строителен
|
|
21.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Атанас"
|
|
Архит.- строителен
|
|
22.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Иван"
|
|
Архит.- строителен
|
|
23.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св. Георги"
|
|
Архит.- строителен
|
|
24.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Прокопий"
|
|
Архит.- строителен
|
|
25.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Варвара"
|
|
Архит.- строителен
|
|
26.
|
с. Павелско
|
Параклис
"Св.св.Константин и Елена"
|
|
Архит.- строителен
|
|
27.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Илия"
|
|
Архит.- строителен
|
|
28.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Димитър"
|
|
Архит.- строителен
|
|
29.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Богородица"
|
|
Архит.- строителен
|
|
30.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св. Никола"
|
|
Архит.- строителен
|
|
31.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.св.Петър и Павел"
|
|
Архит.- строителен
|
|
32.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Арахангел"
|
|
Архит.- строителен
|
|
33.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Троица"
|
|
Архит.- строителен
|
|
34.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Тодор"
|
|
Архит.- строителен
|
|
35.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св. Параскева"
|
|
Архит.- строителен
|
|
36.
|
с. Павелско
|
Параклис "Св.Мина"
|
|
Архит.- строителен
|
|
37.
|
с. Павелско
|
Римски мост
|
|
Архит.- строителен
|
|
38.
|
с. Павелско
|
Църква"Възнесение"
|
|
Архит.- строителен
|
|
39.
|
с. Павелско
|
Историческо място, 5 км североизточно в м."Лещища"
|
|
исторически
|
местно
|
40.
|
с. Павелско
|
Историческо място, 24 км източно в м."Паталийца" СВАЛЕН
|
|
исторически
|
за сведение
|
41.
|
с.Проглед
|
Родна къща на Дичо Петров
|
|
исторически
|
национално
|
42.
|
с.Проглед
|
Историческо място, 1 км западно
|
|
исторически
|
местно
|
43.
|
с.Хвойна
|
Средновековен некропол
|
|
археологически
|
за сведение
|
44.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
45.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
46.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
47.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
48.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
49.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
50.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
51.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
52.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
53.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
54.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
55.
|
с.Хвойна
|
Къща с двор, постройки и ограда
|
|
паметник на културата
|
|
56.
|
с.Хвойна
|
Църква "Св.Илия"
|
|
художествен
|
I гр.
|
57.
|
гр.Чепеларе
|
Средновековен некропол, западно в града
|
ДВ бр.41 от 1976 г.
|
археологически
|
местно
|
58
|
гр.Чепеларе
|
Средновековен некропол, шосето Пампорово, 9 км южно
|
ДВ бр.41 от 1976 г.
|
археологически
|
местно
|
59.
|
гр.Чепеларе
|
Средновековно селище и некропол, м."Чипоския хан", 3 км южно
|
ДВ бр.41 от 1976 г.
|
археологически
|
местно
|
60.
|
гр.Чепеларе
|
Църква "Св.Атанасий"
|
|
художествен
|
I гр.
|
61.
|
гр.Чепеларе
|
Църква "Успение Богородично"
|
|
художествен
|
II гр.
|
62.
|
гр.Чепеларе
|
Узунската къща
|
|
художествен
|
II гр.
|
63.
|
гр.Чепеларе
|
Къща на Георги Демиров, ул."Д-р Н.Ковачев"
|
ДВ бр.35 от 1974 г.
|
исторически
|
местно
|
64.
|
гр.Чепеларе
|
Къща на ул."Мрамор" № 5
|
Писмо № 4782 от 12.10.198 9 г.
|
архитектурно- строителен
|
| Източник: Националния институт за недвижимо културно наследство
В община Чепеларе живеят предимно потомци на местното население рупци. Поради трудната достъпност на региона, в него няма много преселници. Освен рупци, тук живеят малко българо-мохамедани, и съвсем малко цигани.
Историко-географската област Рупчос е сред най-живописните райони на Средни Родопи, разположена по горното течение на река Чепеларска между рида Чернатица и Радюва планина. Областта се дели на Горен Рупчос (около град Чепеларе) и Долен Рупчос (около село Хвойна). Жителите на Рупчос се наричат рупци. Като нахия Рупчос се споменава за пръв път в краткия иджмал-регистър на извънредния данък "авариз" за Пловдивско от 1622 г./Генерален Държавен архив на Република Турция - Istanbul,BOA MAD 3398,s.4-15. Документът не е публикуван и обнародван на български език./. Село Тъмръш е традиционен център на Рупчоската нахия през 19 век, а в периода 1890–1897 година център на Рупчоската околия е село Хвойна. Рупчоската околия е закрита през 1901 година.4
Сподели с приятели: |