104 поучения върху стария завет

“Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите. И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. И като го получиха, зароптаха против стопанина...” (Матей 20:8-11).

Мнозина в църквата се държат като първата група работници. Те винаги се интересуват каква ще бъде тяхната награда, преди да свършат каквото и да било за Бога. Те винаги са готови да се пазарят за цената на труда си. Такива хора ще бъдат разочаровани в последния ден. Онези, които оставят Господаря на жетвата да реши каква ще е заплатата за труда им, със сигурност ще получат желаното от сърцето си в деня на разплата.

Въпрос 7: Обясни, защо първата група работници, дошли по-рано на лозето, възроптаха. Какво можеш да кажеш за техните оплаквания?

Въпрос 8: Как днес някои вярващи показват същото поведение като първата група работници, които бяха готови да се пазарят за заплатата си?

Стопанинът смъмри тия, които се оплакваха, за тяхната завист. Лошо е човек да негодува заради успеха на другите. Завистта е мерзост за Бога. Работниците направиха тази грешка, защото не осъзнаваха, че работата за Бога не е неотменимо право, а привилегия. Божието дело не може да бъде вършено с мисълта, че Бог ни е длъжник. Службата ни за Бога трябва да е знак за нашата благодарност към Бога, Който даде Своя Единороден Син за нашето изкупление. Вярващите са спасени, за да служат и родени, за да се възпроизвеждат. “Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10).

От начина, по който бяха раздадени наградите, трябва да проумеем суверенитетът на Бог. Това, което Бог дава, Си е Негово Собствено. Това, което Той дава е подарък, незаслужено благоволение. “Защото: Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?” (Римляни 11:34). Подобно на по-големия син в притчата за блудния син, първата група работници бяха оскърбени от начина, по който се бяха отнесли с тях. Те мислеха, че беше нормално, да получат по-високо заплащане от последните работници. Има вярващи, които се обиждат от вниманието, което се отделя на наскоро повярвалите. Те се питат: “Дали и на нас ще бъде обърнато достатъчно внимание? Дали ще ни бъде дадена такава позиция?”. Нека бъдем внимателни и да не дразним Господа.

ГОДЕН ЗА СЛУЖЕНИЕ

(Матей 20:15; Исая 52:11; Йоан 3:3; Песен на песните 1:6; Осия 10:12; 2 Тимотей 2:15; Марк 1:35)
Във властта на Господаря е да реши с кого да се разплати и кого да възнагради. Заплата ще получат само онези, които удовлетворят Божия стандарт. Работниците бяха годни да вършат земеделската работа. Ако не бяха годни, стопанинът нямаше да ги вземе на работа. Като работим за Царството, всички наши усилия да влияем на другите ще бъдат напразни, ако не сме новородени. Неверни работници са тия, които: (1) работят в грях; (2) работят с оплакване и роптание; (3) вършат несвято служение с разделено сърце; (4) вършат доброволно само онази служба, която е удобна и лесна.

Работниците на лозето са там, за да работят, едни – да водят грешниците до Христа (Марк 2:7-9); втори – да печелят членове от техните семейства (Йоан 1:41-42); трети – да вдъхновяват другите работници (Деяния 1:25-26); четвърти – да спасяват души от смърт (Йоан 5:20-21); пети – да известяват добри новини (Псалми 68:11); шести – да се молят за душите в Царството и да утвърждават новоповярвалите; седми – да служат и да се молят за повече работници (Матей 9:37-38).

В притчата Бог е стопанинът, а всички вярващи (новородени Божии чеда) са работниците. Лозето е светът. Притчата ни учи, че хората идват при Господа на различни етапи от техния живот. Някои са прекарали много време в Царството; други са съвсем нови вярващи. Онези, които са били дълго време в Царството, не бива да се чувстват по-важни от новите. По-възрастните във вярата не трябва да завиждат на ония, които са се обърнали към Бог в последната минута на живота си и все пак получават еднаква с тях благодат в Божието Царство. Защото, на практика, никой не заслужава вечния живот. “Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?” (1 Коринтяни 4:7).

Исус каза на горделивите евреи: “бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Матей 21:31). Подобно на апостол Павел, някой може да е дошъл по-късно в Божието Царство, но пак да бъде използван от Бога за велики дела. Сдържаното заключение на Исус е: “...Така последните ще бъдат първи, а първите последни” (Матей 20:16).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 98

ТРИУМФАЛНО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ

Кулминацията на Христовото служение беше разпятието и смъртта Му, които се извършиха извън Ерусалим. Тук Исус предрече за трети път страданията и смъртта Си, за които беше намеквал на последователите Си и по-рано (Матей 16:21; 17:12,22-23).

Ние четем, че Христос се покори на Бащината воля. Въпреки че Бог-Отец Му беше приготвил горчива чаша, Той беше готов да я изпие. Той не се страхуваше от смъртта (Матей 26:39,42). Влизането на Христос в Ерусалим слага началото на последната фаза от Неговото земно служение. Вярващите трябва да бъдат уверени в тяхното призвание и да бъдат готови да извършат всичко, което Бог ще поиска от тях.

Христос тъкмо беше говорил за неизбежната Си смърт от ръката на религиозните водачи. Но не това занимаваше мислите на Яков и Йоан. Те мислеха как да бъдат над другите последователи. Яков и Йоан бяха много близо до Христос. Тяхната молба беше породена от желанието да бъдат изтъкнати измежду останалите апостоли. Те желаеха да бъдат почетени. Христос порица стремежът им към позиции. Всъщност, по-късно Исус се моли за тяхното освещение (Йоан 17:17-19), за да очисти малката група последователи от гордост, надменност и високомерие.

В отговор на молбата на Яков и Йоан, Христос каза: “...Не знаете какво искате...” (Матей 20:22). Той ги попита дали са готови да пият Неговата чаша и да преминат през същото кръщение на страдания с Него. Те казаха, че са готови. Всъщност, те пиха от Неговата чаша, защото по-късно Яков беше убит от Ирод (Деяния 12:2), докато Йоан понесе тежки гонения и страдания (Откровение 1:9). Вярващите не бива да се борят за позиции в църквата или в света, а трябва старателно и вярно да служат на Господа, Който, на надлежното време, ще възнагради всички.

Молбата на двамата братя предизвика силно недоволство между останалите апостоли. Тяхното пламенно негодувание предостави добър повод за важно поучение от устата на Спасителя. Исус постави ясна разграничителна линия между водачите в света и водачите в църквата. Водачите в света властват над техните последователи и подчинени. В църквата идеята на лидерството е различна. Да водиш, означава смирено да служиш на другите в любов, по примера на Самия Христос. Той даде живота Си откуп за мнозина. Исус подчерта, че смирението е най-великото качество на християнския водач. По-късно Той подкрепи това твърдение като изми нозете на последователите Си (Йоан 13:3-15). Скромността на сърцето е тази черта на характера, която изкоренява себелюбието и прекомерните амбиции за властване над другите. Христос никога не властваше над последователите Си. Християнските водачи не бива да гледат на членовете на църквата като на техни служители, а като на Божие притежание (1 Петрово 5:1-4). Водачът трябва да е търпелив, любящ и внимателен, да заличава себе си и да изявява плода на Духа.

Поведението на слепците излъчва някои непреходни послания. Ние трябва да се възползваме максимално от възможностите, които ни се предоставят. Християнското събрание ни предоставя особена възможност да се потопим в Духа на Бога и да изпълним съдовете си с божествени благословения. Слепците извикаха към Господа на точното време, защото те може би никога повече нямаше да се срещнат с Него. По подобен начин, грешниците не бива да се отнасят нехайно към призива за спасение. Невярващите са духовно слепи и се нуждаят от духовно изцеление на техните души повече, отколкото от изцеление на телата им. Тук Христос буквално изпълни Писанието, което казва: “Духът на Господа е на Мене... Прати Ме да проглася... прогледване на слепите” (Лука 4:18).

Духовната слепота и тъмнина владеят в много религиозни кръгове и извън тях. Само посланието на благовестието, изявено от верни свидетели, може да осветли пленниците на дявола. Служението на Павел беше установено единствено с тази цел: “да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене” (Деяния 26:18).

