1. в начало Бог създаде небето и земята

1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.

2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.

4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.

5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.

7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.

8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.

9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.

10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

11 От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах

12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).

13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леявим, Нафтухим,

14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

15 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,

16 евусейците, аморейците гергесейците,

17 евейците, арукейците, асенейците,

18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.

20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.

22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.

23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.

25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се разпредели земята: а името на брата му беше Иоктан.

26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.

27 Адорама, Узала, Дикла,

28 Овала, Авимаила, Шева,

29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.

30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.

31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
ГЛАВА 11

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

2 И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа:

11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

14 Сала живя тридесет години и роди Евера;

15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;

23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

26 Тара живя седемдесет години и роди Авраама, Нахора и Арана.

27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама, та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
ГЛАВА 12

1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.

7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.

12 Египтяните, които те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума.

14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

16 И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.
ГЛАВА 13

1 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна.

2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.

3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до местото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,

4 до местото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име.

5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.

6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,

7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).

8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.

10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана докато се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.

11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.

12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на Иорданската равнина, и преместваше шатрите си докато стигна до Содом.

13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.

14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от местото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;

15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.

17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.

18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.
ГЛАВА 14

1 В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоимския цар Тидал,

2 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).

3 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е сега Соленото Море).

4 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.

5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

6 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.

7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.

8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския Ариох. Имаше четирима царе против петимата.

10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

11 И победителите задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.

14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони неприятелите до Дан.

15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.

16 И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.

17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).

18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино

19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.

21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.

24 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.
ГЛАВА 15

1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная, че ще я наследя?

9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.

11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.

13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,

20 хетейците, ферезейците, рафаимите,

21 аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.

1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

2 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.

10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкова, че да не може да се изброи, поради своето множество.

11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти.

12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?

14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои; ето той е между Кадис и Варад.

15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.
ГЛАВА 17

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5 Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.

6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя; но Сара да бъде името й.

16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърдцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19 Но бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

25 а сина му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.

27 И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърдцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8 После взе масло, млеко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.

16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото место, заради тях.

27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път! Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на местото си.

ГЛАВА 19

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си омийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече:

7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това место;

13 защото ние ще съсипем местото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това место, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на тоя град.

16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с управлението на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20 Гледай, моля, тоя град е близу, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.

21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.

23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълп от сол.

27 Сутринта Авраам подрани на местото, дето беше стоял пред Господа;

28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога влезе.

34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

35 И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си.

37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците.

38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.