Общински план за развитие на община чепеларе 2014 – 2020 г. Проект

Култура и културно наследство

Рудните запаси в този регион са благоприятствали развитието на металообработването и бижутерийните занаяти още от Древността. Находките на бронзови фибули от тракийски тип са доказателство, че там са съществували центрове за метални отливки, които са процъфтявали още в 7 - 8 в.пр.н.е. Повече от 1/3 от тях са самовъзникнали и са били открити на територията на Община Чепеларе. Рудодобивът продължава да се развива дори след като регионът е бил завладян от римляните. Вторична информация за това откриваме в раздел за минното дело и за тези, които работят с него в Закон на император Валентиан I (364-375 г. сл.н.е.) и в творбите на римския поет Клавдий IV. Откритите археологически находки като стъклени съдове, чаши, брошки, монети и керамика са от късния Римски период (379-450) и свидетелстват за непрекъснат интензивен живот в региона.

По време на българското Възраждане (1762-1878 г.) се наблюдава активна културна и образователна дейност в град Чепеларе и селата около него, за което свидетелстват 14 църкви и 72 параклиса. Четири от църквите са обявени за паметници на културата с национално значение, а една от църквите и 15 параклиса – за паметници на културата с местно значение. Всяка църква е имала училище като неразделна част от нея.

Миналото на гр. Чепеларе все още не е напълно проучено. Днес се приема, че двутомната история «Миналото на Чепеларе», написана от Васил Дечев има по-скоро етнографско-литературна стойност, отколкото историческа.

Проведените археологически проучвания в региона и намерените находки, свидетелстват за наличие на живот на територията на съвременния гр. Чепеларе и околностите му от епохата на неолита до днес. Най-старите находки са предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ-V хил. пр. Хр.), могилни некрополи от ІV-V в. сл. Хр., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др.

По голямата част от основателите на съвременното селище Чепеларе са преселници от село Забърдо. В началото на 1729 година тринадесет души от Забърдо и трима преселници от други населени места закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище като населено място с различни махали - „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други.

Първото поселение на с. Павелско не е било на сегашното място и е носело името на махалите, пръснати наоколо. Намерените в района археологически находки са доказателство за поселища от древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди пети век от новата ера, в нея е отредено място само на Павелско и Гела от Централни Родопи. Павелско е заселено на днешното си място през 1660 г. от бегълци от с. Борово. Населението на Павелско изповядва православната религия. И тук се разказва легендата за пещерите Челевещница, в които се е укривало и е било избито от турците местното население, неприемащо исляма. Пещерите с името Челевещница са три на брой, разположени около селата Павелско, Забърдо и Орехово.

В района на с. Забърдо е съществувало древно поселище още през 4-5 век след Хр. и дори преди това. Доказателство са останките от тракийско селище и разрушената крепост Заград. Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път.

Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135, т.е. към 1635 г. селото е съществувало в пределите на Османската империя.

Сегашното село Орехово е на около 300 години. На мястото му в древността е имало древно римско селище. В средата на XVIII век селото е мюсюлманско и е част от нахията Рупчос. По това време то води упорити съдебни и извънсъдебни битки със съседното село Тимурджи (дн. Лилково) заради владеенето на летни пасища (яйлаци). Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г.

От 1879 до 1 януари 1895 година от Орехово са изселени 138 семейства с 724 жители-помаци, съответно 712 в Мала Азия и 11 в Източна Тракия.

Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов.

• 
  Църковен ансамбъл “Св. Анастасий Велики” (1834 г.), състоящ се от храм, камбанария, двуетажна костница с параклис и двуетажно училище. Църквата “Св. Атанасий Велики” е декларирана за паметник на културата с национално значение. Построена е само за два месеца (от 16 септември до 14 ноември), осветена на 11 юли 1835 г. от Пловдивския митрополит Никифор. През 1841г. в нейния двор е построено килийно училище (най - старото в община Чепеларе).
  
• 
  Църква “Успение Богородично”; построена и изографисана през 1866 г., а осветена на следващата 1867 г. (16 юли) от председателя на Българската община в Пловдив – архимандрит Дамаскин (по – късно Велешки митрополит).
  
• 
  Църква ”Възнесение Господне” – с.Павелско, построена през 1834г. и осветена на следващата 1835г. (20 юли – Илинден) от Пловдивския митрополит Никифор. През 1894г. към нея е построена най-високата в Средните Родопи камбанария – 17 м. Църквата е декларирана като художествен паметник с национално значение.
  
