Пак орязаха талоните за безплатен доктор

Талоните за новото тримесечие - от април до юни, масово са понижени с 18 - 20 на сто в сравнение със същия период на миналата година. В някои региони на страната има и по-драстични намаления, каза Диана Чинарска, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. В столицата например управител на ДКЦ се оплака, че е получил с 40% по-малко направления за това тримесечие в сравнение с миналата година. Ако нещата не се променят, това означава, че ще оставим пациентите без талони за специалист и изследвания точно пред изборите, каза той.

От касата признаха, че за някои дейности наистина има намаления. Разпределението на направленията е различно в отделните медицински области - в някои има намаление, а в други увеличение, казаха от там. Повече информация от касата обещаха да дадат другата седмица.

Над 15.8 млн. лв. е планираният харч на касата за джипитата за март, а за април и май - по 14.8 млн. лв. според справка, с която "Стандарт" разполага. Общо бюджетът за общопрактикуващите лекари за тази година е 176 млн. лв., срещу 166.8 млн., които са получили през миналата.

- Достойно ли е да лекуваш хората? Да го правиш всеки ден и да не се отказваш въпреки съзнанието, че си просто човек и не можеш да бъдеш по-силен от смъртта и невинаги успяваш? В тези въпроси се съдържа отговорът. Дали е уважаван българският лекар, могат да отговорят хората. Дали е оценен от политиците - не.

- Каква е вашата болка?

- Болките на хората са и наши болки. Ние също страдаме, разболяваме се и умираме. Но неизказаната болка на лечителя е особено силна, когато правиш всичко възможно да помогнеш, а състоянието на пациента е такова, че е невъзможно да се случи. Още по-тежко е, ако след това те обвинят, че не си "направил нищо". И няма с кого да споделиш. Трудно е да те разберат.

- Загубихме ли вярата си в лекарите?

- Не трябва да говорим за вяра, а за доверие - че лекарят, когото са избрали, ще направи, каквото е по силите му, въпреки системата. Когато човек е болен, неговата чувствителност е особено изострена и не може да се сърдим, че понякога реакциите са по-силни. Това не означава загуба на доверие.

- Нормални ли са условията, в които работите?

- Условията, в които работим, са умален модел на тези, в които ние, българите, живеем. Разликата е в това, че въпреки трудностите за нас се опитваме да предпазим хората от несъвършенствата на системата. Като често понасяме недоволство за неща, които не зависят от нас. Системата няма сама как да се промени, защото е само думи върху хартия. Това можем да го направим ние, хората. Народът казва: "На каквото си постелеш, на това ще легнеш."

- Само политиците ли са виновни за неудачите в здравеопазването?

- Твърдя, че характерният през последните години подход "да търсим виновен" е грешен и вреден. Той изразява нездрав и опростенчески начин на мислене. Нима живеем в огромна прокуратура или съд? Посочваме, наказваме го, но с това решаваме ли проблема? Или осигуряваме още малко зрелище, защото хлябът е на привършване, за да дадем още време ситуацията да остане непроменена. После пак посочваме виновник, наказваме го, положението остава същото и така... се превръщаме в хамстери, които въртят колелото до припадък, докато някой стои отстрани и се забавлява с непродуктивния ни ентусиазъм. Нека не търсим виновни, а качествени хора и подходящи решения.

- Вярвате ли, че следващата власт ще реформира здравеопазването към по-добро?

- Не вярвам на обещания, а на дела. Но които и да са следващите управляващи, ще бъдат обречени, ако не приемат като основно правило, че здравеопазването е "свещена земя на човешкия живот", а не поле за жънене на евтини политически дивиденти.

- Какво бихте ги посъветвали?

- Да питат, слушат и, ако нещо не разбират, отново да питат. Здравната политика не е партийна политика, а много специфична материя и човек не трябва да се притеснява, че нещо не му е ясно и търси помощ.

- Какво бихте казали на колегите си за празника?

- Че когато правиш добро, невинаги получаваш признание. Но това не е основание да не го правиш. Да бъдеш лекар, означава да избереш и да бъдеш избран. Но това е друг вид избор, който няма нищо общо с политическите.

Как да ги различиш - всичките са красиви

И така, както са увити, няма никаква разлика", признава Стоте патрона.

Истината е, че не щерката на Желязков, а другата майка - Вероника Лазарова от град Елена, засякла гафа с новородените момиченца. Още когато й подали бебето, познала, че не е нейното. Междувременно обаче дядото от Първомайци заедно с новородената Михаела и родителите щастливи препускали с опела към родното си село. Били близо до гарата в Горна Оряховица, когато телефонът на родилката Бояна звъннал. "Станала е грешка, дали сме ви чуждо бебе, върнете се да го разменим", обяснили от АГ отделението. Шок и ужас настъпил в колата, родата се зачудила къде е тяхното бебе и чия щерка гука от половин час.

До конфуза се стигнало, след като в събота по обяд трябвало да бъдат изписани четири новородени. Дъщерята на 22-годишната Вероника от Елена - Виктория, Михаела на Бояна от Първомайци и още две, които обаче били дадени на истинските им родители. Грешка в правописа навлякъл сериозните неприятности на дежурната акушерка Маруся Бижева.

Михаела и Виктория били номера 122 и 123

Незнайна ръка написала небрежно последната цифра от номерата. И Маруся не ги различила добре. "Когато дойде моят ред, си казах номерчето - 123, и тя ми донесе едно бебе. И аз, като го видях, казах "Това не е мое!", разказва Вероника, която ражда за втори път. Акушерки и лекари тогава се затичали, взели бебето, за да го сменят. Но Виктория вече била в опела на семейството от Първомайци. Акушерката се втурнала в детската стая, но легълцето било празно. "Бягайте на паркинга!", казал някой в суматохата. Но опела вече го нямало. "Върнахме се в болницата, а там стои другата майка, бледа и уплашена", спомня си Красимир Желязков, дядото на Михаела.

Истината е, че това не бил първият гаф с бебето на Вероника от Елена. Веднага след раждането й донесли да закърми чуждо бебе. "В началото почти се подведох, виждах го за първи път извън родилната зала, но въпреки това се усъмних, когато го доближих до гърдите си то се дръпна и не искаше да суче

На следващия път, вече вечерта, пак ми дадоха друго и аз казах "Това не мое!", признава Вероника. "Явно ги слагат в други кошарки, разменят ги и не гледат номерата на ръчичките и така става грешката", смята младата майка. "За щастие не се стигна до ситуацията да накърмя друго бебе, а моето да остане гладно", допълва Вероника.

С Бояна, която за кратко бе "майка" на бебето й, не се познават - въпреки че са раждали по едно и също време. Младата жена от Първомайци ще се грижи за новородената Михаела заедно с таткото Илко. Двамата са щастливи, че подмяната завършва с хепиенд. "Това е поредният проблем с мое дете в горнооряховската болница. Михаела ми е трета рожба. Първата ми дъщеричка

- Започването на работа по определена специалност е въпрос и на желание, и на малко късмет - задължително разпределение, свободни работни места и т.н. Мечтата ми беше да стана ортопед, дори членувах в такъв кръжок в университета, но точно такива места нямаше.

- Защо решихте да се кандидатирате за депутат?

- Защото смятам, че когато човек е успял в професията си, трябва да поработи и за хората.

- С какво ви спечели ГЕРБ?

- Още когато беше сдружение, ми допаднаха идеите, дясната ориентация, които имаха в ГЕРБ. Те съвпадаха с моите виждания за бъдещето на България и тогава реших да стана член и на партията.

- Какво обещавате да промените като политик?

- Аз не се чувствам политик все още, но ако имам възможност, ще работя за промени в здравеопазването.

- Какво ще направите за лекарите?

- Аз съм лекар и ще си остана такъв. Ще се боря за това, професията да бъде уважавана, а заплащането достойно.

- А за пациентите?

- Пациентите трябва да получават адекватна и съвременна здравна помощ. Според мен основна задача на политиците е да създадат условия и правила, чрез които ще се повишат качеството и достъпът до медицинска помощ, както и механизъм за ефективен контрол за това.

- Кога се чувствате по-полезен - като лекар или като политик?

- Засега само като лекар, но по този начин човек би могъл да помогне на ограничен брой хора.

- Какво е общото между политиката и медицината?

- Общото е, че се работи с хора, отговорността е голяма и грешките имат изключително лоши последици.

- А какво е различното?

- Може би като лекар помагаш на отделния пациент, а като политик на цялото общество.

- Какво означава "победа" за вас?

- Ако в резултат на работата ми някаква част от обществото почувства живота си по-перспективен и по-справедлив, това би било победа за мен.

- Побеждавали ли сте в медицината?

- Ежедневно. Всяка жена, която с усмивка поема бебето си в ръце, е победа за мен.

- Очаквате ли да победите и в политиката?

- Не бих се занимавал с политика, ако не очаквам да победя в смисъла, за който говорих преди малко.

- Харесвам тази специалност, защото е свързана с раждането на живота, с част от чудото.

- Защо решихте да се кандидатирате за депутат?

- Покани ме г-н Станишев. В аргументите му видях много от причините, които ме карат да търся решение ежедневно. Потърси мнението ми като експерт и го получи. Обещахме си да не се лъжем и да опитаме да направим нещо съществено и принципно.

- С какво ви спечели БСП?

- С това, че не съм от тяхната мая. И въпреки това са готови да се опрат на професионалист, който няма да ги подведе, но и няма да се откаже от правилни решения въпреки трудността им.

- Какво обещавате да промените като политик?

- Обещавам да не правя магистрали. Особено като онези, новите покрай Стара и Нова Загора, които вече са се нагънали под камионите. Обещавам да работя за здравето на хората - физическо и духовно.

- Какво ще направите за лекарите?

- Аз самата съм лекар, в момента излизам от операция. Знам отлично каква лъжа е една власт да обещае на съсловието да им реши проблемите от днес за утре. Да ги заплаща адекватно. Или да промени условията им на труд.

- А за пациентите?

- Всичко, каквото позволява системата на здравеопазването. Но това "всичко" не е достатъчно, когато става въпрос за децата и майките ни.

- Кога се чувствате по-полезна - като лекар или като политик?

- Като лекар е ясно, другото ми предстои.

- Какво е общото между политиката и медицината?

- И двете са създадени да лекуват проблемите и да се грижат за хората, но понякога настъпват и тежки усложнения.

- А какво е различното?

- Лекарите винаги се борят докрай. При политиците невинаги е така.

- Какво означава "победа" за вас?

- Не оценявам нещата като "победа" или "загуба". Във всяко нещо има нюанси.

- Побеждавали ли сте в медицината и кога?

- Всяка успешна операция, здраво бебе, щастлива майка, усмихнат баща.

- Очаквате ли да победите и в политиката и как?

- Божа работа. Останалото е много труд и постоянство.