ХорО Зевсови рожби, приляга ли нам към вашата реч да добавим слова?Диоскурите

192
Диоскурите
То са общи дела, обща участ е то,
но едничка вина на предните погубва двамина
[2]
!
Диоскурите_В_свещения_град_на_Палада_да_идеш!_Понасяй,_дерзай!Електра'>Орест
О сестрице, видях те след толкова дни и в миг се лишавам от твойта любов,
изоставям те аз, изоставяш ме ти!
Диоскурите
Тя си има съпруг и огнище: и тъй не нерада е нейната участ, освен че напуща града.
Електра
Ала има ли друга, по-скръбна съдба —
да напуснеш земята на родния край?
Орест
Аз напущам палата на своя баща и пред чужди съдии за майчина кръв ще давам ответ!
Диоскурите
В свещения град на Палада да идеш! Понасяй, дерзай!
Електра
Притисни до гърдите ми своите гърди,
о братко любим!
Разделени, далече от родния дом,
ни прокуждат майчини клетви.
Орест
Дай ръка, прегърни ме и нека текат

193
твоите сълзи сякаш над гроб, над мъртвец!…
Диоскурите
Тия думи, уви, са такава печал и за божия слух!
Че и ний, боговете, изпитваме жал към смъртните многострадални.
Орест
Няма вече да зърна сестра си, уви!
Електра
Нито аз ще съм близо до твоите очи!
Орест
Ти отправяш към мене последни слова!
Електра
Прости, роден град,
простете, съгражданки мои, навек!

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: