Общински план за развитие на община луковит за периода 2014–2020 Г

2. Състояние на местната икономика

1. Отраслова структура на общинската икономика

1. промишленост

По-големи предприятия на територията на община Луковит са:

• 
  „Винербергер“ ЕООД - Производство на висококачествени керамични блокове и фасадни тухли за строителство на обществени и жилищни сгради. Суровината за производството им – мергелна глина се добива от кариерата в непосредствена близост до завода.
  
• 
  „Витавел”АД - Производство на дву- три- и пет пластов вълнообразен картон с вълни тип – С, В и Е (микровелпапе), транспортни опаковки от велпапе и каширани опаковки.
  
• 
  „Каприкорн Кемикълс Груп” ООД - производството на битова химия – перилни и миещи препарати с марка „Роса“.
  
• 
  „Нова Феликс“ – преработка пилешки продукти.
  
• 
  Фирма „Милкком“ – гр. Луковит, произвеждаща мляко и млечни продукти.
  
• 
  ВС „ Металкъмпани” гр. Луковит – производство на камини и печки на твърдо гориво, спирачни системи, кормилни механизми и много други детайли за машини с различни приложения.
  
• 
  „Поника - Инвест” АД - производство и обработка на плодове и зеленчуци, търговия.
  
• 
  „Полихим-СС” ЕООД - производство на антифриз и масла за МПС.
  
• 
  „ГЕС ПРО“ ООД – производство на вити стълби от масивно дърво, детайли и плотове от широколистна дървесина.
  
• 
  „Седимент приват“ АД – добив и преработка на скалнооблицовъчни материали.
  
• 
  „Ванини елеганс“ ООД – производство на дамски облекла.
  
• 
  „ЕТА Вилнекс- Велико Ненов“ ООД – производство на горни дамски облекла.
  
• 
  ЕТ „Гучовец – Тошко Иванов“ – шивашка дейност.
  
• 
  ЕТ „Татяна Петкова“ – производство на спално бельо.
  
• 
  МВЕЦ „Карлуково” – частна собственост.
  
• 
  ВЕЦ „Луковит“ – производство на ел.енергия – държавна собственост.
  
• 
  Мини ВЕЦ Румянцево – частна собственост.
  
• 
  „Брукландс –I“ ЕООД - „Фотоволтаична електрическа централа” - гр. Луковит.
  
• 
  „Фотоволтаична централа” – Тодоричене, с инвеститор „Албос-Енерджи” ЕООД.
  
• 
  „Фотоволтаична електроцентрала” в с. Тодоричене - с инвеститор „Екобулкос” ЕООД.
  
• 
  ЕТ „НИКОТЕКС – Г. Трифонова”– с .Дерманци – изработване на дамски и мъжки облекла.
  
• 
  „Фъни Фейшън” ООД – с. Дерманци - изработване на карнавални облекла на ишлеме.
  
• 
  ТПК „Витас”- с. Дерманци - шивашки услуги /ишлеме/, дамска конфекция.
  
• 
  „Маримпекс-МГ Агро” ООД - с. Дерманци – производство на хляб.
  
• 
  „ПРОФИ 2006” – с. Торос - производство на изделия и амбалаж от дървен материал /палети/.
  

През петте години броят на предприятията в индустрията се движи в интервала между 48 и 57, като е налице тенденция към намаляване. С най-висок относителен дял са предприятията от отрасъла „Производство на текстил и облекло, обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм” (30,0% през 2011 г.) като е налице тенденция към намаляване. През 2007 г. относителният дял на предприятията от този сектор е бил 40,8%. Другите два отрасъла също бележат тенденция към намаляване. В трите отрасъла през 2007 г. са работили 3/4 от общия брой на предприятията, докато през 2011 г. делът им е 60%. Намалението е за сметка на увеличението на предприятията, които функционират в сферата на „Производство на мебели, производство, некласифицирано другаде, ремонт и инсталиране на машини и оборудване” като относителният дял на предприятията в този сектор през 2010 и 2011 г. е съответно 13,7% и 12%.