• 
  Църква „Св. Илия” – с.Хвоайна е паметник на културата с национално значение, построена през 1857г., осветена на следващата – 1858 г. (20 юли–Илинден) от Пловдивския митрополит Паисий (1857–1861 г.).
  
• 
  ”Възнесение Господне” – с.Малево построена през 1860г. - паметник на културата с национално значение (категорията е предварителна). Сградата е църковна собственост и се нуждае от неотложен основен ремонт – на покрива, олтара, подмяна на дървената част, реставрация и консервация на стенописите и иконите.
  
• 
  ”Св. Пантелеймон” – с.Проглед построена през 1921г., а осветена през 1928г. (9 август – “Св. Пантелеймон”) от Пловдивския викарен епископ Харитон. През 1983г. към църквата е изграден комплекс от притвор, канцелария и камбанария.
  
• 
  Църква “Успение на Пресвета Богородица” – к.к. Пампорово представлява триабсидна, кръстовидна постройка. По инициатива на боголюбиви граждани в началото на 90-те години на ХХ век се учредява Сдружение с нестопанска цел „Християни”, което започва строежа на храма. Със съдействието на Българската Национална Телевизия дарителската кампания се популяризира в цялата страна. Осветена е на 30.10.1999г. от пловдивския митрополит Арсений в присъствието на хиляди богомолци вкл. Президента на Републиката и почти целия министерски съвет.
  
• 
  Църква “Св. Неделя” – с. Орехово построена през 1882г., когато е и осветена от епископ Гервасий.
  

• 
  Узунската къща- гр.Чепеларе, с богата и живописна украса от 1870 г.;
  

• 
  Къща Иван Белев; Сградата е общинска собственост, съборена до ниво първи етаж.
  
• 
  Къща Иван Батинов; (къщата е частна собственост, в сравнително добро състояние, обитава се сезонно от наследниците на Иван Батинов като къща за почивка).
  
• 
  Къща Иван Пиндев;(къщата е частна собственост, в добро състояние, обитава се от наследниците на Иван Пиндев).
  
• 
  Къща Иван Пънев; (частна собственост, в лошо състояние с течове по покрива, с напукани и деформирани стени, необитаема).
  
• 
  Къща Елена Ат. Станкова; (частна собственост, в добро състояние. Обитава се от собственичката).
  
• 
  Параклис “Св. Атанасий Велики”;
  
• 
  Параклис “Св. Йоан Предтеча”;
  
• 
  Параклис “Св. Георги”;
  
• 
  Параклис “Св. Прокопий”;
  
• 
  Параклис “Св. Варвара”;
  
• 
  Параклис “Св. Константин и Елена”;
  
• 
  Параклис “Св. Илия”;
  
• 
  Параклис “Св. Димитър”;
  
• 
  Параклис “Успение Богородично”;
  
• 
  Параклис “Св. Николай”;
  
• 
  Параклис “Св. ап. Петър и Павел”;
  
• 
  Параклис “Св. Архангел Михаил”;
  
• 
  Параклис “Св. Троица-Св.Дух”;
  
• 
  Параклис “Св. Теодор Тирон”;
  
• 
  Параклис “Св. Параскева”;
  
• 
  Параклис “Св. Мина”;
  

• 
  Три къщи с интересна архитектура, обявени за паметници на културата;
  
• 
  Килийно училище, построено през есента на 1857 г. в църковния двор с останалите от църквата „Св. Илия” материали (в момента второто такова запазено в община Чепеларе);
  
• 
  Параклис ”Св. Дух”;
  
• 
  Параклис ”Успение Богородично”;
  
• 
  Параклис ”Св. Константин и Елена”;
  
• 
  Параклис ”Св. Георги”.
  

• 
  Параклис ”Св. Власий”
  
• 
  Параклис ”Св. Илия”
  
• 
  Параклис ”Св. Георги”
  
• 
  Параклис ”Св. Варвара”
  
• 
  Параклис ”Успение Богородично”
  

• 
  Родна къща на Дичо Петров (Таков); паметник на културата с национално значение.
  
• 
  Параклис ”Св. Пантелеймон”;
  
• 
  Параклис ”Св. Марина” – построен през 1940г. върху развалините на старо черковище.
  
• 
  Параклис ”Св. Илия” – построен през 1930г.;
  
• 
  Параклис ”Св. Троица” – построен през 1935г.;
  
• 
  Параклис ”Св. Кирик и Юлита” – построен през 1932г.
  
• 
  Параклис „Св. Георги Победоносец” – построен 2010 г.
  

