12 правила за живота

12 сложен труд, с чието написване Джордан доизгради своя научен подход към психологията. Въпреки това тя има основополагащ характер, защото колкото и различни да са нашите гени, житейски преживявания и реакции, с които адаптивният мозък отговаря на тези преживявания, всички ние трябва да се справяме с неизвестността, всички ние се опитваме да се придвижим от хаоса към реда. Тъкмо затова много от правилата в тази книга, която намира теоретична основа в „Карти на смисъла“, съдържат елемент на универсал- ност.
Искрата, която вдъхнови Джордан да напише „Карти на смисъла“, е болезненото осъзнаване (той беше израснал в годините на Студената война), че голяма част от човечеството е на ръба да унищожи планетата в опит да защити своята идентичност – културна, религиозна, политическа или друга.
Той трябваше да разбере кое кара хората да пожертват всичко в името на една „идентичност“, каквато и да е тя; да разбере идеологиите, които подтикват тоталитарните режими към сходна форма на поведение: избиване на собствените си граждани. И в „Карти на смисъла“, и в тази книга той предупреждава читателя да бъде особено критичен към всяка идеология, независимо от кого и с каква цел се проповядва.
Идеологиите са прости идеи, маскирани като наука или философия и имащи претенции, че могат да обяснят сложния и объркан начин, по който е устроен светът, както и да предложат лек за неговите несъвършенства. А идеолозите са хора, които претендират, че могат „да направят света по-добро място“, без да са сложили ред в своя вътрешен хаос. (Този хаос остава скрит под войнствената идентичност, която тяхната идеология им навлича.)
Разбира се, това са твърде арогантни претенции. В този смисъл една от основните идеи в настоящата книга е първо „да подредим собствения си дом“. И Джордан предлага практически съвети как да го направим.
Идеологиите са заместител на истинското познание, а идеолозите са изключително опасни, когато разполагат с власт, защото животът е прека- лено сложен за елементарния подход на „дървения философ“, който „знае всичко“. Нещо повече, когато социалните им утопии не проработят, те не търсят вината в себе си, а във всички онези, които съзират наивните идеи отвъд демагогията. В книгата „Идеологията и идеолозите“ Луис Фюър, друг забележителен учен от Университета на Торонто, отбелязва, че идеологиите използват религиозните истории за собствените си цели, като променят техните сюжети, отстраняват повествованието и психологическото богатство и след това ги представят като заместител на религията. Кому- низмът например заимства историята за египетското робство на израилтяни- те и говори за поробена класа, за богати потисници и водач на онеправданите
(Ленин), който заминава в странство, живее сред потисниците и накрая повежда поробените към обетованата земя (утопията, диктатурата на

13 пролетариата).
За да разбере същността на идеологията, Джордан четеше много не само за съветския ГУЛАГ
8
, но и за Холокоста и възхода на нацизма. Преди запознанството ни не бях срещал друг човек, християнин по рождение и представител на моето поколение, който до такава степен да е съпричастен към съдбата на евреите в Европа и който посвещава толкова много усилия и време, за да проумее защо се стига дотам. Този въпрос вълнуваше и мен и ме караше да изследвам причините, довели до ужасните зверства. Баща ми беше оцелял в Аушвиц. Баба ми е била на средна възраст, когато е стояла лице в лице с доктор Йозеф Менгеле – нацисткия лекар, подлагал жертвите си на неописуемо жестоки експерименти. Тя беше излязла жива от Аушвиц, тъй като не се подчинила на заповедта да застане в редицата на възрастните, побелелите и слабите, а успяла да се смеси с по-младите пленници. След този случай тя още веднъж съумяла да избегне смъртта в газовата камера, като разменила храната си за боя за коса, опитвайки се да прикрие възрастта си.
Дядо ми, нейният съпруг, оцелял в концентрационния лагер „Маутхаузен“, но се задушил с първото парче твърда храна, която получил в деня преди освобождаването. Разказвам всичко това, защото години след като се сприятелихме, Джордан неведнъж се обявяваше в защита на свободата на словото и тогава беше обвиняван от левите екстремисти, че е фанатик с крайнодесни политически убеждения.
Ако позволите да отбележа, при цялата умереност, на която съм способен, обвинителите на Джордан в най-добрия случай бяха допуснали да се заблудят. Но не и аз. Със семейна история, каквато е моята, човек развива не радар, а направо подводен сонар за крайнодесните политически пристрастия и, което е по-важно, започва да разпознава хората, притежаващи нужните познания, средства, воля и смелост, за да се противопоставят на подобен фанатизъм. Джордан Питърсън е точно такъв човек.
Собственото ми разочарование от опитите на съвременната политология да обясни възхода на нацизма, тоталитаризма и предразсъдъците ме накара да разширя научната си работа, излизайки от сферата на политологията, и да се заема с проучвания в областта на несъзнаваното, психологическата проекция, психоанализата, регресивния потенциал на психологията на групите, психиатрията и мозъка. По подобни причини Джордан също пренасочи научните си занимания в други области. Въпреки сходните ни интереси двамата с него рядко постигахме съгласие за „отговорите“ (и слава богу!), но за въпросите почти винаги бяхме на едно и също мнение.
Нашето приятелство не се въртеше само около безумията в човешката
8
ГУЛАГ – Главно управление на наказателните трудови лагери, основен инструмент за политическа репресия в СССР през периода от 30-те до 50-те години на 20-ти век.
(Главное управление лагерен и мест заключения – рус.) – Б.пр.

14 история. По онова време вече бях развил навика да посещавам лекциите на колегите си в университета. В часовете на Джордан залата винаги беше претъпкана до краен предел и още тогава виждах това, което след време милиони хора щяха да видят онлайн: един блестящ, често пъти спиращ дъха оратор, който е във вихъра си като увлечен в импровизации джаз музикант.
Понякога напомняше на ревностните проповедници от прерията (но не по проповедническия тон, а заради страстта и умението да разказва истории, предаващи основните житейски принципи, заради които сме готови да прегърнем или да отречем една идея). А само миг по-късно беше в състояние да премине към влудяващо систематично обобщаване на съответните научни изследвания. За него не беше трудно да накара студентите да се замислят по- сериозно за себе си и за бъдещето си. Учеше ги да уважават великите произведения в литературата. Когато обясняваше нещо, даваше ярки примери от клиничната си практика, беше открит и споделяше (в разумна степен, разбира се) личния си опит, като говореше дори за своите слабости и уязвими страни, и правеше смайващи връзки между еволюцията, мозъка и религиозните сюжети. В свят, в който студентите са обучавани (от учени като Ричард Докинс
9
), че еволюцията и религията са диаметрално противо- положни понятия, Джордан им показваше, че именно еволюцията може да обясни дълбокото психологическо въздействие и мъдростта на повечето древни истории, каквито са разказите за Гилгамеш
10
, преданията за живота на Буда, египетската митология и Библията. Така например той обясняваше, че историите, в които героят доброволно поема на път в дебрите на непознатото („пътуването на героя“
11
), отразяват универсалните цели, за чието постигане еволюира човешкият мозък.
Джордан показваше уважение към историите, не беше редукционист
12
и не претендираше, че може да извлече цялата мъдрост, която се съдържа в тях.
Ако например говореше за предразсъдъците и за техния емоционален еквивалент – страха и омразата, или за междуполовите различия, той беше способен да покаже как техните специфики еволюират и защо се запазват.
Джордан изостряше вниманието на студентите към някои рядко обсъждани в университета въпроси, какъвто е простият факт, че животът е
9
Ричард Докинс – английски етолог, еволюционен биолог и привърженик на направлението на неодарвинистите. – Б.пр.
10
Гилгамеш – шумеро-акадски митологичен герой. Епосът за Гилгамеш е една от най- древните литературни творби, запазени до наши дни. – Б.пр.
11
Понятие, въведено от американския митолог Джоузеф Кембъл. Пътуването, или приключенията на героя е архетипен сюжет, използван в литературата от античността до наши дни. – Б.пр.
12
Редукционизъм – философска идея, според която сложното явление може да бъде обяснено с изучаване на по-простите явления, които го съставят. – Б.пр.

15 страдание – нещо, което древните хора, от Буда до библейските автори, са знаели. Много е тъжно, когато ти или някой от близките ти страда. Но, уви, в това няма нищо необикновено. Ние не страдаме само защото „политиците са тъпанари“, „системата е корумпирана“ или защото и аз, и вие, и всеки на тази планета може основателно да каже за себе си, че е жертва на друг човек или на обстоятелствата. Всъщност главната причина да страдаме е това, че сме хора и като такива получаваме гарантирана порция страдание. Ако по някаква случайност все още не сте изпитали страданието на собствен гръб, след време това неминуемо ще се промени (освен ако не сте дяволски късметлии). Да имаш деца, е трудно. Да работиш, също е трудно. Трудно е, когато се сблъскваш с остаряването, с болестите и смъртта. Но всичко това е още по-трудно, напомняше Джордан, ако трябва да се справяш сам, без любовта и подкрепата на партньор, без утехата на мъдростта или без дълбоките прозрения на великите психолози. Като говореше така, той не искаше да изплаши студентите. Всъщност те приемаха положително неговата откровеност, защото дълбоко в себе си повечето от тях знаеха, че това, което им казва, е самата истина. Те приемаха фактите, дори никога да не бяха разговаряли на тези теми – може би защото възрастните в живота им ги бяха обгрижвали твърде много, наивно заблуждавайки се, че като не споменават страданието, по някакъв магически начин то няма да застигне децата им.
След това Джордан се спираше на мита за героя – междукултурна сюжетна тема, която Ото Ранк изучава от гледна точка на психоанализата, като отбелязва в съгласие с Фройд, че в много култури се наблюдават сходни героични митологеми. Тази тема се подема и от други автори като Карл Юнг,
Джоузеф Кембъл и Ерих Нойман. И ако Фройд има безспорен принос за разбирането на неврозите, тъй като се фокусира върху историите за
„проваления“ герой (мита за Едип), Джордан изучава „триумфиращия“ герой. В тези триумфални истории героят навлиза в непознатото, в някаква неизследвана територия, среща нови за него изпитания и поема големи рискове. Това е процес, при който нещо в него трябва да умре, да бъде пожертвано, за да може героят да се прероди и да преодолее предизви- кателството. За това е нужна смелост – нещо, което рядко се коментира в един курс или учебник по психология. Наскоро Джордан пое голям риск, като публично се обяви в защита на свободата на словото и срещу „натиска над словото“ (израз, който използвам, когато едно правителство задължава гражданите си да изразяват гласно политическа позиция). Той имаше много за губене и го знаеше. Въпреки това Джордан (както и Тами, между другото) не просто прояви смелост, а продължи да живее, придържайки се към много от правилата в тази книга, някои от които са доста строги.
Виждах как личността на Джордан непрекъснато израства и как

16 забележителният мъж, с когото се запознах, става все по-способен и уверен, живеейки според тези правила. Именно докато пишеше тази книга и формулираше описаните в нея правила, постепенно се изгради и неговата твърда позиция срещу натиска над словото, или „принудителната реч“. Той започна да публикува в интернет част от своите размисли за живота и описаните тук правила. А сега, след повече от 100 милиона посещения на постовете му в Ютюб, е ясно, че те се радват на широк отклик.
Като се има предвид, че повечето от нас не обичат правилата, как тогава да си обясним този невероятен интерес към лекциите му, в които се говори точно за това – за правила? Първоначално широката му популярност в интернет несъмнено се дължеше на неговата харизматичност и на още едно рядко срещано качество: готовността да отстояваш открито идеите, в които вярваш. Първите му видеоклипове в Ютюб бързо достигнаха до стотици хиляди гледания. Но популярността му продължи да расте и след това, защото нещата, за които Джордан говореше, се свързваха с една дълбока, но неосъзната потребност на хората – въпреки нежеланието ни да бъдем ограничавани от правила всички ние се нуждаем от сигурни опори.
Днешните млади хора повече отвсякога са жадни за правила, или поне за някакви насоки. Поколението на милениалите живее в една уникална историческа ситуация. Бих казал, че това е първото поколение, което в училище, в колежа и в университета се възпитава едновременно според две очевидно противоречиви представи за морал. Понякога това противоречие ги кара да се чувстват дезориентирани и несигурни, лишени от насока и – най-страшното – от някои ценности, за чието съществуване дори не подози- рат.
Според първата представа моралът е относителна категория, в най-добрия случай – въпрос на индивидуална преценка за добро и зло. „Относителна“ означава, че нищо не е абсолютно правилно или абсолютно грешно и че моралът и свързаните с него правила са въпрос на гледна точка и на обстоятелства, „относими към“ или „произтичащи от“ определена житейска рамка – етническа принадлежност, семейна среда и възпитание, особености на културата или на историческия момент. С други думи, случайност, предопределена от раждането. Въз основа на този довод (а напоследък и убеждение) историята ни учи, че религиите, племената, нациите и етническите групи имат, и винаги са имали, различни схващания по фундаменталните въпроси. Днес постмодерната лява идея отива още по- далеч с твърдението, че моралът на една група е просто средство да наложи властта си над друга, различна от нея група. Затова се счита, че най- разумното поведение (имайки предвид колко условни са моралните ценности, индивидуалните или на социума) е проявата на толерантност към

17 хората, които разсъждават различно и които произхождат от различна
(непозната) среда. Днес се поставя толкова силно ударение върху толерантността, че за много хора един от най-непростимите недостатъци на характера е да бъдеш критичен
13
. И тъй като не различаваме правилното от грешното, нито знаем кое е добро, смятаме, че най-неуместното нещо е

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: