Пациентска организация иска скрита евтаназия

“По този начин изказваме уважение към личния избор на пациента”, мотивира се председателката на организацията Теодора Захариева. И добави, че болният трябва да може да откаже дори реанимация.

Според написаните от федерацията текстове комисия от трима лекари, прегледали тежко болния пациент, трябва да му предостави свои анонимни становища за състоянието му. Чак след като ги е видял, пациентът може да откаже лечение. А на третия ден той следва да бъде прегледан от тримата специалисти и повторно да заяви желанието си за нелечение. Ако не се прегледа, пациентът не може да изяви отказа си от спасение, пише още в идеите на “Български пациентски форум”.

Според запознати исканото от тях е вид евтаназия. А съгласно Закона за здравето, както и в целия Европейски съюз, тя категорично е забранена.

Според сега действащите закони при спешни състояния и необходими медицински интервенции управителят на лечебното заведение взема решение какво да се направи на пациента. Защото в такъв момент болният или неговите близки много трудно биха взели каквото и да било разумно решение за живота му.

Според лекарите най-добре е да се запазят настоящите текстове, за да може специалист да преценява дали е необходимо да бъдат извършени животоспасяващи манипулации. “Такова е предложението на “Синята коалиция”, което ние ще подкрепим”, заявиха от ГЕРБ.

Автор на тази за фонда за обезщетения на пациентите е Българската асоциация за закрила на пациентите. Организацията проучила законодателните практики в Европейския съюз и ги е предложила на парламентарната здравна комисия.

От асоциацията настояват в новия проектозакон да се обърне още внимание на трансграничното здравно обслужване. Тя застава зад вече внесените законопроекти на д-р Ваньо Шарков от миналата година и на д-р Антония Първанова от 2009 г. В тях се предвижда да няма дискриминация при оказване на лечение.

“Настояваме в новия проект да се прибавят раздели, включващи правото на безопасност, на уважение на времето на пациента, на избягването на болка и страдание”, категоричен е Пламен Таушанов, председател на управителния съвет на асоциацията.

Той предлага на медицинската експертиза да се погледне като на “механизъм” за административна, наказателна и гражданска отговорност. “При съществуващите закони има сериозен отказ от правосъдие, незащитаване на гражданските права, недоказване на медицински инциденти и грешки”, обясни Таушанов. И добави, че в момента е почти невъзможно да се коригират административните актове на властта.


Болниците - със здравен омбудсман
Здравен омбудсман, който с екипа си да помага на пациентите, които са тръгнали да търсят правата си, иска Националната пациентска организация (НПО).

Добре било такова лице - например медиатор - да има във всички болнични заведения. От НПО смятат, че не бива да се оставя нерешен въпросът със защитата на личните данни на пациента. Организацията също настоява за право на трансгранично обслужване в страните от ЕС и подкрепя създаването на Фонд за обезщетение на пострадали пациенти. “Считаме, че е необходимо да се добавят допълнителни раздели за отказ от трансплантация, за право на донорство, на избор на лечение, в това число и на алтернативно, както и на незабавен достъп и предоставяне на водената във връзка със заболяването документация”, предлага пациентската организация. Оттам настояват да се уреди статутът на медицинския одит и да стане ясно дали той може да се използва в съда.

В дебата се включи и Българският фармацевтичен съюз. Той иска законотворците да впишат правото на избор на личен фармацевт. А сред задълженията на пациента да се отбележи “да не подтиква фармацевтите към нарушения” на лекарствения закон и приложимите му подзаконови нормативни актове. Фармацевтичният съюз предлага още пациентите да докладват за нежелани лекарствени реакции. Не става ясно обаче на кого и как болните да съобщават дали се е стигнало до непредвидени ефекти.


Анкета “Труд”

Попитахме столичани: Да има ли право българинът на отказ от лечение, когато е нелечимо болен?
Живка Александрова, продавачка:

Не, лекарите до последно трябва да се борят за живота на болните, независимо дали те искат. Ето, аз наскоро загубих майка ми. Но до последно докторите правеха всичко по силите си, за да я спасят.

Така трябва да бъде. Така е човешко.
Цветан Божинов, работи в частна фирма:

Не може да има такова право. Лекарите трябва винаги да се грижат за пациентите си. Това е тяхното призвание. Не мога да си представя някой да каже да не го лекуват и те да го послушат.

Не съм много запознат със съответните закони, но според мен лекарите до последно трябва да се грижат за хората.

Влизам в офиса му, а той ми заявява: „Виж сега, тряб­ва да поговорим сериозно. Правилата малко се проме­ниха. За тези 500 лв., дето ми плащаш, получаваш помощ за дребни проблеми. За по-сложните задачи ще те пре­пращам при по-големи спе­циалисти. Клиентите ми има­те 3 такива посещения. На месец, общо, всички. След това ще си плащате. Поне по 1000 лв. на час. Събрахме се в колегията и така решихме. Ако не ти харесва - оправяй се сам.

Наглец - знае, че без него съм за никъде. Още повече че планът му много ми заприлича на здравните вноски

за които още се чудя какво точно получавам срещу па­рите си и не е ли то твърде малко.

Ядосах се, изхвърчах от офиса и на улицата се сблъ­сках с познат, който свири във филхармонията. Реших да го почерпя кафе - едва ли е цъфнал и вързал финансо­во, да седнем, да си се опла­чем взаимно, пък можеше и да ми мине ядът. Но не би. Питам го как е, а той: „А, су­пер! В България класиче­ската музика се слуша тол­кова малко, че вече почти никой не разбира от работа­та ми. Кютам си, вземам си парите, никой не ме закача, а от време на време от някоя халтурка падат и странични доходи. Без данъци, разби­ра се. Въобще - доволен съм." Изненада ме. Аз го жа­ля за сложната работа, а той - никой не ме контролира...

Горното, разбира се, е ше­га. Опит за съвременна бас­ня. В която, ако съм се про­валил, всъщност трябва да заместите адвоката с лекар, а музиканта с учител или държавен чиновник.

Защо пиша за тези профе­сии, които в годините на пре­хода в България бяха счита- ' ни за зле платени, неблагодарни и в крайна сметка - по-скоро лош избор на ка­риера? Защото в Страстна­та седмица две събития раз­буниха (къде по-силно, къде по-слабо) страстите около лекарите и учителите и по­казаха абсолютната вреда, която публичните политики ще донесат на всички нас. Става въпрос за изслед­ването на Института за социални и синдикални из­следвания към КНСБ, спо­ред което

най-доволни от работата си са учители и чиновници

И не заради заплатата си тя е най-висока при финан­систите. А заради работното време и социалните придобивки.

Втората новина беше на­право скандална - решение­то на лекарите да въведат минимална цена на частни­те прегледи. Скандална, за­щото, ако аз реша да из­пробвам същото нещо в моя сектор и се договоря с конку­рентите си, КЗК ще ме обви­ни в картел (с пълно право) и ще ми тресне такава глоба, че направо не ми се мисли.

Поставени във взаимен контекст, тези две неща всъщност са примери за сла­бостта на публичните услуги в България и за провала на всички управляващи от мно­го време насам. Те показват, че липсата на реформи, коя­то досега либерално на­строените хора в България обвиняваха за лошото здра­веопазване и образование, всъщност вече е променила и хората в тези сектори. По-гърчулила ги е. С извинение на грозната дума, но българските лекари и учители са се превърнали в прослойка от пасивни хора, доволни и за­щитаващи статуквото, иму­низирани срещу желание за промяна. Същински талибани, които ще бранят сегашната система с цената на всичко

Точно както се случва сега в Гърция, където лекари, учители и чиновници блоки­рат със стачки задължител­ните реформи, без които страната може да фалира. Така традиционият страх на българските политици от стачки, който сега е направо параноичен, прави всяка промяна на модела невъзможна.

Няколко детайла ме карат да съм толкова категоричен. На първо място, лекарите в никой случай не са глупави хора и не може да не знаят думите „картел" и КЗК. фак­тът обаче, че не само че обявиха официално решението си, а и продължават да стоят зад него независимо от во­допада от критики, показва, че май не им пука особено за антимонополните закони. Тоест те са уверени в силата си дори и когато се изправят срещу правата на клиентите си. А това е сред приорите­тите на ЕС в момента.

Удовлетвореността в учи­телите, които само допреди 3 години бяха най-недовол­ните и заплашваха с обща стачка, също е притеснителна. Особено на фона на вло­шаващото се качество на образованието в България. Въвеждането на делегира­ни бюджети наистина вдиг­на заплащането в сектора, но липсата на адекватно оценяване сега поставя да­нъкоплатците в положение­то да не знаят за какво дават парите си. Отделен проблем е, че на уважаемото обще­ство не му пука много-много за образованието...

Едно от малкото хубави неща, които мога да кажа за учителите и лекарите, е, че по-голяма част от вината за сегашния хал на системите им не е в тях. Клише е, но наистина не е луд този, кой­то яде баницата, а този, кой­то му я дава.

Виновни са същите тези публични политики в Бълга­рия, заради които здравната каса например е финансов ад. Не може да си позволи да плаща достатъчно на ле­карите и ги принуждава да търсят алтернативни начи­ни да осигурят достойно за­плащане на сложния си труд.

С което отново стигаме до въпроса за реформите. Ако скоро те не бъдат реално за­действани, рискуваме да стигнем до point of no return. Точката, след която няма да имаме шанс да заприлича­ме на някои от добрите при­мери в Източна Европа като Полша и Естония. А ще тряб­ва да се примирим с ролята на втора Гърция (но без кон­курентните й предимства ка­то география и история) в ЕС.

А най-лошата новина е, че лекарите и учителите са само върхът на айсберга от проблеми

в публичната сфера. Оста­налите 2/3, за които се сеща­ме още по-рядко, но са мно­го по-критични са админи­страцията, армията и поли­цията.

Предвид отношението на ГЕРБ към последните две категории, реформи скоро няма да има. За съжаление на всички, които ще останем бедни. И отделно за мен - ще трябва да измисля още по-тъжна басня с още герои. Но не ме мислете - и без това в такава среда на предприе­мачите не ни остава много.

На 16 април се проведе 52-рия из­вънреден събор на Български лекарски съюз. Док­торите си гласуваха скандално­то реше­ние - да въ­ведат ми­нимална це­на на част­ните пре­гледи.


Неврологът насилник на разпит пред колеги
Неврологът Петър Мла­денов, който бе уличен в сексуален тормоз над па­циентки в клиниката си в Перник, ще бъде изслу­шан от колегите си от етичната комисия към Българския лекарски съ­юз.

Това съобщи вчера пред­седателят й д-р Любомир Илиев. Комисията е била сезирана от регионалната здравна инспекция за неетично поведение от страна на Младенов. Както „Те­леграф" писа неврологът бе записан със скрита ка­мера как преглежда паци­ентки, опипвайки ги по ин­тимните части. Преди изслушването секснасилникът ще даде и писмени обясне­ния, които трябва да изп­рати до края на седмицата. Очаква се комисията да из­лезе с решение за съдбата на Младенов до две-три седмици.

Петима лекари от двете най-големи варненски болници отиват на съд за смъртта на малкия Дани от Варна.

Двегодишното момченце почина ми­налия април, след като бе препращано от „Света Анна" в „Света Марина" въп­реки тежкото състояние, в което се е намирал. Обвинението за причинена смърт поради немарливо изпълнение на лекарските задължения е срещу д-р Ал иев и д-р Неделчев от „Света Анна" и срещу д-р Костадинов и д-р Кокенски от университетската болница „Света Марина". Петият медик в тъжната исто­рия на семейство Доневи, които изгу­биха двегодишния си син Дани, е д-р Гочева, която е привлечена като обви­няема заради вписване на неверни дан­ни в историята на заболяването на момченцето. За да прикрие действия­та на колегите си, тя записва, че майка­та на детето е отказала извършването на изследване.


Крачка напред
ДО 960 ЛВ. ЗАПЛАТА ШЕ ПОЛУЧАТ СПЕ11ИАЛИЗАНТИ-ТЕ по медицина, които учат по държавна поръчка

Увеличението на заплатите на младите лекари е крачка напред и логична стъпка на фона на постоян­но заминаващите да работят зад граница лекари. Са­мо миналата година България са напуснали близо 500 специалисти. Това е начин хората в бели престилки да останат в България, а не да напускат родината на талази. Не е тайна, че страна като Германия предла­га на младите лекари безплатна специализация, со­лидно възнаграждение още докато учат и безплатна квартира. За да се пребори с конкуренцията отвън, държавата трябва да предлага нормални условия за развитие на специалистите. На тях им се налага да учат повече от 10 години, за да придобият специал­ност, а за да се изградят като професионалисти, са им нужни повече. Налага им се да дават 12-часови де­журства, да се сблъскват всекидневно с човешката драма и да спасяват животи. За този труд трябва да има адекватно възнаграждение.

лекари.


АБВ предлага парите за здраве да се удвоят
Експертите искат в контрола над болниците да се включат пациентски организации и представители на НПО
Финансирането на здравеопазването трябва да достигне до 8% от БВП чрез включване на допълнително доброволно частно здравно осигуряване и разделяне на настоящия здравен пакет на две части – една, финансирана от задължително здравно осигуряване, и втора, финансирана от доброволно допълнително осигуряване. Това се посочва в позиция на Алтернатива за българско възраждане (АБВ) - Алтернативи за здравеопазването, чийто автори са проф. Григор Горчев и д-р Борислав Китов. „Класа“ припомня, че средствата за здравеопазване, гласувани с бюджет 2011, са 3,9 % от БВП.

В проекта на АБВ се посочва още, че здравната система в България трябва да се развива, основавайки се на принципите на европейските здравноосигурителни системи – универсално покритие, солидарност, справедливост, равнопоставен достъп, стремеж към повишаване на качеството. Проф. Горчев и д-р Китов са на мнение, че би било целесъобразно да се премине към селективно договаряне на здравните дейности с изпълнителите на медицинска помощ, но задължително след приключване на реформата във финансиращите институции и създаване на условия за конкуренция.

Заплащането на персонала в първичната и специализираната доболнична помощ трябва да е обвързано с постигнатите цели в качеството на лечение, настояват авторите на проекта. Предлага се да бъдат въведени терапевтични медицински алгоритми и цената на лечението да бъде контролирана чрез терапевтична, вместо фармацевтична реимбурсация.

Здравната мрежа трябва да се оптимизира така, че всяко извънболнично и болнично заведение да осигурява достъпна здравна грижа за населението в съответния регион или населено място. В сегашния му вид управлението на здравната система е твърде централизирано и бюрократизирано, се констатира в проекта на АБВ. Авторите предлагат в управлението на здравната каса и здравните фондове, както и в контрола на здравните заведения да се включат представители на гражданското общество, съсловните и пациентските организации.

Около тази теза се обединиха участниците в една широко представителна дискусия по проблемите на здравеопазването - ръководители на болници и висши медицински училища, представители на централните институции и местната власт, на пациентски и съсловни организации, която се проведе преди година в Пловдив.

В рамките на продължилото близо пет часа обсъждане, ръководено от проф. Дамян Дамянов и проф. Григор Горчев, бе направен задълбочен анализ на етапите и резултатите от здравната реформа у нас, очертана бе актуалната картина на състоянието на здравната система, дадени бяха редица конкретни идеи и предложения. И тук ще припомня една моя стара позиция, която съм формулирал и отстоявам от години - всички приходи от здравноосигурителни вноски да се използват само и единствено за здравеопазване. Държавата да бъде коректен платец и да гарантира основния пакет на здравна помощ. Бюджетът на здравната каса да се отдели от държавния бюджет и тя да се превърне реално в автономен, самостоятелен обществен фонд. Останалият ресурс да се осигурява по линията на доброволните здравни фондове.

Основният извод е, че е необходимо да се коригира подходът в осъществяването на здравната реформа.

Държавата не може и не трябва да абдикира от грижата за здравето на хората и особено на социално слабите групи, децата и подрастващото поколение.

Следва ясно да се прецизират целите и параметрите, към които се стремим: 1.) когато се преструктурира мрежата от здравни заведения, доколко реално се гарантира правото на всеки българин на достъп до качествена здравна помощ; 2.) как моделът да се промени така, че здравните грижи да се индивидуализират и пациентът да се постави в центъра на здравната система; 3.) как моделът на финансиране, организация и управление да бъде променен така, че акцентът да се пренесе от скъпоструващото болнично лечение към активната профилактика и превенция.

В предложените тук позиции на Гражданско движение „Алтернатива за българско възраждане" се търси тъкмо решение на тези проблеми.
През изминалите две десетилетия след 1989 г. промените в българското здравеопазване бяха насочени към премахване на държавния монопол, промяна на собствеността и модела на финансиране, въвеждане на пазарни отношения. Това доведе до значително влошаване на здравния статус на българина и на основни показатели в демографската картина - нарастване на смъртността, скъсяване на продължителността на живота и пр.

Здравната реформа у нас стартира с радикални промени в доболничната помощ (въвеждане на ' институцията на „общопрактикуващите лекари"), но развитието й практически не засегна болничната помощ. Ако погледнем цифрите, ще видим, че по брой болници, легла, хоспитализации, лекари ние дори надхвърляме средното европейско ниво. Въпреки непрекъснатото нарастване на средствата за здравеопазване несъответствието между финансиране и здравни показатели на населението се задълбочава, което показва неефективно управление на ресурсите и некачествена здравна грижа. Обобщено казано, проблемите на българското здравеопазване днес са свързани не толкова с недостига на финансов ресурс, колкото с модела на финансиране, структуриране и управление на системата.

- Заплащането в първичната извънболнична помощ на капитационен принцип (брой обслужвани пациенти) в значителна степен демотивира и деквалифицира общопрактикуващите лекари, което пряко снижи качеството на лечение.

- Насоченият предимно към болниците и лекарствените продукти пакет на финансиране (за сметка на доболничната помощ, както и на профилактиката) е една от основните причини за неефективността на здравната система и за свръх хоспитализацията и свръх-потреблението на лекарствени продукти.

- Системата на клиничните пътеки, както и отказът от реално остойностяване, допълнително усили тези негативни ефекти, без да осигури необходимото качество.

- Натрупването и разпределянето на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски в един монополен осигурителен фонд лиши потребителите от избор и конкурентност сред финансиращите институции и съответно намали контрола върху качеството на здравните услуги, предоставяни от изпълнителите.

Средствата, отделяни от БВП през 2010 г., възлизат на 4,2%. На практика това представлява над два пъти по-малко от средно ниво на разходи за държавите от ЕС -8,8% (съгласно доклад на Световната здравна организация за 2010 г.). Въпреки недостатъчните финансови средства, правителството на ГЕРБ задълбочи рязко кризата в сектора, като одържави натрупания резерв, около 13 млрд. лв., от задължителни здравни вноски. На практика този акт, който е в противоречие с духа на Закона за здравното осигуряване за независимост на НЗОК от държавата, нанесе тежки вреди на здравеопазването, които ще се проявят през периода 2011 - 2013 г.

1. Стратегически цели и решения

Бъдещото развитие на здравеопазването в България ще се определя най-вече от следните основни фактори, които индивидуализират диагностиката, грижата и лечението на пациентите:

1. Плащане на изпълнителите на медицинска помощ въз основа на постигнати цели в качеството. На практика почти всички европейски обществени и частни фондове преминаха от заплащане на база обем, бюджет или капитация към заплащане, базирано на резултатите за пациентите. Мнозинството здравни експерти препоръчват и реимбурсирането на медицинските услуги да бъде зависимо от качеството на резултатите от лечението.

2. Пренасочване на финансирането и инвестициите от програми за лечение към програми за профилактика и грижа за здравето. Най-развитите страни стартират обширни реформи, включително на нормативната база, които променят начина, по който поведенческите, генетичните и медицинските насоки определят личните здравни разходи, както и увеличават инвестициите във високотехнологично оборудване, апаратура, техника, материална база.

3. Комуникация с пациентите. Върху тази основа се изграждат най-ефективните стратегии, ангажиращи хората да се грижат за собственото си здраве - здравна образованост, по-голяма информираност и увеличаване отговорността на пациентите.

4. Електронни здравни досиета и информационни технологии. Бъде-

щото развитие през следващото десетилетие е преминаване на здравните системи от предимно хартиени здравни досиета, контролирани от медицинската индустрия, към предимно дигитални досиета, контролирани от лекарите и пациентите.

5. Обучение на персонала. Съвременните образователни стратегии на здравните системи са насочени предимно към инвестиции на средно професионално ниво - лекари в първичната доболнична помощ и медицински сестри.

2. Конкретни мерки

2.1. Доболнична помощ

• Преминаване от капитационен

принцип на заплащане към механизъм, отчитащ реално извършените дейности и постигнатото качество на лечение. За целта е необходимо заплащането да става въз основа на комплекса от реално извършени медицински дейности, степен на приложение на медицинските препоръки за лечение на заболяванията и ниво на квалификация на лекарите.

• Уместно би било да се създадат : икономически стимули за формирането на групови практики, което да подобри взаимодействието между - първичната и специализираната извънболнична помощ, качеството на диагностичните процедури и квалификацията.

• Създаване на възможности

общинските болници, които нямат перспективи за развитие в болничния сектор, да се преобразуват в медицински центрове за доболнична помощ с гарантиран брой лекари от основни специалности и ограничен брой легла за кратко стационарно пролежаване до изясняване на диагнозата и движението на болния - към дома или към болнично заведение.

2.2. Болнична помощ

• Реално остойностяване на медицинските дейности, като в него се включат всички разходи, в т.ч. и трудът на медицинския персонал.

• Въвеждане на модела на диагностичносвързаните групи като метод на финансиране на болниците и запазване на клиничните пътеки като медицински алгоритми, гарантиращи качеството.

• Създаване на независим орган за акредитационни оценки, анализ на терапевтичните резултати и категоризиране на лечебните заведения.

• Създаване на единна за всички болнични заведения (в т.ч. частните) регулация (възможност за разкриване, осигуряване на достъп и качество), като се отчита разграничението на лечебните заведения на „профит" (които носят печалба) и „нон-профит" (непечелещи) организации.

23. Спешна помощ

Проблемите на спешната помощ изискват комплексно решение на въпросите за организацията, кадровото обезпечаване и обучение, инфраструктурата, районирането и транспорта, връзките с болниците, необходимостта от създаването на т.нар. парамедици и сътрудничеството със служби на „Гражданска защита", Червен кръст и пр.

Наред с необходимостта от сериозни инвестиции и финансови средства за реализирането на реформи в този сектор има два въпроса, които изискват конкретно решение:

• Първият е свързан с преодоляването на ситуацията спешната помощ да бъде използвана като „вход" към лечебните заведения от страна на здравно неосигурени лица.

• Вторият се отнася до реорганизацията на структурата в сектора -въвеждане на ясни принципи на териториално разпределение на спешните кабинети, така че да се гарантира възможност за бързо и качествено обслужване на населението, и то не само в големите градове.

Един възможен подход за преодоляване на проблема с ограничения брой линейки и затрудненията вследствие на трафика, с които спешната помощ в големите градове се сблъсква, е създаването на денонощни кабинети към ДКЦ-та за неотложна помощ.

Разбира се, истински спешните случаи изискват хоспитализация, което предполага развитие на спешни портали/отделения към университетски, национални и областни болници, на комуникационните и транспортните средства. 2.4. Лекарствена политика

• Въвеждане на нормативни промени, задължаващи медицинските специалисти да предписват генерични наименования на рецептите, което е масова практика в страните от Европейския съюз.

• Въвеждане на продажба на лекарства не в търговски опаковки, а в количества, изписани за съответния курс на лечение.

3. Промени в модела на финансиране и управление

• Превръщане на НЗОК в национален публичен здравен фонд, който не зависи от държавата и изразходва събраните средства само и единствено за здраве. За целта финансовите средства на НЗОК трябва да се отделят от консолидирания държавен бюджет, а държавата да стане коректен платец към НЗОК.

• Обособяване на два здравни пакета: единият - основен, който се изпълнява от НЗОК, и другият -допълнителен, от доброволните здравноосигурителни фондове.

• Самоучастието (доплащането) на пациентите следва да се регламентира чрез нормативни тавани, съобразени с икономическото развитие на страната и доходите на гражданите.

• Въвеждане на електронно здравеопазване - електронна здравна карта и електронно здравно досие, отразяващо здравния статус, минали заболявания, алергии, направени изследвания, ваксинации, предписани медикаменти и др.

• Пренасяне на акцента върху здравната профилактика и превенция. Задължение и отговорност на държавата е гарантирането на майчиното и детското здравеопазване, както и на училищното здравеопазване.

4. Осигуряване на необходимите специалисти

През последните години има ясно изразена тенденция на застаряване на медицинските кадри. Намалява броят на лекарите, сестрите, лаборантите и другите медицински специалисти. Регистрира се усилена миграция, особено в условията на икономическа криза. Влошават се възможностите за повишаване и поддържане квалификацията на медицинските кадри.

Във връзка с това е необходимо:

• На основата на анализ на нуждите от медицински кадри и регистър на специалисти в национален план да се разработи програма за осигуряването им, посредством отпускане на бройки за безплатна специализация по съответни специалности „в риск" или на адекватно заплащане през периода

на обучение по специалността (стипендии);

• Договорно обвързване на възможността за кредитирано образование със задължението на медицинския специалист да работи определен брой години след прик- лючване на специализацията си в конкретно болнично заведение в страната;

• Разработване на механизми за повишаване мотивацията на медицинските кадри за специализация и продължаваща квалификация -заплащане, стипендии, придобиване на опит в чужбина;

• Отделяне на приоритетно място на медицинското университетско образование и научни изследвания както в сферата на терапевтичните специалности, така и в сектора на здравните грижи и здравния мениджмънт.

• Стимулиране на медицинските специализации, следдипломни квалификации, продължаващо обучение и научноизследователска дейност.

• Разработване на система от стимули за професионална реализация на специалистите в България, което да предотврати „изтичането" на младите специалисти от страната.

Финансирането на здравеопазването трябва да достигне до 8% от БВП чрез включване на допълнително доброволно частно здравно осигуряване и разделяне на настоящия здравен пакет на две части -една, финансирана от задължително здравно осигуряване, и втора, финансирана от доброволно допълнително осигуряване.

Заплащането на изпълнителите на първична и специализирана доболнична помощ трябва да става въз основа на постигнатите цели в качеството на лечение.

Здравната мрежа трябва да се оптимизира, така че всяко извънболнично и болнично заведение да осигурява достъпна здравна грижа на необходимото ниво в съответствие с отдалечеността, здравния статус и демографския профил на населението в съответния регион или населено място, както и за обезпечаването на връзките (и транспортни, и комуникационни, и ресурсни) между съответните структури.

В сегашния му вид управлението на здравната система е твърде централизирано и бюрократизирано. На национално равнище трябва да останат само стратегическите функции по формиране на политики, нормативи, стандарти, правила и пр. В управлението на здравната каса и здравните фондове, както и в контрола на здравните заведения, могат и трябва да се включат представители на гражданското общество, съсловните и пациентските организации.