25 септември 2010 г. Тема: здравеопазване

От направената справка се оказа:

1. Пациентката, от чието име говори авторът, е Ваня Тодорова Шипочлиева-Панева. Тя е прегледана в клиниката на 26.07.2010 г. с талон №3 от нейния личен лекар, което й гарантира и безплатен вторичен преглед с цел проследяване на състоянието. Прегледът е извършен на 26.08.2010 г., а заплащане за допълнителни изследвания се извършва след предварително съгласие на пациента.

2. Лекуващият лекар е д-р Ивайло Минчев, за когото най-малкото е неудобно да се пише като за неопитен специалист, тъй като има 12 години стаж по специалността "очни болести" в т.ч. специализации в чужбина. Той никога не е поставял на Шипочлиева-Панева диагноза "сухо око", за което гарантираме като ръководство на клиниката. В този смисъл не е коректно да се пише и за избирателно предписани медикаменти.

3. Вярно е обаче, че направените й изследвания удостоверяват диагноза "суспектна глаукома", което се вижда от попълнения амбулаторен лист на пациентката. Това, че въпросната г-жа при вторичния преглед отказва да й бъде направено специфичното изследване "гониоскопия" за прецизиране вида на глаукомата е за сметка на нейното здраве.

Г-н Панчев като творец и близък на интелектуалка, чието зрение е застрашено, не би трябвало по този крайно непрофесионален начин да интерпретира случая. Така че тук писателският хумор е неуместен, а търсеният занимателен ефект - още повече.

Хуманизмът на лекаря, а и на писателя, има други измерения и друг тип грижа за човека - пациент или читател.

Искрено се надяваме да прочетем в следващ брой на уважавания вестник ДУМА и нашето мнение.

- Данните за Европа са до 2008 г. и според тях заболеваемостта от миокарден инфаркт е доста висока - 48% от общата смъртност в Европа се дължи на ССЗ, а за страните от ЕС - 42%. В България този процент е по-висок - 62 на сто от смъртността може да се отдаде на ССЗ - инфаркти, инсулти, бъбречна недостатъчност, периферносъдови причини. От една страна, тези заболявания са бич за отделния човек и семейството му, но и лечението им коства много на данъкоплатеца. На европейския данъкоплатец годишно те му струват 192 млрд. евро.

У нас броят на инфарктите за периода 2005-2009 г. леко намалява. Донякъде това се дължи на огромните усилия на лични лекари и на специалистите кардиолози, независимо (или въпреки) от неудачите в системата на здравеопазването. Голяма е и ролята на здравната просвета. И още нещо: допреди години в места, където нямаше възможности за инвазивна кардиология, например малки градове като Сандански, щом тя заработи, вижда се как в региона заболеваемостта намалява. Снижава се и вътреболничната смъртност, което се дължи и на профилактиката, и на навлизането на инвазивната кардиология. Но истинският ефект от тези плюсове ще се види едва догодина - тогава ще имаме резултати от наредбата на МЗ, според която ангиографските лаборатории трябва да работят по 24 часа и да оказват спешна помощ при инфарктите.

Златният стандарт за лечение на остър миокарден инфаркт е инвазивната кардиология. Ако преди 10 години у нас е имало само по 600 дилатации (разширяване на запушена артерия) годишно, през м.г. те са били над 12 хил.

- Каква част от причините за поява на сърдечносъдово заболяване е в ръцете на пациента?

- В ръцете на лекаря и на пациента са повечето рискови фактори, освен полът, възрастта и фамилната обремененост. Например мъжете страдат в по-ранна възраст от ССЗ и са по-предразположени към инфаркти. За това са "виновни" мъжките хормони, както и по-ранната изява на хипертония. При жените между 5 и 10 години след настъпване на менопаузата, когато вече естрогените нямат предишния предпазващ ефект, наблюдава се тенденция за изравняване на заболеваемостта с тази при мъжете. Един от рисковите фактори за остър миокарден инфаркт е и диабетът.

Следват т.нар. коригируеми фактори, сред които на първо място е високото артериално налягане. Над 50% от българите в средна възраст са с високо артериално налягане. От тях половината знаят. От тях половината се лекуват, а от тях - половината се лекуват правилно. Българинът не обича да дава 50 лв. за лекарствата си за месеца, но без да се замисли ги дава, за да пие с приятели и яде тлъсти храни, яде 2 до 3 пъти по-солено от останалите европейци. А високото кръвно трябва да се проследява, трябва редовно да се вземат лекарствата. Стойности над 140 на 90 налагат консултация с кардиолог и лечение. Ние - лекарите, най-много се боим от самолечение, защото именно от него сме видели най-много негативни последствия. А нашенецът много обича сам да лекува кръвното си...

Друго, което може да променим, е наднорменото тегло. Истински бич в развитието на ССЗ е тютюнопушенето. В цигарения дим преобладават свободните кислородни радикали. Вдишани, те водят до окислителна модификация на вредния холестерол.

- Какво може пациентът да направи, за да бъде в норма холестеролът му?

- Мит е, че холестерелът се оправя само с диета, защото 85% от холестерола се произвежда от организма и тези стойности се дължат на генетични фактори. Ако човек е вегетарианец и пуши по 20 цигари на ден, рискът му от инфаркт е по-голям, отколкото ако е с наднормено тегло, пие дневно по 2 чаши вино, не пуши и има холестерол 4.

И все пак, дислипидемията - промяна в съотношението на различните видове холестерол, е сред рисковите фактори за развиване на ССЗ, който може да бъде коригиран. Важно е да се знае, че не е достатъчно да бъде изследван само общият холестерол. Той може да е в рамките на нормата, но ако "лошият" е висок, пак има проблем. Въз основа на тези изследвания личният лекар или кардиологът може много лесно да се ориентира към необходимата диета и лечение.

- Кои стойности са в границите на нормалното?

- Общият холестерол за хората с вече установено сърдечносъдово заболяване трябва да е по-нисък от 4,5, "лошият" - под 2,5, "добрият" - над 1, а триглицеридите - под 1,7. А за здравите хора са приемливи съответните стойности 5/ 3/ 1/ 2.

- Често се говори за признаците на инфаркта, но възможно ли е човек да получи инфаркт, без да е почувствал нито един от тях?

- Ако човек има съмнение, че сърцето го боли, вместо да седи вкъщи и да смуче таблетки валидол, нека иде на лекар, за да му направи кардиограма. Това е най-евтиното високоспециализирано изследване. А отговорът на въпроса дали правите инфаркт, може да коства много скъпо.

Има и случаи на инфаркт, при които пациентът не усеща никаква болка. Това много често се случва с хората със захарен диабет. Когато човек започне изведнъж да се уморява например. Причината е, че диабетиците страдат от диабетна полиневропатия - засягат се нервните окончания, при което и рецепторите за болка в сърцето се увреждат и те не чувстват болка. Има и пациенти, които чувстват дискомфорт, смятат, че са настинали, а като идат на лекар след няколко дни, при кардиограмата става ясно, че са направили инфаркт.

По отношение на лечението на инфаркта първото правило е колкото по-бързо, толкова по-добре. Не се ли чувстваш добре, викни линейка. Не идва ли, вземи такси (не шофирай сам!) и иди в най-близкото лечебно заведение. Второто правило: златният стандарт за лечение на инфаркта е в болница с възможности за инвазивна диагностика и лечение.
Болница "Токуда" разполага с възможности за незабавно и съвременно лечение на пациентите с остър миокарден инфаркт - 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

Тел. 02/403 4112
Само за 2009 г. през в отделението по кардиология на болница "Токуда" се преминали 3226 пациенти. На 1245 от тях са направени инвазивни процедури, като 191 са били на пациенти с остър миокарден инфаркт, а 359 - с нестабилна стенокардия.
Зимата е опасна

В студените сезони, през зимата регистрираме много висока честота на инфаркти, стенокардни атаки. Студеното време води до спазъм на артериите и когато една артерия е и без това стеснена, честотата на стенокардиите, на пристъпите от гръдна болка е много по-висока.
Сърдечната недостатъчност

Или лошо кръвоснабдяване на всички жизненоважни органи вследствие на лоша работа на сърцето. В началото на всички ССЗ стоят рисковите фактори - пол, възраст, наследственост, холестерол, кръвно налягане, наднормено тегло, тютюнопушене и пр., които работят вкупом срещу сърдечно-съдовата система. В един момент сърцето се разширява на базата на високото кръвно налягане, или преживява инфаркт, или се отпускат клапите му и т.н. Сърцето започва да работи по-слабо, неефективно и постепенно се затруднява да изпълнява функцията си - да доставя кръв, наситена с кислород, на всички основни органи. Когато всички органи спрат да се кръвоснабдяват правилно, говорим да сърдечна недостатъчност. Инфарктът е само една от основните причини да се стигне до сърдечна недостатъчност.

Лесна и немотивирана отпадналост, умора и задух при елементарни физически усилия, невъзможност да се вършат нещата "като преди", отоци по крайници... Има множество лекарства, а операцията е само едно от множеството лечения.

В България за съжаление не може да се похвалим, че сме намалили процента на хората със сърдечна недостатъчност и това е тежко, трудно и продължително лечение.


Вноските ще се харчат само за здраве
Събраните средства от здравните осигуровки на гражданите да се изразходват само за здравеопазване, решиха депутатите в парламентарната здравна комисия. На редовното си заседание те разгледаха промените в Закона за здравното осигуряване, които чакат становището им от 1 септември. Предложението бе внесено от сините депутати Мартин Димитров и Ваньо Шарков, но получи подкрепата на колегите им от всички парламентарни сили, както и от здравния министър проф. Анна-Мария Борисова.

Забележки към проекта имаше единствено директорът на Националната здравна каса д-р Нели Нешева. Според нея предложената поправка е неоснователна, защото дублира чл.24 от действащия сега Закон за здравното осигуряване, в който ясно е разписано за какво могат да се харчат средствата на осигурителното ведомство. С тях се покриват разходи за медицинска помощ, административна издръжка, издаване на документи, издателска дейност, придобиване на движимо и недвижимо имущество, както и за таксата, която се превежда на Националната агенция по приходите за това, че събира здравните вноски.

„В случая става дума за парите от осигуровки преди постъпването им в бюджета на касата, защото именно те изкушават политици и финансисти", уточни вносителят Ваньо Шарков. С думите му се съгласи и депутатът от ГЕРБ Пламен Цеков, който остро разкритикува практиката средствата за здраве да се съхраняват в различни сметки и да не достигат до пациентите.

В крайна сметка поправката бе подкрепена и от д-р Нешева, но с малка редакция. Директорът на касата настоя в текста да се уточни, че вноските ще се изразходват само за разходи и трансфери на НЗОК и „в съответствие със закона за бюджета на касата". По този начин осигурителното ведомство няма да има право да харчи повече пари от тези, с които разполага.

Ако поправките в Закона за здравното осигуряване бъдат приети на второ четене в пленарна зала преди гласуването на държавния бюджет за 2011-а, бюджетът на здравната каса няма да може да се приеме с излишък, каквито са плановете на финансовото министерство. В проектната рамка за следващата година са предвидени 760 млн. лв., които пак ще бъдат изпратени на съхранение в Българската народна банка и няма да се харчат за здраве.


Безизходицата, наречена здравеопазване
Задънена улица, порочен кръг, лабиринт без изход - каквото и да се каже за българското здравеопазване, ще бъде вярно. Сякаш всяко действие или бездействия по вече десетгодишните реформи отдалечава системата от първоначалните планове и здравия разум. Депутатите от ГЕРБ, подобно на всички техни предшественици, окончателно изоставиха предизборната си платформа и поеха в посока, която не вещае нищо добро. Лекарите за кой ли път се почувстваха излъгани. Драматична е перспективата и пред пациентите, тъй като са логичната жертва на целия хаос. Напрежението расте обратнопропорционално на скоростта, с която се случват промените в сектора, и е на път да доведе до първото от години масово гражданско недоволство.

Какво всъщност правят управляващите от началото на мандата? Подхвърлят цифри на хартия, за да докажат, че пари за здравеопазване има, когато е явно, че такива на практика липсват. Кроят планове за медицински услуги на европейско ниво, а са неспособни да сложат в ред елементарни дейности като отпускането на направление за посещение при лекар. Разписват проектозакони и наредби, но само за да видят накъде духа вятърът и да вдигнат натам платната. По същия начин пълнят списъци с лекарства, мъдрят здравни карти и бленуват електронно здравеопазване без никаква представа колко и какво ще струва всичко това. Обещаха демонополизация на здравната каса, а лично ресорният министър Анна-Мария Борисова направи всичко възможно обществото да разбере, че осигуряването ще остане доброволно. И тъй като подобна политика съвсем не вещае планираните от правителството промени, се роди и крилатата фраза "реформата си върви, но е малко невидима".

Толкова ли са късогледи лекарите, че да не видят потта по челото на министър Борисова, когато дава всичко от себе си, за да ги увери, че болници няма да бъдат закривани и че нито един доктор няма да остане без работа? Как директорите на лечебници не проумяха, че сами са виновни за тежкото финансово състояние на ръководените от тях структури? Ами онкоболните - защо не са потърсили медикаментите си в складовете, където бяха открити неразпределени продукти за 3 млн. лева? Нищо че въпросните количества са запаси за три дни, че болниците работят с 60% от бюджетите си, а първите съкращения на заплати и персонал в клиниките вече са факт. "Аз реформи не правя. Ако искаме промени, всички заедно трябва да се впрегнем. Аз само мога да начертая посоката", вдигна ръце Борисова и остави съсловието да действа.

А то наистина няма да стои безучастно. Ангажирано с проблемите в сектора, ще впрегне всичките си сили, за да демонстрира на управляващите какво мисли за тях и за провежданата здравна реформа. Ще го стори с протести. Ако лекарите наистина излязат на улицата, това ще е първото масово недоволство от февруари 2007 г. насам, когато съсловието поиска по-добро финансиране за сектора. Само ще припомним, че тогава разходната част в бюджета на Националната здравна каса бе 1.4 млрд. лв., в момента е 1.6 млрд. лв., а догодина се очаква да бъде 1.8 млрд. лева. С две думи, Министерството на финансите няма никакво намерение да бъде по-щедро към здравеопазването въпреки заплахата от обществен натиск. В бюджета на касата за втора поредна година ще бъде предвиден излишък, този път от 760 млн. лв., които пак ще бъдат пратени на съхранение във фискалния резерв, за да крепят Валутния борд. И единственият, който няма да си плаща дължимото в тази ситуация, е държавата.

Перспективата никак не е розова, защото хората ще продължат да превеждат здравните си вноски, но няма да получават адекватно лечение, защото лечебниците няма да разполагат с необходимите средства да обслужват болните. Болниците от месеци страдат от липса на пари.

Но ако доскоро директорите на клиники само заплашваха, че ще връщат тежко болните и ще ги включват в листи на чакащи, първите подобни случаи вече са факт. Само за две седмици Центърът за защита на правата в здравеопазването е получил над 150 жалби от хора, на които е бил отказан прием за лечение. Най-пресният пример е от миналата седмица, когато доктори от столична болница буквално в последния момент спасиха живота на родилка от съседен град. По време на раждането тя получава тежък гинекологичен проблем и веднага е препратена към АГ клиника в столицата. Там обаче я връщат с мотива, че не могат финансово да си позволят операцията. В крайна сметка жената е жива, но не благодарение на системата, а въпреки нея.

Едва ли може да се очаква качествена медицинска помощ от лечебно заведение, което е получило 1000 лв. от здравната каса за август. Толкова е превело ведомството на белодробната болница в Пловдив, оплака се през седмицата ръководството й. "С тези пари се покрива лечението само на пациент и половина, а реално болницата е лекувала за месеца пациенти с активна туберкулоза за близо 40 хил. лева", разказа директорът на лечебното заведение Маргарита Иванова. Подчинените й доктори и сестри не са получавали заплатите си от май, а дълговете на болницата са набъбнали до 3 млн. лева. Едва ли е необходимо да се уточнява, че ако финансирането на тази клиника не се промени, фалитът й е в кърпа вързан, а персоналът (и пациентите й) ще останат на улицата. Напук на споменатите вече управленски обещания.

Най-големият парадокс е, че в цялата тази ситуация главният диригент на здравната реформа се държи като. Алиса в страната на чудесата. Ресорният министър Анна-Мария Борисова е толкова впечатлена от предизвикателствата, които й поднася постът, и толкова амбицирана да докаже способностите си, че тотално губи връзка с реалността. Музикалните й способности бяха оценени подобаващо, но те бледнеят пред уменията й на оратор. Дори предшественикът й Божидар Нанев не успяваше толкова успешно да се оплете в обяснения за предстоящите промени в сектора и да избълва толкова безумия. На първо място в Топ 10 на публичните й изяви обаче не е нито песничката за млякото, нито разясненията за разлика между клинични изпитвания, проучвания и опити, а брилянтната идея неосигурените да работят като санитари, за да усетят на собствения си гръб трудностите на медицинския персонал и сами да пожелаят да си плащат вноските. Желанието за дисциплина в случая е похвално, но доста неадекватно, защото санитарите у нас се обучават минимум две години и получават диплома, която удостоверява, че въпросните лица са запознати с всички норми за безопасност при работа в лечебно заведение. За министър Борисова те може би само разнасят храна и почистват болничните стаи, но е достатъчно да объркат менюто на един сърдечноболен, за да му докарат втора операция, или още по-лошо - да предизвикат вътреболнична инфекция, ако не изхвърлят правилно боклука. Никой не отрича необходимостта от свежи идеи в здравеопазването, но не и когато те са пример за липса на елементарна компетентност.

Какви реформи, какви пет лева, би се попитал в случая всеки средноинтелигентен човек. Важното е, че министър Борисова има високо мнение за себе си и желание да остане в историята. С чиста съвест си пише шестица за усилията и определя старта си в министерската кариера като летящ. "Аз летя с четири закона, с една ревизия на цялата система, с бързо прехвърляне на всички задачи, които трябва да се изпълнят, за да финиширам в края на годината", усмихва се доволно Борисова. Нищо чудно обаче със същата скорост здравният министър неусетно да излети от поста си.

В публичното пространство вече упорито се говори, че Анна-Мария Борисова няма да ръководи сектора през следващата година, но не заради "невидимите" й реформи, а заради конфликта на интереси, в който се оказа още с встъпването си в длъжност. Както в. "БАНКЕРЪ" вече писа, съпругът й Стефан Кривошиев е не само шеф на отделението по хемодиализа в столичната болница "Царица Йоанна", но също и управляващ съдружник в Центъра за клинични изпитвания "Ф. Олбрайт" ООД. В дружеството участва и Антони Георгиев - началник на клиника по ендоскопска травматология във Военномедицинска академия и съпруг на председателя на Комисията по позитивния лекарствен списък Русанка Ковачева. И въпреки че тези обстоятелства са описани в декларациите за конфликт на интереси на двете дами пред Сметната палата, не може да се пренебрегне фактът, че според предмета си на дейност, описан в Търговския регистър, компанията се занимава с клинични проучвания - дейност, която пряко се регулира от здравното министерство чрез Изпълнителната агенция по лекарствата.

Още по-странното е, че в разгара на скандала ресорното ведомство допусна втори сериозен гаф. Докато депутатите от опозицията размахваха фактите в парламента и искаха обяснение от министър Борисова, на сайта на министерството се появиха няколко проектонаредби, в които понятието "клинични проучвания" мистериозно бе заменено с непонятния за фармацевтичния бранш термин "терапевтичен опит". Борисова се опита, но така и не успя, да обясни какво точно се има предвид, но за сметка на това пробуди редица съмнения, че редактира нормативи в услуга на семейния бизнес. Ясно е, че непросветените трудно ще направят връзка между предмета на дейност на "Ф. Олбрайт" и понятие като "терапевтичен опит", а това ще позволи на дружеството да продължи да упражнява дейността си без риск от компромати.

Разбира се, Анна-Мария Борисова няколко пъти публично отрече обвиненията в конфликт на интереси, но въпросът е дали премиерът Бойко Борисов ще намери сили да ги преглътне. Особено след като опозицията възнамерява да внесе вот на недоверие заради кризата в здравеопазването, а стягащите се за протест лекари вече поискаха оставките не само на ресорния, но и на финансовия министър. От друга страна, освобождаването на Борисова означава още една пропусната година за планираните реформи в сектора и ще е белег за явен провал на правителството. В този ред на мисли на здравния министър може и да му се размине, но с риск "летящият старт" да се превърне в пълен провал на финала.

Според текстовете в проектозакона новата мегаструктура ще издава разрешителните за употреба и търговия с медикаменти в страната, ще регистрира цените на продуктите, ще контролира производството и разпространението им, а от 1 август 2011 година ще поддържа и актуализира позитивния лекарствен списък. На пръв поглед идеята не е лоша, защото фармацевтичните фирми вместо към три отделни органа ще се обръщат само към един. Процесът обаче е доста съмнителен от гледна точка на обстоятелството, че едни и същи лица ще решават дали дадено лекарство да се продава в България, на каква цена и дали да бъде включено в позитивната листа. "Това е практически невъзможно, защото всяка от дейностите изисква различни нива на компетентност. Няма как един и същи екип от хора да разбира едновременно от ценообразуване и да е запознат с фармакологичните характеристики на толкова много продукти", недоумяват представители от бранша. Други пък се опасяват, че вместо да спазва правилата, бизнесът директно ще започне да си служи с подкупи, за да си няма проблеми с администрацията.

Предположенията не са далеч от истината, защото комисията ще се ръководи само от петима души - председател и четирима членове, които ще се избират от Министерския съвет по предложение на здравния министър за срок от пет години. Трима от тях ще са лекари или магистър-фармацевти, а останалите две места ще се заемат от юрист и икономист, като изискването към всички е да имат стаж по специалността минимум пет години. В проектозакона не се споменава за други лица, които да подпомагат комисията, което на този етап означава, че лекарствената политика у нас в бъдеще ще се дирижира от... петчленка.

По-интересното е, че същите тези хора ще могат да определят и какви лекарства да се предписват на болните, като по този начин ще изземат правото на лекарите сами да преценяват как да лекуват. Текстовете на проектозакона предвиждат да се създадат задължителни стандарти за лечението на заболяванията, които да указват какви препарати и в каква дозировка да се предписват при отделните състояния. Плановете са новите алгоритми да се опишат в наредба към закона, а за нарушителите дори са предвидени глоби между 5 и 10 хил. лева. По този начин лекарите няма да имат никаква свобода да избират определена терапия, а държавата доста по-лесно (и изгодно) ще може да си направи сметката коя болест колко ще й струва.

Публичните разходи за лечение ще бъдат ограничени и с още една редакция в закона. Текстът вече се появи в проектопромените на Наредбата за позитивния лекарствен списък, но явно експертите на Анна-Мария Борисова държат на него, защото го превръщат в основна разпоредба. Тя дава право на здравната каса и ресорното ведомство да предлагат на държавната комисия да коригира цените или направо да изхвърля от списъка онези медикаменти, които двете институции не могат да си позволят да плащат. С друг текст пък се правят промени в Закона за здравното осигуряване, които позволяват на осигурителното ведомство да договаря с производителите и търговците допълнителни отстъпки за лекарствата, които заплаща напълно или частично. Идеята е продуктите в листата винаги да се съобразяват с наличните средства в бюджета на касата, за да няма изненади. Резултатът обаче никак няма да е в полза на пациентите, защото това, което ведомството няма да може да плати, ще излиза, разбира се, от техния собствен джоб. Така държавата хем ще държи юздите в сектора, хем няма да дава и стотинка за лечението на гражданите.

Вярно е, че лекарствената политика е част от държавната политика на всяка страна в Европейския съюз и държавите имат пълна свобода сами да решават как да я управляват. Намеренията на българското правителство да създаде държавна комисия по лекарствените продукти обаче едва ли ще се харесат на общността. Причината е, че сега съществуващата Изпълнителна агенция по лекарствата не само е част от световната мрежа от регулаторни органи, но и бе създадена по настояване на Европейската комисия още когато България водеше преговори за присъединяването си към общото европейско пространство. Изричното изискване на Брюксел бе тя да се занимава само с контрола над безопасността на медикаментите, но не и с ценообразуване, както впрочем е във всички останали страни в общността. В този ред на мисли създаването на нов орган може и да е революционна стъпка към облекчаване на административната тежест над фармацевтичния бизнес, но не е част от общата европейска практика и може да създаде много проблеми на България. Да не говорим колко лесно е страната ни да се превърне в единствената държава в общността с корумпирана лекарствена политика.

Лекарствен продукт, който притежава разрешение за употреба, издадено от Европейската агенция по лекарствата, ще може да се разпространява на българския пазар.

Режимът по издаване на разрешителните за откриване на дрогерии ще премине към съответните Регионални инспекции по контрол и опазване на общественото здраве.

Намалява се размерът на финансовите средства, които се използват за допълнително финансово стимулиране на служителите в Държавната комисия по лекарствените продукти и медицинските изделия.

Всички дарения на лекарствени продукти ще се правят само след изричното съгласие на държавната комисия.