104 поучения върху стария завет
НЕОЧАКВАНО ОТКРОВЕНИЕ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ
Изтегляне 1.3 Mb.
|
|
НЕОЧАКВАНО ОТКРОВЕНИЕ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ (Битие 28:10-15; 35:1-5; Галатяни 1:13-24; 3:26-29; 1 Тимотей 1:12-16; Ефесяни 2:1-10) По пътя на Яков към Харан, където той се надяваше да намери жена, Бог благосклонно Му се откри в нощно видение. Настоящият живот на Яков беше твърде суров. Твърдата земя му беше постеля, а камъкът му беше възглавница. Той беше самотен, беззащитен и изоставен от Бог. В предишния си живот той беше разчитал на плътската си мъдрост, за да оцелее. Бъдещето му беше предначертано от майчините съвети, без никаква намеса на Божия Дух. Ревека му беше казала: “Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, и поживей при него известно(малко) време, доде премине яростта на брата ти, - доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?” (Битие 27:43-45). Когато Яков се завърна, той не беше прекарал нито “малко време” при Лаван, нито гнева на брат му се беше уталожил. Той прекара повече от 20 години извън дома си. Апостол Яков има боговдъхновено предупреждение към всички онези, които се хвалят с утрешния ден и говорят за бъдещето, като че ли знаят какво ще роди утрешният ден: “Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, - когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва” (Яков 4:13-14) Макар че животът на Яков беше планиран от майка му, която този път не се допита до Бог, както беше направила преди раждането му, все пак Бог избра да му Се открие. Какво незаслужено благоволение! До това време Яков не беше имал лична среща с Бога. Както и да е, в една трудна ситуация, когато Яков беше отделен от дома си, Бог Му се откри в сън.
Забелязваме някои неща в този сън. Първо: той беше боговдъхновен, а не плод от “много занимания” (Еклесиаст 5:3). Второ: това не беше от онези страшни сънища, чрез които Сатана често ужасява човеците. Трето: сънят нямаше нужда да се тълкува, защото той беше откровение, а не мистерия. Четвърто: забелязваме също, че сънят беше иницииран и управляван от Бог.
Яков видя “стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея” (Битие 28:12). Нужно беше Бог да притегли вниманието на Яков от земните към небесните неща. Всичките му действия досега преследваха един по-добър живот на земята. Но, в този сън, Бог му показа по-добро място и пътят за влизане там. Ние се нуждаем от ясно откровение за Небето, което да засенчи блясъка на земните неща. Бог разкри на Яков, че пътуването от Земята към Небето е стръмно изкачване, а не безгрижна разходка. Но това е изкачване по стълба, а не по хлъзгава повърхност. Местата, на които може да се задържи кракът по стълбата са твърдо фиксирани и обезопасени за небесния пътешественик. Исус е Стълбата, която свързва грешния човек от земята със Святия Бог в Небесата. Той е Един, Който се простря над пропастта, отделяща човека от Бога. В Новия Завет Исус говори за Себе Си като за стълба: “И рече му: Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син” (Йоан 1:51). Няма друг начин да се стигне до Отца, освен чрез Исус. Той каза: “Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Макар че хората поставят стълбите на своите собствени религии на земята, те никога не могат да достигнат небето. Затова, нека онези, които искат да имат връзка с Бог, да дойдат при Исус, така със сигурност ще достигнат Отца.
Ангелите слизат и възлизат по стълбата, за да служат на ония, които са наследили спасението. Те чакат вярващите и им помагат в пътуването им към Небето. “И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти” (Битие 28:13) Главният фокус на съня беше откровението за Бог, Който стоеше над стълбата. Без Него сънят щеше да бъде безцелен и незначителен. Яков видя ГОСПОД и Той го благослови. Бог прехвърли Авраамовите заветни благословения на Яков. Бог също му обеща Своето присъствие, снабдяване, защита, както и сигурно изпълнение на обещанията, които вече му беше дал. Преди Яков беше разчитал на човешката си мъдрост и на манипулативната си майка, за да постигне това, което иска. В съня Бог отклони вниманието му от плътта и “себе”-то. По същество, Бог разкри Себе Си като верен Бог, Който бърза да изпълни Словото Си. Ние можем да бъдем уверени, че всяка дума, която Бог ни е говорил, ще бъде изпълнена, ако останем в заветно взаимоотношение с Него. Благословенията на Авраам почиват днес върху вярващите чрез Христа. “Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво"; така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра” (Галатяни 3:13-14) Всеки човек трябва да се обърне към верния Бог с пълно доверие, за да може да получи най-доброто от Него. Много вярващи разчитат на себе си и на човешките си връзки и така пропускат великите благословения, които Бог е запазил за тях. Ние трябва да излезем от състоянието на “себеуправление” и да уповаем на Бог. ОТКЛИКЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ (Битие 28:16-22; Юда 13:1-23; Исая 6:1-8; Йов 28:28; Псалми 2:11; Йоан 4:21-24,28-30; Откровение 1:9-18)
Откликът на Яков на неочакваното откровение от Бог беше белязано от спонтанна, но значима реакция. Първо: той беше изпълнен с благоговейна боязън. Яков възкликна, че мястото, на което стои, е страшно. Нашето взаимоотношение с Бога не трябва да се характеризира с равнодушие или небрежност, нито с прекалена интимност, която някои от незнание объркват със свобода в поклонението. Бог очаква страхопочитание и благоговение от всички. Не трябва никога да забравяме, че молитвата на Христовите ученици започва с: “Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име...” (Матей 6:9). Второ: Яков се поклони на Бог. Той “взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му” (Битие 28:18). Този акт на поклонение не може да бъде объркан с идолопоклонническите практики на поклонение на каменни богове. Това беше начинът, по който Яков издигна паметник, за да изрази своето покорство към Бог. Трето: Яков промени името на мястото от Луз във Ветил (Божий дом). Той направи това, за да го съобрази с факта, че Бог му Се откри на това място. Четвърто: Яков се моли на Бога, търсейки Неговото благоволение и помощ. Накрая: Яков беше подчинен и започна да напуска “живота в независимост”. Той най-накрая осъзна, че трябва да разчита на Бог за успех и закрила. Яков се закле, молейки Бог за водителство, защита и снабдяване. Той обеща да направи ГОСПОД свой Бог, да установи Ветил като Божий дом и да Му даде десятък от всичко, което Бог му даде. Яков извървя дълъг път и накрая изповяда, че Господ е, Който дава успех и богатства. Той е, Който закриля и води. Божествената цел на съня беше накрая изпълнена.
Сънят на Яков във Ветил беше истинска среща с Бога. Такива срещи винаги са последвани от дълбоко и здраво познание за Бога, благоговейно поклонение към Бога, както и от посвещение на живота и притежанията ни на Бога. Но повечето т.нар. “срещи с Бога” днес не са нищо повече от емоционална показност. Такива “срещи” не водят до значими промени в живота или в характера. Нека ония, които желаят истинска промяна в живота и поведението си, да се молят на Господ за истинско откровение от Бог и да не спират, докато не го получат ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 29:1-35 След животопроменящото си преживяване във Ветил, Яков, изпълнен с нови надежди, продължи пътуването си към Харан (на около 450 мили или 725 км от Вирсавее). За всеки пътешественик, който се надява на Небесно водителство и здрава връзка с Всемогъщия, Ветил (Божият дом) трябва да стане място, откъдето неговата вяра да излети (да се откъсне от земята). Яков имаше някои роднини в Харан, а именно Лаван, брата на майка му Ревека и негов чичо. Пристигането на Яков и 20-годишния му престой с Лаван беше пълен с интриги и забележителни събития.
