1. Законосъобразно и незаконосъобразно развитие на гражд. По. Форми на незаконосъобразно развитие

60. Брачен процес

1.1. Исковете за развод и за унищожаване на брака целят да се прек­рати занапред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Понеже предпоставят съществуването на брака, те са недопустими, ако брак не съществува. Те се различават по осно­вание (дълбоко разстройство на брака - при развод; порочно учредява­не на брака - при унищожаването му).

1.2. Положителният установителен иск, че съществува, и отрица­телният установителен иск, че не съществува брачно правоотношение, се считат за брачни искове само ако страните по тях са субектите на спорното брачно правоотношение (двамата претендирани съпрузи). Ис­кът на трето лице, че между ответниците е налице или липсва брачна връзка. И за установителния БИ е нужен интерес от търсеното уста­новяване. Налице е интерес от иск, че брак не съществува, когато ответницата носи името на ищеца и претендира, че му е съпруга, респ. твърди, че след прекратяване на брака той е бил възстановен. Поло­жителният установителен брачен иск е допустим, когато ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидна брачна връзка, а не фактическо съжителство.

1.3. Само посочените искове, изброени в чл. 258, ал. 1, са брачни. Не са БИ исканията да се разрешат спорове относно различни личноправни или имущественоправни последици на брака или на неговото прек­ратяване, даже когато те се съединяват с БИ за общо разглеждане в брачния процес.

1.4. Споровете, предмет на БИ, не могат да се разрешават инцидент­но по повод на възражения срещу други искове (арг. чл. 96, ал. 2 СК), а само по повод на предявен БИ.

2. Особености на исковия брачен процес.

2.1. Първата особеност на БИ се проявява във връзка с тяхната подведомственост и подсъдност. Член 7, ал. З и 4 въвежда по брачни дела особени правила относ­но тяхната международна подведомственост, отклоняващи се от общите правила, регулиращи подведомствеността на международните граж­дански дела. За родовата и местната подсъдност на БИ важат общите прави­ла - те са родово подсъдни на районните съдилища, а местно под­съдни на съда по местожителство на ответника (а не по неговото мес­топребиваване). Обаче договор­на подсъдност по БИ е недопустима.

2.2. Строго личният характер на брачното правоотношение нала­га по БИ да вземат лично участие съпрузите. Затова по БИ чл. 258, ал. 2 разширява процесуалната дееспособност, като допуска и ограничено запретените съпрузи лично да предявяват и да отговарят по БИ без участието на техните попечители (участието на попечителя не опорочава брачния процес). От името на напълно запретения съпруг предявява или отговаря по БИ неговият законен представител. Що се касае до непълнолетния съпруг, той може лично да предявява и отговаря по брачни искове, защото с встъпването в брак става дееспособен (чл. 12, ал. ЗСК).

Решението, дали да се предяви БИ, трябва да зависи от личната преценка на съпруга. Ето защо за предявяване на БИ от пълномощник е нужно изрично пълномощно (чл. 21, ал. 2), сочещо ви­да на брачния иск. Ако съпругът се е явил и е поддържал БИ, предя­вен от пълномощник с общо пълномощно, той потвърждава БИ и поро­кът се заздравява.

2.3. Процесуалната легитимация по брачни дела е твърде огра­ничена.

1) Активна легитимация:

а. Само съпруг може да бъде ищец за развод (чл. 99 СК), за уни­щожаване на брака (чл. 97, ал. 1, т. 1 и 2 СК във връзка с чл. 12 и чл. 96, ал. 1, т. 1 СК) или за установяване дали брак съществува между страни­те по иска.

б. Унищожаването на брака на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 СК, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 СК, може да се иска освен от съпруг само от прокурора, а при двубрачие - и от съпруга по първия брак (чл. 97, т. З СК).

2) Пасивна легитимация

а. Когато съпруг предявява БИ, ответник по иска може да бъде само другият съпруг.