В с. Орехово съществуват:

• 
  Параклис ”Възкресение Христово” – построен с лични средства на Иван Велков Пелтеков през 20 – те години на ХХ век.
  
• 
  Параклис ”Успение Богородично” – построен през 1888 г. от Мирчо Златков;
  
• 
  Параклис ”Св. Петка” – построен през 1888 г. от Мирчо Златков;
  
• 
  Параклис“Св. Атанасий Велики”;
  
• 
  Параклис ”Св. Неделя”;
  
• 
  Параклис“Св. Георги”;
  
• 
  Параклис ”Св. Варвара”;
  
• 
  Параклис ”Рождество Богородично”;
  
• 
  Параклис ”Св. Илия”;
  
• 
  Параклис ”Св.ап. Петър и Павел”;
  
• 
  Параклис ”Св. Ана”;
  
• 
  Параклис ”Св. Троица-св. Дух”;
  
• 
  Параклис ”Св. Архангел Михаил”;
  
• 
  Параклис ”Св. Мина”;
  
• 
  Параклис ”Св. Йоан Рилски”;
  
• 
  Параклис ”Св. Богородица-Страдаща”;
  
• 
  Параклис ”Възнесение Господне”;
  
• 
  Параклис ”Св. Николай”;
  
• 
  Параклис ”Св. Кръст Господен”;
  
• 
  Параклис ”Св. Йоан Предтеча”.
  

• 
  Паметник на загиналите във войните в Чепеларе, издигнат за увековечаване на паметта на загиналите във войните чепеларци. Проектът на паметника е изработен от скулптурите Никола Попов и К. Ихтяров от гр. Пловдив. Строили са го чепеларски зидари. Строителството продължило две години и струвало 160 000 лева. Средствата са събрани чрез подписка, като пуснали т.нар. златна книга. На първо място сума записал Цар Борис ІІІ. Най- много средства отпуснала общината.
  

• 
  Паметник на капитан Петко Войвода, издигнат през 2004 г., в знак на почит към легендарния войвода и неговия принос за оставането на селището в пределите на България след Берлинския конгрес. Благодарение на Петко Войвода, градът е получил свободата си няколко десетилетия по-рано от съседните селища в Родопите, останали извън границата на България. 
  

• 
  Скулптурна композиция „ГОСТОПРИЕМСТВОТО НА РОДОПА ПЛАНИНА” разположена на пътя Пловдив – Смолян на разклона за природния феномен „Чудните мостове”. Представлява уникална композиция на мъж, който свири на гайда, до него е разположена фигурата на родопчанка, която в ръцете си държи пита хляб. Двете фигури са високи около 3 метра всяка една и са разположени на входа на отворена врата с височина около 4,4 метра. Фигурите на мъжа и жената са изработени от бронз, а вратата от камък.
  
• 
  Паметник на Васил Дечев - буден гражданин, самобитен книжовник и родополог, отдал живота си за процъфтяване на родното му градче. Разположен в градския парк на пл. Олимпийски. Издигнат през 1975 г. Автор - Костадин Доганов, Скулптор и арх.Иван Димов.
  
• 
  Паметник на Дичо Петров - Дичо Петров Таков е български офицер, поручик. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Роден на 6 ноември 1919 г. в с. Проглед. Убит в битката при с. Батулия на 23 май 1944 г. Разположен на главен път Пловдив- Смолян на разкона за с. Проглед. Каменна композиция на офицера в цял ръст. Открит през 1972 г.
  

В община Чепеларе живеят предимно потомци на местното население рупци. Поради трудната достъпност на региона, в него няма много преселници. Освен рупци, тук живеят малко българо-мохамедани, и съвсем малко цигани.

Историко-географската област Рупчос е сред най-живописните райони на Средни Родопи, разположена по горното течение на река Чепеларска между рида Чернатица и Радюва планина. Областта се дели на Горен Рупчос (около град Чепеларе) и Долен Рупчос (около село Хвойна). Жителите на Рупчос се наричат рупци. Като нахия Рупчос се споменава за пръв път в краткия иджмал-регистър на извънредния данък "авариз" за Пловдивско от 1622 г./Генерален Държавен архив на Република Турция - Istanbul,BOA MAD 3398,s.4-15. Документът не е публикуван и обнародван на български език./. Село Тъмръш е традиционен център на Рупчоската нахия през 19 век, а в периода 1890–1897 година център на Рупчоската околия е село Хвойна. Рупчоската околия е закрита през 1901 година.⁴