СТАДАТА НА ПОЛЕТО (Битие 29:1-6; Рут 2:4; Второзаконие 6:11) Докато пътуваше, Яков пристигна до кладенец, около който имаше три стада овце. Кладенците бяха много важен воден източник за хората, животните и посевите на сухите източни страни. Яков любезно заговори овчарите, които срещна, и ги попита за Лаван. От християните се очаква да бъдат вежливи. При това вежливостта е полезна. Тя не само печели благоволение, но също така отваря врати за християнското ни свидетелство. Начинът, по който Яков огледа кладенеца, стадата (Битие 29:2) и внимателно подходи към новото си запознанство, разкриват у Яков качествата на добрия пастир. Ако се върнем назад, ще си спомним, че у дома си той пазеше стадото (Битие 27:9). За уморения и ожаднял пътник, както и за овчаря, водата има висока цена. Това, което Яков направи тук: да отдели време и усилия да напои стадото на Лаван, е нещо подобно на това, което Исус направи хиляди години по-късно до Якововия кладенец. “Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия” (Йоан 4:6-7) Както стадото на Лаван привлече вниманието на Яков и той помогна на Рахил да го напои, така самарянката и самаряните привлякоха вниманието на Господа. У дома или на полето, далеч от дома, Библията заръчва на всеки вярващ: “да познаваш състоянието на стадата си, и грижи се за добитъка си” (Притчи 27:23).
В стих 3-ти от нашия текст виждаме усилията, които се полагаха по онова време, за да се отмести камъка от устието на кладенеца и после пак да се постави обратно. Причината, поради която се правеше това, беше да се предотврати всякакво заразяване и да се осигури чистотата на водата по всяко време. Всеки вярващ, християнски работник и служител носи огромната отговорност да опази чистотата на евангелското послание и на Библейските поучения, които са наше общо наследство. Ние трябва ревностно да пазим чистотата на Библейската истина, където и да се намира тя – на компютъра, на касети, на видео, на книги , на амвона или в нашите сърца. Преди срещата на Рахил и Яков e интересно да отбележим здравословното любопитство, което прояви Яков. Той предпазливо разпита новите си познати преди да се представи. Яков попита: “от где сте?” (стих 4), “Познавате ли Лавана” (стих 5) и “Здрав ли е?” (стих 6), за да знае как да се държи сред тези чужеднци. Колко поучително е това за всеки един от нас! Много вярващи често попадат в ръцете на съмнителни личности, защото пропускат да зададат правилните въпроси. Ние трябва основно да изследваме произхода и личността на човека преди да се обвържем с него. При първата си среща с Рахил Яков беше съкрушен емоционално и се разплака. Но думите на Лаван го изпълниха с увереност и мир.
Във всичко, което се случи около кладенеца, виждаме Божията ръка в живота на Яков. Първо му казаха, че дъщерята на Лаван, Рахил, идва към кладенеца с бащините си овце. Щом пристигна, Яков й помогна да отвали камъка от устието на кладенеца и да напои овцете. След това той й се представи и тя побърза към дома си, за да отнесе добрата новина. Накрая дома на Лаван му оказа топъл и възторжен прием. “И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него ...” (Битие 29:14). Няма по-голяма утеха от тази, която идва във време на най-голяма нужда. Яков тъкмо беше избягал от смъртната заплаха и неочаквано, в отговор на молитвата му във Ветил, дома на Лаван стана за него “прибежищен град”. Какво предизвикателство за вярващите да направят домовете и църквите си подслон за уморените пътници!
Готовността на Яков да бъде нает на работа е достойна за похвала. Забелязваме също неговата посветеност на дълга и чувството му за отговорност, които са достойни за подражание от всички работещи. Яков обичаше Рахил и предложи да работи седем години, за да може да се ожени за нея. Лаван с охота се съгласи, но хитро прикри факта, че според тяхната традиция трябва първо Лия да се омъжи. Много скоро това, от което Яков опитваше да освободи собствения си характер, а именно лукавщината и интригантството, го застигна в лицето на чичо му Лаван.
