Общински план за развитие на община Трън

Образователната структура на населението в община Трън сочи, че превес имат лицата със средно, основно образование и начално образование. Нисък е делът на висшистите, което е обусловено от липсата на квалифицирана работна ръка за общината. Структурата на икономиката на местно ниво е застъпена от селското стопанство и услугите, които от своя страна не генерират и нужда от висококвалифицирана работна ръка. Наличието само на едно училище на територията на общината е допълнителна предпоставка за негативната тенденция в образователната структура. Броят на учащите за последните три години намалява, като от 331 ученика за учебната 2010/2011, те се редуцират до 304 за учебната 2012/20013 г., като в средното образование са ангажирани едва 68 лица.

Негативните тенденции в образователната структура на населението се определят от факторите, свързани с цялостното развитие на общината през последните години. Нестабилните демографски показатели, липсата на алтернативи за реализиране на икономически дейности с висока добавена стойност, както и липсата на инвестиции на местно ниво, са предпоставка за намален интерес на семейства с деца да се задържат в рамките на общината.

Фигура № 7 Структура на населението по образователна степен в общините област Перник и в страната – 2011 г.



Източник: Областна стратегия – Перник 2014-2020 г.

Както е видно от Фигурата, община Трън е със сериозни различия в рамките на образователната структура на населението спрямо областта и страната. Лицата с висше образование за общината са едва 7,8%, за сравнение в област Перник те са близо два пъти повече. Като цяло за страната, образователната структура е с влошено състояние. Превес имат лицата със средно образование, а делът на висшистите е сравнително нисък. В особена степен това важи за малки селски общини, от типа на Трън. Земен, Ковачевци и Брезник.

Близостта на областта до столицата предполага повече възможности за реализация в образователната система и повишен достъп до образование на лицата. Широката система от висши учебни заведения в столицата, които са леснодостъпни за жителите на областта би следвало да благоприятстват развитието на положителни тенденции в образователната структура. В допълнение към това, откритият и функциониращ Европейски политехнически университет в Перник допринася за улесняване на достъпа до висше образование с оглед на близостта си до различните общини на територията на областта.

3.1.5. Етническа структура

Етническата структура на населението в Югозападен район според резултатите от преброяването на населението към 01.02.2011 г. е с преобладаваща българска етническа група - 94,4 % от общото население на района, турската етническа група – 1,25 %, ромската – 2,92 %, като “други” се самоопределят 0,73 % от живеещите в района, а 0,64 % не се самоопределят. За сравнение, на ниво област делът на българската етническа група е с два пункта по-висок от този за района. Турската и ромската етническа група представляват съответно 0,2 % и 2,8 % от населението. Равнището на ромското население е близо до това за областта, докато представителите на турската етническа група са 2,72 % по-малко от тези за района.

Община Трън се отличава от останалите 5 общини в рамките на областта с относително високия дял на ромско население на своята територия. От 3934 анкетирани, 3476 души са определили по етническа принадлежност. От всички посочили своя етнос, 83,4 % са се определили като българи, 16,2 % като роми и едва 0,3 % не се самоопределят. За сравнение, в община Перник самоопределилите се като роми са 1,48 % от всички отговорили, община Радомир – 3,2%, община Ковачевци – 0%. Община Земен – 0,6 % и община Брезник 2 %.

По степен на завършено образование, единствено сред представители на българската етническа група има лица завършили висше образование. 75,8 % от представителите на ромския етнос имат завършено образование, а 22,7 не са завършили начално образование или никога не са посещавали училище. Най-голям е делът на ромите с начално образование, следвани от тези с основно. При българите – превес имат завършилите средно образование,, следвани от тези с основно и начално.

Таблица № 17 Структура на населението по етнос и образование в община Трън





3.1.6. Раждаемост, смъртност, естествен прираст

Динамиката в развитието на демографските процеси и измененията в структурите на населението през последните десетилетия оказват силно влияние върху основните системи на обществото: икономическата, образователната, здравноосигурителната и системата за социална защита.

По отношение на смъртността и през 2012 г. се задържа високо ниво на показателите. Броят на умрелите за страната е 109 281 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 023 случая, или с 0.9%. Областите в България, които са с най-лоши стойности на показателя се намират основно в Северозападен район за планиране. В област Видин за 2012 г. е отчетена най-висока стойност – 23,2 ‰, Монтана – 24,4 ‰, Враца – 19,4 ‰, Плевен – 18,8 ‰, Ловеч – 18,8 ‰. Перник се нарежда на шесто място с 19 ­‰ .

Данните на общинско ниво сочат, че за 2010 г. има 101 умрели, за 2012 г. – 114 и за 2012 г. - 127. Наблюдава се ръст на смъртността, като за последната отчетена година мъжете имат превес над жените, за разлика от предходните две години. На територията на община Трън няма регистрираи смъртни случай на лица под 1 години, което е положителен знам по отношение на нивото на детската смъртност. Същата тенденция се наблюдава и в област Перник, където за посочения период смъртността в тази възрастова категория представлява около 0,3 % от всички умирания.

В следващата фигура са предоставени разпределението на нивото на коефициента на смъртност в страната. Ясно са откроени областите с най-нисък и най-висок коефициент на смъртност, съответно Кърджали и Видин.

Пазарът на труда в област Перник се характеризира с драстични интра-регионални неравенства. Плътността на работните места (отношението между броя на работните места към популацията в трудоспособна възраст) е ниска. С изключение на община Радомир, нивата на плътността в по-малките общини са значително по-ниски, отколкото в Перник.

Нивото на безработица в областта е устойчиво по-ниско от средното за страната, въпреки значително по-ниската плътност на работните места при еквивалентни степени на икономическа активност. С оглед на близостта до столицата , част от заетостта предполагаемо се дължи на работни места извън областта.

Нивото на безработица в областта се характеризира с това, че през 2010 година са отчетени най-високи нива във всички общини спрямо 2008 и 2009 г. Забелязва се че в рамките на този период, в община Трън нивото на безработица е устойчиво високо, като именно тук са регистрирани най-високите нива спрямо всички общини от областта.

Значителни регионални разминавания. Нивото на безработица е значително по-високо в най-малките малките общини от областта, като ситуацията община Трън, заедно с общините Ковачевци и Брезник са с най-високо ниво.

Коефициентът на безработица на лицата в трудоспособна възраст за област Перник се увеличава, като през 2012 г. достига до 10 %. Най-ниски са неговите нива през 2010 г., когато той е 8 % при коефициент на заетост от 61,9. През годините коефициентът на заетост варира, за разлика от коефициентът на безработица, който тенденциозно се увеличава. Тези явления, като взаимосвързани, не оказват съществено влияние едно спрямо друго. Реално за посочения период не се наблюдават съществени изменения в заетостта. Притеснителен е фактът, че нивото на безработица се увеличава. Това неминуемо влияе на икономическата активност на населението, което оставайки без работа и респективно работна заплата, намалява покупателната си способност и възпира развитието на един от основните сектори, характеризиращи българската икономика – този на услугите.

Фигура № 12 Коефициент на заетост и безработица в област Перник



3.2.1. Заетост

Работната сила включва заетите и безработните лица. През 2010 г. работната сила в област Перник е с численост 59,3 хил. д., а коефициентът на икономическа активност (съотношението между работната сила и населението на 15 и повече навършени години) - 49%. През 2011 г. се наблюдава нарастване в числеността на работната сила и на коефициента на икономическа активност. След 2011 г. човешките ресурси продължават да увеличават своя брой и през 2012 г. достигат 60,1 хил. д., а коефициентът на икономическа активност – 51,9%.