б. Искът на прокурора за унищожаване на брака по чл. 97, ал. 1, т. 4 СК в случаите на чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 СК се предявява срещу двамата съпрузи, а по чл. 97, ал. 1, т. З СК в случая на чл. 13, ал. 1;"т."1 СК - срещу двамата съпрузи и съпруга от първия брак.

Изобщо брачният процес е недопустим, ако в него не участват като страни и двамата съпрузи. Щом като брачен процес без участието на двамата съпрузи е не­допустим, очевидно е, че смъртта на един от съпрузите, настъпила пре­ди предявяване на БИ, изключва по-късното му предявяване. Брачен процес от или срещу наследниците на починалия съпруг е недопустим. За да бъде лишен обаче недобросъвестният съпруг от облагите на бигамния брак, след като той е вече прекратен поради смъртта на другия съпруг, чл. 97, ал. 4 СК овластява прокурора (но не и съпруга по първия брак) да предяви срещу преживелия съпруг иск, че бракът е могъл да бъде унищожен като бигамен. Този иск е установителен и це­ди да бъде лишен преживелият недобросъвестен съпруг от правото да наследи починали. Искът по чл. 97, ал. 4 СК не е брачен и затова се разглежда не по правилата на брачния, а на общия исков процес.

2.4. По брачни дела са недопустими както доброволното, така и законното процесуално правоприемство, понеже са несъвместими със строго личния характер на брачното правоотношение (чл. 102 СК). За­това при смърт на един от съпрузите, настъпила по време на висящността на брачния процес, той се прекратява, а постановеното по него решение се обезсилва, ако БИ е за развод или за унищожаване на брака. Когато пък БИ е установителен, той се пре­връща в обикновен установителен иск, страна по който стават наслед­ниците на починалия.

Поради невъзможността да се прекрати или унищожи бракът преживелият съпруг ще стане наследник на починалия ищец. Затова в тия случаи законът овластява наследниците на починалия съпруг да използват висящото де­ло, като го превърнат от брачно дело в дело, целящо да бъде лишен преживелият съпруг от качеството на наследник, като бъде уста­новено, че починалият съпруг-ищец е имал право да прекрати или унищожи брака (чл. 102 СК; чл. 267) или че бракът с починалия ответ­ник е бил унищожаем на основание чл. 13 и чл. 131, ал. 2 СК (чл. 268). Това превръщане на дело чл. 102 СК и чл. 267-268 наричат „продължа­ване" на делото от наследниците на починалия съпруг. Всъщност касае се не за законно процесуално правоприемство, а за особен случай на из­менение на иска по волята на наследниците на починалия съпруг, като БИ се заменя с установителен иск относно погасеното поради смърт­та право за развод или унищожаване на брака. Тъкмо затова наследни­ците на починалия съпруг не стават страна в делото по право, както при законното процесуално правоприемство, а получават това качество само ако в двуседмичен срок от съобщението на съда поискат делото да се продължи (чл. 267) - iрокът е преклузивен. Нас­ледници по смисъла на чл. 102 СК и чл. 267-268 са лицата, които по закон или по завеща­ние са призовани да наследят починалия заедно с преживелия съпруг или биха били при­зовани, ако той бъде отстранен. Наследниците могат да продължат делото не само когато искът е бил предявен от техния наследодател, но и когато прокурорът е предявил иск за унищожаване на бра­ка и преживелият съпруг е недобросъвестен, т. е. когато починалият съпруг е бил ответник по предявения от прокурора иск. Страна ще стане при това само този от наследниците, който е поискал делото да продължи, макар че решението ще има сила спрямо всички поради естеството на спор­ното право. Ако по продълженото дело бъде установено, че ответникът не е ви­новен за разстройството на брака или пък че не е бил недобросъвестен при сключване на опорочения брак, съдът трябва да отхвърли иска (чл. 102, ал. 2 СК). Преживелият съпруг не е дал с поведението си повод да бъде лишен от наследството на починалия.

2.5.За да може в същия брачен процес да се изчерпят всички осно­вания,на които може да бъде атакуван бракът,чл.260 облекчава обек­тивното съединяване на БИ.Във връзка с това се поставя въпроса за основанието на иска за развод.На пръв поглед изглежда,че то се състои в дълбокото разстройство на брака(чл.99 СК).Дълбокото разстройство е обаче само критерий за правната релевантност с оглед на развода на конкретните факти,причи­нили дълбокото разстройство. Правнорелевантните за развода факти са отделните факти от живота на съпрузите,които са причинили дълбокото разстройство.Всеки един от тях,доколкото се изтъква като такава причина,е поради това основание на отделен иск за развод Ако ищецът се позовава на множество от такива факти, ще е налице обективно съ­единяване на бракоразводни искове (чл. 260), а ако ищецът пропусне някои от тези фак­ти, последицата ще бъде преклудиране на бракоразводния иск, извеждан от този факт.

Според чл. 260, ал. 2 всички БИ могат да бъдат съединени по­между си. Могат да се съединят не само няколко БИ от един и същ вид (например няколко иска за развод, черпени от различни основания), но и БИ от различен вид (иск за уни­щожаване на брака с иск за прекратяване на същия брак - вж. ал. 2 и 4 на чл. 260; установителен иск, че между страните съществува брак, и иск за развод - 2523-60-П, Сб. 245; 2770-67-П, Сб. 170). Съединяването на брачните искове е евентуално. Насрещен БИ може да се предяви не само в първото заседание по делото, но и до приключване на устните със­тезания (чл. 260, ал. З във връзка с ал. 1 на чл. 260). Изменение на предявения БИ чрез прибавяне на нов БИ може да се предприеме даже да се изменят едновременно основанието и петитумът на иска. Ограничението на чл. 116, ал. 1 не важи по брачни дела (арг. чл. 260, ал. 1 и 3). Новият БИ може да се пре­дяви и пред втората инстанция (сега въззивната) - нещо повече - даже след като делото е било върнато за ново разглеждане. Не е нужно основанието на новия БИ да е новооткрито или новосъздадено след предявяване на първоначалния или насрещния БИ. То може и да е било пропуснато. Член 260, ал. 1 иска да подчертае, че се преклудират даже БИ, извеждани от основания, възникнали или открити след предявяване на иска.

2.6. В брачния процес обективното съединяване на искове­те за развод е една процесуална необходимост (чл. 260, ал. 1). Проце­суална необходимост е и съединяването на иска за развод с иска за уни­щожаване на брака поради нарушаването на условията за възраст по чл. 12 СК и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 СК (чл. 260, ал. 4). Съпрузите трябва да предявят във висящия брачен процес всички БИ от посочения вид, основанията за които са им станали известни до прик­лючване на устните състезания, предхождащи постановяването на вляз­лото в сила решение по брачния процес. В това се състои принципът за изчерпателност на брачния процес, от който следва еднократността на брачния процес. Тя се състои в погасяването на тия искове за развод или за унищо­жаване на брака, които са могли да бъдат предявени от ищеца или от ответника по висящия брачен процес съобразно с чл. 260, ал. 2, защото ос­нованията на пропуснатите искове са им били или са им станали извес­тни до приключване на устните състезания, завършили с отхвърляне на предявения брачен иск (чл. 260, ал. 1). За да настъпят последиците на чл. 260, ал. 1, е нужна кумулативната наличност на следните условия:

1) Предявеният иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, а не като недо­пустим.

2) Основанията на непредявените брачни искове трябва да са били или да са ста­нали известни на съпруга, който е бил легитимиран да ги предяви, най-късно до прик­лючване на тия устни състезания, след които БИ е бил отхвърлен с влязло в сила реше­ние.

Ако изискването за изчерпателност на брачния процес не бъде спазено пропуснатите иско­ве за унищожаване на брака извън случаите на чл. 260, ал. 4 или за установяване, че бракът не съществува, не се погасяват. Погасяването на непредявения БИ създава процесуална пречка да се предяви пропуснатият иск с нова искова молба - процесуалната консумация по чл. 260, ал. 1 и 4 е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя наподобява преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, засягащо пропуснатите възражения на ответни­ка срещу иска. Разликата е, че преклудиращото действие се отнася само до факти, основани на възражения, а не на искове и то в рамките на същото основание, а не на всички основания.

2.7. Въпреки чл. 103, ал. 1 в брачния процес могат да се предявя­ват за съвместно разглеждане с БИ и небрачни искове. Според чл. 260, ал. 2 заедно с БИ задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. Особените правила на брачния процес не важат относно предявените в този процес небрачни искове.

2.8. За да осуети прибързаният и лекомислен развод и за да заздра­ви брачната връзка, преди тя да се е окончателно разпаднала, законът въвежда по бракоразводни дела помирително заседание, целящо да се осуети обществено неоправданият развод. Първото заседание по бракоразводни дела се използва не за да се подготви делото за разглеждане, а за помирение между съпрузите. Това заседание се провежда пред съда, на който е под­съден искът за развод. Предназначението на помирителното заседание сочи, че в него не могат да се из­вършват процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на БИ. На помирителното заседание съпрузите трябва да се явят лич­но. Ако ищецът не се яви без уважителни причини, делото се прекратя­ва. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на делото. Но съдът може да разпореди той да се яви лично.

1) Съдът насрочва ново помирително заседание, когато:

а. е разпоредил ответникът да се яви лично;

б.съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и зазд­равяване на брака;

в. съдът прецени, че може да се постигне помирение.

Ако се постигне помирение, то има значението на отказ от брако­разводния иск. Нов иск за развод може да бъде предявен само въз основа на факти, възникнали след помирението, респ. въз основа на факти, неизвестни на ищеца при помирението.

2) Посочените мерки за помирение между съпрузите не се предприемат, когато помирение между тях не може да се очаква (чл. 259, ал. 6).

ПЗ, когато е необходимо, е предпоставка, за да се разгледа БИ по същество. ПЗ не може да се дерогира по взаимно съгласие на стра­ните и за неговото провеждане съдът трябва служебно да следи, дока­то не е приключило първоинстанционното производство. Непровеждането на помирително заседание обаче не е съществено процесуално нарушение нито при решение, което уважава иска за развод, нито при решение, което го отхвърля.

2.9.Според чл.261 съдът може да постанови привременни мерки, до­като е висящ брачният процес, ако се касае за развод или за обявяване не­действителност на брака. Член 261 допуска няколко вида ПМ:

1) ПМ относно жилището на съпрузите и ползването на тяхното имущество целят да уредят разделния живот на съпрузите, докато трае брачният процес.

2) ПМ относно издръжката на съпругата се свеждат в присъжда­не на привременна издръжка по чл. 83, ал. 2 СК.

3) Най-важни са ПМ относно децата: упражняване на родителс­ките права относно тях; възпитание и издръжка. Тези мерки изхож­дат само от интереса на децата.

Определението на съда, с което се постановяват ПМ, подлежи на обжалване по общия ред (чл. 261, ал. 2). ПМ се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо (5-78-ПП, Сб. 3). Те важат, докато трае брачният процес, и могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил. След приключване на брачния процес те или отпадат, или се заместват от трайна уредба в решението.

2.10. Съдържанието на решението по БИ за развод или за унищожаване на брака включва освен произнасяне по БИ и съединените с не­го небрачни искове и разрешаване на други въпроси:

1) Според чл. 99, ал. 2 СК, когато изтъкнатите от страните основа­ния за развод включват виновно поведение на единия или и на двамата съпрузи, съдът е длъжен служебно да се произнесе относно вината. До произнасяне относно вината не се стига, ако съпрузи­те заявят, че не искат такова произнасяне, и същевременно представят на съда същото споразумение, което е условие за допускане на развод по взаимно съгласие (чл. 99, ал. З във връзка с чл. 101 СК). Това обаче не превръща исковия развод във развод по взаимно съгласие.

2) Когато прекратява или унищожава брак, от който има деца, не-навършили пълнолетие, съдът и без искане на заинтересуваната страна по свой почин е длъжен:

а. да вземе мерките по чл. 106, ал. 1 СК относ­но децата (упражнение на родителските права, възпитание и издръжка);

б. да уреди ползването на семейното жилище (чл. 107, ал. 6 СК).

2.11. Обжалването на решенията по БИ разкрива особености в три насоки.

1) Решението за развод или за унищожаване на относително унищожаем брак мо­же да се обжалва и от ищеца, за да запази брака, като се откаже от БИ пред втората ин­станция.

2) Ако по иск на прокурора бракът е бил унищожен и решението се обжалва от един от съпрузите, другият съпруг, макар и да е бил другар на обжалващия пред първата инстанция, става насрещна нему страна, понеже може да има интерес от унищожаване на брака.

3) Между различните въпроси, по които съдът се произнася по БИ, има връзка, коя­то изключва в редица случаи частичното влизане на решението в сила:

а. Обжалва ли се решението по обуславящ БИ, не може да влезе в сила решение­то по обусловения БИ, съединен за общо разглеждане с обуславящия Същото важи за обусловения небрачен иск, както и за мерките относно семейното жилище или относно децата.

б. Според чл. 265 решението за развода влиза в сила, макар и да е обжалвано са­мо в частта му относно вината.

в. Понеже ползването на семейното жилище зависи от упражняването на родителс­ките права относно децата, обжалването на мерките по чл. 106, ал. 1 СК пречи да влезе в сила и произнасянето на съда относно семейното жилище. Когато оба­че се обжалва само някоя от мерките по чл. 106 или чл. 107 СК, въпросът за вината не мо­же да се пререшава.

2.12. Силата на пресъдено нещо по БИ важи спрямо всички (чл. 220, ал. 2), защото и брачното правоотношение е противопоставимо на всички. Бъде ли отхвърлен иск за развод, силата на пресъдено нещо осуетява нов иск за развод, ако той е основан на същите факти, но не и когато той е основан на други факти (новооткрити или нововъзникнали).

Втората особеност е стабилността на решенията по БИ. Съглас­но чл. 218а, б. „а" те не подлежат на касационно обжалване, поради кое­то на основание чл. 219, б. „а" влизат в сила след изчерпването на възможността за въззивно обжалване.

Третата особеност на силата на решенията по БИ е стабилността, с която се ползват влезлите в сила решения, с които бракът е прекратен или унищожен или с които е установено несъществуването на брак - 231, ал. 2.

2.13. Отговорността за съдебни разноски по БИ се определя не съоб­разно с общите правила, а по особеното правило на чл. 270: (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. (2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по чл. 64. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

3. Производство за развод по взаимно съгласие. Това производство е охранително, защото цели желан и от двамата съп­рузи развод, пораждащ уговорени от тях последици, съчетани с интереси­те на децата и незасягащи чужда правна сфера. Производството за развод по взаимно съгласие се урежда от особе­ните правила на чл. 259а-259в и от общите правила на охранителните производства, доколкото друго не следва от особения му предмет.

3.1. Искането за развод по взаимно съгласие е родово подсъдно на районните съдилища (арг. чл. 425, ал. 2). Местната подсъдност се определя не съобразно с чл. 81, а според чл. 425, ал. 2, защото тук няма от­ветник. Производството е едностранно. По него двамата съпрузи са за­едно молители. Те участват в производството лично. Участието чрез представител е недопустимо.

3.2. Производството започва с писмена молба (чл. 425, ал. 1) на два­мата съпрузи.

3.3. Ако тя е редовна и допустима по чл. 100, ал. 2 СК, съдът призова­ва съпрузите на помирително заседание. На заседанието съпрузите трябва да се явят лично (чл. 259а, ал. 1). За разли­ка от помирителното заседание по искови бракоразводни дела помири­телното заседание по чл. 259а, ал. 1 се насрочва винаги. Неявяването на който и да било от съпрузите на това заседание води до прекратяване на производството, щом като е станало без уважителни причини (чл. 259а, ал. 3). Предположението е, че неявилият се съпруг се е най-малкото разколебал относно решението си за развод, а волята за развод по чл. 100, ал. 1 СК трябва да бъде непоколебима. По същото съображение достатъчно е един от съпрузите да оттегли искането си за развод, за да бъде производството прекратено. Производството за развод по чл. 100, ал. 1 СК може да се спи­ра по общо съгласие на страните, за да се улесни постигането на споразу­мение между тях. Ако не се постигне помирение между явилите се съпрузи, това се удостоверява в протокола и молбата се внася за разглеждане в съдебно заседание.

3.4. Задачата на съдебното заседание е да провери условията, при които може да бъде постановен развод по взаимно съгласие. Те са две: сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод (чл. 100, ал. 1 СК) и достигнато между съпрузите споразумение по чл. 101 СК. Относно първото условие съдът трябва да се задоволи с провер­ката дали волята за развод е сериозна и непоколебима. Проверката на споразумението между съпрузите, предвидено по чл. 101 СК, обхваща:

1) неговата пълнота;

2) неговото съответствие с интересите на децата и със закона ( чл. 2596):

а. Споразумението трябва да урежда всички отношения, посочени в чл. 101 СК (упражнение на родителските права; издръжка на децата; семейното жилище; имуществени отношения между съпрузите с оглед на чл. 28 и 29 СК; издръжката между съпрузите и фамилното име).

б. Споразумението относно упражнение на родителските права, издръжката на децата и семейното жилище трябва да отговаря на интере­сите на децата. Те са решаващият критерий. За да провери дали спора­зумението отговаря на този критерий, съдът може служебно да събере доказателства (чл. 427-429).

в. Споразумението не трябва да противоречи на закона и на прави­лата на морала (чл. 259б във връзка с чл. 26 ЗЗД и § 1 от ДР на СК).

Ако споразумението не отговаря на някои от тези изисквания, съ­дът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок (чл. 101, ал. 2 СК). Ако в дадения им срок те не сторят това, молбата за развод се отхвърля (чл. 101, ал. 2 СК). Споразумението може да бъде представено на съда в писмена форма или да бъде сключено устно пред него и удостоверено в съдебния протокол, така както се удостоверява сключена пред съда съдебна спо­годба.

3.5. Ако някое от условията за развод по взаимно съгласие не е на­лице, съдът отхвърля молбата за развод с решение. За него важи чл. 432. То може да се обжалва съобразно с чл. 432, ал. 2. Жалбата трябва да бъде подадена и от двамата съпрузи и да бъде поддържана от тях до произнасяне на втората инстанция. Ако един от съпрузите не подаде жал­ба или я оттегли, отпада непоколебимостта на волята за развод (чл. 100, ал. 1 СК) и развод не може да бъде постановен. Понеже завършва охранително производство, решението, от­хвърлящо молбата, не се ползва със сила на пресъдено нещо. То не пре­чи да бъде подадена нова молба за развод по взаимно съгласие (чл. 432, ал. 2), нито да бъде поискан развод по исков ред от един от съпрузите.

3.6. Налице ли са условията за развод по взаимно съгласие, съдът постановява решение, с което: а) прекратява брака; и б) утвърждава спо­разумението по чл. 101 СК (чл. 259б). Касае се за два акта, материали­зирани в един и същ съдебен документ, които в някои направления са подчинени на еднакъв режим, макар да се различават съществено по правен ефект и стабилност. Желателно е в решението да бъде възпроиз­ведено споразумението. И двата акта са охранителни и поради това необжалваеми (чл. 259в и чл. 431, ал. 1) Затова те влизат веднага в сила. Решението, с което бракът се прекратява, е конститутивен акт, самостоятелно поражда своя ефект. С него не се потвърждава или одобрява взаимното съгласие на съпрузите като някаква сделка. Решението, с което се одобрява споразумението по чл. 101 СК е сходно с определението, с което се утвърждава съдебна спогодба. Одобреното споразумение не може да претендира за същата стабилност, която има решението за прекратяване на брака. Ако е порочно (нищожно поради противоре­чие със закона или с правилата на морала или унищожаемо поради пороци на волята), то може да бъде атакувано по исков ред както от заинтересувания съпруг, така и от про­курора съобразно с чл. 431, ал. 3.