Поради любовта си към Рахил седемте години служба се сториха на Яков като няколко дена! “Любовта дълго търпи ...” (1 Коринтяни 13:4). Няма нищо твърде трудно за хора, които обичат истински. Въпреки че престоят на Яков в Харан имаше добро начало, той скоро щеше да се срещне с неприятности по време на сватбеното тържество, организирано от Лаван. Сватбата скоро беше помрачена от измама –похватът, използван от Яков, при получаване на бащиното благословение. Вярващите трябва непрестанно да бъдат ръководени в живота си от Божието Слово, за да отклонят от себе си дългата ръка на възмездието. “Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово” (Псалми 119:9). ПРАЗНЕНСТВО, ОСКВЕРНЕНО ОТ ИЗМАМА (Битие 29:21-28; 1 Коринтяни 5:8; Матей 7:2) На уговорената за женитбата дата Лаван направи сватбено празненство, но с лукавство замени Рахил с Лия. Това напомня за начина, по който Яков и майка му използваха измама, за да придобият бащината благословия на Исак. Какъв обрат на съдбата! Както те използваха за своята измама покривалото на частичната слепота на Исак, така и Лаван използва покривалото на нощта, за да измами Яков. Християните трябва да осъзнават Божия закон за сеене и жънене и да решат да сеят добри семена, за да жънат добри плодове в идещите времена (Галатяни 6:9). Когато истината стана явна, Лаван се оправда, че е действал съгласно обичаите на народа си. Както можеше да се очаква, Яков беше оскърбен и, в опит да усмири гнева му, Лаван безумно предложи Рахил да му стане втора жена за работата, която ще му извършва за още седем години. За съжаление, този акт по-късно обгърна семейството на Яков в мъчително съперничество. ОЖЕСТОЧЕНО СЪПЕРНИЧЕСТВО МЕЖДУ СЕСТРИ (Битие 29:23-24,28-29; 30:15; Левит 18:18) “Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си...” (Битие 30:8). Съперничеството, което се разрази в семейството на Яков, беше много некрасива история. Ненужните семейни вражди, подобни на тази между Рахил и сестра й, Лия, консумират енергия, губят време, поглъщат средства и разсейват духовно (Битие 30:8,14-15). Когато вярващите използват времето си, за да се съревновават и да водят борби един с друг, тогава им остават по-малко време и сила за ревностното сражаване “за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите” (Юда 1:3). Ние сме призвани не да воюваме с нашите братя и сестри в Господа, а “но срещу началствата, срещу духовните сили на нечестието в небесните места ” (Ефесяни 6:12). Неизменното учение на Библията относно женитбата е моногамия (един мъж с една жена). Господ Исус Христос се позова на пърата семейна двойка, когато беше запитан за женитбата: “А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско” (Матей 19:4). Писанието неодобрява разделянето и забранява развода (Малахия 2:14-16; Матей 19:4-6).
По време на престоя на Яков в дома на Лаван Бог го благослови с 12 сина и една дъщеря. По-късно, от тези 12 сина произлязоха 12-те израилеви племена. Градусът на ожесточението и конфликтите в Якововия дом даде своето отражение върху имената на неговите деца. Неискреността на Лаван и неговата непостоянност бяха причина той да промени десет пъти заплатата на Яков. Това причини горчивина в сърцето на Яков, както той по-късно с болка сподели: “деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми” (Битие 31:40).
Поведението на Лаван очевидно се отклони от първоначалните топлота и любов, с които той посрещна Яков, и това може би подхрани желанието на Яков да се върне у дома. Поуката за вярващите тук е много ясна: всеки може да се промени по всяко време. Затова ние винаги трябва да поставяме упованието си не в смъртен човек, а в непроменящия Се Бог. Второ: трябва да бдим по всяко време, за да се уверим, че братската любов е действена, независимо от ситуацията и обстоятелствата. Все пак Бог преобърна пребиваването на Яков в дома на Лаван в благословение за него, поради което, по-късно, в молитва, Яков изрази дълбоката си благодарност към Бога (Битие 32:9-10).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|
