РЕШЕНИЕ ЗА ВРЪЩАНЕ У ДОМА

Яков получи ясна насока от Бога да се върне в бащиния си дом в Ханаан. Той беше движен от Божието водителство, според както Бог му беше говорил по-рано: “Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих” (Битие 28:15). Поучително е да знаем, че Яков дойде в Падан-арам с Божията помощ и си излезе от там по Божията заповед. Дълг на всеки вярващ е да подчини всички свои усилия на тази земя на Божественото водителство.

Макар че Яков не възнамеряваше да остава задълго в Падан-арам, обстоятелствата направиха престоя му по-дълъг от очакваното. Трябваше да се съчетаят недоброжелателното отношение в дома на Лаван, от една страна, и ясното водителство от Бога, от друга, за да подсетят Яков, че е време да се връща в Ханаан. Следването на Божия план е трудно за много грешници и вярващи, докато не се научат на покорство чрез разнообразни, понякога и неприятни, ситуации в техния живот. Странстването на Мойсей в мадиамската земя се приближи към своя край едва когато Бог му се яви в горящия храст и му заповяда да се върне в Египет и да освободи чадата на Израил.

Преди да вземе окончателно решение, Яков потърси съгласието на двете си жени. Поведението на Яков е похвален пример за добро управление на дома. Той имаше право, като съпруг и баща, да вземе самостоятелно решение за дома си. Но вместо да упражни правото си, той мъдро повика жените си, каза им какво има в сърцето си и получи тяхното пълно съдействие. Тук съпрузите трябва да се поучат да споделят техните намерения и цели с техните съпруги. Това изявява любовта и взаимната привързаност, която имаме един към друг. То също е показател за степента на взаимно доверие между съпруг и съпруга.

Жените на Яков посрещнаха с радост решението на Яков да се върне у дома си, както му беше казал Бог в съня му. Подобно на техния съпруг и те с готовност се покориха на божественото водителство. Тяхното покорство виждаме в думите на Рахил и Лия: “Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал” (Битие 31:16). Това е предизвикателство за всички жени, които се противят на волята и водителството от Бог за техните съпрузи. Рахил и Лия не знаеха какво ги чака в Ханаан – дали ги чака изобилие или бедност. Не тяхното удобство беше най-важното, а Божията воля. Те бяха единни в целта и затова успяха. Вярващите трябва да се покоряват на Божията воля всеки път, когато им е известна, независимо от трудностите, които биха могли да имат по пътя си. Жените-християнки трябва да съдействат на техните мъже, за да може Божият план за техните домове да се изпълни по-лесно.

Алчността на Лаван беше толкова очевидна, че дори собствените му дъщери не можеха да си затворят очите пред нея. Начинът, по който той се беше отнесъл с тях, също беше унизителен. Не е чудно, че те, получили божествена подкрепа, побързаха да си заминат.

БЯГСТВО ОТ ДОМА НА ЛАВАН

(Битие 31:17-25; 33:18; 35:9)
“И тъй, Яков побягна скришно...” (Битие 31:20)
Яков побягна от своя брат, Исав (Битие 27:43), а двадесет години по-късно, той побягна и от Лаван. Въпреки че Бог му каза да се върне в Ханаан и му обеща да бъде с него, Яков се боеше от Лаван дотолкова, че запази заминаването си в тайна (Битие 31:31). Вярата в Бога ще ни даде увереност, че Бог ни вижда в каква ситуация се намираме. Ние не можем да се покорим на Бога безусловно, ако се страхуваме от човеци. Нека не даваме повод да се злослови доброто, което вършим. Страхът от човека е примка. И въпреки това мнозина служат на Бог, а в същото време имат страх от човеци.

Отсъствието на Лаван от дома даде на Яков възможност да избяга. Това стана, “като беше отишъл Лаван да стриже овците си” (Битие 31:19). Все пак, бягството не беше непочтено. Бог изисква абсолютна чистота в сърцето и абсолютна почтеност и праведност в делата ни с нашите ближни. Това е тест за Христоподобен характер. Яков не взе със себе си нищо, освен личните си притежания. Той взе само онова, което Господ му беше дал и беше доволен с него. Заминаването на Яков беше в покорство на Бога, но начинът на заминаването му беше плътски. Този подход не е препоръчителен. Учтивостта повеляваше Яков най-малкото да информира Лаван, негов тъст и работодател за двадесет години.

Но Рахил не беше така почтена като съпруга си. Тя открадна домашните идоли, на които баща й се покланяше. Можем само да предполагаме какви бяха мотивите й. И тъй, Яков избяга с онова, което му принадлежеше – жени, деца, добитък, но и с Лавановите идоли.

