Общински план за развитие на община луковит за периода 2014–2020 Г

Екологично състояние и рискове

1. ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

   1. Релеф на общината

Релефът на територията на общината притежава значително разнообразие от гледна точка на форми и елементи.

По долините на главните реки в общината – Искър, Панега, Вит, Каменица – е представен долинен (флувиален) релеф. Включва две главни категории макроформи, определени от състава на скалите и тектонската структура – долинни разширения и каньоновидни участъци (проломи).

Широко е разпространен откритият карст (типичен за карбонатните скали) с основните му проявления – проломни долини, пещери, кари, понори и др. За проломните участъци на реките са характерни т.нар. всечени меандри – извивки на реките, вкопани дълбоко в платовидния релеф. Карстовите образувания и особено скалните арки (мостове) на територията на общината са изключително многобройни и атрактивни. Характерни за карстовия релеф са стръмните склонове, големите стойности на вертикално и средни стойности на хоризонтално разчленение. По тези места релефът дава най-големи предпоставки за протичане на интензивни срутищни и ерозионни процеси.

За районите, изградени от слабо карбонатни седиментни скали е характерен ерозионно-денудационен релеф. Типични форми са билните и склонови заравнености с ограничена площ, заобиколени от склонове с разнообразни наклони и изложения. Развита е мрежа от ерозионни долини и суходолия. Някои места с по-неустойчиви скали притежават потенциал за проява на свлачища.

Основни параметри на релефа

• 
  Надморска височина. Варира между 536,1 м при връх Курделия непосредствено югозападно от с. Беленци до 110 м при жп мост на р. Искър в местността Средна лъка.
  
• 
  Хоризонтално разчленение (речни долини и речен талвег). Показателят представлява по същество гъстота на речната мрежа, отнесена към 1 км² площ. Общинската територия има средни за страната стойности – 1 – 1,5 км/км². При карстовите терени – много малки стойности (под 0,5 км/км2), а при тези с по-меки скали (пясъчници и глини) – по-големи (1 – 2 км/км²).
  
• 
  Вертикално разчленение. Денивелация на терена в пределите на 1 км² площ. Стойностите на този показател в общината (средно между 50 и 100 м/км²) са доста по-ниски от средните за страната. Най-голямо е вертикалното разчленение в южната част на територията (на места над 250 – 300 м/км2), а най-малко в обсега на платата (под 50 м/км²).
  
• 
  Наклони. Те са от голямо значение за динамиката и характера на природните процеси – в това число и важни явления като ерозия, свлачища, срутища и др. В този смисъл общината притежава разнообразие от повърхнини с различен наклон – от 0▫ по дъната на речните долини и платовидните заравнености, до над 90 градуса във варовиковите откоси и надвеси, ограждащи каньоновидните долини. Средните стойности на склоновите наклони варират между 5 – 10 градуса за платовидните райони, 10 – 20 градуса за хълмистите земи и в рамките на 20 – 35 градуса в ридовете от южната част.
  

Релефът на територията на общината притежава значително разнообразие от гледна точка на форми и елементи. Това разнообразие се определя от няколко различни типа условия на образуване на формовите комплекси. Въз основа на тях се обособяват следните типове релеф:

• 
  Долинен (флувиален) релеф. Представен е най-добре по долините на главните реки – Искър, Панега, Вит, Каменица.
  
• 
  Включва две главни категории макроформи, определени от състава на скалите и тектонската структура – долинни разширения и каньоновидни участъци /проломи/. От долинните разширения по-големи са Луковитското и Петревенско-Румянцевското по поречието а Панега, и Бежановското и Дерманско-Тороското по р. Вит, а сред проломите – каньоновидната долина на р. Искър, Котленския и Румянцевския проломи на р. Панега, Тороския, Ъгленския и Бежановския проломи на р. Вит, каньоните на реките Каменица и Катунешка.
  
• 
  Комплексът на долинния релеф включва акумулативни и ерозионни форми. Типични акумулативни форми са долинните дъна и тераси – заравнени повърхнини, покрити с речни отложения. Те имат голяма площ в долинните разширения, а в някои от проломите почти отсъстват. Най-обширни са речните тераси в долината на р. Вит, в обсега на Дерманско-Тороското долинно разширение.
  
• 
  Ерозионните форми включват склоновете, които непосредствено ограждат долинните дъна и са резултат преди всичко от дейността на речната ерозия. Те доминират в речните проломи, достигайки на места до 80 м (край Карлуково).
  
• 
  Карстов релеф. Типичен за карбонатните скали. Не би било грешно да се каже, че територията на общината е една от най-представителните по отношение на този тип релеф в национален мащаб. Карстовият релеф е развит в два главни района – Карлуковското и Бежановското - Ъгленското плато, както и в прилежащите им участъци от речните долини – в проломите на реките Искър, Панега, Вит, Каменица и Катунешка. Представен е пълен набор от карстови форми на подземния и повърхностния карст. Характерни форми на повърхностния карст са карните полета – каменисти участъци от платата, както и повърхностно безотточните понижения – понори, въртопи, ували, с различни размери, очертания и площи от няколко м2 до 1 - 2 км2 (най-големите се намират на платото между селата Ъглен, Бежаново и Драгана). В границите на общината са открити и описани няколкостотин пещери – както хоризонтални, така и вертикални. В Карлуковския район най-известни са Проходна – най-високият пещерен свод в България (45 м при големия вход), Темната дупка, в която са открити археологични находки, Банковица, Свирчовица, Задъненка и др. а в Бежановския – Сухия и Мокрия Парник.
  
• 
  Специално внимание от карстовите форми в община Луковит трябва да се обърне на скалните арки (мостове). Скалните арки са същинска “визитна картичка” на общината. Броят им на общинската територия е съизмерим със този във всички останали общини на страната, взети заедно. По импозантност, атрактивност и внушителност някои от тях (особено Проходна край Карлуково, която е най-дългият скален мост у нас) съперничат на Чудните мостове в Родопите и Божия мост край с. Лиляче, Врачанско. Освен Проходна, която представя комбинация от скален мост, пещера и скални прозорци (”окна”), по-известни скални арки са тези по р. Вит (”Дупката” при с. Ъглен), Провъртеника, западно от р. Искър, няколкото арки при Парниците и др.
  
• 
  Наред с арките могат да се отбележат и няколко причудливи скални образувания (феномени) - “Слона”, “Катеричката”, “Човека”, “Очите” по р. Вит, Луковитските скални кукли по р. Панега и др.
  
• 
  За проломните участъци на реките са характерни т. нар. всечени меандри – извивки на реките, вкопани дълбоко в платовидния релеф. Характерен е Котленският меандър на р. Панега, южно от гр. Луковит – изоставена част от речното легло, всечена до 5 50 - 100 м под околната равнина.
  
• 
  Карстовият релеф в южната пригранична част на общината е развит в условията на моноклинална (силно наклонена) ридова структура – представени са нископланински ридове с надморска височина 350 - 500 м. Характерни са стръмните склонове, големите стойности на вертикално и средни стойности на хоризонтално разчленение. По тези места релефът дава най-големи предпоставки за протичане на интензивни срутищни и ерозионни процеси.
  
• 
  В тази зона южно и югозападно от с. Беленци са развити и класически карстови форми – въртопи и валози.
  
• 
  Ерозионно-денудационен релеф. Характерен за районите, изградени от слабо карбонатни седиментни скали – пясъчници, глини, алевролити и др. Като цяло за този тип релеф са характерни по-големи стойности на морфометричните показатели – хоризонтално разчленение, вертикално разчленение и наклони, отколкото в обсега на карстовите плата. Характерни форми са билните и склонови заравнености с ограничена площ, заобиколени от склонове с разнообразни наклони и изложения. Развита е мрежа от ерозионни долини и суходолия. Някои места с по-неустойчиви скали притежават потенциал за проява на свлачища.
  
• 
  Антропогенен релеф. В общината не се отбелязват драстични изменения на релефа в резултат на антропогенна дейност с изключение на кариерните разработки при с. Карлуково и гр. Луковит. Във връзка с устройването на Витската напоителна система е изградена сравнително гъста канална мрежа, най-вече в долинното разширение на р. Вит между селата Торос и Ъглен. Няколкото бента на р. Вит на са изменили по същество релефа на заливните тераси, така както и дигите, изградени главно по Витската долина (ниво микрорелеф). Известни изменения на ниските речни тераси има в резултат на построяването на язовирната стена на р. Панега при гр. Луковит. Те обаче могат да се приемат като положителни, доколкото са създали възможност за използване на неголямата ивичеста водна площ за водни спортове и туризъм.
  

2. Климат

Средната годишна абсолютна влажност е около 10 хпа (хектопаскала) с максимум през лятото – около 17 хпа и минимум през зимата – около 5 хпа. Средната годишна относителна влажност е около 74 % с минимум през август – около 68% и максимум през декември – около 80 %.

Средното годишно количество на облачността е около 5,5 десети, с максимум през декември – 7,5 десети и минимум през юли - 3,0 десети.

Средната годишна сума на валежите е между 580 и 680 мм, като, общо взето, нараства от ниската северна към високата южна част на общината. Максимумът е през юни, а минимумът – през февруари. Най-вероятните колебания на валежната сума са между 500 и 700 мм годишна сума. Около 11% от годишните валежи пада във вид на сняг, предимно през зимните месеци. Снежната покривка се формира и стопява на няколко пъти през зимата. Средният брой на дни със снежна покривка е от около 30 до 40 годишно, като броят расте с увеличаване на надморската височина.

Средната годишна скорост на вятъра е около 2 м/сек на откритите места и около 1 м/сек в тесните подветрени части на речните долини. Броят на дните със силен вятър (скорост над 14 м/сек) е около 15 годишно. По тесните места на речните долини той намалява до 5-6 дни годишно. Около 40% от наблюденията през годината са с тихо време, като по речните долини този процент нараства на 55. Преобладават западните, следвани от североизточните ветрове. Скоростта на вятъра в приземния въздушен слой (до 10 m височина от земята) не е достатъчна за икономически ефективен добив на електроенергия.

Местните различия в климата са обусловени почти изцяло от релефните форми. Откритите заравнености между речните долини, както и ниските, широки части на долините се отличават с по-малък брой на дни с температурни инверсии. В тесните части на долините студеният въздух през зимата и преходните сезони се задържа по-дълго и температурите са по-ниски в сравнение с тези в откритите заравнености. Тази е причината за по-голямата вероятност на случване на ранни есенни слани, като в отделни години разликите могат да достигнат десетина дни. Късните пролетни студове, които са съпроводени с нахлуване на студен въздух, най-често от североизток засягат в по-голяма степен откритите, по –високи части на общината, което в отделни случаи може да доведе до по-големи поражения в сравнение с пораженията в тесните речни долини. От друга страна, продължителността на слънчевото греене в тесните части на долините е по-малка, отколкото по отритите заравнености, от там и фотосинтетичната слънчева радиация е по-малко. Това би могло да ограничи възможностите за отглеждане на някои селскостопански култури.

Климатът на общината е подходящ за развитие на туризъм и различни селскостопански производства - трайни насаждения (ябълки, сливи, кайсии, праскови, малини, ягоди) и едногодишни зърненохлебни и зърненофуражни култури. Вариациите в климата по сезони (например късни пролетни студове) понякога водят до образуване на слани и компрометиране на реколтата.

Очакваните промени в климата на община Луковит са свързани с отчетената за България обща тенденция към затопляне, както и увеличаване честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки.

Очакваните въздействия от промените в климата върху територията са свързани с влошаване на условията за селско и горско стопанство, намаляване на добивите, проблеми с водоснабдяването, повишаване на рисковете от пожари, загуба на биологично разнообразие, влошаване на условията за туризъм и рекреация в общината.

При бъдещи проекти в областта на земеделието следва да се обърне още по-сериозно внимание на климата, особено в посока мезо- и микроклимат.

3. Полезни изкопаеми

По-старите чакъли и червеникави глини, които са разпространени в североизточната част в междудолинните заравнени височини могат да бъдат използвани с успех при изграждането на пътни настилки, особено при реализацията на проекти за подобряване на горски и полски пътища.

Община Луковит се очертава като производител и износител на редица важни инертни и въобще строителни материали. Използването на нерудните полезни изкопаеми в община Луковит и добивните дейности са традиционно развити. Във връзка със строителството на продължението на автомагистрала „Хемус” ще се засегне пряко общинска територия (в единия от вариантите около 30 км трябва да минат през източната част на общината). Наред със сега известните възможности за осигуряване на това строителство с материали, добити на общинска територия, би могло да се предвиди и използването на неогенски чакъли, разпространени по равнищата на север извън речните тераси.

