07 април 2011 г. Световен ден на здравето
Билки и чайове няма да се регистрират като лекарства
Изтегляне 1.21 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прогноза ГЕРБ си устрои капан с онколекарствата точно за изборите
- Министър Стефан Константинов: Важно е обикновените хора да се включат
- Посочи доктора, спечелил доверието ти След една година обявяваме 100-те отличени
- Брюксел отчете 1 млн. медици липсват в ЕС
- Лекарските грешки влизат в регистър
- Валентин Николов зам.-шеф на ПГ на ГЕРБ
Билки и чайове няма да се регистрират като лекарства МЗ пропусна възможността да сложи ред в пазара на хранителни добавки и отвари Янина Здравкова Редът за регистрация и продажба на чайове, билки и хранителни добавки с билки няма да се промени от 1 май, увериха от здравното министерство. Напоследък зачестяват публичните опасения и оплаквания на производители на билки и на лечители, че продуктите им ще изчезнат от пазара, тъй като заради евродиректива трябва да се пререгистрират като лекарства.Според директивата, която е описана и в българския закон за лекарствата, до 30 април 2011 г. съществуващите на пазара традиционни растителни лекарствени продукти трябва да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата. Облекчения ползват такива, които докажат с експертни становища, че техните растителни продукти имат поне 30 г. употреба в световната медицинска практика. Те плащат по-ниски такси за регистрация и от тях не се изискват задължителните за останалите медикаменти клинични изпитвания. Растителни медикаменти, които не могат да докажат 30 г. наличие на световния пазар, трябва да минат през процедурата за останалите нерастителни продукти. Според здравното министерство тази разпоредба и самата директива се отнасят само за лекарствени продукти от растителен произход, а не за билки и билкови екстракти. "Билките сами по себе си не са лекарствени продукти, поради което не попадат в обхвата на директивата и не подлежат на разрешаване за употреба", твърдят от министерството. На практика няма продукти у нас, които да пострадат от директивата, тъй като всички подобни лекарства у нас отдавна са привели разрешителните си към закона, смятат от МЗ. В закона за лекарствата обаче пише друго. Според него растителен лекарствен продукт е лекарствен продукт, който съдържа растителни вещества или растителни препарати. Растителните вещества пък са основно растения или части от растения, водорасли, гъби, лишеи, които се използват в необработено състояние - изсушени или пресни, а растителен препарат е продуктът, който се получава след екстракция, дестилация, изстискване, фракциониране, пречистване, концентрация или ферментация на растителното вещество. От друга страна, според закона лекарствен продукт е всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора. Това означава, че всеки билков чай или хранителна добавка с билков произход, на чийто етикет пише, че е "за", "помага" или "защитава" при простуди, инфекции и всякакви болести, попада в дефиницията за растителен лекарствен продукт. Те или трябва просто да махнат от опаковките си претенцията, че лекуват, или трябва да се регистрират като лекарства и да подлежат на контрол от агенцията по лекарствата, а не както досега - от регионалните здравни инспекции. От МЗ обаче изрично обясниха, че според тях чаят, на който пише, че е "за кашлица", не е лекарствен продукт и не следва да получи нужната регистрация. ПРЕДИСТОРИЯ Проблемът с претендиращите, че лекуват, хранителни добавки съществува отдавна, но според експерти здравното министерство е пропуснало и настоящата възможност да сложи ред на пазара. Самата европейска директива пък цели да предпази потребителите в ЕС от постоянно навлизащите в съюза екзотични билкови продукти. 
Прогноза ГЕРБ си устрои капан с онколекарствата точно за изборите Заради недомислени експерименти и некадърни решения медикаментите ще струват по-скъпо, а пациентите едва ли ще получат повече Янина Здравкова През 2005 г. "Атака" се появи с гръм и трясък на политическата сцена, спечелвайки феноменалните за току-що появила се формация близо 9% на парламентарните избори. Посланието на Волен Сидеров беше лаконично - съществуващата политическа класа е съставена от грухтящи прасета, а един от най-впечатляващите примери в тази посока беше предизборният лозунг, че 200 000 болни от рак са оставени без лечение от управляващите тогава НДСВ и ДПС. Естествено, без лекарства бяха далеч по-малко от 200 000 болни, но е факт, че липсваха медикаменти за една от най-уязвимите групи пациенти. Както е и факт, че тази липса докара още няколко процента от изборния резултат на "Атака".Сега "Атака" откри управляващи, които смята за различни, нищо, че проблеми с онколекарствата има отново. И те ще се задълбочават с приближаването на общинските и президентските избори. Процентите ще отидат при друг, но това е малка цена за терора, който ще се упражни над тежко болни хора.В здравеопазването ясно личи страхът на ГЕРБ от реформи. След неуспешния опит за преструктуриране на болничната мрежа в началото на мандата управляващите бързо си научиха урока. В момента нито здравното, нито финансовото министерство, нито някой друг правят нещо друго, освен да крепят статуквото в системата. В сектора дотолкова не се случва нищо, че се стига до абсурдни ситуации, в които поради липса на други положителни новини министър Стефан Константинов обяснява как ще иска от здравната каса терминално болните пациенти с рак да бъдат приемани в хосписи, а не само в болници, както досега. При положение, че проблемът със специалните палиативни грижи, необходими за редица групи тежко болни и умиращи, е огромен и се нуждае от комплексно решение, а не от леки корекции в една клинична пътека. Защото в момента близките на стотици хора с травми, инсулти и други заболявания са в безизходица, защото държавата изобщо не плаща за грижите за тях.Единственото, което ГЕРБ посмя да промени тази година, е редът за снабдяване с лекарства за рак, редки болести и състояния след трансплантация. Там бяха взети две решения. Едното е безумно и очевидно неработещо за всеки с капка здрав разум - прехвърлянето на търговете за онколекарствата от МЗ към болниците. Второто е принципно положително и отдавна чакано, но зле планирано и изпълнено - преминаването на част от медикаментите за рак и тези за редки болести и за трансплантирани към здравната каса. Решението за прехвърляне на голямата част от доставките на онколекарства към 22-те болници, които осигуряват химиотерапия, беше взето отново от страх МЗ открай време не се справя с търговете и доставките и постоянно има оплаквания от болни за липса на един или друг препарат. Затова от министерството взеха гениалното решение просто да прехвърлят проблема на друг. Ако няма лекарства, тепърва болниците, а не МЗ ще бъдат обвинявани в корупция и некадърност; пациентите вече ще съдят лечебните заведения, а не министерството; не на последно място - настоящият министър има примера на предишния - Божидар Нанев, който е подсъдим именно за покупка на лекарства.От самото начало беше ясно, че подобна идея може единствено и само да влоши и без това недобре работещата система с доставките на онкопрепаратите просто защото е по-скъпа. Единствено здравното министерство отказа да проумее елементарната икономическа логика. При централен търг, който осигурява лекарства за цялата страна за година напред, както беше досега, МЗ поръчва 10 000 опаковки от дадено лекарства. За подобни количества търговците често правят отстъпки и пределно допустимата от позитивния списък цена може да падне и двойно. Ако обаче голяма болница в София прави търг за същото лекарство, тя ще поръча 1000 опаковки и, естествено, няма как да получи подобна отстъпка. Още по-тежко е, когато търгът се прави от малка болница, например в Шумен. Там ще се поръчат 100 опаковки и е гарантирано, че договорът ще бъде за пределната цена. Да не говорим, че за 100 опаковки може и да не се яви никой на търг и целият регион да остане без редица медикаменти.Засега болниците още не са готови с търговете, въпреки че първоначално трябваше да поемат доставките още от 1 март. Съответно - няма и яснота колко по-скъпо ще излезе експериментът,нито колко региона няма да успеят да договорят изобщо количества от по-рядко използвани препарати. От първоначалните разчети е ясно, че отпуснатото от МЗ 12% увеличение на средствата за онколекарства няма да стигне. В Националната ракова болница например смятат, че вместо полагаемите им се 9 млн. лв. ще се необходими 18 млн. лв. А когато парите са по-малко, обикновено се поръчват и по-малки количества и има лекарства за по-малко болни.От министерството уверяват, че покриват доставките, докато болниците договорят собствени. Първоначално МЗ трябваше да осигурява преходните количества до април, после до май, а сега се оказа, че срокът е удължен до юни. Самото министерство доставя лекарства, договорени в търг от началото на годината, който е за количества до май. От ведомството обясняват, че ако се наложи, ще продължат с доставките, а за целта ще се подписват анекси с търговците, спечелили търга, на цените, договорени в него. Това също е не особено целесъобразно, тъй като и самото министерство ще плаща повече - една е отстъпката за количества за 3 месеца, а друга - за година. Отделен е въпросът какъв е смисълът едни и същи лекарства да се договарят и от болници, и от МЗ Междувременно пациентите постоянно сигнализират да липса на препарати и е въпрос на време кризата да ескалира. През юни, когато болниците би трябвало да поемат доставките, и няколко месеца след това, когато договорените от тях по-малки количества свършат.От МЗ обясняват, че безумната идея е преходна и ще важи само за тази година. От 2011 г. всички онколекарства ще се поемат от здравната каса. В момента за пръв път това се случва с хормоналните онкологични препарати, т.е. за рак на гърдата и на простатата и медикаментите за редки болести и следтрансплантационни състояния. Досега и те се осигуряваха от МЗ с централен търг.Прехвърлянето на тези медикаменти към касата е отдавна искано от всички - от пациенти до търговци. То би трябвало да осигури по-добър достъп на болните до лекарства и да премахне листите на чакащи и постоянните кризи при доставките. Причината е в различния механизъм, по който НЗОК плаща за медикаменти. Ако МЗ прави търг и осигурява лимитирани количества от определени от него препарати - обикновено най-евтините, касата плаща според потреблението. Тя се съобразява с позитивния лекарствен списък, в който са горе-долу всички лекарства за рак и редки болести на пазара. Те са и с определени цени. Най-евтините от дадена лечебна група обикновено са 100% поети от касата, а за по-скъпите пациентите доплащат. Лекарите имат свобода да изписват каквото искат, след което на пациентите се издават протоколи, които се одобряват от НЗОК. След това болният отива в аптеката и си взема нужния му препарат, без да чака и без да се оказва, че количествата са лимитирани и свършили.Но и този по принцип добър замисъл е с крайно некадърно изпълнение. Като начало заради административни и нормативни забавяния в МЗ и касата издаването на протоколи не върви по график и все още хиляди болни нямат достъп до медикаментите си. Полека-лека те ще ги получат, но тогава проблемът ще стане по-сериозен - НЗОК ще свърши парите.Причините са няколко. При прехвърлянето на лекарствата МЗ е предоставило като данни на касата единствено сумата, която то е харчило м.г. за тези препарати - 40 млн. лв. Няма или поне от МЗ и касата не предоставиха на "Сега" никакъв разчет за колко болни са тези пари. Тоест бюджетът за тези медикаменти е правен не според реални данни, а едно към гьотере.Защото и увеличението на бюджета на касата, което да поеме тези медикаменти, е точно 40 млн. лв. Те няма да стигнат по две причини. Първо - със сигурност повече болни ще получават лекарства, тъй като досега имаше такива, които чакаха или си купуваха от чужбина. Второ - касата, подобно на болниците при търговете, плаща на пределните цени в позитивния списък и няма механизъм, по който да ги намали. А МЗ досега е получавало отстъпки при търговете. Към това трябва да се прибави и традиционната нагласа на лекарите да изписват най-скъпите лекарства, когато това е възможно. А то вече ще е.И когато парите свършат, ще свършат и лекарствата. Или министерството на финансите ще трябва да намери допълнителни средства, за да гаси предизборните пожари. Стига да ги има и стига да може да си позволи да плаща по-скъпо за нещо, което може да струва и по-евтино. 
Министър Стефан Константинов: Важно е обикновените хора да се включат „Кампанията за номиниране на добрите лекари е хубава, защото много мои колеги смятат, че медиите са настроени срещу тях. Сега обаче става ясно, че това не е вярно. Когато има лоши неща, те се съобщават, но когато има и хубави - те също се коментират." Така здравният министър Стефан Константинов коментира инициативата на в. „24 часа". Хубаво е, когато се посочват положителните неща в живота, които карат хората да мислят позитивно, допълни той. Министърът заяви, че добрият лекар може да бъде оценен единствено от пациента, затова е правилна идеята именно обикновените хора да гласуват. Д-р Константинов се включи и в дебата как точно да стане излъчването на лекарите, в които пациентите най-много вярват. Според него е важно хората, които дават мнение, да оставят и данни за обратна връзка, за да няма анонимни опити за влияние върху резултатите. Министърът подкрепи да има група, която ще обобщава резултатите. „Бих я нарекъл по-скоро не експертна, а обществен съвет. В лекарската професия взаимоотношенията са доста специфични. Затова е важно един обществен съвет с българи, добили популярност с имената си, да преценява имената на номинираните лекари", коментира той. Според него има смисъл и да се съпоставят положителните оценки за дадена клиника с броя на преминалите пациенти Ако повечето хора са доволни, това ще е голямо признание за медиците, които работят там. Той предлага още в обществения съвет да има хора и от други градове извън столицата, които имат професии извън здравеопазването. За мен е важно обикновените хора, които никой не се сеща да ги питат какво мислят, да участват активно в излъчването на кандидати за кампанията, подчерта министър Константинов. Номинациите могат да бъдат разделени само в две категории - извънболнична и доболнична помощ, макар че някои лекари работели и в клиники, и в амбулаторни кабинети. За да са по-малко грешките и за да се избегнат субективни изкривявания, хората трябва да участват по-масово. Добре е в болниците да се поставят кутии с плакат на кампанията, където хората могат да пускат попълнени анкетни карти, допълни той. Ако се види, че навсякъде активността е средно 3%, а другаде скочи до 40% - това ще е явен признак, че някой опитва да манипулира. За мен е лесно да се аргументирам защо съм потърсил услугите на лекари, при които вече съм се лекувал, каза министър Константинов. Затова той предлага номинациите на лекари да са от пациенти, които вече са били лекувани от тях и могат да разкажат защо са ги избрали, а не предлаганите имена да се посочват, защото вече се говори за него, че е добър доктор. Имало медици, които не са известни, но хората са страшно доволни от тях, допълни министърът. Здравето не е чиста наука и не означава само изписване на рецепти и хапчета. Понякога в преценката си пациентите се влияели и от обстановката в болниците. Когато видели, че е хубаво и чисто, вярвали, че всичко ще е наред. И обратно -ако обстановката е мизерна, си мислели, че са попаднали на лошо място.
Инициативата бе официално обявена вчера от главния редактор Данка Василева и подкрепена от здравния министър д-р Стефан Константинов в присъствието на Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България холдинг", Огнян Донев, член на борда, и журналисти. Партньори на проекта са Нова телевизия и " Софарма". Идеята е в продължение на една година да се представят изявени специалисти със значителни медицински постижения или с добри практики и опит в отношенията с пациентите. Накрая ще се отличат 100-те най-добри от тях. "Целта е да допринесем за утвърждаване на авторитета на лекарската професия, като предизвикаме обществени дискусии по горещата тема за квалификацията и условията за професионално развитие на лекарите у нас", каза Василева. Каним читателите да пишат до редакцията и да посочат лекарите, на които се доверяват и защо. Всеки месец кореспондентите ни в страната ще анкетират пациенти в болниците и медицинските центрове с въпроса "На кой лекар се доверихте и защо." В специална рубрика ще представяме читателски мнения, благодарствени писма на пациенти. Ще пишем за номинирани от пациентите лекари, ще разказваме истории за отдадености професионализъм в лекарската професия, които са ви впечатлили. Надяваме се болниците и медицинските центрове също да ни подкрепят, като популяризират инициативата и насърчат активността на повече хора. Финалната селекция за излъчване победителите ще направи обществен съвет. В него ще участват безспорни авторитети в професията. Ще поканим и известен пациент -народен любимец, който е същевременно е с активна обществена позиция. Ще участват и хора извън медицинските среди, които имат усет и задълбочени познания върху социалните процеси и могат компетентно да оценят читателския вот. 100-те лекари, на които вярвате, ще бъдат представени в специална книга през 2012 г. Засега материална награда за отличниците не се предвижда, но популяризирането им на страниците на вестника е отлична реклама и жест на признание, каза членът на издателския борд на "Медийна група България холдинг" Огнян Донев. Докторът, когото посочвате, задължително трябва да ви е лекувал лично Няма да се допускат номинации, направени на базата на чужди разкази и впечатления. За да постигнем прозрачност и максимална обективност, ще искаме да посочвате телефон за обратна връзка. Номинациите ще са в 2 категории - за доболнична и болнична помощ. Идеята е да бъде отчетена спецификата на работата на двете места. За да улесним преценката и връзката ви с редакцията, в следващите дни във вестника ще пуснем талон с ориентировъчни въпроси, който можете да си изрежете. Тъй като една стандартна анкета невинаги може да изчерпа оценката и емоцията, свързана с нея, ще допускаме и успоредно с това да описвате преживяното. Всички интересни истории, които споделите с нас, ще намерят място във вестника. Това обаче не значи, че същите доктори автоматично ще бъдат включени в списъка на 100-те. Пишете ни на адрес: 1504, София, бул. "Цариградско шосе" 47, за инициативата "Лекарите, на които вярваме". Номинации ще могат да се правят и на имейл lekarite@24chasa.bg. Подробна информация за инициативата ще намерите и в сайта www.24chasa.bg.
От българското здравно министерство обясниха, че издават по 500 удостоверения годишно на лекари, които искат да работят в чужбина. В други страни от ЕС обаче се регистрират по 300, сочи справка от Брюксел.
Лекарските грешки влизат в регистър Най-често повтарящите се лекарски грешки ще бъдат качени в специална информационна система. За това се договориха главният прокурор Борис Велчев, заместничката му Галина Тонева, шефът на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов и председателят на етичната комисия проф. Милан Миланов. Идеята е лекарите сами да отразяват повтарящите се проблеми и слабости в работата си. В регистъра те ще бъдат систематизирани с цел създаване на правила за действия при такива случаи. Лекарите подкрепиха идеята на главния прокурор за създаване на специален текст в Наказателния кодекс за оправдания медицински риск. Постигна се съгласие също така предварителните проверки на прокуратурата по случаи на лекарска небрежност да се възлагат на Изпълнителната агенция за медицински одит. При разследвания за лекарска небрежност, която представлява престъпление, експертите ще се определят от научните дружества на лекарите, утвърдени от медицинския одит и лекарския съюз. (24 часа) Работят в Европа за 6000 евро заплата Ниски заплати, амортизирано оборудване и хаос в здравеопазването са основните фактори, които карат българските лекари да избират работата в чужбина, казва д-р Димитър Ленков, зам.-председател на лекарския съюз. Анестезиолози, патоанатоми, рентгенолози и дори педиатри са вече дефицитни специалности. У нас те са зле платени по правило, а в чужбина на опитни лекари се предлагат заплати по 5-6 хил. евро. Дори на специализанти българи в Германия се предлагат по 3000 евро месечно, добави д-р Ленков. В спешната помощ у нас например вземат средно по 630 лв. Сред най-нископлатените лекари са още патоанатом, съдебен лекар, инфекционист, вирусолог, педиатри. Те получават между 700 и 1000 лв. Несправедлива е и голямата ножица в доходите на медиците. Разликите в заплащането на различните специалности са до 10-15 пъти, а в чужбина - до 1,3 пъти, посочи още д-р Ленков. Най-атрактивно у нас е да си кардио-хирург. Те заработвали по 15-20 хил. лв. месечно в държавни болници. Дори в Албания, Македония и Румъния докторите били по-до-бре платени, отколкото у нас. Здравеопазването у нас е недо-финансирано, смята още зам.-шефът на лекарския съюз. У нас за този сектор се отделят 3,76% от БВП през 2011 г, а в Европа - 8 до 11%. В Румъния се дават 6%. След като България стана член на ЕС, дипломите на нашите лекари се признават изцяло във всяка страна от съюза. Необходими са само препоръка и сертификат, който се издава от лекарския съюз. После се взема и удостоверение от здравното министерство. Изискванията са лекарят да няма наложени дисциплинарни наказания. Посреднически фирми непрекъснато набират наши специалисти за работа в Германия, Дания, Англия, франция и дори Швеция. Миналата година 500 лекари са взели документ за работа в чужбина, но тенденцията е възходяща. По-рано са били 350 годишно. Основното, което кара лекарите да заминават, е хаосът в здравеопазването по думите на д-р Ленков. През последните 1-2 г. всички работещи в системата са демотивирани от приказките за реформи и липсата на яснота какво, кога и как ще се променя. На лекарите им тежи и сериозният обществен натиск. „За нас проблемът се прехвърля от болната глава на здравата. За състоянието на системата се обвиняват лекарите, сестрите, а не управляващите, които вече 2 г. не изработват стратегия за здравеопазването", коментира д-р Ленков. След приказките за намаляване на броя на болниците се заговорило за преструктуриране на системата като се почне от спешната помощ. „Това е необходимо. Въпросът е как ще стане, защото се създава чувство на несигурност", добави той. Напрежение в гилдията се създава и от медийните кампании за отразяване на скандални случаи в болници или лекарски грешки. Според д-р Ленков е недопустимо, без да е доказана вината на лекар, да се появяват гръмки заглавия в медиите като "Убиец" и "Престъпник" по адрес на медици. Сред задържаните лекари в Благоевград преди месеци имало и неврохирург. 68-годишният лекар бил единственият с тази специалност в областната болница. След задържането човекът се пенсионирал. „Сега неврохирург няма нито в Сандански, нито в Благоевград. Ако стане тежка катастрофа, ще се търси помощ чак в Перник", смята д-р Ленков. Затова нашите специалисти стават емигранти. В страните, където здравеопазването е добре финансирано, лекарите знаели, че ако работят, влагайки целия си професионализъм, ще получат достойно заплащане за труда си. „Когато получат атрактивно предложение от чужди партньори, българските лекари си задават въпроса дали да не заминат, след като тук не могат да издържат семейството си", каза още д-р Ленков. Той посочи още проблема със специализациите у нас. Лекарите, които се борят да получат поне една, били „никой" в системата. Приетите по държавна поръчка се броят на пръсти и получават 450 лв. на месец. А останалите дори си плащат,.за да работят.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 1.21 Mb. Сподели с приятели:
|