Въпрос 6: Опиши духовното състояние на грешниците. Кое трябва да е главното желание на един грешник?

Нещо повече, настойчивостта на слепците е предизвикателство за нас да хлопаме на Небесната врата в молитва докато отговорът дойде. Библията ни увещава да хлопаме докато ни се отвори. Бог не очква от нас да Му даваме почивка. Ние трябва да се молим ден и нощ. Те не се смутиха от тълпата, нито обърнаха внимание на тяхното порицание. Нашата молитва не бива да бъде възпрепятствана от трудностите, неудобствата или бавещия се отговор. И, ще подчертаем още веднъж, слепците бяха конкретни в тяхната молитва. Те категорично казаха на Христос (макар че Той беше видял техния недъг) да възстанови тяхното зрение. Понякога, ако нашата молитва е неопределена, тя може да бъде отхвърлена или отговорът може да се забави.

Забележително е, че тяхното изцеление беше последвано от решение да следват Исус. Това е отговорът, който Бог очаква от всяка спасена душа. Всеки спасен човек е избавен, за да посвети всичко на Христос и да продължи да Го следва. Когато Исус изцели сакатия човек при къпалнята Витесда, го предупреди: “Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14). Съчувствието, което Христос прояви към слепците, е твърде поучително. Навсякъде около нас има безпомощни хора. Те тънат в мизерия, която е по-лоша от физическата слепота. Християните трябва да им съчувстват и да ги привдигнат, за да спасят душите им, преди да бъдат навеки загубени.

В изпълнение на библейското пророчество, Исус влезе в Ерусалим, яхнал магаре. Изборът на магаре изявява Неговата кротост и смирение. Собственикът на ослицата и ослето ги предостави за нуждите на Господа. Бог ни притежава два пъти – веднъж ни сътвори и втори път ни откупи. Затова, веднъж изкупени и очистени с кръвта на Христа, Божиите деца трябва доброволно да предоставят себе си и всичките си притежания на Бога, защото “на Господа трябват” в Неговото служение (Матей 21:3). При влизането на Христос в Ерусалим множествата Го приветстваха: “А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!” (Матей 21:8-9).

Записът на апостол Йоан пояснява, че хората носеха палмови клони в ръцете си и ги постилаха по пътя. Така те изразяваха, че приемат Христовото Царство. Това е подобно на поклона, който израилтяните направиха, когато се възцари Ииуй: “Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под Ииуя на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари” (4 Царе 9:13). Влизането на Исус в Ерусалим предизвика не малко вълнение. Хората казваха, че Той е пророкът от Назарет, което съдържаше в себе си трикратното служение на Хрисос – наш Първосвещеник, Пророк и Цар.

Когато израилтяните посрещаха Исус с “Осанна!”, те предвкусваха повалянето на Римското господство над Израел. Картината, която имаха в главите си, беше политическия образ на победоносен Месия, който ще свали от власт римските управници. Според техните очаквания, Той трябваше да установи Своето царство, а столица да бъде Ерусалим. Очевидно е, че животът и служението на Исус не оправдаха техните очаквания. Христос дойде да разруши оковите, с които Сатана контролираше живота на хората. Той дойде да установи Божието Царство в сърцата на хората. Днес, мнозина идват при Христос, като очакват Той да се занимава само с физическите и материалните им нужди. Въпреки че Исус желае и е готов да се заеме и с тях, Той се интересува повече от спасението на човека от греха. Църковните посетители трябва първо да търсят Божието Царство и Неговата правда и всичко останало ще им се прибави.

Очистването на храма подчертава факта, че Бог иска нашите тела, които са Негов храм, да бъдат святи и чисти по всяко време (1 Коринтяни 3:16-17). Нашите тела не бива да бъдат опетнени от себе-унищожителни навици като пушене, пиене и приемане на наркотици. Трябва да избягваме като чума всяко предложение на Сатана да ни забърка в каквато и да било неморалност. Аморалното поведение не само че ще разруши Божия храм, но и ще осъди душата ни във вечността.

Ние също трябва да знаем, че мястото за поклонение трябва да бъде уважавано и поддържано чисто. Много вярващи оскверняват Църковната сграда. Някои плюят по пода, разпиляват храна или хранителни опаковки и т.н... Други позволяват децата им да тичат навсякъде или да си подават бележки по време на службата. Всяко неподобаващо поведение в Божия дом е неуважение към Бога. Трябва да избягваме всяко нещо, което би ни ограбило Божието благоволение. Трябва да поддържаме Божия дом свят и чист.

След очистването на храма Исус изцели множество слепи и куци. За голямо неудоволствие на свещениците и книжниците, реакцията на децата беше да прославят Исус. Христос напомни на свещениците, че така е писано в писанията. Всичко в живота на Христос беше с цел да се изпълнят писанията.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 99

ХРИСТОС ДЕМОНСТРИРА ВЛАСТ

В предходните стихове на нашия текст Исус тъкмо беше влязъл триумфално в Ерусалим. Множествата Го следваха, разпознавайки в Него идващия Цар – Синът на Давид. После Той изгони ония, които купуваха и продаваха в храма, подчертавайки, че храмът се нарича “молитвен дом”, а не “разбойнически вертеп”. А след това Той изцели болните, които доведоха при Него.

След тия събития Исус се оттегли от забързания градски живот и отиде в тихото селце Витания, вероятно, за да се подготви по-добре за предстоящите изпитания. Каква поука има тук за вярващите, проповедниците и евангелистите днес? След напрегнатия и успешен ден човек има нужда от тихо, спокойно и уединено място, където да направи равносметка на изминалия ден и да се презареди, освежи и екипира за бъдещите предизвикателства. Проповедник, който постоянно е в центъра на вниманието, радвайки се на успехи, чудеса и похвали, без да има време за освежаване и презареждане, скоро ще попадне в духовна пустиня. Християнските работници и изобщо всички вярващи трябва да си осигурят пълноценно време за лично изучаване на Божието Слово с молитва.

Въпрос 1: Как може вярващият винаги да бъде духовно свеж?

БЕЗПЛОДНОТО СМОКИНОВО ДЪРВО

(Матей 21:18-19; Юда 12; Матей 7:17,19; Йоан 15:1-2; Исая 5:1-4; Лука 13:6-7)
“И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа…” (Матей 21:19)
Смокиновото дърво дава плод едва на третата година от посаждането (Лука 13:6-7). Обикновено дава плод два пъти годишно. Смокините остават от сезон до сезон, ако не се берат. Плодовете се появяват на дървото по-рано или едновременно с листата, така че наличието на листа по дървото свидетелства за наличието и на плодове, макар и неузрели. Смокиновото дърво в изучвания текст беше пълно с листа и се очакваше да бъде пълно и с плодове, но уви!... Плодове нямаше. То изглеждаше добро и обещаващо, но се оказа твърде разочароващо.

Господ мислеше, че ще намери плодове, но намери само листа (Марк 11:13). В Библията вярващите често са сравнявани с дървета (Исая 5:7; Псалми 92:12; 1:1-3; 52:8; 128:1,3). Подобно на дърветата, Господ очаква от нас да бъдем плодоносни “на време и без време” (2 Тимотей 4:2). Безплодието е белег за духовен проблем и никога не е било насърчавано от Господа. След спасението от вярващите се очаква да принасят “плодове достойни за покаяние” (Матей 3:8).

От една страна се очаква спасението да произведе във вярващия деветте съставни части на “плода на Духа” (Галатяни 5:22-23). От друга страна – плодовете на “добри дела” (Матей 7:17,20); плодовете на праведност (2 Коринтяни 9:10); плодовете от печелене на души (Йоан 4:36) и т.н... Немислимо е да бъдем намерени само с едни листа, без плодове! Не е чудно, че Исус прокле дървото. Не е Божията воля някой да остане безплоден. От всеки вярващ се очаква да дава много плодове.

Въпрос 2: Спомени някои от плодовете, които се очакват от вярващия.

Въпрос 3: Защо има някои безплодни хора в църквата и как може да бъде изцелено духовното безплодие?

ОСЪЖДАНЕ НА БЕЗПЛОДИЕТО

(Матей 21:19; 3:10; 7:19; Йоан 15:2,6; Исая 5:4-7; Лука 13:6-7,9)
Няма място за безплодие в Божието Царство. В началото, при сътворението, Бог изговори над човеци и зверове, и над всички живи същества благословението да се плодят и умножават: “И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте...” (Битие 1:28). “Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти...” (Изход 23:26). Щом сме новородени, ние сме определени да “принасяме плод на Бога” (Римляни 7:4). Ако все пак някой вярващ демонстрира праведност в живота си, но му липсват плодове, къде тогава остава това благословение, за което говорим? (Галатяни 4:15). Земята, която се пои от дъжда, но отказва да ражда плодове, скоро ще бъде прокълната (Евреи 6:7-8).

Безплодният вярващ е като смокиновото дърво в Лука 13:6-9. Мнозина посещават години наред църквата без да бъдат новородени. Те не израстват в благодат. Срещу покаянието им не стоят никакви плодове. Има други, които не печелят души за Христос. Мнозина изглеждат много набожни, обличат се прилично, като християни, дружат с вярващи, но не принасят никакви плодове.

Мнозина изповядват, че са новородени, осветени и кръстени в Святия Дух, но начинът им на живот отблъсква хората от Христос и Църквата. Мнозина носят големи Библии, правят дълги молитви, но са напълно безплодни. Те хитруват, мамят, карат се, водят борби, ругаят, проклинат и правят много други подобни лоши неща. Земята се задъхва под такива хора. Не бива грешниците в църквата да се заблуждават, че часът на благодатта ще трае вечно. Това е време за покаяние и за принасяне на плодове, достойни за покаянието.

Безплодието навлича осъждение (Исая 5:6-7; Притчи 11:26; Мате 3:10). Защо безплодието е осъдено? Първо: Бог е положил във всяко смокиново дърво (спасена душа) способност да дава плодове. Второ: Дъждът от Небесата, водата на Словото, снабдява нужното на всяка спасена душа, за да дава плод целогодишно. Трето: Вярващият е “избран и определен” да дава плод и то изобилен и траен (Йоан 15:16). Четвърто: Бог е надарил всички вярващи с някои духовни дарове (вяра, добродетел, знание, въздържаност, търпение, благочестие, братолюбие и любов – 2 Петрово 1:5-8), така че ничие безплодие да не може да бъде извинено. Пето: безплодието може да бъде и признак за безжизненост: “Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва... Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва” (Йоан 15:2,6). Шесто: Безплодието не прославя Бога и е противно на Неговите принципи и на Неговия план. Седмо: Безплодието води до унищожение и смърт.

Безплодните: (1) ще бъдат прокълнати, отхвърлени и, може би, никога повече няма да дадат плод (Матей 21:19); (2) ще бъдат отсечени (Лука 13:7); (3) ще бъдат отрязани от лозата (Йоан 15:2); (4) ще бъдат, като сухи пръчки, хвърлени в огъня (Йоан 15:6); (5) ще бъдат запустени (Исая 5:5-6).

Кои са възможните причини за безплодието? Безплодието може да е следствие от безжизненост, духовен провал, неспособност или безгрижие, липса на духовно видение, пренебрегване на възможните начини за плододаване, откъсване от истинската лоза, себе-централност и униние, духовно отклонение и изгубване на първата любов. Когато вярващият започне да пропуска общението в църквата, тихото време, духовното упражняване в молитва, четенето на Библията, евангелизирането – той се намира в голяма опасност. Онези, които тичат тук-там в търсене на чудеса и знамения, са близо до пресъхване. Оплакването, мърморенето, търсенето на чужди грешки, злословенето и т.н., изсушават душата и я правят безплодна. Когато загубим видението си за Небето, започваме да пресъхваме.

Когато Исус говори, небесата отдават почест и никой не може да се възпротиви – смъртта напуска,болестта отстъпва, демоните коленичат, бурите утихват, скръбта се обръща на радост, нуждите биват посрещнати, злочестието бива разчупено и живота на мнозина бива променен.

Исус говори на смокиновото дърво “и смоковницата изсъхна на часа” (Матей 21:19). Трябва да отбележим, че думите на Исус произвеждат резултат веднага – било изцеление, възкресение или умножение на хляб и риба, било проклеване на смокиново дърво, изваждане на пари от риба или хващане на пълна мрежа риби, било укротяване на бурята или изгонване на демони от обладаните. Всичко това говори за Неговата Божественост и усилва нашата вяра в Него, “за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:30-31).

Въпрос 5: Спомени някои случаи, когато Исус упражни власт и уроците, които научаваме.

Освен това, ние винаги трябва да помним, че каквато и планина да застане на пътя ни или каквато и буря да бушува; каквито и на пръв поглед непреодолими проблеми да имаме или каквато и да е болест да ни мъчи; ние имаме Един, Който има неоспорима власт над всяка ситуация и при всички обстоятелства. Исус заяви: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18). И какво повече може да се иска! Исус има сила да потвърди всичко, което е обещал.

Проклеването на смокиновото дърво моментално привлече вниманието на Христовите последователи. Те останаха твърде учудени (стих 20). Чудесата се случват, за да предизвикат почит и преклонение пред Бог в сърцата на получаващите ги. Те идват, за да ни донесат вяра и упование в Бога и да ни окуражат да разчитаме на Бога и да Му се покланяме. Независимо дали се случва чудо на проклятие или чудо на благословение, от хората се очаква да видят и с трепет да се възхитят на Всемогъщия Бог.


ЗАВЕЩАВАНЕ НА ВЛАСТТА

(Матей 21:21-22; 17:20; Йоан 14:12-14; Йоан 15:16; Яков 1:5-6; 5:15-18; Марк 16:17-18; Лука 10:19)
На учудването на Своите последователи Исус отговори с откриване на вечната истина за необходимостта от вяра. “Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане” (Матей 21:21). В това изявление ние можем да видим необходимостта от вярата, потенциала на вярата и победата на вярата. Посредством вярата Исус завеща на вярващите страшна сила. Исус тук обеща и предаде същата сила на всички вярващи (Матей 21:21-22; Марк 11:22-24; Йоан 14:12-14; 15:7,16).

Вярващите не бива да се страхуват от никого. Имаме власт, която ни е дадена. Исус ни даде сила над всеки враг, ситуация и обстоятелство. За съжаление, много вярващи все още живеят в страх. Те всекидневно търпят болезнени провали, понеже им липсва вяра.

Разбира се, ние може да не виждаме никаква нужда буквално да местим планини или да проклинаме дървета, но “ако имате вяра, и не се усъмните... всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите” (Матей 21:21-22). Какво велико наследство! Ако само вярващите можеха простичко и чистосърдечно да се хванат за тия думи, какъв грандиозен триумф биха донесли за тялото на Христос!

Мнозина днес не разпознават Исус като техен Изкупител и Спасител. Те задават въпроси, за да се присмеят и да умаловажат християнската вяра. Фарисеите и другите религиозни водачи винаги присъстваха в синагогата, за да чуят Исус, но те имаха много критично отношение към всичко, което Исус казваше или вършеше. Той не можа да бъде благословение за тях. Колко жалко! Критичното сърце може да затвори вратата на милостта за нас. Религиозните лидери не можаха да отговорят на въпроса на Исус. Те казаха: “Не знаем” (Матей 21:27). Те лъжеха. Те знаеха, но отказваха да отговорят. Те предпочетоха да излъжат.

Фарисеите, садукеите, книжниците и другите религиозни водачи загубиха много време в опити да се надсмеят над делата на Исус или да Го впримчат в говоренето Му. Исус винаги изваждаше на показ тяхното лицемерие. Накрая “никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси” (Матей 22:46).

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 100

ПРИТЧИТЕ ЗА ДВАМАТА СИНА И СТОПАНИНА НА ЛОЗЕТО

Поведението на двамата сина в притчата изобразява истинската същност на служението пред Бога, която фарисеите и другите слушатели в Исусовите дни пропускаха. Много християни днес също пропускат същността на служението. Затова Господ представи тази притча, за да поправи погрешното схващане на мнозина, които приличат на втория син. Той започна притчата с въпрос: “Но как ви се вижда?” (стих 28) и я завърши с въпрос: “Кой от двамата изпълни бащината си воля?” (стих 31).

Притчата представя два типа личности – тия, които изповядват религия и тия, които изпълняват Словото. Синът, който каза, че ще се покори на бащината дума, а не го направи, представлява израелската нация по времето на Исус, а в по-широк смисъл, всички, които се гордеят с религиозността си. Те редовно изповядват готовността си да вършат Божията воля, но в крайна сметка живеят в непокорство спрямо Бога. Опасно е да претендираш, че се покоряваш на Бога. Делата ни трябва да са повече от думите ни. Затова притчата за двамата сина е неоспорим призив за покаяние. Първият син направи повече, отколкото каза. Отговорът му беше лош, но неговите дела бяха добри. Неучтивостта е лоша, но откровеното непокорство е по-лошо.

“...но после се разкая и отиде”. Като се върна да извърши волята на баща си, първият син показа “плодове, достойни за покаяние” (Матей 3:8). Ние показваме, че сме се покаяли, когато оставим непокорството си в миналото и се покорим на дадените заповеди. Отговорът на втория син беше добър, но делата му бяха лоши. Той изрази готовност за покорство, но на дело се провали. Той “не отиде”. Подобно на втория син има мнозина, които изговарят добри думи и дават чудесни обещания, но не правят нищо повече. Казването и правенето са две различни неща и има мнозина, които говорят, но не вършат. Мнозина показват много любов с устата си, но сърцата им тичат след техните идоли.

Господ заключи притчата с въпрос към главните свещеници и старейшините: “Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате” (Матей 21:31-32).

Тълкуването сочи, че “лозето” са децата на Израел (Исая 5:1-7; Псалми 80:8-16; Еремия 2:21). Оградата около лозето в притчата са закона, постановленията и заповедите - цялото Слово, което Бог им даде. Законът ги отличаваше от всички останали нации и това беше Божията ограда около тях. Стопанинът представлява Бог и Той е Собственикът на лозето – Израел. Той насади Израел в Ханаан и работеше всред племената чрез Съдиите, Първосвещника, свещениците и другите религиозни водачи. Те бяха земеделците. Те трябваше да се грижат така за нацията, че Израилевите чеда да принасят плод за Господа – плодове на справедливост, правосъдие, правда, хвала, поклонение, любов, праведност и приемливи жертви с благоуханна миризма.

Но водачите на Израел не водеха хората по верния път. Те не учеха правилно по закона. Затова и людете се бяха отклонили. Това накара Господ да изпраща до тях пророци, които да обърнат людете отново към Бога.
“И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото” (Матей 21:34-36)
Тук Исус точно обрисува поведението на еврейските водачи към пророците. Той ясно говори за преследването на Божиите служители. Това включваше и физическа саморазправа. Още от времето на царете, отстъпилият от Бога Израел винаги е приемал фалшивите пророци и е отхвърлял истинските Божии пратеници (2 Летописи 24:20-21; 4 Царе 6:30-31; Евреи 11:32,36-38).

Въпрос 4: Какво символизират лозето, стопанина, оградата и земеделците в притчата за стопанина на лозето?

Отстъпническата църква прави същото днес. Веротстъпниците се присмиват и критикуват хората на Бога и Божието Слово. Неизменното свидетелство, което пазят писанията за отстъпилия от Бога Израел, ще бъде повторено и за отстъпническата Църква в последните дни. Тя ще приема фалшивите пророци и ще отхвърля истинските Божии пророци (Матей 24:11-12; 2 Тимотей 4:3-4).

Когато започнеш да критикуваш в сърцето си Божието Слово и ония, които те поучават в Него, ти вече си отстъпил от вярата. Тогава ти дори може да започнеш да преследваш онези, които са във вярата. Единствения ти шанс е да се обърнеш отново към Бога с искрено покаяние, за да може Той да те възстанови.

Светът никога не е харесвал проповедниците на праведност. Християнинът, който вярва в праведността и святостта, е винаги преследван. “Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (2 Тимотей 3:12).

Първите слуги на Стопанина на лозето, които дойдоха при земеделците, бяха бити и малтретирани. Но е поучително да забележим, че отношението, което претърпяха, не отказа другите слуги да отидат при земеделците, както им беше заповядано от господаря им. Това е важен урок за вярващите днес. Някои хора гледат на предизвикателствата и “рисковете” на Господната работа и затова се отказват. Ние трябва да обичаме Бог и служенето на Бог до такава степен, че да сме готови да служим, независимо от препятствията (гонения, проблеми и лишения).

Въпрос 6: Какво трябва да е поведението на вярващите по време на преследване?

ОТХВЪРЛЕНИЯТ СИН

(Матей 21:37-39; Йоан 1:11-12; 3:31-36; Псалми 2:1-12)
“Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха” (Матей 21:37-39)
Тук Господ Исус говори за Себе Си като за отхвърленият Син. Исус знаеше, че хората, които стояха пред Него ще Го преследват, ще Го бият, ще Го прободат и ще Го убият, но това не Му попречи да продължи в мир и любов мисията, с която Го беше изпратил Баща Му. Това е урок и предизвикателство за Църквата. Ние не бива да се боим“... от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро ... от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла” (Матей 10:28).

Исус знаеше, че скоро ще срещне съпротива. Той пророкува, че скоро ще бъде убит. Бог искаше Наследникът да бъде почетен. Но Израил не го направи. Те направиха заговор, съставиха план и убиха Божия Син. Това отвратително злодеяние не беше извършено несъзнателно. Те приеха върху себе си цялата отговорност за последствията от убийството на Исус. Те ясно съзнаваха осъждението, което ги очакваше и казаха на Пилат: “Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни” (Матей 27:25).

Израилевите чада знаеха, че краят на живота в греха е осъждение. Бог е определил, че ще има съд, ако грешникът продължи в непокорство, в прелюбодеяние, в блудство, в измами, в подкупи, в своеволие и зло. След като разказа притчата Исус попита: “...когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?” Те му отговориха: “Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им” (Матей 21:40-41). Фарисеите и главните свещеници произнесоха осъждение върху себе си и така потвърдиха Божия праведен съд над нечестивите - вечна погибел за непокорните грешници. В отговорът им има два нюанса. Първият е наказанието. А вторият е отнемането на лозето от тях. Евреите, които отхвърлиха Господа, изгубиха също благовестието и Църквата. Благовестието беше занесено на езичниците.

Точно това се случва и с работник в църквата (било пастор, хорист или разпоредител), когато проявява жестокост и омраза, подобно на земеделците от притчата, или му липсват любов и нежност, или се отклонява от вярата чрез грях и непокорство. Той бива отхвърлен и наказан, а работата, която е вършел, заедно с привилегиите, му биват отнети. Това е неизменното учение на Библията. Земеделците в притчата бяха сурово наказани:

Исус тук ни рисува картината на “отхвърления камък”. Той каза на слушателите Си, че камъкът, който те отхвърлиха, беше главният крайъгълен камък, Който единствен е в състояние да задържи всички останали камъни заедно. Това е камъкът, Който задава посоките на строителите, за да бъде зданието “стройно сглобено” (Ефесяни 2:20-21). Всичко това сочи към Исус Христос, Който беше отхвърлен от евреите, но си остана единствената основа за Царството. Той е Спасителят, Пътят, Който води при Отца, и никой не дохожда при Бога освен чрез Христос. Евреите, които Го отхвърлиха, ще открият един ден тази истина. Това ще бъде ден на плач и ридание! Същото ще се случи и с ония, които днес отхвърлят Христос. На надлежното време, те ще открият, че Той е Единствения Спасител.

Във всичко това ние виждаме, че е безполезно да отхвърляш някого, когото Бог е поставил, защото “намерението Господно, то ще устои” (Притчи 19:21). Исус беше въплътената Истина. И Той каза истината за Себе Си на фарисеите, садукеите и книжниците, но въпреки това, те Го отхвърлиха, бичуваха и разпнаха. Но това не можеше да бъде краят. Тук Той загатна за възкресението Си. Синът на стопанина на лозето, който беше убит от земеделците (стих 39), Същият е Онзи, Който стана Живият Крайъгълен камък – “