На 26 април 2012 г. е удължен срокът на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-3 Ъглен” – с. Ъглен. Наложи се за този срок фирма „Дайрект петролеум България” ЕООД да спре проучвателните дейности, за да изготви преработен проект за дейността си. Компанията се наложи да преустанови действията си, съгласно решението на Народното събрание от януари същата година за добивните методи на газ и нефт.

4. Почви

На север има наличие на Черноземи /Chernozems/, подтип обикновени /haplic, Chh/. Те се характеризират с мощен хумусен А хоризонт. Механичният им състав обикновено е средно - до тежко- песъкливоглинест.

Лисивираните почви /Luvisols/ са най-широко разпространени в Предбалканската част на района и са от подтипа хромови /Chromic, Lvx/, калциеви /сalcic Lvk/, глеевидни /glayic, Lvg/. Те са кисели - рН 4.8-6.6, сиви горски почви, формирани най-често в зоната на дъбовите гори, като валежите водят до лесивиране. Хумусното им съдържание е високо, но поради раздвижения релеф, на който се разполагат са податливи на ерозия.

В каньоните на плитка варовикова основа големи площи заемат Рендзините /rendzic/ - богати на карбонатни съставки. Те са съществена част от карстовия релеф.

Във връзка с очерталите се като традиционни и бъдещи растениевъдни подотрасли най-вече трайни дървесни насаждения от особено значение са физико-химичните свойства на почвообразуващата скала. На лице са достатъчно примери за нейното значение относно развитието на кореновата система, надземната част и плододаването. В този смисъл трябва много да се прецизира върху какви почвообразуващи скали се разполагат съответните масиви: варовици, алувиални наслаги, пясъчници, глини и особено извъндолинните по-стари чакъли комбинирани с червеникави глини.

Бъдещото растениевъдство очевидно се нуждае по-добри анализи на релацията почви-климат. На този етап могат да бъдат изведени само по-общите почвено-климатични териториални закономерности. За тяхната илюстрация ще бъдат използвани отделни представителни примери на базата на очертаните природногеографски общински териториални единици (райони):

1. Дерманско-Тороско долинно разширение – алувиални рахли почви с приемливо почвено плодородие. Достатъчна температурна сума на вегетационния период. Инверсионно понижение на температурата. Периодични засушавания и преовлажняване в отделни години и на отделни участъци заливания.

2. Вододелно плато Искър-Панега – плитки, но добре обезпечени с хумус почви. Поради наличието на окарстен варовик, почвите се отличават с ниска водозадържаща способност и ниска влагозапасяемост. Дълбочината на почвения профил сериозно лимитира развитието на мощна и дълбоко разположена коренова система. Добре изразени главно северозападни ветрове, липса на чести температурни инверсии, чести засушавания (дори при нормална валежна година карстът оказва влияние).

5. Води и водни ресурси

Реката протича през територията на общината в участъка между 233 и 253 км от изворите си. В него тя не приема никакви по-значителни притоци, освен малки поточета от околните планински склонове. Долината на реката представлява част от нейния четвърти пролом с дължина 64 км, който започва от с. Люти брод и завършва след Червен бряг. Той има няколко разширения, достигащи до 1 км. Реката има неголям наклон на речното корите, тече бавно и силно меандрира в преобладаващо варовиковите скални пластове.

Вътрешногодишното разпределение на речния отток показва едно типично къснопролетно пълноводие и добре изразено лятно-есенно маловодие. Като най-многоводен се очертава месец май, а регистрирането на средномесечния максимален отток през април се дължи на начина на формиране и подхранване на реката в горното течение от високопланински притоци със забавено оттичане на снежните води през пролетта. Като най-сухи се очертават месеците септември, октомври и август (тогава се регистрира средномесечния минимален отток), когато реката се подхранва предимно с подземни води с грунтов и карстов произход.

Реката в посочения участък нормативно е категоризирана в ІІІ категория (Заповед№ РД –272/03.05.2001 г.), което ограничава използването на нейните води за питейно-битово водоснабдяване, риборазвъждане и някои стопански дейности. Качеството на водите позволяват при определени условия използването им за напояване.

През последните години по р.Искър, в района на Карлуково, е изградена една МВЕЦ “ Карлуково “, частна собственост, с обща инсталирана мощност 2 800 kW, две турбини по 1 400 kW, с очаквано годишно производство от 14 000 000 kWh.

Хидроложка характеристика на р. Панега

Реката има дължина 50,3 км и в по-голямата си част протича през територията на общината. Води началото си от карстовия извор „Глава Панега, разположен на около 500 м източно от с. Златна Панега в съседната община Ябланица. Реката има подчертани карстово подхранване, сравнително равномерно вътрешногодишно разпределение на оттока, отличава се с малък наклон на речното корито Модулът на речния отток се характеризира с високи стойности поради доминиращото и постоянно карстово подхранване. Независимо от сравнително малкия речен отток при определени метеорологични обстоятелства (интензивно снеготопене, продължителни извалявания или порои) реката може много бързо да покачи нивото си и да излезе от коритото си, което има ниски брегове. Такива случаи има през 2005 г., когато през пролетта и лятото се регистрираха интензивни речни прииждания и наводнения в общината с катастрофален характер, когато по течението на реката преминаха високи вълни с височина до 3 – 3,5 м.

На р. Зл.Панега функицонира ВЕЦ “Луковит” на годишно изравнени води от яз.”Зл.Панега” – 3 бр. х 320 кVA, държавна собственост, с инсталирана мощност 690 kW. Построена е МВЕЦ „Румянцево” край с.Румянцево, асинхронни генератори-3 бр., 55 kW/0.4 kV/750 мин.

Хидроложка характеристика на р. Вит

Реката протича през територията на общината приблизително между 50 и 89 км от изворите й. Средният наклон на реката е 9,6 ‰. Гъстотата на речната мрежа е твърде малка - 0,5 км/км², което се дължи главно на формата на водосборната област и малката й надморска височина. В тази част от течението си реката приема само един по-значителен десен приток – р. Каменица с дължина 49 км и водосборна област 498 км². Формата на водосборната област е силно продълговата, което не дава възможност за развиване на една по-гъста речна мрежа. С излизането си от Боаза р. Вит приема вече напълно равнинен характер – слаб наклон, ниска, хълмиста, почти обезлесена водосборна област, което й състояние продължава до вливането на реката в р. Дунав.

Следва да се отбележи, че р. Вит, особено от с. Дерманци надолу, има такъв слаб наклон, че дори не се забелязва течение на вода. При с. Гложене една доста голяма част от водата на р. Вит се губи, като е установено, че тя отива в карстовия извор на р. Златна Панега.

За характеризиране на водните ресурси на реката са използвани данните от ХМС на р. Вит при с. Садовец и на р. Каменица при с. Бежаново за периода 1961 – 1998 г., който в по-голямата си част е възприет от Световната метеорологична организация за представителен. Средномногогодишният речен отток е около 13 м³/сек, което осигурява около 7,5 дм³/сек/км² модул на оттока, който е по-висок от средния за Северна България Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно - есенното маловодие.

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Вит е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за умерено - континентален климатичен райони, в който попада водосборния басейн на р. Вит. Типичното за този тип климат е устойчива снежна покривка в планинските части през зимните месеци и валежи през пролетта, началото на лятото и отчасти през есента. Лятото се характеризира с рядко наблюдаващи се краткотрайни интензивни валежи и преобладаващо изразено засушаване и максимални годишни температури.

Пълноводието на р. Вит настъпва през периода март - май, когато пролетното снеготопене се съчетава с падналите върху водосбора валежи. В по-ниските части на водосборния басейн на реката и нейните притоци пълноводието се измества назад с около един месец към зимата.

Според Заповед№ РД – 272/03.05.2001 г р. Вит в посочения участък е категоризирана за ІІ категория водоприемник, но за съжаление по някои качествени показатели се регистрират много високи стойноси, който по всяка вероятност са резултат от заустването на битово-фекални води и отпадъчни води от животновъдни ферми без да са подложени на предварителна очистка. В резултат на това е препоръчително водите да се използват предимно за напояване.

Хидрогеоложка характеристика на община Луковит

На територията се разполагат едни от най-водообилните карстови басейни в нашата страна - Каменополско-Карлуковския и Панежкия. Каменополско-Карлуковският район е изграден предимно от горнокредни варовици (кампан, мастрихт). Около с.Кунино и на 5 км след тунела на г. Карлуково се разкриват пясъчниците на долния апт. Пещерите в района на с.Карлуково са образувани в мастрихтски варовици. Като локален водоупор под тях се явяват глинестите варовици на кампана. До сега в землището на с.Карлуково са регистрирани над 600 пещери и пропасти.

Карлуковския район попада в Луковитския карстов басейн, който е образуван в мастрихтските варовици. Като регионален долен водоупор служат аптските глинесто-песъкливи скали. Басейнът представлява едно синклинално понижение, в което се е оформила карстова вода с ненапорен и напорен характер. Районът е дълбоко прорязан от р.Искър, Вит, Каменица и Катунешка, с притоците им. На места речните долини са врязани до основата на сенона, което изкарва подземната вода на повърхността в карстови извори. Като цяло посоката на движение на карстовата вода е разностранна, но преобладава движение в източна посока. Това се установява и в по-големите водни пещери, напр. ”Голямата вода”,”Банковица”, „Задъненка”, „Стубленска яма”. За сега в малко пещери от района е достигнато до подземни реки.

Голям е броят на малките карстови извори. По-големи извори за басейна са: каптажа при с.Карлуково (10-25 л/сек), „Езерото” при гр. Луковит (2-30 л/сек), Куновското езеро (ср.30 л/сек) и Кънчиско езеро (до 1000 л/сек.) в землището на с.Бежаново, изворите в с. Ракита, Ъглен, Угърчин с дебити от 8 до 20 л/сек. Изворите са със силно роменлив дебит, което е характерно за районите с открит карст и се размътват при обилни валежи. Общата минерализация е от 0,3 до 0,92 г/л, водата е средно твърда до много твърда, с обща твърдост до 11 мг/екв. Тя е изключително хидрокарбонатно-калциева. Други извори в района са: „Темната дупка” на р.Панега в мест.”Червената стена” край гр.Луковит; „Бялата вода” на р.Панега при с.Румянцево. На десния бряг на р.Искър са разположени няколко малки карстови извора, някои от които периодични: „Извора” под жп моста на гара Карлуково, „Патиците” излизащ подводно в реката между „Проходна” и „Задънен дол”, „Аверковица” намиращ се под едноименната пещера и др.2 извора под венеца на около 2км от старата гара Карлуково.

Панежкият район се простира се между поречията на реките Вит, Панега, Батулска и Ябланишка. Той е изграден в дебели до 450 м варовици. Тук са известни няколко големи пещери и пропасти: „Моровица“ с дължина 3,250 m и дълбочина - 105 м и „Партизанската“ с дълбочина -107 м при с. Гложене, „Бездънният пчелин“ с дълбочина - 105 м, „Ясенски облик“ с дълбочина - 104 м и „Нановица‘ с дълбочина 101 м край гр.Ябланица, „Водната пещера“ при с.Липница, Ботевградско с дължина 1,010 м. Край с. Златна Панега се намира и единият от трите най-големи карстови извори в България – „Глава Панега“, чийто максимален дебит достига 20 000 л/сек.

Водните площи заемат 1.59 % от общата площ на община Луковит или 7 195 дка.

На територията на общината има 14 бр. водоеми, както следва:

• 
  Язовир м.“Тополовец“ - гр. Луковит – 42,002 дка
  
• 
  Язовир м.“Тополовец“ – гр. Луковит – 30,743 дка
  
• 
  Изкуствена водна площ – с.Дъбен- 9,369 дка
  
• 
  Язовир – с.Карлуково – 8,855 дка
  
• 
  Водоем м.“Ценковото“ – с.Ъглен - 5,952 дка
  
• 
  Изкуствена водна площ м.“Банков градеж“ – с.Ъглен – 2,796 дка
  
• 
  Изкуствена водна площ м. „Кабар“ – с.Ъглен – 31,833 дка
  
• 
  Язовир м. „Букоров дол“ – с.Бежаново – 37,296 дка
  
• 
  Язовир м.“Бука“ – с.Дерманци – 32,815 дка
  
• 
  Рибарник м.“Крива лъка“ – с.Тодоричене – 30,708 дка
  
• 
  Язовир м. „Петков дол“ –с. Тодоричене – 49,037 дка
  
• 
  Язовир м. „Скръвеница“ – с. Петревене – 17,540 дка
  
• 
  Рибарник м.“Квартал“ – с.Петревене – 20,698 дка
  

6. Сеизмичност

7. Защитени територии

Защитени зони за птиците –Защитена зона „Студенец” BG0000240 обявена със заповед №РД-800 от 4 ноември 2008г, и изменена със заповед №РД-67 от 28 януари 2013г. е с обща площ 27946.07 ха и включва землищата на с. Бежаново, с. Дерманци и с. Ъглен. Защитена зона „Карлуковски карст” BG000332 обявена със заповед №РД-788 от 29 октомври 2008г е с обща площ 14210.78 ха и в нея попадат землищата на с. Карлуково, гр. Луковит, с. Петревене и с. Тодоричене. Защитена зона „Васильовска планина” BG0002109 обявена със заповед №РД-529 от 26 май 2010г. е с площ 45472.79 ха и в нея попада землището на с. Пещерна.

Защитени зони за местообитанията приети с решение №122 от 2 март 2007г. на Министерски съвет -Защитена зона „Студенец” BG0000240 е с обща площ 27946.07 ха и включва землищата на с. Бежаново, с. Дерманци и с. Ъглен.Защитена зона „Карлуково” BG0001014 е с обща площ 28841.93 ха. От територията на община Луковит в защитената зона попадат землищата на гр.Луковит , с. Беленци , с.Карлуково , с.Петревене , с.Румянцево , с.Дъбен , с.Тодоричене .Защитена зона „Български извор” BG0001036 е с обща площ 2618.99 ха като в нея попадат землищата на с. Дерманци, с. Пещерна и с. Торос.

В границите на община Луковит се намират шест защитени местности и природни забележителности: Природна забележителност „Пещерата Горния парник”, Природна забележителност „Пещерата Долния парник”, Защитена местност „Парника”, Защитена Местност „Гарвана”, Природна Забележителност „Карлуковски карстов комплекс с пещерите „Темна дупка”; „Проходна”; „Свирчовица”; „Банковица” и „Хайдушката дупка”, Природна Забележителност „Скални образувания в м. Срупаница”.

Защитените обекти в общината са два: Зимен дъб в м. Егина ливада и Вековно дърво Летен дъб в м. „Полето”. Две от 6 места, включени в програмата CORINE BIOTOPS попадат на територията на община Луковит. Това са Горният и Долният Парник /с. Бежаново/ - № F00012200 и Ъглен – № F00012500.

През 2001 г. е изготвено предложение за създаване на нов природен парк в каньоните на река Вит и нейните притоци разположени южно от град Плевен. За име на парка е избрана красивата местност „Студенец” - карстово ждрело на река Вит, намиращо се в центъра на проектирана защитена територия. Общата площ на предложените за включване в парка територии възлиза на 18 900 ха.

Основната консервационна стойност на територията се обуславят от много разнообразните хабитати, от които 13 са включени в Бернската конвенция и са приоритетни за опазване. Най-голямо е значението на крайречните и карстовите терени като места с високи показатели на биоразнообразие.

Защитени територии
Населено място	Защитени територии	% От общата територия на населеното място	Наименование
	хка	%
Гр.Луковит
С.Бежаново	1,12 0.1 0.4	0.002 % 0,002 % 0.006%	„Долния парник”- обявена със Заповед No.378 от 05.02.1964 г., бр. 12/1966 на Държавен вестник и Промяна в площта - актуализация със Заповед No.РД-399 от 24.04.2013 г., бр. 51/2013 на Държавен вестник http://eea.government.bg/zpo/docs/1-3-50-378-1964.pdf „Горния парник”-обявена със Заповед No.378 от 05.02.1964 г., бр. 12/1966 на Държавен вестник „Парника”-обявена със Заповед No.2122 от 21.01.1964 г., бр. 6/1964 на Държавен вестник ,Прекатегоризация със Заповед No.РД-737 от 10.06.2003 г., бр. 60/2003 на Държавен вестникhttp://eea.government.bg/zpo/docs/1-6-342-2122-1964.pdf
С.Беленци
С.Дерманци	0.6	0.009 %	„Гарван”обявена със Заповед No.2122 от 21.01.1964 г., бр. 6/1964 на Държавен вестник и прекатегоризация със Заповед No.РД-738 от 10.06.2003 г., бр. 60/2003 на Държавен вестник
С.Карлуково	13,2 3 1,5 2 1,5 3	0.22% 0.08% 0.04% 0.06% 0.04% 0.08%	„Срупаница-скални образования”-обявена със Заповед No.535 от 25.09.1978 г., бр. 86/1978 на Държавен вестник „Карлуковски карстов комплекс –Пещера Банковица”-обявена със Заповед No.2810 от 10.10.1962 г., бр. 56/1963 на Държавен вестник „Карлуковски карстов комплекс –Пещера Проходна”-обявевена със Заповед No.2810 от 10.10.1962 г., бр. 56/1963 на Държавен вестник „Карлуковски карстов комплекс –Пещера Свирчовица”-обявена със Заповед No.2810 от 10.10.1962 г., бр. 56/1963 на Държавен вестник „Карлуковски карстов комплекс –Пещера Темна дупка”-обявена със Заповед No.2810 от 10.10.1962 г., бр. 56/1963 на Държавен вестник „Карлуковски карстов комплекс –Пещера Хайдушка дупка”-обявена със Заповед No.2810 от 10.10.1962 г., бр. 56/1963 на Държавен вестник

Таблица 22. Защитени територии в община Луковит

На територията на община Луковит има две вековни дървета .Едното се намира близо до гр.Луковит посока с.Радомирци -дъб (Quercus spp.)обявено със заповед No.961 от 08.07.1968 г., бр. 84/1968 на Държавен вестник , Реална възраст: 346   Височина (m): 18   Периметър (m): 4.0.Второто дърво е в землището на с.Дерманци , зимен дъб, горун (Quercus daleshampii) обявено със заповед No.1762 от 28.06.1972 г., бр. 59/1972 на Държавен вестник , Реална възраст: 292   Височина (m): 19   Периметър (m): 3.4

8. Биологично разнообразие

   1. Флористично разнообразие

Развитието на земеделието в региона е довело до постепенното унищожаване на горските формации и заместването им с сеитбооборотни агрофитоценози (главно от зърнени култури). По произход горските съобщества могат да се дефинират като вторични, издънкови гори. Състоянието на горските ценози е трайно нарушено като резултат от периодично извършвания дърводобив. Сред дъбовите формации на региона се срещат единични екземпляри от ценните дърветни видове – дива круша, дива ябълка, махалебка, липа и др. Наложително е запазването на тези горскоплодни (основно семкови и костилкови) видове при дърводобива с цел запазване на хранителната база за горските и пойни видове птици (кълвачи, синигери, дроздове, коприварчета, вранови и др). В региона се установяват площи, заети със смесени гори от и келяв габър (Carpinus orientalis) и мъждрян (Fraxinus ornus) със субдоминанти дрян (Cornus mass), глог (Crataegus monogina) и смрадлика. При преобладаващата част от случаите те са възникнали вторично на мястото на дъбови гори. В някои придолинни терени и долинни склонове келявият габър доминира. В открити припечни терени са характерни храстовите формации с доминация на драка (Paliurus spina-cristi) в съчетание с топлолюбиви и сухоустойчиви тревни формации. Храсталачните съобщества в съчетание с прилежащите тревни съобщества са много добра естествена база за развитието на козевъдството и частично на овцевъдството. Това важи най-вече за землищата на селата Карлуково, Беленци, Румянцево и др. Тревните формации са представени от ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa)и садина (Chrysopogon gryllus) и мезоксеротермна тревна растителност с доминиране на луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne), троскот (Cylodon dactylon), на места белизма (Dichantium ischaemum) и по-рядко садина (Chrysopogon gryllus). Териториите им се използват активно за пасища.

На територията на Община Луковит, лечебните растения, които попадат под разпоредбите на закона са следните: бръшлян, бутрак, нисък бъз, черен бъз, бяла върба, гергевка, червен глог, черен глог, глухарче, бодлив гръмотрън, див магданоз, дилянка, драка, обикновен дрян, живовляк, полски мак, киселец, бяла комунига, гръцка коприва, полска къпина, къдрав лапад, обикновена леска, едролистна липа, магарешки бодил, мащерка, мекиш, блатна мента, пролетен минзухар, обикновена млечка, бяла мъртва коприва, полска къпина, овчарска торбичка, теснолистен папур, пелин, подбел, равнец, риган, лечебна ружа, синя жлъчка, скоруша, горски слез, смрадлика, миризлива теменуга, трицветна теменуга, трънка, червен кантарион, шипка.

Билките от лечебни растения, за които със Заповед се определят допустимите количества /в сухо вещество/, от естествени находища извън територията на националните паркове, които могат да бъдат намерени в община Луковит са: червен божур, лечебна иглика, лечебен ранилист.

Сред представителите на флората се срещат ендемити и реликти: ковачевият зановец, лимодорумът, скалният карамфил и др. Сред тревните видове има и защитени видове като: Елвезиево кокиче , Дегенов порезник , Велчево плюскавиче , Обикновена пърчовка , Недоразвит лимодорум , Пеперудовиден салеп.

Специфични за представеният регион са калцифилните растителни представители-някои видове млечки. Друга характерна особеност за региона са формираните хигрофитни тревни формации с доминация на острица (Carex sp.) в места с плитко разположени подпочвени води-както в пониженията, така и в позитивните форми. В направление запад-изток се разкрива класическия профил от хабитати и видове, представител за полупланиските територии в Северна България: мезо- и ксеротермни по вододелните билни заравнености, ксеротермни по долинните склонове и хигрофитни и хидрофитни в ниските речни тераси при доминиране на мезофитна растителност. Тази композиция предполага добра основа за развитие на някои подотрасли на животновъдството, които общината е определила за приоритети. Особено представителен е примера за развитие на биволовъдство в голямото долинно разширение на р. Вит при с. Дерманци. Там се разкрива оптималното естествено съотношение на значителни крайречни тревни площи (пасища) и сухи и полусухи пасища на долинните склонове и прилежащите заравнености, източно от р. Вит (10 000 - 20 000 дка).

2. Фаунистично разнообразие

Разнообразие при рибите включва над 30 вида като особено характерни са див шаран (Cyprinus caprio) и бриян (Chalcalburnus chalcoides). Установени са още щука (Esox lucius), бабушка (Rutilus rutilus), червеноперка (Scardinius eryththalmus), лин (Tinca tinca), уклеи (Alburnus alburnus), сом (Silurus glanis), бяла риба (Stizostedion lucioperca), речен кефал (Leuciscus cephalus), бибан (Gymnocephalus cernuus), речен костур (Perca fluviatilis) и др.

Наличието на карстови терени и естествени влажни зони се явява предпоставка за значителното разнообразие на земноводни и влечуги. При земноводните най – масово се срещат видовете голяма водна жаба (Rana ridibunda), дървестница (Hyla arborea) и зелена крастава жаба (Bufo viridis). От влечугите характерни за региона са сухоземните костенурки (Testudo hermanii T. graeca), обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata), зеления гущер (Lacerta muralis), горския гущер (Lacerta praticola), слепокът (Angius fragilis), смокът мишкар (Elaphe longissima), сивата водна змия (Natrix natrix), жълтоухата водна змия (Natrix tesselata), медянка (Coronella austriaca), пепелянка (Vipera amodytes) и др.

С голямо разнообразие се отличават орнитофауната. Значителното разнобразие на ландшафти (карстови, полупланински, горски, влажни зони и др.) предопределя това. В групата на петрофилните видове се включват черен щъркел (Ciconia nigra), гарван гробар (Corvus corax), алпийски бързолет (Apus melba) и бухал (Bubo bubo). За гористите части на региона са характерни представители на кълвачите, синигерите, враноподобните. Накои от които изключително редки за българската фауна като черен кълвач (Dryocopus martins). Големи популации в региона са тези на папуняка (Upupa epops), пчелояда (Merops apiaster) и гургулицата (Streptopelia turtur).

Грабливите птици са представени от обикновена ветрушка (Falco tinnunculus), обикновен мишелов (Buteo buteo), голям ястреб (Accipiter gentillis), малък ястреб (Accipiter nisus), сокол орко (Falco subbuteo), осояд (Pernis apivorus), малък креслив орел (Aquila pomarina) и др. Благоприятен фактор за тяхното развитие и разпространение е съчетанието от недостъпни скални комплекси (скални откоси, венци и корнизи със скални ниши) и открити безлесни пространства, използвани за земеделски нужди.

