12 правила за живота

372
Какво да правя със смъртта на детето си? Ще бъда опора за другите си
любими хора и ще се опитам да излекувам тяхната болка. Смъртта е неделима част от живота и затова трябва да бъдем силни, когато се срещаме с нея. Ето защо казвам на студентите си: поставете си за цел да станете такъв човек, който на погребението на баща си е опора в общата скръб и покруса.
Това е една достойна и благородна цел: да бъдете силни в нещастието. Тя е нещо коренно различно от желанието за безгрижен живот, необременен от проблеми.

Какво да правя в следващия страшен момент? Ще фокусирам вниманието
си върху следващия правилен ход. Потопът приижда. Той винаги приижда.
Сянката на апокалипсиса винаги ще тегне над нас. Точно затова библейската история за Ной е архетипна. Всичко около нас се разпада – убедихме се в това в Правило 10 (Изразявайте се точно и ясно). Крехкото равновесие не може да издържи. Когато животът е погълнат от хаос и несигурност, единственото, което може да ви изведе на твърда земя, е характерът, който сте изградили преди това, докато сте се стремили напред и същевременно сте оставали фокусирани в настоящето. Но ако сте се провалили и не сте изградили този характер, ще се провалите и в реалния момент на житейската криза, и тогава бог да ви е на помощ.
Въпросите от тази група бяха най-трудните, които си зададох в онази вечер. Да преживееш смъртта на детето си, може би е най-страшното от всички житейски нещастия. След такава трагедия отношенията много често се разпадат. Наистина, разрушаването на брака или на връзката при такива обстоятелства е разбираемо, но не и неизбежно. Познавам семейства, които станаха още по-сплотени след трагичната загуба на близък човек. Те отправиха поглед към онези, които останаха живи, и удвоиха усилията си, за да изградят още по-голяма близост и взаимна подкрепа. По този начин те успяха да си върнат малка частица от онова, което смъртта така жестоко им беше отнела. Затова е важно да бъдем съпричастни в скръбта си и да посрещаме заедно житейските трагедии. Семейството може да бъде онази топла и сигурна всекидневна, където в камината гори огън, докато навън е зима и бушува страшна буря.
Изостреното осъзнаване на нашата уязвимост и тленност може да ужасява, озлобява и разделя. Но освен това може да пробужда. То напомня на потъналия в скръб да не приема за даденост хората, които го обичат. Преди време направих някои отрезвяващи изчисления във връзка с родителите ми, които са на повече от осемдесет години. Това е пример за противната аритметика, с която се сблъскахме в Правило 5 (Не позволявайте на децата

373
си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате). Направих съответ- ните изчисления, за да осъзная фактите такива, каквито са. Виждам родите- лите си средно два пъти годишно. Обикновено прекарваме няколко седмици заедно. В промеждутъка между тези посещения се чуваме по телефона. И все пак, обичайната продължителност на живота при хората, навършили осемдесет, е под десет години. Следователно, ако имам късмет, ще видя родителите си още двайсет пъти. Да осъзнаеш подобно нещо, е ужасно, но с това осъзнаване спрях да приемам за даденост моментите, в които сме заедно.
Следващата група въпроси и отговори напълно закономерно е свързана с развиването на силен характер. Какво да кажа на коварния си събрат?
Кралят на прокълнатите е лош съдник на Битието. Изпитвам твърдото убеждение, че най-добрият начин да поправиш света е първо да поправиш себе си, както изяснихме в Правило 6. Всичко останало би било проява на самонадеяност. Всеки друг подход съдържа риска да причините вреда от невежество или поради липса на умения. Но не се тревожете, има много неща, които можете да направите. В края на краищата вашите конкретни лични недостатъци оказват пагубно влияние върху света. Вашите осъзнати, доброволно извършени грехове (това е най-точната дума) допълнително влошават положението. Вашето бездействие, инертност и цинизъм не позволяват да се изяви онази част от вас, която може да се научи да облекчава страданието и да внася мир в света. А това може да е катастрофално. Всеки от нас има достатъчно причини да изгуби надежда в света, в който живеем, да се изпълни с гняв, да се озлоби и да поеме по пътя на отмъщението.
Всеки провал в опитите ви да сторите правилната жертва, да се разкриете, да говорите честно и да живеете според истината ви прави по-слаби отпреди.
А слабостта ви прави неспособни да преуспявате и безполезни както за себе си, така и за другите. Обрича ви на провал и безсмислено страдание. Разяжда душата ви. И как може да бъде иначе? Животът е достатъчно труден дори когато всичко върви нормално. Ами когато се обърка? По трудния начин научих, че колкото и зле да вървят нещата, винаги може да стане още по-зле.
Затова Адът е бездънна пропаст. И точно затова той се свързва с гореспоме- натия грях. В най-лошия случай ужасното страдание на нещастните души е следствие, както сами преценяват, от прегрешенията, които съзнателно са извършили в миналото: предателство, измама, жестокост, безразличие, малодушие и най-често умишлена слепота. Да страдаш жестоко и да знаеш, че ти си причината за собственото си страдание – ето това е Адът. А там, в
Ада, е много лесно да се проклина Битието. Това е разбираемо, макар и несправедливо. Ето защо Кралят на прокълнатите е лош съдник на
Битието.

374
Как да изградите от себе си такъв човек, на когото да разчитате в добро и в лошо, в мир и във война? Как да изградите такъв характер, който да ви попречи да се съюзите с обитателите на Ада, колкото и да страдате?
Въпросите и техните отговори, свързани по един или друг начин с правилата, които изведох в тази книга, продължаваха да изникват:

Какво да направя, за да укрепне духът ми? Не лъжи и не прави нещата,
които презираш.
Какво да направя, за да облагородя тялото си? Ще го използвам така, че
да служи на душата ми.
Как да подхождам към най-сложните въпроси? Ще ги приемам като
указателни знаци, които ме водят по житейския ми път.
Какво да правя с нещастието на клетника? Ще се опитам с личния си
пример да му вдъхна надежда.
Какво да правя, когато се увличам от мнението на всемогъщата тълпа?
Ще застана с високо вдигнато чело и ще изрека своята изстрадана истина.
Това е всичко. Все още пазя светещата писалка. Оттогава не съм написал нищо повече с нея. Вероятно ще я извадя отново, щом усетя, че тревожните мисли пак се надигат от дъното на душата ми. Но дори това да не се случи никога повече, тя изпълни дълга си. Помогна ми да намеря думите, с които да поставя подобаващ завършек на тази книга.
Надявам се, че написаното от мен ви е било от полза. Надявам се, че тази книга е хвърлила светлина върху онези неща, които всеки от вас знае, но е забравил, че знае. Надявам се, че древната мъдрост, която ви припомних, ви е вдъхнала сила и е разпалила искрата във вас. Надявам се, че сега ще изправите гръб, ще се разберете със семейството си и ще донесете мир и благополучие на обществото си. Надявам се, че отсега нататък ще окуражавате и подкрепяте онези, които са поверени на вашите грижи, вместо да ги правите уязвими с прекалената си закрила – както предупреждава
Правило 11 (Не закачайте децата, когато карат скейтборд).
На всеки от вас желая най-доброто и се надявам, че и вие желаете най- доброто за другите.
А какво ще напишете вие с вашата светеща писалка?

375

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: