194
те се втурват към тебе с
ужасни нозе и със змии в ръце, и с черни тела,
те събират плода на страхотната скръб.
Орест избягва.А пък ний да вървим към Сицилия, там да спасяваме кораби в морската шир.
Като бродим в просторите етерни, ний не
подкрепяме люде престъпни,
а спасяваме в нужда и тежки беди оногова, комуто животът е бил осиян от добро, справедливост и чест.
Нека никой не върши позорни дела и не плава с люде коварни! Така аз, богът, на смъртните казвам.
Диоскурите изчезват.ХорРадостта да е с вас!
Ако може човек да се радва, да бъде далече от зло —
блажен е сред смъртните люде.
[1]
Тъжните прозвища на Орест и Електра са „майкоубийците“.
↑
[2]
Това е същата съдбовна обвързаност на потомците с предците, за която загатва вторият стазим.
↑
196
Става
дума за трагедиите, включени в тази книга: за
„Прикованият Прометей“ на Есхил, за „Антигона“ на Софокъл и за
„Електра“ на Еврипид.
Пощадени от
хилядолетията или, по-скоро, победили в борбата с тях,
днес те са жива, дейна, не музейна част от литературното наследство. Те и днес звучат от световните сцени и вълнуват милиони зрители. И макар че може да прозвучи странно — защото са творби с хилядолетна възраст, защото десетки векове са ги проучвали, — дори днес те ни изненадват със свои неподозирани страни и ни
поставят пред една или друга, голяма или малка проблема.