Важен индикатор за състоянието на индустриалното развитие на община Луковит е броят на трудово заетите лица. В отраслите от промишлеността на общината през 2011 г. за били заети 822 души. Според броя на заетите лица, като основен отрасъл отново се откроява „Производство на текстил и облекло, обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм” (32,3% през 2011 г.). Тук отново е налице тенденция към намаляване. През 2007 г. относителният дял на заетите в този сектор лица е бил 54,2%. На второ място с тенденция към разширяване на относителния дял се нарежда отрасъла „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели), печатна дейност”, в който през 2011 г. работят 25% от всички заети лица. Въпреки че по брой на работещите предприятия отрасълът „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” заема второ, то по брой на заетите лица, въпреки тенденцията към нарастване, изостава и през 2011 г. в него са заети 12,4%.

Водещо място по признаците „нетни приходи от продажби” и „размер на дълготрайните материални активи” обаче заема отрасълът „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели), печатна дейност”. Според реализираните приходи от продажби, изпреварва останалите сектори с относителен дял от общите продажби в границите между 30 и 60%, а според ДМА – около 24% през 2010 г.

В периода 2007–2011 г. общо за предприятията се наблюдава тенденция към намаляване единствено на заетите лица. Средногодишният темп на прираста е -5,9%. За останалите показатели се отбелязва нарастване. При броя на предприятията, то е 0,5% средно на година, при нетните приходи от продажба, средногодишният размер на прираста е 17,9%, а при ДМА е 39,1%. Трите водещи отрасъла са подвластни на влиянието на световната криза, защото се наблюдава намаление в икономическите показатели в периода около 2008-2010 г., а през 2011 г. се наблюдава известно оживление. Изключение е налице само по отношение на ДМА. За отрасъла „Производство на текстил и облекло, обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм” е налице устойчива намаляваща тенденция, а за „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” – устойчива нарастваща тенденция.

Изводи и обобщения Анализирайки предприятията в Община Луковит от индустриалния сектор, на база представената статистическа информация могат да се направят следните по-важни изводи: Най-голям дял според броя на предприятията заемат отраслите „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия”, „Производство на текстил и облекло, обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм” и „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели), печатна дейност”. През 2011 г. общият относителен дял възлиза на 60,0%. С най-голям дял от общия обем на приходите (31% през 2010 г.) се отчита отрасълът „Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели), печатна дейност”. По отношение на признаците „брой на заетите лица” и „брой на предприятията” водеща роля има „Производство на текстил и облекло, обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм”. През 2011 г. делът е съответно 32,2% и 30,0%. Промишленото производство (по отношение на нетните размери от продажби и броя на наетите лица) определя водещо място на общината в Ловешка област. Делът на инвестиционните разходи за нови технологии и ноу-хау в промишлените предприятия е все още нисък, което в следващите години ще се превръща в проблем за конкурентоспособността на отделните предприятия. Недостатъчен е броят на отраслите и производствата, които покриват изискванията за европейския сертификат за качество на произвежданата продукция. Единствено по отношение на броя на заетите лица в предприятията от промишлеността е налице тенденция към намаление. При останалите показатели, тенденцията е към увеличение, като най-силно тя се проявява по отношение на размера на ДМА в предприятията, а най-слабо - при броя на предприятията.

2. Строителство

Фирмите на територията на община Луковит в областта на строителството са:

• 
  ЕТ „Лост -90-П Димитров”- гр. Луковит;;
  
• 
  „ИВО СТРОЙ-КРЪСТЕВ” ООД - гр. Луковит;
  
• 
  ЕТ „ПЕПИТО”- П. Кирилов , гр. Луковит;
  
• 
  „ЦИВИЛИЯ” ЕООД –гр. Луковит;
  
• 
  „Тетрагон” ООД гр. Луковит;
  
• 
  ЕТ „Роналдо-96-Рашко Рашев” Беленци;
  
• 
  ЕТ ”Веси 43 Веселина Петрова” гр. Луковит;
  
• 
  „Балкански Център Дипломат” ООД;
  
• 
  ЕТ „Митовски-91-Димитър Борисов” – гр. Луковит;
  
• 
  ЕТ „Цаняка-Цветан Цанков” – гр. Луковит;
  
• 
  ЕТ „Кумис-Ивайло Стоянов” – гр. Луковит;
  
• 
  ЕТ „Пери-Невен Димитров” – гр. Луковит.
  

3. ЗЕМЕДЕЛИЕ

Общата територия на общината възлиза на 454 225 дка, от които земеделските земи са 291 873 дка. От тях 221 798 дка е обработваема земя. По отношение на баланса на територията, Луковитска община се отличава със значително по-висок от средния за страната дял на земеделските територии (70,3% срещу 58,7%) и по-нисък от средния дял на населените места и урбанизираните територии (4,5% срещу 5,0%) и горските територии (22,5% срещу 33,6%). С най-висок дял на земеделските територии са селата Тодоричене (79,87%), Бежаново (79,75%), Ъглен (79,14%), Дерманци (73,73%), Петревене (73,01%) и Дъбен (71,13%).

Различията в природо-климатичните условия, почвите и релефа на територията на област Ловеч определят различната структура на селското стопанство в отделните общини. Относителният дял на използваната земеделска площ (ИЗП) е сравнително нисък поради планинския и полупланински релеф, който заема около 2/3 от общата площ на областта. Въпреки този факт, през 2010 г. община Луковит попада в групата на общините с високо равнище (над 4,8 дка) на използване на земеделската площ (ИЗП) на човек от населението с 10,37 дка и в групата с висок дял на ИЗП (43,70%) в общата територия на общината (над 32,58%). Селскостопанското производство в областта се осъществява от земеделски производители - арендатори, наематели, кооперации и ползватели на земеделска земя, регистрирани по Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските производители. Според дела на стопанствата в общината (0,42%) в стопанствата за България, община Луковит се отнася в групата на общините с висок дял (над 0,40%).

1. Растениевъдство

Продължава тенденцията на нарастване на площите с млади овощни насаждения, което е свързано с мерките по ПРСР 2007-2013 г., като основна роля имат инвестиционните проекти по първа Ос. Поради изградената мрежа от изкупвачи трайно се повишава делът на ягодоплодните култури – ягоди, малини и къпини. Други широко разпространени култури са праскови, череши и сливи, останалите овощни видове се отглеждат ограничено. Интересна е тенденцията да се възстановяват стари плододаващи овощни градини, предимно сливови, поради възможността да се получат допълнителни агроекологични плащания. Възможностите, предоставяни по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, имат важна роля за развитието на отрасъла, в това число и директните плащания от ДФ „Земеделие”.

2. Животновъдство

Налице е тенденция в развитието на пчеларството, за което решаваща роля има и Националната програма по пчеларство. За периода 2008-2010 г. по нея в област Ловеч е изплатена финансова помощ в размер на 135 488,32 лв. В община Луковит са отпуснати 10589,30 лв., което представлява 7,8% от отпуснатата сума.

3. Земеделски територии

По отношение на баланса на територията, Луковитска община се отличава със значително по-висок от средния за страната дял на земеделските територии (70.30% срещу 58.7%) и по-нисък от средния дял на населените места и урбанизираните територии (4,5 срещу 5.0%) и горските територии (22.5 % срещу 33.6 %).

С най-висок дял на земеделските територии са селата Тодоричене (79.87 %), Бежаново (79.75 %), Ъглен (79.14 %), Дерманци (73.73 %), Петревене (73.01 %) и Дъбен (71.13 %).

Основните селскостопански култури отглеждани в Общината са царевица, пшеница, ечемик, овес и др. Овощни насаждения от череши и сини сливи също са част от земеделието в Общината.

4. Горско стопанство

Горите в община Луковит заемат 96 008 дка, което представлява 21,73% от територията на общината. Горите са едно от изключително важните богатства и ресурс на общината. Те имат важно стопанско значение за дърводобивната промишленост, за дървопреработвателната и мебелната промишленост; за производство на билки, гъби, диворастящи плодове и др. Гората е среда за местообитаване на голямо по количество и разнообразни по видове диви животни. Това от своя страда е ресурс за осъществяване на лов. Развитието на ловния туризъм на територията на общината, особено на чуждестранния ловен туризъм носи значителни финансови приходи. Едно от много ценните качества на горите е тяхното екологично и рекреационно въздействие. Гората е подходящо място за развитие на различни форми и видове туризъм.

Бъдещото развитие на дърводобива, дървообработващата и мебелна промишленост освен от лесоустройствените планове ще зависи от физическите и юридическите лица, на които е възстановена собствеността на горите. При дърводобива в сегашните условия възникват редица проблеми: незаконна сеч; на мястото на голата сеч, не винаги се провежда залесяване; прокарването на временни горски пътища и преминаването по тях на тежкотоварни трактори увеличава ерозията на горските почви и др. Извозването на добитата дървесина с тежкотоварна техника също така води до някой негативни последици като разрушаване на пътищата преминаващи през земеделските земи, горските пътища, местните пътища и др.

Сред основните отрасли, развити на територията на общината, свързани с горите са: дърводобив; производство на греди, дъски и др.; производството на дограма, конструкции и детайли за строителството; разкрояване, рендосване и др. на дървени материали; производство на мебели; производство на столове и седалки; услуги свързани с дърводобива и др.

Повишен дял на горските територии имат следните населени места: с. Беленци (36,95%) с 3,35 % по-голям дял от средното за страната и с по-малък дял, с. Румянцево (30,66 %), гр. Луковит (30,01%) и с. Карлуково (24,03 %). За общината като цяло се наблюдава нисък дял на урбанизираните територии (4,5%).

Общата площ на горския фонд е 11 136,01 ха (по данни на ДЛ Луковит 2013 г.). Районът не е богат на гори. Степента на залесеност е 22,5 % при средно за България 33,6 %. Покрай реките Вит и Златна Панега естествената растителност е представена от върби и тополи. По данни на Държавно горско стопанство Лесидрен (офис Луковит) общата площ на горския фонд към 01.01.2013 г. е 11 136,01 ха.

Повече от половината от горския фонд към 31.12.2011 г. е частна собственост, 36% от горите са държавни, а общински – малко под 5%. Около 3% са временно стопанисваните от общината, защото са със статут на съществуваща собственост преди възстановяване.

Обща площ	Залесена площ

Общият запас на дървесина в горския фонд е 758320 м³. Спрямо 2007 г. той е намалял с 29808 м³. На фиг. 4 е представено разпределението на горите в горския фонд на общината според изпълняваните функции.

Обща площ	Залесена площ

Съобразно функциите им 95% от горския фонд на общината са причислени към групата „Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции”. Към групата „Рекреационни гори и земи” са включени 2% от горския фонд, а към защитните – 3%. Защитените територии по „Натура 2000” са 3154 ха, а от залесените - 3403 ха.

Лесоустройствените проекти на лесничействата осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в лесоустройствените проекти, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината. Проектирани са подходящи залесявания, реконструкция на насажденията, сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района. Направлението на стопанисването в защитните и рекреационните гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В курортните гори, лесопарковете и зелената зона е дадено предимство на техните здравно-украсни функции и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението.

5. УСЛУГИ

През 2011 г. с най-висок относителен дял според броя на предприятията и броя на заетите лица са професионалните дейности и научните изследвания. Величините са съответно 38% и 57% и са относително постоянни през годините. Този подсектор заема сериозен относителен дял през 2008 г. по признаците нетни приходи от продажба (84%) и размер на ДМА (67%), които впоследствие рязко намаляват и през 2011 г. са съответно 9% и 1%. Поради конфиденциалността на данните през 2011 г. не може да се съди кой подсектор има решаващо значение по отношение на реализираните приходи и по разполагаеми ДМА. Съдейки по данните за 2010 г. (99%), можем да предположим, че по-голямата част от ДМА са собственост на предприятията от отрасъла „Операции с недвижими имоти”. По отношение на нетните приходи от продажби около 87% през 2010 г. и 86% през 2010 г. се реализират в отраслите „Операции с недвижими имоти” и „Административни и спомагателни дейности”.

6. Транспорт и съобщения

Като цяло през петгодишния период по отношение на икономическите показатели в сектора се наблюдава тенденция към увеличение. Въпреки, че кризата оказва съществено влияние и води до спад във всички показатели, в последните години се забелязва напредък. Реализираният средногодишен темп на прираста за периода в броя на предприятията и заетите лица, в нетните приходи от продажби и в размера на ДМА е следният: 9,95%; 1,41%; 16,73%; 27,22%. Най-голямо е увеличението в размера на ДМА, а най-малко – в броя на заетите лица. През периода под влиянието на кризата се наблюдава временен спад, последван бързо от увеличение в значенията на икономическите показатели.

Географското разположение на Община Луковит я характеризира като важен републикански транспортен възел. На територията на общината минава част от главен път Е83 София - Русе. Основният транспорт, развит на територията на общината, е автомобилният транспорт. Основни товаропотоци, обслужвани от товарния автомобилен транспорт, са с направления: Украйна, Русия, Беларус и Молдова, Полша, Унгария и Словакия.

Общината разполага с добре развита пътна мрежа, сравнително равномерно разпределена. Достъпът до населените места в общината се осъществява по третокласни и четвъртокласни пътища.

• 
  Точкова
  

• 
  Жп гара Червен бряг – 12 км – 20 мин. по ІV-класен път;
  
• 
  Летище София – 120 км – 1 час и 30 мин. по първокласен път и магистрала;
  
• 
  Товарно летище Плевен – 45 км – 45 мин. по първокласен път и магистрала;
  
• 
  Пристанище Русе – 210 км – 2 часа и 30 мин по първокласен път и магистрала;
  
• 
  Ферибот Оряхово – 70 км – 1 час и 25 мин – третокласен път;
  
• 
  Пристанище Варна – 372 км – 4 часа и 35 минути първокласен път;
  
• 
  Пристанище Лом – 135 км – 2 часа и 23 мин. първокласен път;
  
• 
  Видин – Дунав мост 2 –Калафат - 240 км - 3 часа.
  

• 
  Линейна
  

На територията на община Луковит съществува изградена железопътна инфраструктура, която е в две основни направления – едната е от местно значение /за товарен транспорт/, а другата е част от международна железопътна връзка – връзка Червен бряг, към настоящия момент жп инфраструктурата не се ползва. Брой заети в сектор „Транспорт, складиране и пощи“ през 2009 г. – 106 души.

7. ТУРИЗЪМ

Проучени са общо 240 пещери. Уникалните пещери „Проходна”, „Безиметта”, „Задъненка”, „Темна дупка”, „Задънен дол с водопада”, „Банковица” и „Свирчовица” са обявени за национални туристически обекти. Пещерата „Парниците” в с. Бежаново е определена като природна забележителност в раздел ІІ „Защитени природни обекти с национално значение”. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която го избира за еталон в международната научно-изследователска програма за сравнение на карстовите райони в света „PIGEK”. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до ХІV век. Наличието на множество пещери естествено предразполага на територията на общината най-силно да е застъпен пешеходният и пещерен туризъм. Изградени са и функционират няколко еко-пътеки.

По проект на Програма ФАР – „Развитие на българския екотуризъм” BG 0202.02/ESC/G/DBET, през 2005 г. започва създаването на първия геопарк в България „Искър-Панега“, включващ феноменално геоложко и геоморфоложко наследство от карстовия регион Карлуково и каньона на река Панега. Самият геопарк е разделен на две части: Крайпътен ландшафтен парк „Панега" - намира се непосредствено преди Луковит /в неговата южна част/ и Карлуковски карстов комплекс, намиращ се до село Карлуково.

В рамките на гео-парка са обособени няколко геопътеки и други маршрути, а именно:

- Карлуковски карстов комплекс;

- Крайречен ландшафтен парк „Панега”;

- Културно-исторически маршрут.

Отлични възможности за конферентен туризъм предлага Балканският център за обучение „Дипломат” – гр. Луковит , с хотелска част и възстановителен център, който е стартирал дейността си от второто полугодие на 2006 г. Прави впечатление обаче, че голямата част от фирмите, предлагащи туристически услуги по Закона за туризма, се занимават с ресторантьорство, а само две от тях включват в услугите си предлагане на нощувки. На територията на общината няма туристически информационен център. На фирмено равнище почти всички разчитат на реклама чрез клиентите си, общи рекламни брошури и сайтове. В последните години се наблюдава тенденция за предлагане на атрактивни услуги – екстремни спортове – скално катерене и бънджи скокове /клуб „Адреналин“/, маунтайн байк, pain ball /“Дипломат“/, както и зоокътове /“Родина“/, басейн, сауна, тангентор, фитнес, масажен център, козметичен салон /“Дипломат“/.