Наличието на разнобразни естествени и изкуствени влажни зони е предпоставка за концентрирането в региона на популации от водолюбиви птици. Особено характерен вид е белият щъркел (Ciconia ciconia). Други видове са малката бяла чапла (Egretta alba), сивата чапла (Ardea cinerea), нощната чапла (Nycticorax nycticorax), зеленоглавата патица (Anas platyrchincos), големия гмурец (Picoides grisegena), белочелата водна кокошка (Fulica atra) и др. Предпоставка за тяхното развитие са обширните разливи на р. Вит, които се формират в заливната тераса при пролетно пълноводие. Неблагоприятно влияние върху тези популации е оказало унищожаването на крайречните дървестни хигрофитни съобщества. Предпериемането на определени консервационни мерки в тази насока е задължителен елемент от стратегията за развитие на региона.

В откритите безлесни области характерни видове са фазан (Phasianus colchicum), яребица (Perdix perdix) и пъдпъдък (Coturnix coturnix). Те са важни ловни обекти и създават реални предпоставки за оптимизирането на туристическите ресурси на региона. Пойните видове са представени от различни видове коприварчета (Sylvia sp.), овесарки (Emberiza sp.), дроздове (Turdus sp.), чучулиги (Alauda arvensis, Lullula arborea) и др.

При анализа на орниторазнообразието не трябва да се пренебрегва факта, че общината се пресича от големия трансевропейски миграционен път Виа Аристотелис. Самият регион, особено влажните зони са важни области за почивка и прехрана на мигриращите видове. По – редки видове са сив жерав (Grus grus), скален орел (Aquila chrysaetus), степен блатар (Circus macrourus) и др. Речните поречия са важни територии за зимуващите видове. Традиционни за региона са видовете ням лебед (Cygnus olor), голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък корморан (Haliaetor pygmeus), белоока потапница (Aythya nyroca), сива гъска (Anser anser), голяма белочела гъска (Anser albifrons) и др.

Бозайниците са традиционно представени в региона. Характерни видове са заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), катерицата (Sciurus vulgaris), бялка (Martes foina), язовец (Meles meles), сърна (Capreolus elaphus), дива свиня (Sus scropha). По-рядко се срещат вълка (Canus lupus), пъстрия пор (Vormela peregusna) и благородния елен (Cervus elaphus). Карстовите райони са изключително богати с пещерната фауна, включително и редкият вид дългопръст нощник (Myotis capaccinii).

Разглежданият регион се характеризира с богато биоразнообразие. Специфичните карстови ландшафти създават уникални условия за развитието на определени видове. Хармонизирането на антропогенните дейности с параметрите на биотата е важен елемент от процеса на устойчиво развитие на региона. В тази насока са наложителни целенасочени изследвания, включително при процесите свързани със защита и възстановяване на определени ландшафти или групи ландшафти.

2. Състояние НА ОКОЛНАТА СРЕДА

1. Качество на атмосферния въздух

Контролът на състоянието на атмосферния въздух се извършва ежегодно от станцията за фонов мониторинг на РИОСВ – гр. Плевен. Наблюдаваните показатели за качеството на атмосферния въздух са: серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли, прах и сероводород.

Периодично се вземат проби от емисионни източници, каквито са димоотводите на предприятията. Мерките, които общинското ръководство предприема за намаляване на замърсяването на въздуха са концентрирани както в центъра на общината така и в останалата и част, те са свързани преди всичко с опазване на чистота на града и благоустройството, градския транспорт, градоустройственото и контрол по замърсяването от промишлени предприятия.

2. Качество на водите

В естествено състояние подземните води имат добри питейни качества и с редки изключения отговарят на санитарно-хигиенните изисквания като „Вода за пиене”. Съществуват много нерешени проблеми при управлението и опазването на водите, свързани с неефективна законова база, упадък на общественото съзнание, остаряла и амортизирана техника, ограничени финансови възможности, безразборно вкарване на непречистени отпадъчни води във водоприемниците и др.

Отпадъчните води от промишлеността преминават през локални пречиствателни съоръжения, след което се заустват в долове в рамките на населеното и реки. Строителството в общината не е със съществен принос за замърсяването на водите. Комунално-битовите дейности са основна причина за замърсяването на водите в общината. Липсата на изградена канализационна мрежа, която да улавя отпадните води влошава екологичната обстановка. Болшинството жилищни сгради имат септични ями, неизпълняващи в по–голямата си част предназначението си. През 2014 година общината реализира проект за изграждане на 18 км канализационна мрежа и ГПСОВ, с което голяма част от цинираните проблеми се решават.

Община Луковит има издадено разрешително за заустване във водоприемник 2-ра категория р.Златна Панега, издадено от БУДВР-Плевен със срок до 2016г. Контролът по качеството на отпадните води се осъществява чрез собствен мониторинг на Община Луковит и периодични проверки от страна на РИОСВ-Плевен.

Състоянието на питейните води и водоизточниците на общината се контролират системно от РИОКОЗ. Извършва се наблюдение на всички кладенци поотделно, като разширеният химически анализ се прави по различни показатели. Проблеми с водоснабдяването има основно в село Дерманци в с. Карлуково. Разработват се проекти, с които ще се кандидатства за средства от ОП "Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони през периода 2014-2020 г. за решаване на проблемите в двете села.

3. качество на Почвите

• 
  газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове;
  
• 
  локални ограничени замърсявания в обсега на депото и стари складови райони за пестициди;
  
• 
  нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и незаконните сметища в общината;
  
• 
  от транспорта – замърсявания, свързани с дизеловите и бензинови двигатели;
  
• 
  комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води;
  
• 
  изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване;
  
• 
  производството на нитратна земеделска продукция.
  

4. Отпадъци

Количествата генерирани отпадъци от домакинствата за 2008 година са 12512 м³ или 4360 тона. Общото генериране на отпадъци при среден растеж за регион Луковит се очаква да бъде 5440 кг/жител.

Битовите отпадъци се събират смесено в съдове (кофи и контейнери), които със специализирана техника се превозват до сметището на града.

Голяма част от състава на битовите отпадъци представляват ценни вторични суровини.Община Луковит има сключени договори с фирми за събиране и транспортиране на масово разпространени отпадъци ,както и въведена система за разделно събиране на опаковки.

През 2011 г. Регионалното сдружение за управление на отпадъците за регион Луковит (общините Луковит, Ябланица, Червен бряг, Тетевен и Роман) кандидатства с проектно предложение по процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци” на ОП „Околна среда 2007-2013 г”. Проектът включва строителство на депо – първа клетка, доставка на машини и съоръжения за експлоатацията на депото, стационарно оборудване и изграждане на регионалното депо за неопасни отпадъци. Предстои и изграждане на център за рециклиране – РЦУО Луковит, инсталация за „зелено” компостиране и претоварна станция – Тетевен. Предложението е одобрено за финансиране и към настоящия момент регионалното депо се изгражда на избраната площадка в землището на гр. Луковит.

5. Шум

За високите стойности на шумовите нива допринасят характерните особености на териториално – устройствените планове на града и другите населени места:

• 
  липсата на околовръстни пътища, поради което целият транзитен моторен поток минава през населеното място.
  
• 
  липсата на защитни „зелени екрани”.
  
• 
  лошокачествена настилка.
  
• 
  двустранно плътно застрояване по главните улици.
  
• 
  големи наклони на някой улици.
  
• 
  остарелия автомобилен парк.
  

Няма данни за други източници на шум. В жилищните и вилни зони, районите за отдих, за лечение, за възстановяване и други на територията на общината няма рискове в акустично отношение.

6. Радиационна обстановка

Резултатите от мониторинга в последния наличен доклад на РИОСВ-Плевен (за 2011 г.) показват че в радиационното състояние на околната среда в контролирания регион (вкл. община Луковит) няма отклонения от действащите норми и характерните за региона стойности на гама-фон (0,030 мР/ч). Няма данни за йонизиращи лъчения и влияние върху хората и околната среда.

7. Зелени площи в населените места на Общината

• 
  паркове и градини за общо ползване;
  
• 
  насаждения със специално предназначение – зелени площи към обществени сгради, училища, детски заведения, спортни паркове и други;
  
• 
  растителност със санитарно-защитни функции край някои по-натоварени пътни артерии;
  
• 
  дворна зеленина, чиято интензивност е значителна в парцелите за индивидуално жилищно строителство.
  

Зелените площи в града са основно тревни площи с дървета и храсти. Основните видове дървета, използвани в озеленяването са: липа, кестен, американски ясен, бреза, каталпа и др.

Обектите на поддръжка в голямата си част са озеленени терени общинска собственост в гр. Луковит към жилищни сгради и комплекси, прилежащи улични зелени площи и градинки. Озеленените площи на общината се обединяват в зелена система като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – паркове, градини, детски площадки, улично озеленяване, извън селищни паркове и лесопаркове, гробищен парк. Поддръжката на озеленените площи е комплекс от манипулации извършвани в тях осигуряващи добрия им вид в съответствие със сезонните изисквания и биологичните особености на растителността. Поддържането на чистотата в зелените площи се изразява в следните видове дейности: метене, оборка, извозване на отпадъците до депото както и други дейности; извършване на ежегодни санитарни и подмладяващи резитби в озеленени площи на всички дървета на които се налага; Предприетите мерки за поддържане на зелените площи и други обществени територии и в голяма част от останалите населени места в общината е възможно главно чрез използване програмите за временна заетост към Бюрото по труда.

8. Съществуващи екологични проблеми и зони с нарушени екологични параметри

Съществуващото депо (сметище) на гр. Луковит е с напълно изчерпан капацитет и не отговаря на съвременните нормативни изисквания. Не се изпълнява предварително третиране на отпадъците като компостиране или сортиране. Отпадъците се депонират на куп и от време на време се уплътняват с булдозер, като запръстяване се прави много рядко. Няма мерки за ограничаване на достъпа на животни и хора до площадката (депото е разположено в близост до квартал с многобройно ромско население). Понякога възникват пожари на депото, причиняващи атмосферно замърсяване и постоянното отделяне на неприятни миризми. Най-сериозният недостатък на съществуващото депо е свързан с риска от замърсяване на подпочвените води. На площадката няма каквито и да е съоръжения за измерване и събиране на инфилтрата преди изпускането му в околната среда. Няма изградени дренажни системи за улавяне и събиране на повърхностните води преди депото, което увеличава количеството на генерирания инфилтрат. Определено е депото да се използва до изграждане на Регионалния център за управление на отпадъците – Луковит (2014 г.). За съществуващото сметище за ТБО е изготвен проект за закриване.

Изсичането на дървесни и храстови съобщества по речните течения и влажните зони води до унищожаване на ценни местообитания за редки и защитени видове (основно птици) и намаляване на биологичното разнообразие в общината.

Изводи Община Луковит разполага със запазена околна среда и уникални природни атракции, които са предпоставки за развитието на разнообразни форми на туризъм, промишленост, природосъобразно земеделие и животновъдство. Към настоящия момент общинската администрация разработва и реализира поредица от проекти за подобряване качеството на околната среда в общината, насочени към подобрение на водоснабдителната и канализационна система, изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадни води, изграждане на регионално депо за отпадъци на регион Луковит и др. Препоръки За решаване на установените екологични проблеми, подобряване състоянието на околната среда и повишаване качеството на живот в община Луковит е нужна ясна визия и определяне на конкретни приоритети и насоки за работа. Основните програмни и стратегически документи, свързани с опазването на околната среда в община Луковит (ОПР, ПООС и др.) са изтекли или в края на програмния период и следва да бъдат актуализирани/изготвени наново според изискванията на екологичното и друго приложимо законодателство в Република България. За формиране на ясни приоритети и очертаване на целите и приоритетите за следващия планов период следва да се изготви анализ на постигнатото в периода 2008-2013 г., както и да се изготви набор от количествени и качествени индикатори, позволяващи оценка на напредъка при изпълнението на съответните програми. При отразяване на екологичните аспекти в ОПР следва да се спазват указанията и примерните индикатори за състоянието на околната среда, заложени в документа „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България” (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие (2014-2020) на МРРБ. Друг значим аспект при формирането на бъдещата екологична политика на общината е оценка на очакваните промени в климата и влиянието им върху територията на община Луковит, свързани най-вече с промяната в режима на температурите и валежите, загубата на биологично разнообразие, щетите върху селското и горското стопанство от засушавания, пожари и др., нарастването на честотата и интензитета на екстремните климатични събития, както и защитата на населението от природни бедствия. В тази връзка, при определяне на политиката си за развитие занапред, общинската администрация следва да отчете трите основни приоритета на Стратегията Европа 2020 в сферата на климатичните промени и енергията: намаляване на емисиите на парникови газове с 20% (или дори с 30%, ако бъдат изпълнени условията) спрямо 1990 г. добиване на 20 % от енергията от възобновяеми енергийни източници. увеличаване на енергийната ефективност с 20%. Тези приоритети вече се интегрират в политиките за регионално развитие и опазване на околната среда на Република България, което още повече засилва необходимостта от работа в очертаните направления на общинско ниво.