12 правила за живота
Изтегляне 3.6 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
КУРСОВА ЗАДАЧА
| възрастните да съветват по-младите как да живеят живота си. По този начин едно цяло поколение израстна, без да е усвоило така наречената „практическа мъдрост“, давала ценна насока на поколенията преди тях. Милениалите, за които се твърди, че са получили най-доброто възможно образование, всъщност страдат от сериозен интелектуален и морален дефицит. Релативистите 14 от моето и от поколението на Джордан, мнозина от които станаха техни учители, обезцениха трупаното хилядолетия човешко познание за изграждане на добродетели и решиха да го отхвърлят като отживелица, като нещо „неприложимо“ и дори „обременяващо“. В това отношение се справиха толкова добре, че в днешно време думата „добро- детел“ звучи архаично и ако някой реши да я използва, рискува да изглежда като допотопен моралист и лицемер. Добродетелите се изучават и определят като отделна категория от морала (правилно и грешно, добро и зло). Аристотел описва добродетелите като модел на поведение, който благоприятства щастието в живота. А пороците – като модел на поведение, който е най-малко благоприятен за щастието. Той 13 Някои погрешни мнения приписват големи заслуги иа Фройд (който често се споменава тук) за днешния стремеж към оформяне на такова общество, училища и институции, където никой не съди никого. Вярно е, че той препоръчва психоаналитиците да изслушват пациентите си с толерантност и емпатия и да не отправят критични, осъдителни забележки. Но тази препоръка има за цел да предразположи пациента към откровено споделяне, за да не чувства той, че проблемите му се омаловажават. Така се насърчава рефлексията и изследването на потиснатите чувства, желания и дори будещите срам антисоциални импулси. Пациентът започва да разпознава неосъзнатата съвест (и нейните осъдителни оценки), суровата само- критичност заради собствените „грешки“ и неосъзната вина, които често остават скрити, но са причина за формирането на ниска самооценка, за депресия и тревожност. Ако не друго, Фройд доказа, че ние сме едновременно по-неморални и по-морални, отколкото си даваме сметка. Това неосъждащо поведение при психотерапията е изключително ефективна отключваща техника – перфектната нагласа, когато искаш да разбереш по-добре себе си. Но Фройд никога не е твърдял (за разлика от някои хора, които искат да превърнат цялото съвремие в един колосален групов сеанс по психотерапия), че човек може да прекара целия си живот, без нито веднъж да изрази критичност или морална оценка. В книгата си „Цивилизацията и разочарованията от нея“ той пише, че цивилизация може да възникне само когато са налице ограничаващи правила и морални принципи. – Б.а. 14 Релативизмът е философско схващане, според което моралът е относителен и обективна истина не съществува. – Б.пр. 18 отбелязва, че добродетелите водят до умереност и равновесие и предпазват от крайностите на порока. Аристотел разглежда темата за добродетелите и пороците в своята „Никомахова етика“. Той описва щастието такова, каквото е достижимо за човешките същества, изграждайки идейната основа на кни- гата на базата на опит и наблюдения, а не на догадки. Способността за критична преценка за разликата между добродетелта и порока е първата крачка към мъдростта – качество, което никога не може да бъде старомодно. В противоречие на тази теза съвременният релативизъм твърди, че е невъзможно да се дават оценки за поведението и начина на живот, защото не съществува обективно добро и обективна добродетел (релативизмът приема и двете за относителни). Следователно най-близкото до „добродетел“ понятие е „толерантността“. Единствено толерантността може да осигури социалната спойка между различните обществени групи и да попречи на хората да се нараняват взаимно. Във Фейсбук и в останалите социалните мрежи ние заявяваме своята „добродетелност“, като разказваме на всички колко толерантни, открити и съпричастни сме, и после чакаме да съберем „лайкове“. (Макар че да афишираш колко си добродетелен, не е никаква добродетел, а самоизтъкване. Всъщност малко е да се каже, че де- монстрацията на добродетелност не е добродетел. По-правилно е да се определи като всеобщ порок.) Нетолерантността към чуждото мнение (дори то да издава невежество и да звучи неадекватно) е не просто пример за погрешно поведение. В свят, в който не съществува правилно и грешно, тя е нещо много по-лошо. Тя е тревожен знак, че си обезпокояващо нецивилизован или вероятно си опасен. За много хора е трудно да приемат този вакуум – хаоса, – който е присъщ на живота и който се влошава още повече от тази относителност на моралните принципи. Те не могат да живеят без морален компас, без нравствен идеал, към който да се стремят. (Според релативизма идеалите също са ценности, но като такива те са относителни и следователно е безсмислено да се жертваш за тях.) Успоредно с релативизма се разпростра- няват нихилизмът, отчаянието и системите от възгледи, които са обратната страна на моралния релативизъм. Това са идеологиите, които предлагат измамна сигурност и претендират, че имат решение за всеки проблем. И така, стигаме до втората концепция, която се насажда на поколението Y. Да вземем за пример един млад човек, който се записва в университета да учи литература. Но вместо да изучава идеите в книгите, той се сблъсква с идеологическа атака, пречупена през призмата на съдържанието и на опростеното пристрастно тълкуване. Ако релативистът е изпълнен с несигурност, то идеологът е неговата противоположност. Той или тя е безмилостен съдник и цензор, който винаги знае какво не е наред с другите 19 и как може да се поправи дефектът. Понякога изглежда, че единствените хора, които са готови да дадат съвет в едно общество с относителни ценности, са онези, които най-малко имат какво да предложат. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|