Ученичките ни втори по пушене в Европа

Българските ученички са на второ място в Европа по тютюнопушене, а момчетата ни - на четвърто. Това показва европейско проучване, съобщи министърът на здравеопазването Десислава Атанасова вчера. Става дума за тийнейджъри на 15 и 16 години, поясни тя.

Проучването установило, че 64,4% от учениците у нас на 16-годишна възраст са пушили поне една цигара, а 38,9 на сто от запитаните са заявили, че са пушили в последните 30 дни към анкетирането. Данните показали, че 37 на сто от младите хора в нашата страна между 15 и 24 години са закоравели пушачи. Средният процент за Европейския съюз обаче е едва 29.

Глоби за общо 19 700 лв. са отнесли 123-ма пушачи на забранени места. Наложените санкции са за периода 1 юни – 27 септември, в който инспекторите са извършили 74 669 дневни и нощни проверки на 71 546 обекта в работни и почивни дни.

Един от най-честите проблеми, с които се сблъскват проверяващите, са пушачите в бирариите и кафенетата с масички на открито в непосредствена близост до детски кътове, площадки и пясъчници, посочиха експерти от Министерството на здравеопазването.

Изменение в Закона за здравето категорично забрани от 1 юни пушенето не само в паркове, където играят деца, на територията на детските градини и училищата, но и на прилежащите до тях тротоари.

Категорично няма да подкрепя внесените промени за отмяна на забраната за тютюнопушене, подчерта министър Атанасова. Тя посочи въвеждането на забраната като много положителна стъпка. Това е много европейска стъпка, която направихме, и не следва да се връщаме назад, подчерта Десислава Атанасова.

Тийнейджъри непушачи ще учат свои съученици как да откажат цигарите. Най-трайно захвърлили вредния навик ще пътуват до Брюксел. Това пък предвижда проект срещу пушенето сред младите хора, който стартира вчера.

Българите все още се учат да пазаруват чисти от химикали храни, като високата им цена е основната спирачка пред желанието за повече сигурност в чинията. Въпреки това пазарът постоянно се разраства, а органичните продукти се оказват един от най-достъпните луксове дори по време на криза. Инвестицията в здраве винаги се изплаща, макар да не блести като лъскав диамант на нечия шия.

Българите, страдащи от разстройства на настроението (афективни разстройства) са над 27 хиляди, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 хиляди, с болна психика вследствие стреса са над 14 хиляди и т.н.

Трябва да се знае, че около 20 на сто от нашето население също така страда от повече или по-малко изразени психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение, но влошават качеството на живот, намаляват трудоспособността и имат цялостно отражение върху икономическия статус на страната и самочувствието на нейните граждани.

Данни от изследване на НЦОЗА показват, че дните, загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие психични заболявания, се разпределят както следва: поради неврологични заболявания - 53 дни, главоболие и мигрена - 32 дни, злоупотреба с алкохол - 23 дни, социална фобия - 15 дни, паническо разстройство - 15 дни, депресия - 11 дни.

Съществува Национална политика за психично здраве 2006-2012, която е финансирана само за две години от нейното приемане с решение на Министерския съвет. В момента е създадена работна група за изработване на новата Национална програма за психично здраве 2013-2020, която ще интегрира в себе си скромните постижения досега и ще се опита да начертае новите посоки за организиране на психиатричните служби съобразно истинските нужди на населението, като същевременно продължи усилията по деинституционализация и въвеждане на обществено здравния подход в психиатрията.

Световната здравна организация( СЗО) стимулира откритата дискусия за проблемите на психичното здраве, като тази година темата на Световния ден на психичното здраве 10 октомври ще бъде “Депресия: глобална криза”. Според статистиката на СЗО депресията засяга в световен мащаб повече от 350 милиона души от всички възрасти, във всички общности и има значителен принос за глобалната тежест от болести в света. Въпреки че са известни ефективни методи за лечение на депресията, достъпът до лечение е проблем в повечето страни, като в някои държави едва 10 на сто от нуждаещите се получават подобно лечение.

Според международни изследвания, поръчани от организацията, загубите за икономиката в САЩ, свързани с проблеми на психичното здраве, са за около 3,6 млрд. долара годишно, докато финансовите загуби за Европа по причини от психични разстройства надхвърлят 178 млрд. евро на година. Преди броени дни министърът на здравеопазването Десислава Атанасова съобщи за предстоящо увеличение с 18 на сто на възнагражденията в психиатриите и центровете за трансфузионна хематология от 1 октомври.


Да викаме ли Бърза помощ с SMS?

Съществува реален риск от злоупотреби
Тези дни депутатите приеха на първо четене промяна в Закона за националната система за спешни повиквания, според която ще можем да подаваме сигнали до спешния телефон 112 с sms. Според действащия в момента закон, приет през 2008 г., подаването на сигнал може да става само чрез телефонно обаждане. Това поставя в много неприятно положение хора, които са с увреждания или не могат да говорят по някаква причина, обясни депутатът от Коалиция за България Захари Георгиев, който внесе за разглеждане поправката. Освен с текстово съобщение, много хора могат визуално да покажат проблема, ако имат смартфон и дори да говорят с някого, който владее жестомимичен език, допълни той. Георгиев посочи, че въвеждането на тази допълнителна услуга ще изисква допълнителни средства, но има начини те да бъдат набавени.

„Над 200 000 души са хората, които имат увреждания в тази посока – глас, слух. Отделно от това са тези, които изпадат в кризи или са жертва на посегателство и е много по-безопасно да пуснат sms, отколкото да говорят по телефона”, посочи Георгиев. Той поясни, че в Европейския съюз такава директива е приета още през 2009 г.

За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността му. Също така за първи път недоверието към Бойко Борисов надхвърля доверието - 37% недоверие към 32 на сто, които му вярват.

Девет от 12-те ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политика. Спад е налице и в личния рейтинг на почти всички министри. Изключение прави регионалният министър Лиляна Павлова.

Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нарастват до 67%.

Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно най-високо е неодобрението към министрите, чиито ресори засягат пряко преобладаващата част от гражданите - Симеон Дянков (спад 14%), Десислава Атанасова (спад 10%), Цветан Цветанов (спад 7%), Тотю Младенов (спад 5%). За гражданите критичният фокус в дейността на кабинета е политиката по доходите, която 86% определят като неуспешна, затова Симеон Дянков и Тотю Младенов събират най-много слаби оценки.

За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22,3% до 21,4%. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. По-сериозният проблем пред управляващите е свиването на ядрото им от твърди симпатизанти, сигурни в своя вот за ГЕРБ, сочи изследването.

Подкрепата към социалистите спада от 18,4% през юни до 16,1% през септември. Според "Алфа Рисърч" към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не е променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.


Държавата дава драстично малко пари за психиатриите

Всеки пети българин страда от психично разстройство и не стига до лечение
Разходите на държавата за психиатрична помощ са едва 2 на сто от общите разходи за здравеопазване, а в същото време около 20 на сто от българите с психични разстройства не стигат изобщо до специалист и лечение. За това алармира вчера д-р Христо Хинков, началник сектор "Психично здраве" към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) по повод Световния ден на психичното здраве. Той припомни, че България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, така че по отношение психичното здраве ситуацията е драстично влошена.

За 2011 г. разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са били от 2 до 5 пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната.

Д-р Хинков е категоричен, че финансирането на цялата система на психиатрично обслужване у нас е обидно ниско и снижава драстично както мотивацията на работещите професионалисти в системата, така и качеството на работата им.

През миналата година над 151 хиляди болни са регистрирани под наблюдение. Близо 2060 души на 100 хиляди българи са с психически и поведенчески разстройства. Най-много хора страдат от шизофрения - над 36 хиляди души. Българите с разстройства на настроението са над 27 хиляди, с болести на психиката вследствие злоупотреба с алкохол са над 13 хиляди българи, с болна психика вследствие стреса са над 14 хиляди. Общо около 20 на сто от населението страда от психични разстройства, които не достигат до специалист или въобще до лечение.

Националната политика за психично здраве 2006-2012 е била финансирана само за две години, каза още д-р Хинков.

Според статистиката на СЗО депресията засяга в световен мащаб повече от 350 милиона души. Въпреки че са известни ефективни методи за справяне със заболяването достъпът до лечение е проблем в повечето страни, като в някои държави едва 10 на сто от нуждаещите се получават лечение. Средно глобалните разходи за психично здраве са по-малко от 3 долара на глава от населението годишно, а в някои страни с ниски доходи разходите за психично здраве спадат драстично и до 25 цента годишно, предупреждават от СЗО.

Доброволците не могат да налагат санкции, но добронамерено ще предупреждават собствениците, че в стопанисваните от тях заведения не се спазват законовите разпоредби, заяви д-р Гергана Гешанова от сдружението. От 1 юни 2012 г., датата на влизането в сила на забраната, до 30 септември на интернет страницата на сдружението са постъпили 151 сигнала за неправомерно тютюнопушене, съобщи Антонов. По думите му 76 от тях са били от столицата. Забраната е била нарушавана най-често в заведения за развлечения и за обществено хранене. Сигналите, подадени на интернет страницата на сдружението, се препращат към регионалните здравни инспекции.

Юношите в България между 15 и 16-годишна възраст са на четвърто място сред 36 страни по тютюнопушене. Момичетата са на второ място сред връстничките си в Европа, съобщи вчера здравната министърка Десислава Атанасова. 66,4% от 16-годишните в България са пробвали цигара. Близо 38% от тях са запалвали през последните 30 дни. Статистиката показва, че 32,7% от момчетата са пушили през последните 30 дни спрямо 45% от момичетата.


ГЕРБ надцака Конституционния съд
Тъй като "магистралите" на здравето не са по силите на управляващите, ще се наложи да ги съградим ние, пациентите
Велко ВЕЛКОВ, д-р по социология на здравеопазването

Решението, с което Конституционният съд обяви за незаконен трансфера на 100 млн. лева от НЗОК към МЗ през 2011 г., даде почти нулев ефект. От една страна, то нямаше стойността на разпореждане за отмяна на трансферите и за връщане в НЗОК на отклонените от здравните осигуровки пари. Не реагираха по подобаващ начин и другите отговорни институции, от друга страна. Сметната палата не се нае да установи механизма, обема и посоките на отклонените средства. ВАС не се нае да отмени решенията за трансферите и да разпореди парите да се върнат в касата. Прокуратурата не се нае да установи в каква степен кражбите са създали заплаха за здравето на нацията. Истината е, че откраднатите пари далеч надхвърлят сто милиона.

Колко са те всъщност?

В съответствие с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, от 2000 г. досега, в БНБ е постъпил резерв на НЗОК в размер на 2101 млн. лева. От него за покриване на дефицити на касата в периода 2004-2007 г. са изтеглени 819 млн., като в наличност следва да има 1282 млн. лева;

. 325,5 млн. лева са бюджетните излишъци на НЗОК през 2001-2003 г., които, като пари от здравни осигуровки, също е следвало да отидат в резерва;

. 934,5 млн. лева са натрупани като излишък през 2009-2010 г. в резултат на увеличението на здравната вноска от 6 на 8%.

. Странни гимнастики се наблюдават през 2011 и 2012 г., когато ГЕРБ спира да третира 2-процентното увеличение на вноската като излишък. Незаконно трансферираните 340 млн. през 2010 и 100 млн. през 2011 г. правят общо 440 млн. лева.

. Незаконно отклонени следва да се смятат още 100 млн. лева, взети през 2011 г. за покриване на някакви неизплатени уж задължения на касата за 2010 г. Такива не е могло да има, тъй като през 2010 г. там не е имало бюджетен дефицит. Имало е излишък от 531,8 млн. лева.

. През 2011 г. е извършен още един "скрит" незаконен трансфер, като лечението на злокачествените заболявания и на бъбречната недостатъчност с диализа, заплащани до този момент от бюджета на МЗ, е прехвърлено на касата. Освободените от бюджета на МЗ пари са били насочени за други цели.

. От 2000 г. досега парите на касата ежегодно нарастват пропорционално на лихвените проценти по нейните депозити в БНБ - общо около 200 млн. лева.

Тези данни, които могат да бъдат открити в законите за бюджета на НЗОК от нейната поява досега, свидетелстват за уникална ситуация: хронически недофинансираната система призвана да осигурява здравето на най-болната нация в Европа, разполага де юре с близо 3,3 млрд. горещи пари, които поради негодността на политическата класа не може да оползотвори. В потвърждение на това през септември 2010 г. Симеон Дянков направи впечатляващи откровения пред народните представители: системата, която с годините гълта все повече пари, без да се реформира, е болна и за това са виновни изпълнителната и законодателната власт. Тези признания не попречиха на г-н Дянков да харчи волунтаристично здравните осигуровки, за да върже държавния бюджет и да обслужи неговия дефицит. Става ясно как е напомпал фискалния резерв, за който преди време с лицемерна гордост заяви, че е достигнал 6,9 млрд. лева.

Нов скрит трансфер ще има през следващата година. От разговор между министър Атанасова и председателя на лекарския съюз стана известно, че през 2013 г. бюджетът на МЗ няма да бъде увеличен с обявените по-рано 150 млн. лева. Затова пък към касата отново ще бъдат прехвърлени дейности, финансирани досега от министерството. Търсейки ресурс за предизборното увеличение на заплати и пенсии, управляващите не се посвениха да посегнат на парите за здраве. И този път ще вземат от необявения излишък, а за да се впише в новия график, НЗОК отново ще налага ограничения. Ясно е, че откраднеш ли от здравето, най-напред си отиват пенсионерите - няма пенсионери, няма проблем! Макар и жестока истината е, че ГЕРБ краде от народа така, както никой не го е крал. Защо парите не са в резерва на касата?

. По замисъл НЗОК трябваше да е независима от изпълнителната власт, но това не е така, което позволява на управляващите да я манипулират;

. Управителите на касата се назначават политически, след което угодничат и не се противопоставят на своите ментори;

. По същество във визията на политическите сили за здравеопазването и здравното осигуряване няма разлика и всяка от тях има принос в задълбочаващия се хаос;

. Вместо да създадат атмосфера на критичност и нетърпимост към здравноосигурителното безумие, медиите се превърнаха в негов клакьор и съавтор. Охотно дават гласност на "различни" мнения, които се събират в общия фокус наречен "криза";