19 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Мисля, че тези пропуски и недостатъци са на път да бъдат преодолени именно чрез проектите на МТИТС по ОПАК. Мнението си за ресорния заместник-министър в МТИТС вече го изказах в отговор на "calipso" и считам, че са налице всички основания процесът на изграждането на е-правителство да има огромен напредък до края на 2013 г. Няма държава, която скоростно да е въвела електронното управление, дори изключително добрия пример с Естония, с който вярвам, че сте запознали от предаванията по медиите, е отнел около 10 години целенасочени инвестиции и решения. Разбира се, това не може да служи за оправдание, тъй като за е-правителство у нас се говори от края на 90-те години на миналия век. По-скоро намирам проблем в средствата за инвестиции в е-правителство, тъй като до момента ОПАК като че ли се явява основният инвестиционен ресурс, а имайки предвид нейния не особено голям бюджет, е ясно, че тези средства са крайно недостатъчни. Изчисленията на МТИТС са, че всички инвестиции до 2014 г. за налагане на е-управление възлизат на над 200 млн.лева. ОПАК е в състояние да осигури не повече от 70 млн.лева.

За проектите, които сте цитирали и Ви звучат странно, по-скоро искам да насочим вниманието си не към техните заглавия, а към тяхната същност. Не считам че дейности като актуализиране на Стратегия за въвеждане на еврото в Република България и разработване на Пътна карта за въвеждане на еврото в България, разработване на оценка на функционирането на продуктовите пазари и на пазарите на услуги предвид членството в еврозоната, са лишени от смисъл, още повече с подкрепата на европейското финансиране и използване на опита на европейските партньори. Подобно мнение имам и по отношение на проекта за таксите - дори при наличието на методиката за изчисляване размера на таксите, все още остават отворени въпросите за правомощията по тяхното налагане и събиране, тяхното въздействие в социално-икономически и бюджетен аспект, необходимостта от пълен преглед на специалното законодателство по отношение на таксите.

Що се отнася до проектите по ОПАК за НАП и Агенция "Митници" - напълно съм убеден в тяхната необходимост, с уговорката, че същите може би трябваше да се случат доста по-назад във времето. Фокусът при тези проекти и подобряването на обслужването от страна на приходните администрации и въвеждане на ефективни механизми за тяхното по-ефективно функциониране, както с оглед по-голяма събираемост на приходи в условията на криза, така и за едно по-качествено административно обслужване, вкл. по електронен път. Ясно е, че един голям набор от административни услуги, както и ежедневния контакт на гражданите и бизнеса е именно с приходните администрации. Няма как част от проектите по ОПАК да не бъдат насочени именно към тази сфера. Институтът по публична администрация е основна обучаваща институция за държавната администрация и за моя радост през последните години същата започна да възстановява позагубените си с течение на времето позиции спрямо останалите обучителни институции - както частни обучителни центрове, така и сходни Европейски институти. Смятам, че няма нищо по-естествено в една Програма за укрепване на капацитета на администрацията да има инвестиции и проекти за нейния обучителен институт.

Обръщайки внимание и на останалите въпроси, в мен остава впечатлението, че основният въпрос, който вълнува всички във форума, е, че към момента може би не се виждат реални резултати от използването на Европейските средства, както по отношение на е-правителство, така и в други сфери на социално-икономическия живот. Бих приканил за повече позитивизъм, тъй като краските не са толкова черни и съм убеден, че в най-скоро време всички ние като граждани на България ще се ползваме именно от тези резултати.

Бих Ви приканил да погледнете и добрите практики, реализирани по проекти на ОПАК - напр. подобряването на услугите предоставяни от Националния център за информация и документация (академично признаване на дипломи от чужди университети), проекта на Администрацията на Народното събрание и.т.н.

Въпрос 13

Дата: 6 март 2012 г.

Автор: deni0821

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Здравейте г-н Дончев,

Поздравления за усилията, целеустремеността и силния дух по отношение бързо, качествено и акуратно усвояване на средствата от фондовете които ни предоставя ЕС. Бих желал да Ви обърна внимание, при все това, че знам колко е сложно положението със средствата по ПРСР, а именно много трудно бенефициентите, подписали договори по различните мерки от Програмата за развитие на селските райони, успяват да пристъпят към изпълнение на заложените цели и дейности. В повечето случаи това са нови фирми или по-малки фирми които не могат да отговорят на условията на банките за кредитиране. Към ДФ "Земеделие" е замислен вече да се създаде Гаранционен фонд, но мисля, че стартирането на работата му твърде закъснява, а и той ще обхваща само три мерки. Ако има възможност да обърнете внимание на този Гаранционен фонд и по-бързото стартиране на работата и условията по него, защото по някои от мерките вече средствата вече са изчерпани, а и тези, които са ангажирали средства с проекти, за които не могат да намерят финансиране и така стоят в продължение на 24 месеца докато си върнат договорите към Фонда. С това се рискува да не усвоим и тези малко средства които са останали, а и тези мерки са насочени към инвестиции в селски, необлагодетелствани райони, където всяка една такава инвестиция мигновено се отразява на региона.

Благодаря Ви и Ви желая здраве, за да продължите в същия неуморим дух на работа!

Успех и ще се радвам на отговор и конкретни действия в тази насока!

Отговор: Да, и моето виждане е, че гаранционните схеми по ПРСР трябва да заработят в кратки срокове, за да са в полза на кандидатите по програмата. Българска банка за развитие работи и се очаква да се обяви избор на банките партньори. В рамките на компетенциите ще следя това да се случи максимално бързо.

Въпрос 14

Дата: 6 март 2012 г.

Автор: Кире

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: Г-н Дончев, първо поздравления, че имате куража да се явите пред една критична аудитория, като тази от форума на в. СЕГА. И въпросите ми:

1. Какви са приоритетните оперативни програми за програмния период след 2014 г.? Как става това приоритизиране и по какъв начин гражданското общество е включено в такива дискусии?

2. Вие виждате ли възможност област "Здравеопазване" да допълни липсите в сектора чрез нарочна оперативна програма?

3. Оперативните програми имат смисъла на пряка инвестиция. Има ли съгласие и координация на действията Ви с тези на министър Дянков?

Надявам се, че ще отговорите, понеже си мисля, че тези въпроси са в пряк интерес на много български граждани!

Отговор: 1. Оперативните програми през следващия програмен период вероятно ще бъдат 5 или 6, между които такава за инвестиции в "тежка" инфраструктура - пътища и железници (сегашната "Транспорт"), Оперативна програма, която да инвестира в секторите води и отпадъци (сегашната "Околна среда"), Регионално/Градско развитие, Иновации и конкурентоспособност, "Човешки ресурси"- като програма, финансирана от европейския социален фонд. Вероятно "Техническа помощ" и "Административен капацитет", ще бъдат обединени в една програма, предвид сходните си бенефициенти.

Повече от година тече дискусия, както по приоритетите, така и по структурите за следващия програмен период, който включва НПО, академични среди, бизнес и разбира се местните власти.

Наскоро приключи открита процедура за НПО, които да участват в работните групи за разработване на отделните оперативни програми.

2. Според мен не е добре да "раздробяваме" много оперативните програми. Това генерира повече администрации, затруднява координацията и не на последно място, за да се създаде работещ управляващ орган се предполагат години усилия. Има много начини за качествени проекти в сферата на здравеопазването, които да се финансират и от другите оперативни програми.

3. Не знам какво имате предвид под "пряка инвестиция". Европейските проекти трябва да се разглеждат не само от гледна точка на прекия им инвестиционен ефект - построено, ремонтирано, организирано събитие, но и от гледна точка на дисциплиниращия ефект, както и да не забравяме по-високите стандарти, които се налагат и следват като резултат от работата по програмите.

Мисля, че с колегата Дянков, нямаме различие по темата.

Въпрос 15

Дата: 6 март 2012 г.

Автор: Stdmv

Линк: http://www.segabg.com/replies.php?id=200532&p=1

Въпрос: 1) Защо трябваше да се изгуби толкова време с неясни, неработещи идеи за преструктуриране на УО и МЗ - на централизиран принцип, на регионален принцип? И накрая пак остана, както си е било...

Отговор: Политическата, експертната и дори гражданската дискусия за структурата за следващия програмен период все още не е затворена. Окончателното решение ще е част от закона за управление на средствата от ЕС, който ще е готов до края на тази година. Очаквам министерски съвет да вземе решение за брой и характер на оперативните програми до средата на м. април.

Създаването на централна структура, която да обслужва договаряния и плащания, беше една много добра идея, която за съжаление на срещна достатъчна подкрепа.

Въпрос: 2) Защо се опитвате да направите еУправление, което е ключов елемент от развитието, чрез Европейския социален фонд, вместо чрез Европейския финд за регионално развитие. България е "уникална" в това отношение. Останалите новоприсъединили се страни използват програми за Конкурентоспособност (Румъния) или за Регионално развитие за целта. Евентуалното включване на еУправлението в ОПРЧР би било повтаряне и задълбочаване на старите грешки.

Отговор: Защото разходите за електронно правителство са предвидени основно в ОПАК, която се финансира от европейския социален фонд. Малко преди края на програмния период не е особено удачно да се променят радикално оперативните програми. Добре е да знаете, че има проекти в сферата на електронното управление и услуги, които се финансират от Европейския фонд за регионално развитие.

С оглед на конкретната ситуация в България, мисля че финансирането по линия на Европейския социален фонд е по-логично, тъй като понастоящем се работи по основата на системата - законодателство, регистри, референтна архитектура, т.е. т.нар. меки мерки, които са необходимо предусловие за да стартират инвестициите в инфраструктура/хардуерно оборудване. Следва обаче да уточня, че изграждането на е-правителство индиректно се подпомага по Оперативна програма "Регионално развитие" и Програмата за развитие на селските райони чрез инвестиции в широколентов достъп. Както споменах и в отговор на други въпроси за електронното управление, считам, че фондовете на ЕС не следва да са единствения инвестиционен ресурс, а по-скоро те да имат допълващ характер. В този смисъл голяма част от инвестициите в хардуерно оборудване и инфраструктура би следвало да бъдат по линия на националния бюджет. В противен случай, ще можем да финансираме такива мерки едва през новия програмен период, което означава забавяне в цялостния процес.

Въпрос: 3) Огромна част от средствата, особено по ОПРЧР и ОПАК, отиват за семинари и кръгли маси. Срещу това няма никакъв устойчив резултат. Защо? ОПАК е почти изцяло контрактувана, а почти няма напредък в електронното управление. (Малкото реално работещи електронни услуги са финасирани със средства на държавния бюджет - в НАП и Агенгия по вписванията)

Отговор: Договорените средства по ОПАК са 64,3% от целия обем на програмата. Повечето големи проекти за електронно управление стартираха през последните месеци. Има няколко добри проекта за електронно управление на ниво местни власти. Иначе, няма да отрека, че в годините са давани много пари, не винаги с добър резултат.

Средствата по ОПРЧР не могат и няма как да отидат за конференции, поради самата специфика на Програмата. По нея се финансират мерки с ефект на пазара на труда - като обучения за придобиване на ключови компетенции, квалификация и преквалификация на заети и безработни лица, субсидирана заетост, директни мерки в сферата на социалните услуги - "личен асистент" и "домашен помощник"; Голяма част от дейностите са в сферата на образованието - като повишаване на капацитета на педагогически персонал, студентски стипендии и.т.н., т.е. дейности като кръгли маси са по-скоро изключени от обхвата на програмата.

ОПРЧР е най-масовата Оперативна програма, по-която в рамките на отделните мерки до момента са включени над 300 000 български граждани. Съгласете се, че при условие, че имаме над 80 000 души, обхванати в мерки за квалификация и преквалификация, и над 15 000 души, обхванати от нови форми на социални услуги в общността, няма как да не говорим за вече постигнати устойчиви резултати.

Предвид факта, че по ОПАК са договорени около 64% от Програмата, бих искал да отбележа, че все още е налице значителен неконтрактуван ресурс, който трябва да бъде договорен до края на 2013 г. По тази Програма вече можем да говорим за семинари и кръгли маси, но това далеч не е същността и основния елемент от отделните проекти - мисля, че един бърз преглед на случаен принцип на няколко проекта по ОПАК ще Ви убеди в моята теза. За електронното правителство вече мисля, че дадох изчерпателен отговор на няколко сходни въпроса и единствено ще повторя своето убеждение, че имаме и правим съществен пробив в неговото изграждане. Ако в края на мандата на това Правителство отново бъдат зададени тези въпроси и считате, че няма постигнати резултати в изграждането на е-правителството в България, то значи не сме успели да се справим с това предизвикателство. Но смятам, че отзивите ще бъдат доста по-положителни.

Искам да направя и още едно уточнение - електронните услуги, предоставяни до момента от НАП и АП, в голямата си част са финансирани по линия на предприсъединителната Програма ФАР.

Въпрос: 4) Защо не се използват съвременни сигурни средства за комуникация с бенефициентите, като електронен подпис? Масова практика е да се изпращат хартиени досиета и писма, да се губят факсове, понякога злонамерено, особено по ОП Конкурентоспособност.

Отговор: Използват се. От миналата година имаме електронно подаване на проекти (засега се използва от 3 оперативни програми). Въведено е и електронно отчитане.

Въпрос: 5) Системата ИСУН е предимно регистрационен инструмент, аналитичен. Няма строен софтуер за следене на проектите - срокове, бенефициенти, комуникация. Особено належаща е тази нужда при ОП-тата, където има голям брой проекти - ОП Конкурентоспособност, ПРСР. Въпреки че такива софтуери се създадоха, бяха похарчени милиони, след което забравени/изтрити. Защо?

Отговор: Към настоящия момент с ИСУН работят потребители от над 20 различни административни структури в страната и чужбина. ИСУН се използва и от Европейската комисия. В средата на миналата година бяха въведени т.н. електронни услуги - електронно кандидатстване, електронно отчитане. Към настоящия момент, ако подадете проект, можете да проверите статуса му именно чрез този модул. До момента за ИСУН са похарчени малко над 3 млн. лева, което е доста скромна сума за информационна система от такъв мащаб.

Въпрос: 6) Защо има грешки в ИСУН, особено в частта на статуса на проектите и нанесените корекции?

Отговор: Какви неточности имате предвид?

Информацията в ИСУН се попълва от Управляващите органи и Междинните звена след случването на дадено събитие. Редно е да имате предвид, че публичния модул на ИСУН не дава информация за наложени финансови корекции. Данните, поддържани в служебната част, са точни. Редно е да уточним, че те се появяват в публичната част с около две седмици закъснение. Статусите на договорите демонстрират състоянието съгласно приетата от управляващия орган терминология и извършени действия - например един договор е приключен едва когато Управляващия орган одобри подаденото окончателно искане за плащане, а не когато бенефициента приключи дейностите си.

Въпрос: 7) Вместо да се ограничава конкуренцията, както се изтъкваше, че се разпилява ресурс, защо не се създаде стройна система за следене на сроковете на изпълнение? Тогава ще може забавилите се, неработещи проекти, независимо частни или обществени, да отпадат и бързо да се заместват със следващите резерви.

Отговор: Вероятно имате предвид софтуерно решение за управление на процесите, включително и с функционалност, която да следи спазването на сроковете. Считам предложението за интересно. Съвсем друг въпрос е дали това трябва да е нова функционалност на системата ИСУН или система за управление на ниво Управляващ орган.

Въпрос: 8) Защо масово не е потърсена лична отговорност при наложени корекции на общините, въпреки наличието на разпоредби в Закона за държавната финансова инспекция, а се търсеше начин за финансирането на тези загуби от корекции чрез гаранционен фонд? Законът е категоричен, че лицата, които са извършили подобно нарушение - ръководител, главен счетоводител и финансов контрольор носят лична солидарна финансова отговорност. Отговорност не е потърсена и от УО, които не са упражнили нужния контрол.

Отговор: Редно е да отбележим, че НЕ всички финансови корекции представляват злоупотреба. Повечето от тях се дължат на недостатъчно познаване, недостатъчно добро прилагане на нормативната база, технически грешки и пропуски. Факт е, че отговорните лица на ниво бенефициенти и на ниво Управляващ орган носят всякакъв вид отговорност, включително административна и наказателна, когато има основание за това. Не считам за възможно да им се вмени отговорността те да заплащат размера на наложените финансови корекции, защото ако въведем подобна практика, няма да имаме нито един кандидат за ръководител на проект, както и нито един кандидат за ръководител на управляващ орган.

Въпрос: 9) Защо се допуска масова практика (особено при ОП Конкурентоспособост) междинното звено да одобри даден процес, документ, търг и впоследствие той да бъде отменен от Управляващия орган? Никой от МЗ не е понесъл последствие за това.

Отговор: Факт е, че координацията между Междинно звено и Управляващ орган в ОП "Конкурентоспособност" не е на необходимото ниво и от това най-често страдат бенефициентите на програмата. Към момента не се наблюдава добавена стойност от двете нива на контрол, които сме въвели и категорично може да се каже, че те водят до забавянето на процеса. Темата е въпрос на целенасочени усилия от моя страна през последната година и половина. Надявам се да усетите подобрение.

Въпрос: 10) Масово УО и МЗ нарушават чл. 2, ал 1 от Закона за електронното управление - да се изискват документи, които са налични в друга администрация, или вече са били изискани от същата администрация.

Отговор: Намирам подобна практика за недобра и ще обърна внимание на Управляващите органи да бъде прекратена.

Въпрос: 11) За разлика духа на публичност и информираност по оперативните програми, ПРСР продължава да не публикува списъци и данни за одобрените проекти, бенефициенти, стойност. Кога ще се прекрати тази практика от страна на МЗХ и ДФЗ, тъй като тази информация следва да е публична?

Отговор: Информацията за 2008 -2010г. за платените средства е публикувана на електронната страница на ДФЗ. За 2011 г. предстои да се публикува до 30 април.

Имате право, ДФЗ - РА следва да публикува на електронната си страница и информацията за одобрените проекти на тримесечие. Благодаря за сигнала и се надявам информацията вече да е публикувана на сайта както поеха ангажимент от ДФЗ.

Въпрос: 12) Защо във време на криза, когато и грантовете трудно се финансират от страна на фирмите (налице са 40% отказали се по ОП Конкурентоспособност), средствата бяха насочени към заемни схеми?

Каква е равносметката от JEREMIE?

Отговор: Рано е за равносметка. JEREMIE едва сега излиза на пазара. И аз имам резерви към финансовия инженеринг като алтернатива на безвъзмездното финансиране, но е редно да се знае, че делът му ще е по-голям през следващия програмен период. Такова е виждането на колегите от Брюксел.

Това, за което аз и моят екип сме настоявали винаги, е за разумен баланс между инструментите за финансов инженеринг и грантови схеми. И едната форма на финансиране, и другата имат своите предимства. През настоящия програмен период в страната ни за пръв път беше дадена възможност за финансиране и предлагане на различен вид финансови продукти за предприятията в рамките на Инициативата JEREMIE. Към момента тече изпълнението на инструмента гаранционен фонд, данните на Холдингов фонд JEREMIE са, че към месец януари 2012 г. са предоставени 103 кредита на български предприятия.

Въпрос: 13) Защо иновационните проекти по ОП Конкурентоспособност така се проточват във времето, че иновацията вече е остаряла? Все пак, иновациите са ключови за кохезионната политика и един от трите основни приоритета за ЕС за 2014-2020.

Отговор: Този въпрос е поставян много пъти от страна на бизнеса. Основанията, могат да се търсят от самия дизайн на процедурите (някои са с подаване на предварителен формуляр за оценка на проектната идея, повечето се обявяват с няколко крайни срока или без фиксиран краен срок) и се стигне до липсата на външни оценители, които да оценят спецификата на иновацията. При всички случаи каквито и да са причините и колкото и основателни да са от гледна точка на администрацията забавянето, особено когато става дума за иновации, не бива да бъде допускано, въпрос е на добра организация на процеса, което е в рамките на правомощията на органите и институциите, отговорни за оперативното управление на Програмата.

Въпрос: 14) Защо няма ИКТ програма, след като ИКТ секторът дава половината от ръста на икономиката?

Отговор: ИКТ секторът наистина е приоритетен, но не е възможно за всеки приоритет да се прави специална оперативна програма. Нека не забравяме, че ОП са финансов инструмент и могат да покриват повече цели и приоритети. По същата причина няма да имаме ОП "Енергийна ефективност", "Иновации", "Образование", "Туризъм", "Социално включване", "Пътища" и т.н. разбира се всички тези сектори са приоритетни, но няма защо и как да се опредметят в отделна ОП.

Считам, че не е възможно всеки един от секторите да бъде финансиран чрез отделна програма. Въпреки това, предвид значението на сектора за икономическото развитие на страната, в рамките на няколко програми се финансират проекти свързани с ИКТ. По Оперативна програма "Регионално развитие", приоритетна ос 2, Операция 2.2.

Информационни и комуникационни мрежи и услуги се финансират чрез проекти за осигуряване на широколентов достъп до електронни услуги. Потенциални бенефициенти са 86 общини от градските агломерационни ареали. Подобни дейности, но в селските райони се предвижда да се финансират по линия на Програмата за развитие на селските райони. В допълнение, дейности за ИКТ сектора се финансират и по линия на Приоритетна ос III "Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление" на Оперативна програма Административен капацитет. През следващият програмен период 2014-2020 една от предвидените тематични цели за подпомагане с фондовете на ЕС е свързана именно с подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество.

Въпрос: 15) Защо масово не се проектира инфраструктурата, като се отчита планиране на всичките елементи - електрозахранване, ВиК, газификация, комуникационна инфраструктура и пр.? Например строи се автомагистрала без комуникационни канали. Същото касае градската ВиК инфраструктура, газифициране...

Отговор: Действително през този програмен период се наблюдаваше подобен проблем. Неведнъж съм имал случаи, когато трябва да се строи или ремонтира път, да се търси спешно решение с какви средства бързо да бъде подменена цялата подземна инфраструктура, за да не се налага впоследствие да се разкопава новоасфалтираният път. Считам, че през следващия програмен период с прилагането на интегриран подход на градско ниво този проблем ще бъде разрешен. По отношение на инфраструктурата извън градовете ключът е добрата хоризонтална координация между различните финансови инструменти. Защото част от споменатите от Вас тип разходи се финансират от отделни финансови инструменти.