Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на

През 2011г. в СИР са одобрени за безвъзмездно финансиране на здравни заведения и здравна инфраструктура 4 проекта в общините Варна, Шумен, Балчик и Омуртаг, по Оперативна програма регионално развитие, Приоритетна ос 1, процедура „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни и общински лечебни заведения в градски агломерации”.

Доходите на домакинствата от работна заплата за 2008 г. съставляват най-голям относителен дял – 47.8 % от общия доход, следвани от доходите от пенсии – 20.9 %, доходите от предприемачество – 9.2 % и доходите от продажба на имущество – 6.2%. Размерът и структурата на доходите показват значителни различия за различните области в района - общ доход средно на лице за област Варна е 3851 лв., за област Добрич - 2831 лв., за област Търговище - 2102 лв., за област Шумен - 3308 лв.

ИЗТОЧНИЦИ	Североизточен район	ОБЩО за СТРАНАТА
СРЕДНО НА ДОМАКИНСТВО
ОБЩ ДОХОД	8737	8686
- работна заплата	4177	4505
- извън работна заплата	396	424
- от предприемачество	804	674
- от собственост	109	77
- обезщетения на безработни	16	17
- пенсии	1831	2010
- семейни добавки за деца	82	57
- други социални помощи	271	269
- от домашното стопанство	167	104
- от продажба на имущество	543	192
- други приходи	343	358
Приходи от спестявания	272	320
Заеми и кредити	276	291
ОБЩО	9285	9297
СРЕДНО НА ЛИЦЕ
ОБЩ ДОХОД	3305	3502
- работна заплата	1580	1816
- извън работна заплата	150	171
- от предприемачество	304	272
- от собственост	41	31
- обезщетения на безработни	6	7
- пенсии	692	810
- семейни добавки за деца	31	23
- други социални помощи	102	108
- от домашното стопанство	63	42
- от продажба на имущество	205	77
- други приходи	130	144
Приходи от спестявания	103	129
Заеми и кредити	104	117
ОБЩО	3512	3748

ЕКАТТЕ	Райони и области	ОБЩО
		Брой	Места Капацитет	Заети места към 31.12.2008
BG	България	299	19794	17232
BG3	Северна и Югоизточна България	192	12892	11472
NE	Североизточен	33	2262	2048
VAR	Варна	12	700	653
DOB	Добрич	8	579	541
SHU	Шумен	8	630	570
TGV	Търговище	5	353	284

Общата дължина на пътната мрежа в Североизточен район е 5 319 км, като 2 668 км от тях са пътища от РПМ, а останалите 2 651 км са общински пътища. Републиканската пътна мрежа на територията на района обхваща 84 км автомагистрали, 483 км пътища І клас, 467 км пътища ІІ клас и 1633 км пътища ІІІ клас. Относителният дял на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І клас е 21,3 %, т.е., е по-висок от средните стойности за страната – 17,5 %. Автомагистралите и първокласните пътища имат основна роля за интегрирането на района с други райони в България и съседни райони в Република Румъния. Гъстотата на пътищата от висок клас е 0,039 км/кв. км и е най-висока в страната.

Към 2010 г. гъстотата на пътищата от висок клас /автомагистрали и пътища І клас/ е 0,039 км/кв. км и е по-висока от средната за страната - 0,031 км/кв. км¹³, като най-голяма гъстота се наблюдава на територията на областите Шумен и Варна, съответно 0,063 и 0,051 км/кв. км. Гъстотата на пътищата от висок клас е най-ниска в област Добрич, само 0,018 км/ кв. км. На територията на областите Търговище и Добрич не са изградени автомагистрали и връзките им със съседните области се осъществяват от пътища І и ІІ клас.

Район, области	Обща гъстота на РПМ км/кв. км	Гъстота на АМ и пътищата І клас	Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас	Обслужване на насел. с пътната мрежа км/ 1000 жит.
България	0.175	0.031	0.145	2.64
Североизточен	0.182	0.039	0.144	2.76
Варна	0.186	0.051	0.136	1.50
Добрич	0.175	0.018	0.158	4.36
Шумен	0.179	0.063	0.116	3.36
Търговище	0.193	0.028	0.164	4.33

.

Пътната мрежа в Североизточен район е достигнала висока степен на развитие. Наличието и на други обекти на транспортната инфраструктура от висок ранг като международното пристанище и международното летище Варна налагат да продължи развитието на пътната мрежа на територията на района, включващо изграждането на участъците от двете автомагистрали „Хемус” и „Черно море”, които ще създадат условия за по-пълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие, включително по отношение на транспорта, като структуроопределящ сектор. Пътищата ІІ-ри и ІІІ-ти клас осигуряват добро транспортно обслужване и транспортна достъпност до малките и средни градове и селата. Съществуват проблеми, свързани с влошени експлоатационни условия, по отношение на някои участъци от общинската мрежа пътища, поради недостатъчни ресурси за поддържането й.

Свързването на пътната мрежа на Североизточен район с тази на съседния граничен район от Република Румъния се осъществя през два сухоземни ГКПП, единият по второкласния път „Варна-Добрич-Ген. Тошево-ГКПП „Йовково” и вторият - по път Е 87 -ГКПП „Дуранкулак”.

Железопътна инфраструктура

Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Североизточен район. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района през 2010 г. е 478 км, които съставляват 11,8 % от ж.п. мрежата на страната. Общата дължина на удвоените главни ж.п. линии е 237 км, съответстващи на 49,6 % от всички ж.п. линии в района. Дължината на електрифицираните главни и второстепенни ж.п. линии е 375 км – 78,5 % от общата дължина на ж.п. линиите в района, т.е. с 28,5% над средния относителен дял в районите от ЕС25 - 50 %.

По достигнато ниво на удвояване на ж.п. линиите Североизточен район е на първо място сред останалите райони от ниво 2, близо два пъти по-висок от средния за страната – 23.6%.

По отношение степента на електрификация на ж.п. линиите районът е над средното ниво за страната - 67,96 %, като изпреварва всички останали райони с изключение на Югоизточния район.

Железопътната мрежа на Североизточен район е свързана с ж.п. мрежата на следните държави както следва:

• 
  с Румъния през граничния преход Кардам – Негру воду;
  
• 
  Ж.п. фериботен комплекс Варна в Североизточен район осигурява възможност за транспортиране на ж.п. вагони през Черно море към Украйна, Русия и страните от Черноморския и Кавказкия регион.
  

Морският транспорт е добре развит в Североизточен район. Международното пристанище Варна е важен център на транспортната система на страната, през който преминава голяма част от вноса и износа ни. Пристанището има важна роля за цялостното развитие на икономиката на страната и региона и отварянето й в глобален план. Същевременно пристанището е важен фактор по отношение на развитието на град Варна и утвърждаването му като важен търговски, икономически и административен център в района. Като пресечна точка на трафик от Европейските транспортни коридори № 7, № 8 и № 9, Пристанище Варна създава отлични условия за транзитиране на товари между Европа, Близкия и Далечния Изток и възраждащия се Път на коприната ТРАСЕКА.

Варна е най-голямото българско морско пристанище с обща дължина на кея 5601 м,. Разполага с 32 корабни места, 77 500 кв.м складове и 240 800 кв.м складови площи. Със съвременното си оборудване, ж.п.-фериботно обслужване и местоположение, пристанището е „врата” за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия,  Средния и Далечен Изток. Пристанище Варна е въвело стандарти за качество ISO 9001/2000 и е едно от първите Черноморски пристанища, сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата - ISPS Code.

Варна е многоцелево пристанище с модерна техника и специализирани терминали с непрекъснат режим на работа. Тук се обработват всички видове товари, включително и течни. Основна характеристика на пристанището  е обработката на зърнени храни, контейнери, химични и генерални товари. С реализираните обеми на тези товари Пристанище Варна е безспорен лидер в България.

През 2009 г. в пристанището са обработени повече от 6.7 милиона тона товари, като товарооборотът на пристанището е намалял с около 1 млн.т. или с 13% спрямо 2008 г. За същия период броят на обслужените кораби бележи слабо намаление - от 1405 през 2008 г. на 1112 обслужени кораба през 2009 г. През същата година в пристанището са обработени 112 611 контейнера, които са с 27.5% по-малко спрямо 2008 г.

Според данните за 2010 г. в Пристанище Варна са отчетени:

• 
  Товарооборот 8 039 000 тона
  
• 
  Корабен трафик: GT – 8 294 538; брой – 1150
  
• 
  Обработени контейнери – 118 702 TEU
  

За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 в пристанището Варна-Изток и 6 в пристанището Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Характерна особеност за Пристанище Варна е, че всички кейове, освен тези, които са строго специализирани за определени видове течни и насипни товари или контейнери, са многоцелеви и се използват за обработката на генерални и други товари (каолин, кварцов пясък, шамот, захар и др.). Железопътната и пътна инфраструктура, обслужваща пристанището, позволява прехвърляне на товари между пристанище Варна и пристанище Русе, за да се намали времето за доставка до крайния клиент.

Като най-голямо българско контейнерно пристанище, Варна разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море. Освен основните претоварни услуги тук се извършват всички операции, свързани с обработката на контейнерите (контейнеризация, деконтейнеризация, почистване и др.). За гарантиране на сигурност контейнерите с акцизни товари се съхраняват в отделни зони с 24 часов режим на наблюдение и охрана. Специален стиф осигурява съхранението на хладилните контейнери. През 2009 г. в пристанището са обработени 112 611 контейнера, които са с 27.5% по-малко спрямо 2008 г.¹⁴

Пристанище Варна-Изток е главният пункт за българския износ на зърно, предимно пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. Складирането става в магазии, разположени непосредствено до кея и една специално пригодена за зърнени товари складова база, намираща се на 5 км от пристанището. Кейово място № 7 е най-често използваното, когато трябва да се приемат голямотонажни кораби (до 50000 GT). В активния сезон за износ (август-ноември) се ползват още 4 места - кейове №№ 6, 8, 9 и 10. Пристанище Варна-Изток разполага със съоръжение за разтоварване на ж.п. вагони-зърновози.

Пасажерският терминал е разположен непосредствено до входа на най-старата пристанищна част - Варна-Изток. Терминалът е отлично защитен от вълноломна стена, разполага с модерна сграда за прием на пасажерите, 2 кейови места за круизни кораби и малко яхтено пристанище, стопанисвано от пристанищния яхт клуб "Порт Варна". На своите кейове Морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м и 53000 GT брутен тонаж. Пристанището и крайбрежието като цяло разполагат с голям потенциал за развитие на круизен туризъм.

Три кейови места на пристанище Варна-Запад са специализирани в обработката на въглища, кокс, петрококс и клинкер, а едно за цимент в насипен вид.

Терминалът за течни химически товари е построен през 2001 година от смесеното дружество "Ойлтанкинг България" АД.  Съобразен със всички екологични изисквания, терминалът е разположен в близост до 2-ро кейово място на територията на пристанище Варна-Запад. Оборудван е с модерно ж.п. разтоварище, съоръжение за товарене на кораб и 3 танка за съхранение на сярна киселина, течни торове и други опасни товари.

Тъй като инфраструктурата на пристанище Варна е в непосредствена връзка с градската структура, в бъдеще се предвижда част от дейностите в пристанището да се изнесат на нови по-подходящи терени и да се изгради нов контейнерен терминал.

След преместването на пристанището заеманите досега терени ще се развият като зони за рекреация, бизнес и яхтен туризъм. Така ще се осигури директна връзка на центъра на града с морето. Предвижда се изграждането и на нова морска гара и на ново яхтено пристанище.

Пристанище Варна е обвързано подходящо с пътната и железопътната мрежа на страната и е разположено в близост до международното летище Варна.

Пристанище Балчик има регионално значение. Специализирано е за транспортиране на селскостопански продукти. Има потенциал за обслужване на туристите в района, но се използва ограничено.

Въздушен транспорт

Летище Варна ЕАД е едно от летищата в страната, които имат статут на международни. Тук е съсредоточена значителна част от обслужваните международни дестинации.

Характерна е изключително силно изразената сезонност при експлоатацията на летището във Варна, където по-голямата част от полетите са съсредоточени в четирите летни месеца на годината. По достъп до полети Североизточен район е в групата с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС, в т.ч. в старите страни-членки. От гледна точка на условията за икономическо развитие на района, бързият достъп до него, осигуряван с въздушен транспорт е важен за привличане на инвеститори и развитие на бизнес, особено на туризма и бизнес услугите от висок ранг.

В края на 2006 година българо-германският консорциум "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, съставен от водещия световен летищен оператор Фрапорт АГ и българската компания Еърпорт сървисис ЕООД, спечели конкурса за концесия на летищата във Варна и Бургас. Концесията е за срок от 35 години, в рамките на които дружеството ще оперира и инвестира в развитието на двете морски летища.

Като цяло инфраструктурата на летището отговаря на изискванията за международно летище за обществено ползване. През 2009 г. летището разполага с:

• 
  писта за излитане и кацане – 2 500 m х 45 m;
  
• 
  център за управление на полетите – ІІ-ра категория по ИКАО;
  
• 
  добре изградена пътна мрежа, свързваща летището с региона;
  
• 
  самолетодвижения – 1999 г. – 9 030 бр., 2005 г. – 13 616 бр., т.е. с 50% повече; 2008 г. - 15 129 бр., 2009 г. – 12 699;
  
• 
  пътникооборот – 1999 г. – 511 819 пътника, 2005 г. – 1 546 925 пътника, т.е. три пъти повече; 2008 г. - 1 450 192; 2009 г.- 1 220 181 пътника.
  
• 
  повече от 120 дестинации в 57 страни;
  

• 
  Разполага с една писта 2500 m.;
  
• 
  Оперира 24 часа в денонощието;
  
• 
  Има 12 577 самолетодвижения за 2010 г.;
  
• 
  Обработени са 1 227 442 пътници през 2010 г.; 
  
• 
  Обслужва 100 дестинации в 57 страни;
  
• 
  На 2 часа път в радиус от летището живеят 2.8 милиона потенциални пътници
  

От представените актуални данни за 2010 г. е видно намаляване броя на самолетодвиженията със 122 и на обслужваните дестинации – с 20 броя спрямо 2009 г.

За една година самолетодвиженията на Летище Варна са намаляли с около 0,96%, което може да е следствие от стагнацията в световната икономика през този период, но със 7261 пътника е увеличен пътникооборотът на летището.

Почти 99% от пътникооборотът се формира от туристи през четирите летни месеца на годината. Основният проблем на летището е липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.

Стратегическата позиция на летището гарантира сериозно количество чартърен пътнически трафик през летния сезон и го прави надежден партньор за развитието на редовни линии. Потенциалът на летище Варна има силен ефект върху развитието на транспортни мрежи, туризъм и търговия между партньори от Изтока и Запада.

Телекомуникации

Наблюдават се значителни различия в степента на развитие на телекомуникациите на територията на различните области в Североизточен район. С най-малък брой ПТТ станции и агентства през 2010 г. е област Търговище – 111 от общия брой за района - 688, а с най-голям брой е област Варна – 292 или 42.4 %. Силно изразена тенденция на бързо нарастване на агентствата /офисите/ има в област Варна, където броят им вече надвишава броя на ПТТ станции. Останалите три области в района запазват съотношение 2:1 в полза на ПТТ станции, но като цяло с далеч по-ниски стойности в сравнение с област Варна, която има показатели много по-високи от средните за страната.

Особено внимание относно развитието на електронните комуникации следва да се обърне на малките населени места в близост до по-големите градски центрове - Варна, Добрич, Шумен, които се очертават като подходящо място за развитие като модерни жилищни зони от еднофамилни къщи, разположени близо до природата, с висок стандарт на живот.

Модернизацията на преносните телекомуникационни мрежи и ускоряването на цифровизацията на местните мрежи, паралелно с разширяването им в икономически слаборазвитите и отдалечени територии, е от решаващо значение за подобряването на достъпа до ИКТ и за цялостната социално-икономическа среда в Североизточен район.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

Общата дължина на електроразпределителната мрежа в Североизточен район е от около 42 000 км. и през 2010 година от Е.ОН България са доставени 5,3 ТВтч електрическа енергия до 1,1 млн. клиенти в района. Е.ОН България осъществява своята дейност в 9 административни области /четири от които са в СИР/ чрез общо 5 разпределителни обслужващи центъра и постоянно развива предлаганите на клиентите услуги в стремежа си да им предостави ефективно обслужване на европейско ниво и качество на снабдяването с електрическа енергия.

Периодът 2010 – 2013 г. ще постави началото на преход към нисковъглеродна икономика и енергетика както на европейско, така и на национално ниво. Успешното изпълнение на националните цели до 2020 г. до голяма степен ще зависи от предпоставките и условията, които ще бъдат създадени през този първоначален период.

Основните приоритети на енергийната политика в приетата през м. юни 2011 г. Енергийна стратегия на страната до 2020 г. са увеличаване на дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност. Изпълнението на политиката в областта на възобновяемата енергия и енергийната ефективност се регламентира от Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) и Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).

От гледна точка на енергийната сигурност и устойчивото развитие, най-предпочитан енергиен ресурс са възобновяемите източници. Същевременно, обаче, сравнително по-скъпите към момента технологии за оползотворяването им не позволяват тяхното бързо навлизане. Поради това, ядрената енергия и природният газ представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика

Енергийният потенциал на водния ресурс в района се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия.

Варненска област се електроснабдява от: ТЕЦ "Варна" - 6х220 МW; ПС "Добруджа" /гр.Суворово/ - 2х220 МW; Магистрални електропороводи: два х 220 kV от ТЕЦ "Варна " до ПС "Добруджа"; 40 х 110 kV за обслужване на селищната мрежа извън агломерацията Варна- Девня; Подстанции: две големи подстаниции ПС "Варна" и ПС "Добруджа"; 18 подстанции 110/20 kV; Производствени подстанции и тягови подстанции, собственост на търговски дружества.

Преносната мрежа във Варненска област 110 kV, 220 kV и 440 kV е доста плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване на региона. В най-големия административен център на територията на СИР, община Варна, според тенденциите на развитие и нарастващото строителство, съществуващите подстанции са недостатъчни да поемат нарастващата консумация на електроенергия. Затова още при разработката на Общия устройствен план на Община Варна е предложено изграждане на нови подстанции.

Енергийната инфраструктура в област Шумен е относително добре развита, като по-добре развита е в община Шумен, където 41% от консумираната електрическа енергия е за производствени нужди, 47% - за битови, 10% - за комуналния сектор и 2% за улично осветление. В община Велики Преслав населените места се захранват от електроразпределителна мрежа средно напрежение, като наличната инфраструктура осигурява безпроблемни доставки на електрическа енергия до всички потребители, но се нуждае от сериозни инвестиции за рехабилитация и модернизация.

В област Търговище източник на електроенергия е общата електроенергийна система на страната посредством седем трансформаторни подстанции 110/20 kV, разположени в местата, съсредоточаващи основните товари. Всички населени места от областта са електрифицирани, като селата се електроснабдяват от въздушни изводи 20 кВ. Общата дължина на електропроводите 20 кВ за областта е 1400 км, а на кабелите 20 кВ в централните градски части - 112 км. Изградените трансформаторни постове за битови, стопански и обществени консуматори са общо 837 броя. Като цяло електроразпределителната система е реконструирана и поддържана на добро равнище с повишени механични и електрически параметри, резултат на което са значително спадналия брой аварии и смущения.

     Стратегическото положение на област Добрич обуславя оттук да преминават и два транзитни въздушни електропроводи 400 kV от страните от ОНД отново за задоволяване нуждите на страната и за пренос към трети страни. Град Добрич се електроснабдява с напрежение 20 kV от три подстанции - “Добрич”, “Фаворит” и “Нона”, които са свързани с енергиен пръстен чрез електропровод 110 кV. Доставчик на услугата е "Електроразпределение" Добрич, клон Варна.

• 
  Газоснабдителна инфраструктура
  

Газификацията на промишлени зони, както и на битовите абонати на територията на Североизточен район, е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Разчетите за газификация на страната предвиждат до 2020 г. да бъдат газифицирани около 30% от битовите потребители, това ще е особено полезно за отоплението на градовете, в които няма централна топлофикация.

Докато в Европейския съюз средно около 40% от населението ползва газ, то у нас 97% от газа се ползва от промишлеността, вкл. от топлофикационните дружества. Газовата инфраструктура в ЕС е 6-7 пъти по-развита от тази в България.

Като цяло потреблението на природен газ на човек от населението в България е 2,5 - 4 пъти по-ниско от това в ЕС. В тази връзка е необходимо ускорено развитие на вътрешната газова инфраструктура и съответно разширяване на потреблението на газ, което е и по-евтина енергия за отопление от тока и парното, освен че е екологично чисто. Разчетите сочат, че ако бъде постигнато посоченото ниво на газификация на потребителите като цяло ще бъдат спестени около 1 млрд. евро годишно спрямо сегашното потребление на други видове енергоносители.

Газоразпределителната мрежа в областния град Варна се изгражда от юни 2004 година. От предимствата на синьото гориво по данни от 2009 г. в морския град се ползват 1174 домакинства и 103 обществено-административни и промишлени потребители, а изградената мрежа е 128,5 километра. Газопроводната мрежа във Варненска област е с високо налягане - 55 бар., с диаметър 700 мм., собственост на "Булгаргаз" ЕАД. Калоричността на метан газ, продаван в мрежата на "Булгаргаз" ЕАД е 8 000 Kkal/ m3 при 20o C.

Инвестиционната програма на “Овергаз инженеринг” АД до 2013 година е на стойност над 21 милиона евро. Газоразпределителната мрежа се строи от юни 2004 година, като строителството продължава и в момента. Строител на проекта е “Овергаз инженеринг” АД, притежаващо сертификат по ISO 9001 от 2008 година. Използването на природния газ във Варна намалява неколкократно енергийните разходи и осигурява по-добро качество на живот в градската среда. Тази традиционна за “Овергаз инженеринг” АД политика за трайно опазване на околната среда е в унисон с европейските стандарти за устойчиво развитие. Ефектът има значение и за курортните комплекси в близост до Варна заради екологичните параметри и многократното намаляване на вредните атмосферни емисии. През 2008 година в най-стария български курорт- „Св. Св. Константин и Елена“ започна присъединяване на потребители от туристическата сфера. Инвестиционната програма осигурява до 2013 година възможност за присъединяване към газоразпределителната мрежа на 40000 битови и на 365 промишлени и обществено-административни потребители.