Въпрос 3: Защо Яков запази заминаването си от дома на Лаван в тайна? Как може страхът от човека да повлияе на нашето свидетелство като християни?

Когато след три дни новината за бягството на Яков достигна до ушите на Лаван, той веднага мобилизира военните мъже в дома си и се втурна да го преследва. Както някой вярно е отбелязал: “Лошите хора са по пламенни в гнева си, отколкото в любовта си”.

Лаван тръгна от дома си много разярен. И, без Божията намеса, можеше да причини най-малкото материални щети на Яков. Той каза: “Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро” (Битие 31:29). Някой е казал: “Безопасността на добрите хора се дължи най-вече на влиянието, което Бог има върху съвестите на лошите хора”. Няма значение колко яростен е гневът на враговете и колко големи са хвалбите на противниците, “Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни” (Изход 14:14).

Лаван обвини Яков за кражбата на домашните му идоли. Обаче, опитът му да докаже твърдението си, беше осуетен, което пък предостави на Яков възможност да докаже своята невинност. Докато претърсването продължаваше, Яков запази спокойствие и, в крайна сметка, идолите не се намериха. Гневът на Лаван беше уталожен; Бог се беше намесил в полза на Яков като доказа неговата невинност.

Нека видим за какво Лаван се разгневи на Яков: (1) Яков се измъкна незабелязано; (2) отведе дъщерите и внуците му без предизвестие; (3) не му даде възможност да ги изпрати подобаващо; (4) открадна идолите му. Лаван обвини Яков, че във всичко това е постъпил необмислено (стих 28).

Яков не разполагаше със силен отговор на тези обвинения. Но знаейки, че е невинен за кражбата на идолите му, той каза на Лаван да претърси цялото му домочадие. Той обеща да умъртви този, у когото се намерят идолите на Лаван. Претърсването не се увенча с успех и Яков, доказано оневинен, намери сили да изкаже своето недоволство от Лаван. Библията казва, че праведният е смел като млад лъв. Невинността на Яков му даде възможност да говори смело.

Въпрос 4: Спомени някои от точките, по които Лаван обвиняваше Яков и изясни по кои от тях той беше прав. Каква е поуката за нас, вярващите?

Въпреки че Лаван не намери откраднатите идоли, Бог знаеше, че те бях у Рахил. Затова и Библията е запазила запис за случая. Вярващите не бива да повтарят деянията на Рахил. Тя открадна и излъга. Подобно на другите грешници, ако крадците и лъжците не се покаят от техните грехове и не направят нужното възвръщане, те ще свършат в огненото езеро. Вярващите, които са отпаднали, и имат у себе си неща, принадлежащи на друг, трябва да се покаят и да върнат откраднатото на законния му собственик. Това е одобреният от Бога път.

Реакцията на Яков на обвинението на Лаван беше прибързана. Той казва: “У когото намериш боговете си, той да не остане жив” (Битие 31:32). А това беше възлюбената му Рахил. Какво щеше да се случи, ако идолите бяха намерени у нея? Щеше ли Яков да убие Рахил заради някакви глупави идоли? Писанието пази свидетелства за хора, които са причинили проблеми на себе си и на домочадието си заради прибързаното им отсъждане.

Цар Саул щеше да убие Йонатан, защото Йонатан яде мед в деня, когато цялата нация Израил чакаше на Господа в пост поради войната им с филистимците (1 Царе 14:36-45). Цар Давид, за да докаже себе си като праведен човек, произнесе много тежка присъда над човека, който беше откраднал агнето на ближния си. Оказа се, че този човек е самият той (2 Царе 12:1-14). Библията ни предупреждава, че “Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му... Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него” (Притчи 18:21; 29:20).

След като идолите не бяха намерени у него, Яков придоби смелост да говори на Лаван. Той обвини Лаван заради лъжливото обвинение, за несправедливост, непочтеност и намаляване на заплатата му. Той заяви своята искреност и почтеност. Това, само по себе си, е едно изобличаващо предизвикателство към много вярващи днес.

В Битие 31:38-41 Яков заяви, че: (1) неговата предана служба донесе благословение над Лавановия имот – “овците ти и козите ти не се изяловиха”; (2) било със заплата или без, той не беше откраднал или заклал нещо от Лавановото стадо; (3) той теглеше загубата за изгубено или откраднато от звяр – той не се е оправдавал пред Лаван; (4) той е работил при всякакви условия: денем и нощем, в жега и студ, за да се увери, че стадата са добре.

Колко вярващи, които са поставени над работите на свои близки братя или над делата на невярващи работодатели имат такова чисто свидетелство като Яков в дома на Лаван?

В резултат от характера и поведението на Яков по време на службата му при Лаван, той се радваше на спокойствието на чистата съвест. Колко важно е за нас, вярващите, да пазим съвестта си чиста, каквото и да вършим: “Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога: и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него” (1 Йоан 3:21-22). Яков се грижеше старателно за овцете на неговия господар, които му бяха поверени. Затова и можеше да даде отчет за своето настойничество, когато ситуацията го изискваше. По подобен начин, всички служители на Всемогъщия Бог един ден ще дадат отчет за настойничеството си пред техния Господар. “Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище... И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога” (Римляни 14:10,12).

Бог видя неправдата на Лаван и плати на Яков, който иначе щеше да си тръгне с празни ръце. След като изслуша Яков, Лаван не можеше да се оправдава, нито да обвинява повече Яков. Той нямаше извинение за начина, по който се беше отнесъл с дъщерите и внуците си. Той предложи мирно споразумение. Точките на мирния договор бяха следните: (1) Яков трябваше да бъде добър съпруг и баща. (Той и без друго не беше дал повод за съмнение в това отношение); (2) Страните взаимно се обвързаха с акт за ненападение. Лаван каза: “тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло” (Битие 31:52).

Сключвайки този мирен договор с Лаван, Яков последва стъпките на своя баща, Исаак, и на своя дядо, Авраам. Те, по своето време, сключиха различни мирни договори със съседите си. Независимо от лошото отношение на Лаван в миналото, Яков беше готов да сключи договор за ненападение. Истинските вярващи трябва да се стремят да живеят в мир с всички. Трябва да следваме мир с всички – и с добрите, и с лошите. Само тогава ще бъдем достойни да се наричаме Божии деца (Евреи 12:14; Римляни 12:18-21; Псалми 34:12-16; 1 Петрово 3:10-13).

Въпрос 6: Как може вярващия да има мир с всички човеци и как грешникът може да има мир с Бога?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 97

ПРИТЧАТА ЗА РАБОТНИЦИТЕ НА ЛОЗЕТО

Притчата за работниците на лозето е една от притчите, с които Господ Исус обрисува Небесното Царството. В последния стих на предходната глава имаше едно изявление, свързано с Божието Царство, което излиза извън нормалното мислене: “Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи” (Матей 19:30). Именно, за да изясни това твърдение, Исус даде тази притча, която е във фокуса на нашето изучаване тази седмица. “Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си”.

Те всички бяха изпратени на лозето. Вярващите са изпратени от четирите ъгъла на църквата до четирите краища на земята. На работниците от нашата притча им беше обещан по един пеняз. Пенязът по времето на Исус беше достатъчен за плащането на една надница. Тези, които бяха наети, бяха на разположение и готови за работа. Бог ще възложи отговорността за обработката на Господнето лозе само на онези, които са на разположение и са готови да служат. Онези, които се чувстват талантливи и незаменими са безполезни за работата. Те ще бъдат оставени сами.

Господ не е неверен работодател. Той възнаграждава всеотдайната ни работа от любов в служба на Царството. “Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен” (1 Коринтяни 15:58). Без извинение са всички ония, които не отиват на полето да съберат плодовете, защото никой не им е дал титли в църквата.

Въпрос 4: Какви извинения дават някои вярващи, за да странят от Божията работа?

ЗАПЛАТА ЗА РАБОТНИЦИТЕ

(Матей 20:8-10; Римляни 8:18; Откровение 2:10; Евреи 6:10)
В края на деня работниците бяха възнаградени. Някои бяха работили само един час, но стопанинът щедро ги възнагради, като им плати толкова, колкото и на тези, които бяха работили цял ден, защото последните бяха работили толкова дълго, колкото им беше предоставена възможност. Бог, в Своя суверенитет, награждава верните не според количеството или обема на работата.

Работникът, който получава заплата, е оня, който издържа до края. Ако някой работник напусне работата по средата, той ще изгуби наградата си. Господ отговаря на служителите Си, които се оплакват: “Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?” (Матей 20:13).

Господ, Който назначи работници на лозето Си, е верен да възнагради всеки, който старателно работи до края. Каквато и служба да вършиш пред Господа, знай че ще бъдеш богато възнаграден тук и във вечността. “Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите” (Евреи 6:10). Господ казва: “Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му” (Откровение 22:12).

Въпрос 5: Изброй наградите, които очакват верните вярващи в последния ден.

Въпрос 6: Каква лична подготовка трябва да направи всеки вярващ, преди да предложи услугите си в служба на Господа?