На територията на общината има: 3 хотела с 204 легла; къщи за гости – 2 бр. с 4 легла; ресторанти – 9 бр. с капацитет от 100 до 120 места; заведения за бързо хранене – 8 бр. с до 50 места; питейни заведения 42 бр. с до 50 места; кафе-сладкарници – 3 бр. с до 80 места; барове, дискотеки – 3 бр. с до 100 места.

Като акцент в общинската програма за развитие, в частта туризъм, е изведено насърчаване и инвестиране в пешеходен туризъм, спортни съоръжения, зоокът, места за настаняване, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, ресторанти.

Местоположението на общината е достъпно и е подходящо за развитие на туристическия сектор, приоритетно както за вътрешния, така и за външния пазар. От гледна точка на транспортна достъпност, транспортът на територията на общината задоволява нуждите на пътуващите, като притежава капацитета за задоволяване на нуждите на туристическия поток.

В туризма през 2008 г. на територията на общината функционират 40 предприятия, в които са наети 154 лица. Стойността на реализираните приходи от продажби на отрасъла е била 1,824 млн. лв.

През 2010 г. в общината функционират 3 хотела, които разполагат с 114 стаи и 196 легла. Нощувките са 12380, от които 3856 са на чужденци. През 2011 г. нощувките реализират спад от 5,6%, докато нощувките от чужденци намаляват с 26,5%. Реализираните приходи от нощувки са на стойност 472849 лв., в т.ч. от нощувки на чужденци -141389 лв. На фиг. 8 са представени хотелите, които се падат на 1000 души от населението.



Фиг. 8. Хотели на 1000 души от населението

По брой на хотели на 1000 души от населението общината изпреварва само района, но изостава от равнищата в България и областта. На фиг. 9 са представени координационните показатели, характеризиращи колко легла и стаи в хотелите се падат на 100 души от населението.

Потвърждават се изводите, направени по-горе. По брой легла в хотелите общината изостава повече от три пъти от страната и около два пъти от равнището в областта. По брой на стаите на 100 души общината също изостава от страната и областта, но изпреварва района.

По приходи от нощувки на човек от населението позициите са същите, но разликите са по-малки. Тук общината изостава с 24,52 лв. от нощувки от средните равнища за страната (84,20 лв.) и областта (28,19 лв.), но изпреварва сериозно района (12,15 лв.). По приходи от нощувки на чужденци (7,33 лв.) изпреварва областта (2,88 лв.) и района (2,54 лв.), но изостава сериозно от равнищата в страната (61,26 лв.).



Фиг. 10. Приходи от нощувки на човек от населението

Изводи и обобщения През последните години община Луковит запазва слабия си пазарен дял в структурата на българския туризъм. През 2010 г. едва 0,21% от българските туристи са пребивавали в община Луковит, докато само 0,09% от чуждестранните туристи, посетили България са пребивавали в общината. Липсата на ясно очертан тренд на растеж показва, че местният туризъм следва промените и темповете на растеж на националния туризъм, а пазарният дял не съответства нито на потенциала на търсене, нито на количеството и качеството на туристическите ресурси на общината. Анализът на туристическите фирми в района показва ясно изразени слабости в много отношения: Липса на достатъчно места за нощуване в района; Необходимост от квалифициран персонал в туристическия бранш, владеещ чужди езици и компютърна грамотност, който да бъде допълнително обучаван; Недостатъчни възможности на съществуващите туристически сдружения за съществен принос към туристическото развитие; Липса на туристически маркетинг и изградена многопланова и многопосочна туристическа информационна система в региона на община Луковит.

2. 
   
   Каталог: uploads -> pages
   pages -> Закон за биологичното разнообразие зз защитена зона
   pages -> Настройки за използването на точка като десетичен знак вместо запетая
   pages -> З а п о в е д № рд-06-156 Димитровград, 08. 02. 2017 г. На основание чл. 44, ал. 2 от змсма, Решение
   pages -> Отчет за изразходваните биопродукти в дози през периода на г
   pages -> Програма „Димитровград на младите приета с Решения №7 41
   pages -> Общински ученически конкурс „ водата извор на живот", раздел мултимедийни презентации на тема " чиста вода здраве за всички!"
   
   
   
   Изтегляне 3.65 Mb.
   
   Сподели с приятели: