22 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В Свищов през 1989 г. е имало 8 хил. работни места в "Свилоза", пристанището, "Винпром", месокомбината, ресторантите, кафенетата и пр. Днес те са не повече от 1300. В Трявна вагонно-ремонтният завод е намалил заетостта от 400 на 70 работници. Стотици предприятия в цялата страна са ликвидирани. Много са, но нека да посочим само "Плама" - Плевен, в което някога работеха 3500 души. В този списък определно не трябва да бъдат пропуснати заводите за военна и специална продукция. В края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. те произвеждаха продукция, по-голямата част от която се продаваше в чужбина за 2,2-2,4 млрд. долара годишно. А работещите в тях получваха заплати по 600-700 лв., което за онова време бяха много пари (тогава средната работна заплата беше 190 лв.). Сега и в тях няма пари за заплати.

Доходите на селскостопанските труженици пък възлизаха средно на по 130 лв. на месец, но те получаваха и продукция като вид натурално заплащане. За времето от 1955 г. до 1975 г. над 90% от обитателите на селата си построиха нови къщи, в тях се вкараха електричество и вода, телефон. Това

бяха революционни придобивки за хората

които преди това са се осветявали с газови лампи, газеничета и свещи, носели са си вода от кладенците и са си лягали с кокошките. Това е довело до демографски стандарт, който е предполагал обикновено в семейството да се създават поне по две деца. Като към това се прибави усиленият приплод на турския и циганския етнос, се очертава общобългарската народност да достигне 9 млн. души в края на 1987 г. Въпреки нарастването на трудоспособното население до 6,5 млн. души страната тогава започна да изпитва недостиг на работна сила в строителството, градския транспорт и чистотата в големите градове, поради което се направиха облекчения за придобиване на жителство на работници в тези сфери. В началото на 80-те години започна построяването на магистрала "Хемус", което се наблюдаваше лично от Тодор Живков. Само за три години е построена отсечката София - Ботевград, в която има естакади с над 150 м височина и те са по проекти на български архитекти и строителни инженери. Освен това се прилагаха чисто български изобретения за укрепване на свлачищата (едно от тях е анкерният метод). Пътят от София до разклонението за Правец се съкрати с 35 км.

По това време бях отговорен редактор на в. "Софийска правда" и вестникът трябваше да отразява строителството на магистралата буквално по дни. "Софийска правда" излизаше три пъти седмично и на първа страница се отбелязваше докъде е стигнало строителството. Обикновено във вторник първият секретар на ОК на БКП ме качваше в служебния си джип (естествено съветска "Нива") и отивахме на обекта. Нямаше никакви проблеми с финансирането и техниката. Не достигаше единствено работната ръка, въпреки че се осигуряваше високо заплащане плюс премиални, работно облекло и евтина храна.

Днес проблемът е обратен - няма пари за наемане на работна сила или по-скоро средствата не се използват за разходи за труд. По същество строителството на магистрала "Люлин" се финансира със 160 млн. евро по програма на ЕС. И ако България не усвои средствата в определен срок, ще трябва да връща парите. Но вместо реализирането да стане от регионалното министерство и ресорната пътна агенция, изпълнението се възлага на чуждестранна фирма. Понеже тя е турска, наема 30 на сто сънародници, на които плаща по 1800 лв. на месец за леки довършителни работи. Тежестта се пада на останалите 70% българи, които за трудоемката работа получават по 500 лв. заплата. Но и за тази работа се състезават по 3-4 души за едно място.

В много отрасли, сектори и предприятия обаче нещата се свеждат до масово съкращаване на работници. Освен за строителството това се отнася за мебелната, текстилната, кожухаро-обувната, шивашката промишленост. За хората, останали без работа, потреблението се свежда до задоволяване на най-насъщните нужди. Търсят се продукти на минимална цена, без да се държи сметка за качеството. На Женския пазар в София ранобудни пенсионери и безработни могат да си купят колбасни обрезки за 4,28 лв. за килограм, чорапи за 50 ст., обувки за 10-12 лв.

Масово се съкращава персонал и в други отрасли и сектори. Преминаването на намалено работно време води и до по-ниско заплащане, поради което това не е разрешение на въпроса. В най-неблагоприятно положение са обаче хората, които работят, без да получват заплати. Те фактически

полагат ангариен труд

което е типично българско явление. Това е предпоследната стъпка, след което следва пълното парично небитие - безработните и неполучаващите заплати се включват в категорията на излишните хора. Никой обаче не иска да глътне горещия въглен или поне да си опари ръцете с него. Сега имаме един бог и цар, но той е високо и далеко от проблемите на редовия българин. Опозицията е натикана в ъгъла. Синдикатите са ялови. Повечето от медиите възхваляват величеството. Нужно му е приземяване, както казваше навремето охраняваният от него Тодор Живков, като при това го повтаряше поне три пъти - приземяване, приземяване, приземяване. Защото ако сам не се приземи, изпадналите в нищета и дори в мизерия хора ще трябва да се погрижат това да стане. Дали по гръцки модел или по някакъв друг, те ще решат.

Днешните управляващи не са разбрали една проста истина, а именно, че не всичко, което хвърчи, се яде. Те са все още главозамаяни от успеха на последните избори и продължават да се реят в облаците на властолюбието. Не само многобройните, но и направо

масови правителствени делегации

правят истински десанти в различни държави. В рамките на един месец правителственият самолет летя до Франция, Израел и Германия. До Брюксел се ходи всяка седмица, въпреки че там сме солидно представени с евродепутати, а вече имаме и нов комисар. Европейските структури непрекъснато организират някави срещи на министри и ние сме най-редовни участници в тях. На управляващите страшно много им се пътува - хем да видят свят, хем да се срещнат с хора от сой, та току-виж и някои от тях ги забележат. Това се превръща в нещо като политически туризъм, който обаче не се плаща от личния джоб, а от данъкоплатеца.

Иначе и на другите фронтове нещата не са доста по-различни. Бойко Борисов отиде да убеждава гръцките фермери да свалят блокадата на границата и те го изпързаляха по византийски. Защо не затварят границата с Турция, Македония, Албания, нито блокират фериботите за Италия? Това е така, защото правителството на България е определено като

най-неспособно да се справи

с какъвто и да е съществен проблем, включително и да защити по подобаващ начин интересите на бизнеса и гражданите на своята страна.

Това се случва не само в международен, но и във вътрешен план. Останали са само две съществени държавни структури - БДЖ и пощите, но и те са на прицела за приватизация. От близо 4 месеца работещите в БДЖ не получават редовно заплатите си. Транспортният министър казва, че въпросът може да се уреди, ако се съкрати най-малко 20% от персонала. За сравнение по времето на Голямата икономическа криза през 1929-1933 г. от БДЖ не е бил съкратен нито един служител, а заплатите са се изплащали редовно и се е давало работно облекло и евтина храна. Същото се е отнасяло за Български пощи, които освен служителите са издържали и спортистите от СК "Левски" по футбол, тенис на маса и шахмат, а от 1942 г. и по волейбол. БДЖ са издържали футболния клуб "Локомотив" и отбора по колоездене. Военното министерство създало футболен клуб АСК, а от средства на Трудовите войски се издържа ФК "Славия". Спортистите се водели фиктивно на работа и получавали заплати като служители във ведомствата. Така един

футболист на ФК "Левски" се е подписвал за заплата като пощенски раздавач, без да упражнява тази дейност.

След Втората световна война, когато се преодоляват последствията от нея, спортът се превръща в професионална дейност и в начин за съревнование за престиж между държавите. Основни съперници са СССР и САЩ, но плътно до тях се доближава ГДР, която е неизбежно трета след двете водещи сили. В отсъствието на световни войни показател за приоритет са спортните резултати. Всяка страна може да подготви толкова класни състезатели, колкото й позволява икономическото и съответно финансовото състояние.

През 1976-1979 г. бях член на УС на федерацията по волейбол към БФС, за което не получавах заплата или хонорар. Председател беше зам.-кмет на Софийска община, с когото имахме добро познанство отпреди това. Секретарят на федерацията в разговор ме попита дали мога да издействам от зам.-кмета пари за финансиране на участието на юношеския отбор на европейско първенство в Португалия. Уредих участието, като общината отпусна 14 хил. долара, зам.-кметът стана ръководител на делегацията, а в нея попаднах и аз. Тогава нашият отбор се класира на трето място.

Сега съм член на УС на една спортна федерация със затихващи функции и съм изтрил прага на поне 50 учреждения и фирми да търся средства, но без особен резултат. В същото време на младежи, които биха могли да бъдат привлечени като активно спортуващи, трафикантите им продават дрога и от това печелят много пари. Пак в същото време вече се формира армия от безработни, в която хората разчитат единствено на помощи от държавата. В България не се прави нищо за повишаване на заетостта и доходите.

България не е социална държава

а правителството не провежда социална политика. Страната ни е бананова република, в която има шепа много богати хора и огромно мнозинство от бедни, някои от които са дори бедстващи.

Може ли нещо да се направи, за да се облекчи положението на хората с ниски доходи и на тези, които дори нямат такива? При всеки проект за финасиране от еврофондовете и от бюджета основен критерий би трябвало да бъде колко работни места ще се открият при неговото осъществявне. Същото се отнася и за обществените поръчки. И да се спазва приницпът, възприет от ЕС - на работа се приемат чужденци само ако за съответното място не кандидатства български гражднин.