1 производствена безопасност (лекции)

34
• хомогенно (еднородно) горене на газо- парообразни горими вещества в среда на газообразен окислител;
• хетерогенно (нееднородно) горене на течни или твърди горими вещества и материали в среда на газообразен окислител или горене на течни горими в течни окислители;
• горене на взривни вещества (преход на веществата от кондензирано състояние в газообразно):
По външен вид (признак) горенето може да бъде пламъчно или безпламъчно (тлеене).
В зависимост от скоростта на разпространение на пламъка:
 Дефлаграционно (нормално) – V<10 m/s
 Взривно – 10 Детонационно – V>1000 m/s
Взривното горене може да бъде преднамерено (предизвикано) или случайно (аварийно).
Преднамереното взривно горене е характерно за пиротехническите състави. Случайното взривно горене е резултат от аварийно изпускане и образуване на газо-, паро- или праховъздушни смеси при наличие на източник на запалване.
Детонационното горене е присъщо за бризантните взривни вещества.
В зависимост от условията на смесообразуване на горивните компоненти и съотношението на скоростта на химичната реакция на горене и на скоростта на смесообразуване се различават два характерни режима на горене:
• кинетичен
• дифузионен
Кинетичен режим на горене има при горене на предварително равномерно смесена газо- или паровъздушна смес. Скоростта на процеса се определя само от скоростта на химичната реакция и от скоростта на придвижването на зоната на реакцията на горене по горимата смес.
Такова горене се нарича кинетично. Горенето на такава газо-въздушна смес в затворен или ограничен обем протича във вид на взрив, тъй като енергията, отделяща се при изгарянето на сместа не успява да се отведе зад границите на разглеждания обем, налягането рязко нараства и довежда до разрушаване на конструкцията. Пример за кинетично горене е горенето на газо- въздушна смес, когато компонентите се смесват непосредствено пред зоната на горене или в самата зона.
При горене на химично нееднородни системи времето на дифузия на кислород към горимото вещество е значително по-голямо от времето, необходимо за протичането на химичната реакция. Следователно, скоростта на горене ще се определя от скоростта на дифузия на кислорода към горимото вещество. В този случай има дифузионно горене. Пример за такова горене е горенето на течности със свободна (открита) повърхност или на горими газове изтичащи от отвор.

35

Изтегляне 1.34 Mb.

Сподели с приятели: