Въведение
Всъщност няма особена нужда да правим апология на Мартин Лутер! Просветлението, дошло му на прочутата стълба в Рим, че праведният ще живее чрез вяра, било наистина крайъгълен камък на Реформацията. Неговите 95 тезиси, заковани на портата на църквата във Витенберг, не били основно изложение на въпроса за праведност чрез вяра. Те се занимавали преди всичко с необходимостта от реформа на средновековната религиозна система, настоявали за свобода на съвестта, осъждали продажбата на индулгенции и изобличавали беззаконията, вършени от папата.
95-те тезиси в тази книга се съсредоточават върху истините за оправдание чрез вяра единствено в Исус Христос.
Това е вест, приложима за всички времена. Нейната значимост нараства все повече и постепенно поглъща всички останали теми. Вестта се нарича "Христос наша правда".
Теорията за праведност чрез вяра е динамит. Ако я разберете, никога повече няма да бъдете същите. Но теорията не е достатъчна. Истинската сила идва само когато я преживеете. Днес отправям покана да преживеете най-важното нещо в живота си!
Праведност
1. Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв. Йоан 15:5.
2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, отделени от Него. Римл. 1:16, 17.
3. Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус. Римл. 4:4, 5.
4. Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римл. 3:28
5. Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27, 28.
6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни. Матей 5:20.
7. Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни. Римл. 3:20.
Грях
8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Пс. 58:3.
9. Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни. Ез. 18:20; Йоан 1:9.
10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме. Римл. 7:14-17.
11. Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1Йоаново 3:4.
12. Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Йоан 16:8, 9.
Вяра
13. Най-добрата дефиниция на вярата е доверие. Доверието е разчитане на друга личност. Матей 15:21-28.
14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате. 2Тимотей 1:12.
15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим. Гал. 5:22.
16. Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене. Римл. 10:17.
Себепредаване
17. Себепредаването означава предаване на собственото "аз", а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога. Римл. 10:3, 4.
18. Усилията да се откажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собственото "аз". Римл. 9:31, 32.
19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него. Гал. 2:20.
20. Ние сме контролирани или от Бога, или от Сатана. Единственото нещо, което можем да контролираме, е изборът кой да ни контролира. Римл. 6:16.
21. Себепредаването е предаване на правото на избор, но ние използваме правото си на избор да постигнем себепредаване. Отказваме се от избора да работим върху поведението; запазваме правото на избор да работим по въпроса за общуването. Фил. 2:13; Римл. 6:11.
22. Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13.
23. Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си. Лука 9:54; Матей 16:16, 17, 22, 23.