09 февруари 2012 г. Тема: здравеопазване
лв. бонуси е получил шефът на Правителствената болница за 2011 г
Изтегляне 0.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Доган просто плаче за Гинес Хонорарът не е бонус, а стимулите датират отпреди Априлския пленум на БКП, откри лидерът на ДПС. И се издигна до нови висини по наглост
- Странни граждански организации добруват под крилото на държавния бюджет
- МФ: Националната представителност е за срок от 3 години
- Д-р Константинов нападна Дянков за лекарствата За по-евтини хапчета сравняваме цени с Македония и Сърбия
- Бебе умря заради 32 000 лв.
- 15 000 лв. за извънреден труд на Спасов
180 000 лв. бонуси е получил шефът на Правителствената болница за 2011 г. „Лозенец" няма достатъчно операции, за да може да прави чернодробни трансплантации ЯНИНА ЗДРАВКОВА 15 000 лв. месечно „за допълнително положен труд" е получавал директорът на Правителствената болница Любомир Спасов през 2011 г., призна самият той вчера. Така излиза, че Спасов не е послушал министър-председателя, който през 2010 г. нареди всички доктори да получават не повече от 3500 лв. За капак Правителствената е на директно финансиране и контрол от Министерския съвет. През м.г. в болницата са раздадени 2.5 млн. лв. като допълнително материално стимулиране, каза Спасов. Разходите й са били 31 млн. лв., от които 22 млн. лв. са постъпили от принципала - Министерски съвет. Останалите са от здравната каса и приходи от плащали кеш пациенти. Интересното е, че по бюджет болницата е трябвало да получи 12.8 млн. лв. от МС, но в края на годината те са набъбнали почти двойно. Спасов обясни разликата с покриване на разходи за изграждане на лаборатории, реанимация и други ремонти. За година през болницата са минали 4500 пациенти. Пресконференцията на Спасов беше специално заръчана от премиера Бойко Борисов, за да се внесе яснота за спорните трансплантации в болницата. Спасов обаче така и не можа да разсее съмненията. Наскоро агенцията по трансплантации поиска разрешителните за присаждането на всякакви органи, тъй като лечебното заведение не отговаря на стандартите за тази дейност. Проверката беше по сигнали на родители, чиито деца се починали след присаждане на черен дроб. По наредба, за да може болница да прави чернодробни трансплантации, тя трябва да има поне 10 сложни чернодробни операции годишно. По данни на здравната каса за 2010 г. Правителствена е имала само 2 такива операции, а през 2011 г. - 8. Спасов твърди, че отговаря на стандарта и са правени над 10 операции, но не можа да посочи бройка. По стандарт за сърдечни трансплантации болницата трябва да има 5 съдови хирурзи, всеки от които да участва в 120 операции годишно. В болницата са направени 213 такива операции през 2011 г., но не е ясно доколко всички лекари са участвали в тях. Директорът призна, че от 2005 г. досега след чернодробни трансплантации в болницата са починали 6 деца, но други 16 били спасени. Едно от децата е починало, тъй като присаденият му от трупен донор дроб е бил инфектиран и детето е развило сепсис. Спасов обяви, че не носи отговорност за това и че агенцията по трансплантация му подава донорите. Според националния консултант по трансплантология проф. Никола Владов посявки за инфекции трябва да се правят и в болницата, която осигурява донора, и в болницата, която го приема, и двете клиники да си подават информация. Резултатите от посявките могат да излязат след няколко дни, т.е. след като органът е присаден, но поне ще се знае, ако има инфекция, каква е тя и с какви точно антибиотици може да се атакува, поясни Владов. От МЗ пък обясниха, че бъбреците от същия донор са присадени в Александровска болница и двете операции са успешни. Въпреки че Спасов има специалности по обща и кардиохирургия, се оказва, че нормативната база му позволява да прави чернодробни трансплантации. Директорът на Правителствената все пак призна, че не е бил водещият хирург в бъбречните тренсплантации, въпреки че досега се твърдеше друго. Той участвал само като съдов хирург, но не и като уролог. В Правителствената са направени и 2 сърдечни трансплантации, като и двамата пациенти не са оцелели. Според Спасов болницата не носи отговорност за единия случай, при който се касае за жена, която развила гангрена на крака 3 месеца сред операцията. 
Доган просто плаче за Гинес Хонорарът не е бонус, а стимулите датират отпреди Априлския пленум на БКП, откри лидерът на ДПС. И се издигна до нови висини по наглост Юлиана Бончева Има ли раздел за политически гьонсурат в Книгата на Гинес? Ако няма, трябва да бъде създаден специално за един български състезател. Ахмед Доган може да атакува няколко категории. Той вероятно е най-мълчащият водач на партия в света. Пред медиите Доган проговаря има-няма веднъж годишно. А като отвори уста, от нея излизат не бисери, а стъписващи с наглостта си разсъждения. Като в онази печално популярна реч за обръчите от фирми, с които всяка партия обраствала. Или признанието му, че лично той разпределял "порциите" в държавата, направено със забележителен словесен "финес": "Много фино ви будалкат с разни дарения, лични фирми... Всъщност в цял свят - като започнете от Америка и до Япония - всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. Ако мислите, че моите възможности са по-малки от тези на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка." Сега, покрай гюрултията с бонусите, шефът на ДПС пак проговори. И то само защото Бойко Борисов му хвърли ръкавицата. Премиерът прикани философа Доган да върне онези 1.5 милиона лева, които прибра като консултант по хидровъпроси. За хората, които са забравили случая - Ахмед Доган, който бил член на Българското водно дружество и хидротемите много го увличали, решил да превърне хобито си във високодоходен бизнес и се цанил за консултант на едно частно дружество за каскадите "Цанков камък", "Горна Арда" и др. Частното дружество му възложило анализ, за който му определило хонорар, мощен като водите на Ниагара - 3 милиона лева. А безценният консултант превъзложил писането на разработката на малък експертен екип, чийто труд бил оценен на 50 000 лв. В задачата се пита каква роля е изиграл Доган - на хидроексперт, на комисионер, на тарикат, който трябва да оправдае по някакъв начин своя лишен от лишения начин на живот, или нещо друго. И дали трудът му щеше да е толкова високо оценен, ако по същото време не беше мандатоносител на правителството, а собствениците на частната фирма не бяха сред солидните спонсори на ДПС и сред редовно печелещите обществени поръчки от държавата. Точно по повод 7-цифрения хонорар и споровете при кое правителство какви милиони са раздавани на политически кабинети и на висши чиновници хидролюбителят оня ден се почувства длъжен да заяви: "Аз не съм бил министър и не съм вземал бонус, хонорарът не е бонус." Явно Сокола смята, че с това изчерпва отговора на въпроса "А морално ли е?" "Ние не казваме, че предишното правителството не е давало бонуси, но от това не е правило политика. В последния мандат бюджетните излишъци бяха космически, но това не бяха бонуси. Сега ситуацията е друга и раздаването на бонуси има съвсем друг ефект. Преди, ако проблемът е бил защо бонусите не са били достатъчно високи, сега е защо изобщо ги има", коментира още Доган. Покрай бонусиадата с присъщата си проницателност Доган предупреди, че "в условията на бедност, на криза всеки проблем може да се превърне в гръмоотвод с оглед търсене на виновници, нови дяволи, сатанизиране". Освен това имало 47 закона, които правят формите на материални поощрения напълно легални, а и бонусите в България си били практика от 1950 г., сиреч дори отпреди Априлския пленум на БКП. С тези си изказвания Доган само подсети, че заради прословутия му хонорар започна разследване за пране на пари. По случая обаче прокуратурата мълчи. Мълчи и НАП, която трябваше да изясни има ли несъответствие между декларираните доходи и притежанията на Ахмед Доган. Защото лидерът на ДПС разбира не само от пари, води и геометрия, но и от туризъм и архитектура. При откриването на известния спа хотел "Орфей" в Девин той се похвали, че лично е начертал схемата на 17-метровата арка, украсяваща външния басейн на петзвездния комплекс. "Арката съчетава символа на спа центровете и някои орфически елементи", разясни експертно Доган. Според друго негово изказване той е инвеститор във въпросния обект: "Неслучайно съм инвестирал в Девин, не само за топлата вода да си топя краката там, да се правя на интересен. От Лондон до Урал Баташкото плато е едно от най-дебелите в озоново отношение. Знаете ли каква реклама може да се направи там за здравен туризъм и т.н.?!" Паралелно от това Доган демонстрира и висок стандарт на живот - яхти, сараи, охрана... Горните цитати са от броящите се на пръсти публични показвания на политика с фамилия на хищна птица. Но освен че е най-мълчаливият партиен вожд, той със сигурност е и най-отсъстващият от Народното събрание народен представител. Как този депутат представя избирателите си, като не ходи на работа в ковачницата на закони, където са го пратили, и Аллах навярно се чуди. А избирателите недоумяват как си плаща сметките, като отсъства от парламента и не ходи по комисии, поради което не би трябвало да получава заплата. Така че Доган може да претендира за рекорд в много отношения - по брой неизвинени отсъствия от работа, с космическия си хонорар, със златното си мълчание. Или като ненадминат гьонсурат!
Странни граждански организации добруват под крилото на държавния бюджет Съюзът на ветераните от войните имал 9000 членове и получава 262 000 лева, музеят на Рилския манастир - 600 000 лв. Елена Кодинова Бюджетът за 2012 г. издържа 28 организации с нестопанска цел. Част от тях са признати за национално представителни и държавата по закон им дължи финансиране. Такива са например БЧК (получаващ най-голяма субсидия от 3.1 млн лева, но пък на негова издръжка е Планинската спасителна служба, така че бюджетът е оправдан до голяма степен), Съюзът на инвалидите с 628 хил. лева субсидия и други фондации на хора с увреждания, които защитават правата им или им предоставят социални услуги. В същия списък попадат и странни организации като например Националния статистически институт, чиято издръжка преминава през перото "Граждански сектор" и взима над 10% от целия му бюджет, който за тази година е общо 10.46 милиона лева. Там е и Националният дарителски фонд "13 века България", който се хвали на сайта си, че "даренията му са повече от външния дълг на страната". Ако той не може да се издържа от дейността си, кой да може? Близо 600 хил. лева получава и Рилският манастир - единствената света обител в страната, ползваща се от това благо. Парите се отпускат за издръжка на музея. Което прави по около 50 000 лв. на месец за няколко служители, отопление и консумативи. Последната проверка на разходването на тази субсидия, е направена от Сметната палата през 2006 година. От доклада, който може да се намери на сайта на палатата, става ясно, че са установени доста нарушения, като например липса на трудови договори, неправомерно теглене на служебни аванси, липса на достатъчно подписи при финансови операции. Въпреки това субсидията на манастира не е намалена, нито е осъществен по-нататъшен контрол от финансовото министерство. В списъка от поне десет години е и фондацията на бившата социална министърка Христина Христова - Национален център за социална рехабилитация (НЦСР), който осигурява 13 услуги за хора с увреждания, делегирани от държавата, в 5 общини. Още в началото на миналото десетилетие медиите обърнаха внимание за възможен конфликт на интереси, но всяка следваща година организацията продължава да попада в списъка на избраните да получава субсидия. За 2012 година тя е 309 хил. лева. По време на парламентарен контрол в края на миналата година социалният министър Тотю Младенов заяви, че НЦСР най-вероятно ще загуби държавна подкрепа, защото редовно бави заплати на служителите си. По думите му през юни м.г. в качеството си на работодател центърът е дължал 369 хил. лева за заплати. Но само месеци след това изказване фондацията е отново в списъка за големи държавни субсидии. Три организации, твърдящи, че защитават правата на военноинвалиди, военнопострадали и ветерани от войните, взимат общо около 800 000 лв. Това са Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и един национален съюз на трудови кооперации, в който попадат и кооперациите на военноинвалидите. Като се има предвид отдалечеността на последните големи войни във времето и малките контингенти, с които България участва в актуалните локални конфликти като съюзник от НАТО, тази широка представителност на ветераните от войните изглежда най-малкото странна. Председателят на Съюза на военноинвалидите Петър Велчев твърди, че организацията им обхваща две трети от общините в страната и има около 5000 членове. В нея членуват най-вече хора, пострадали от наборната военна служба, премахната неотдавна, а хората от скорошните мисии са минимална част. От държавния бюджет Съюзът получава към 250 000 лева, още толкова от свой имот на ул. "Христо Белчев" в центъра на София. Събира и членски внос по 5 лева на човек на година. Според г-н Велчев съвсем малка част от всички приходи се използват за административна издръжка, а останалите отиват за социално подпомагане на членовете. В момента организацията се съди с военното министерство за още един имот на центъра на Кюстендил и се надява от там също да успее да реализира приходи. Г-н Велчев твърди, че в Съюза на ветераните от войните пък членуват към 9000 души Ако тези хора са били по на 20 години по време на последната световна война, това означава, че в момента са на около 90-100 години. "Не вярвате, че са толкова, но ако искате, ще ви заведа да ги видите, те са корави и се държат, нищо, че са толкова възрастни". Съюзът на ветераните взима субсидия от държавата в размер на 262 хил. лева. А съюзът на кооперациите, в които са и кооперациите на военноинвалидите (но които нямат нищо общо с предните две организации и не работят с тях) взима държавна помощ от бюджета на стойност 272 000 лева. Отделно има само Съюз на инвалидите със субсидия от 617 000 лв. и Национален съвет на трудовопроизводителните кооперации, подпомогнат от бюджета с 416 000 лева. За първи път тази година държавният бюджет не предвижда резерв, който да се раздава на неправителствени организации с конкурс. Той и през минали години е бил съвсем малък, но от 2012 г. е напълно премахнат. Което дава основание на някои наблюдатели да твърдят, че държавата завива към отглеждане на казионен граждански сектор, при който не е важно постигане на цели, а състезателност при финансирането и идеята, за която съществуват. "През 2011 бяха предвидени 750 хил., които да се раздадат с конкурс на НПО", обяснява Любен Панов от Националния център за нестопанско право. "На практика бяха раздадени само 200 хил. лева с обяснението, че не е имало достатъчно добри проекти. И то в година, когато донорите заради кризата започнаха да намаляват. 130 организации са кандидатствали, от тях са финансирани едва 6. Само 42 молби са разгледани по същество, другите са отхвърлени заради административни несъответствия", обяснява г-н Панов. На практика се повтаря случката от 2010 г., когато от общо 800 000 лева, предвидени да се раздадат на гражданския сектор след конкурс, са отпуснати само 150 хил. Според Любен Панов контролът над организациите, които се финансират от държавния бюджет, е съвсем слаб. Те са длъжни да се отчитат на 3 месеца пред министерството на финансите, но никой не ги проверява дали наистина извършват дейността, която твърдят, че извършват. Ако представят фактури за проведена конференция, няма кой да наблюдава дали действително тази конференция е проведена и дали е постигнала целите си. Нито пък изисква от тях да се поставят и постигат цели, стига да има фактури. Петър Велчев от Съюза на военноинвалидите защитава обратната философия. Той смята, че фондациите, които работят по програми и за изпълнение на конкретни задачи, всъщност не се грижат дългосрочно за социалните групи, които твърдят, че защитават, а облагодетелстват авторите на проектите и стават проводник на корупция. "Аз нямам капацитет да се занимавам с програми и никога няма да го правя. Ние сме организация, основана през 1915 г., закрити сме през 1951 по решение на ЦК на БКП и бяхме отново възстановени през 1990 година. Грижим се за интересите на членовете си в дългосрочен план и така е правилно да бъде, а не да пишем проекти и да работим на парче", казва г-н Велчев. "Напълно неясни са критериите, по които организациите влизат в този списък за подпомагане от държавния бюджет, нито пък администрацията разполага с механизъм да контролира дейността им", казва г-н Панов. "Може пък някои други фондации да вършат тази работа по-добре от тях, но няма как да се разбере, след като конкурсният принцип е вече напълно унищожен." И Петър Велчев, и Любен Панов признават, че пътят за влизане в този облагодетелстващ фондациите списък не е административно труден, но изисква известно лоби. "Всеки може да стане национално представителна организация. Събираме се аз, вие и още някой, казваме, че поотделно не изпълняваме критериите, но заедно ги изпълняваме. И държавата е длъжна да ни финансира", казва г-н Велчев. "Другия начин е да се намери някой депутат, който в някой закон да предложи да се запише, че държавата е длъжна да те подпомага. Може да се случи и между първо и второ четене и никой да обърне внимание. И тогава Министерството на финансите е длъжно да ти намери пари", обяснява г-н Панов. МФ: Националната представителност е за срок от 3 години "Решението, с което организациите се признават за представителни на национално равнище, е за срок от 3 години", казаха от пресцентъра на Министерството на финансите. На всеки три години се прави преоценка на съответствията със заложените критерии. Министерският съвет може да отмени решението си за национално представителство и субсидирането да отпадне, когато: 1. организациите, признати за представителни на национално равнище, не представят при поискване в едномесечен срок актуалните документи относно състоянието на съответната организация в случаите на проверка; 2. се установят документи с невярно съдържание; 3. престанат да отговарят на критериите за представителност. 
Д-р Константинов нападна Дянков за лекарствата За по-евтини хапчета сравняваме цени с Македония и Сърбия Напълно възможно е финансовият министър Симеон Дянков да е знаел, че касата плаща по-скъпо за лекарства. Това заяви вчера по Би Ти Ви здравният министър д-р Стефан Константинов. Той добави, че често до ведомството на Дянков здравна информация стигала по-бързо, отколкото до Министерството на здравеопазването (МЗ). „Истината е, че двете ми заместнички (Десислава Димитрова и вече уволнената Гергана Павлова - б. р.) са в доста близки отношения (с Дянков - б. р.) и винаги вицепремиерът е изразявал положителното отношение към тях", каза още Константинов. Павлова например не го била уведомила, че м. г. касата плащала лекарства на пределни цени вместо на тръжните от 2010 г., на които ги е купувало МЗ и така се стигнало до разлики в стойността до 10 пъти. „Моята отговорност е, че съм се предоверил абсолютно на зам.-министърката. Тя не ме е лъгала, но не ми е казвала. Подведен съм", заяви Константинов. Според него фактите са се премълчавали, защото „явно има изгода". „Става въпрос за едни 6 млн. лв., които са влезли в сметките на компании. Но не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава", добави министърът. Преди 2 дни Дянков каза адрес на Константинов: „Здравеопазването е тежка система, но министърът трябва да знае какво се случва." Вчера не бе открит за коментар. На 28 февруари т. г. той сезирал главния прокурор за казуса със скъпите медикаменти. „Сигналът на здравния министър е пристигнал в прокуратурата и по него се работи, но няма образувано дело, тъй като не е в сферата на наказателната политика", коментира по-късно главният прокурор Борис Велчев. „До 5-6 дни ще взема решение за оставката на здравния министър!", заяви пък премиерът Бойко Борисов пред Нова тв, докато Константинов бе в Би Ти Ви (но и вече се спрягат за поста -виж по-долу). Чуждите производители на медикаменти са предложили на касата отстъпки от цената на 44 медикамента на обща стойност8,1 млн. лв. А по-късно следобед Константинов представи пред здравната комисия промени за по-евтини лекарства. Според първата поправка касата няма да има право да купува на по-високи цени, отколкото МЗ през 2010 г. Очаква се така разходите да паднат с 10-15 млн. лв., или средно да има отстъпка от над 50% за всеки от медикаментите (срещу рак, редки болести, за трансплантирани). Дава се възможност за отстъпки не само за 100% платените препарати без аналог, но и за останалите. А за по-добър контрол се предлага сравняването им и с З страни извън ЕС: Македония, Сърбия и Турция. Производителите пък ще бъдат санкционирани, ако са намалили цените в други държави, а не го отбелязват в указания срок у нас. Генчо Начев министър? Името на проф. Генчо Начев, директор на столичната университетска болница „Св. Екатерина", от вчера се спряга за нов здравен министър. Завъртя се и името на Десислава Атанасова, шефката на парламентарната здравна комисия. Но лично премиерът Бойко Борисов отрече тя да бъде сложена на „клатещия се" стол. Третият, за когото се говори, е д-р Минчо Вичев, шеф на русенската болница. До 13 дни парламентът трябва да избере и нов управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Засега се спрягат имената на шефа на столичната каса д-р Глинка Комитов и бившият директор на НЗОК д-р Димитър Петров, свързан с фармацевтичната фирма „Търговска лига".
Бебе умря заради 32 000 лв. Почернени родители и неправителствени организации поискаха от премиера Бойко Борисов да се премахне лимита от 180 000 лв., които фондът за лечение на деца може да отпуска за операция в чужбина. Причина за това стана смъртта на 6-месечната Мерве Джебир, чиято имунна система почти не работела. Бебето получило парите от фонда, но за да замине в чужбина, били необходими още 32 000 лв. Семейството не успяло да ги събере навреме и детето починало. „Искаме да се премахне този лимит, за да не се случва друг път подобно нещо", категоричен бе Джамал Джебир, баща на Мерве. „Не може държавата да решава по чиновнически кой да живее и кой да умре", добави Краси Величкова от Български дарителски форум. За 8 месеца от 3 скъпи случая заради лимита фондът е спестил 105 000 лв. Това е около 1 % от отпуснатите през 2011 г. средства за фонда. По данни на неправителствения сектор годишно се пращат три милиона дарителски SMS-a, от които държавата печели 600 000 лв. ДДС.
15 000 лв. за извънреден труд на Спасов Около 2,5 млн. лв. като допълнително материално стимулиране са получили работещите в столичната университетска болница „Лозенец" м. г. Става дума за извънреден и нощен труд, съобщи вчера директорът й проф. Любомир Спасов. Лично той месечно е взимал по 15 000 лв. за допълнително положения труд, заплатата му като директор е от 1000 лв., а в качеството си на декан на Медицинския факултет в Софийския университет месечното му възнаграждение е 600 лв. В тези суми се движели приходите на професора и през 2010 г. От отчета на Министерския съвет за изпълнението на политиките и програмите му през 2011 г. става ясно, че първоначално разходите на бившата Правителствена болница за годината са били 12 млн. лв. Но в отчета те стават 28,6 млн. лв. „В тази сума влизат и платените от здравната каса пари по пътеки близо 8 млн. лв., от платения прием, от хемодиализата, покривана от здравното министерство и др.", обясни проф. Спасов. Той даде пресконференция по искане на премиера Бойко Борисов, на която да обясни каква е успеваемостта на трансплантациите, извършени в „Лозенец". От 2004 г. до днес там са направени 79 присаждания, като 22 от тях са на деца. Починалите малки пациенти са 6, а при едно от живите се е наложила повторна трансплантация. „Едно от децата, на което бе присаден черен дроб от трупен донор, почина, защото от дарения орган му бе предадена инфекция, стигна се до сепсис и летален край", обясни проф. Спасов. „Труд" попита Министерството на здравеопазването дали са живи другите пациенти, на които са присадени останалите органи от трупния донор. „Трансплантациите на двата бъбрека, направени в Александровска болница, са успешни", заявиха от ведомството. И обясниха, че дали органите са годни за присаждане показват изследванията на Централната лаборатория по клинична имунология в Александровска болница.
Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|