Блажените слова на Шри Рамакришна

Шри  Рамакришна  в  самадхи

  Днес е Лакшми Пуджа¹, 27 октомври 1882г. Кешаб Чандра Сен е подготвил пътуване с параход по Ганг за Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна седи в стаята си в храмовия комплекс в Дакшинешвар и разговаря с Виджай Госвами и Харалал. Влиза един поклонник и казва: “Кешаб Сен е дошъл с параход на гхата.” След малко идват учениците на Кешаб, поздравяват и казват: “Господине, параходът пристигна, моля елате. Заповядайте на една малка екскурзия. Кешаб Сен е на борда на парахода, той ни изпраща.”

Часът е четири. Шри Рамакришна стига до парахода с лодка. Виджай е с него. Когато Шри Рамакришна стъпва в лодката, той изгубва съзнание за външния свят и навлиза в самадхи.

М., който е на борда на парахода, наблюдава картината на Шри Рамакришна в самадхи. Той се е качил на парахода на Кешаб в три часа в Калкута и няма търпение да види срещата между двете големи личности, да стане свидетел на тяхната радост и да чуе техния разговор. Със своя свят характер и красноречие, Кешаб е пленил умовете на стотици млади бенгалци като М. Чувствайки го близък, много хора са му отдали любовта на сърцата си. Кешаб е човек с английско образование и е много компетентен в английската философия и литература. Многократно той е определял почитането на индуистките богове и богини като идолопоклонничество. Затова е доста странно, че такъв човек гледа на Шри Рамакришна с почит и възхищение и често го посещава! За М. и другите е любопитно да открият общата почва, на която двамата ще се срещнат. Въпреки че Шри Рамакришна вярва в безформения Бог, той поддържа тезата, че Бог има форма. Той медитира върху Брахман, но в същото време се покланя на боговете и богините с цветя, тамян и дарове. И потапяйки се дълбоко във всепоглъщащата любов към Бог, той пее и танцува. Шри Рамакришна седи върху легло с покривка. Използва дхоти²  обшито с черна ивица, риза, чорапи, обувки и т.н.³ Но той не е светски човек. Неговата бхава⁴ е изцяло на саннясин (монах), затова хората го наричат парамахамса. От друга страна, Кешаб вярва в Бог без форма, и със своята жена и деца живее като глава на семейство, изнася лекции на английски, издава вестник и се занимава със светски дела.

Заедно с Кешаб всички бхакти от Брахмо Самадж се наслаждават на красотата на храма от парахода. Не далеч на изток, се вижда циментирания гхат и Чандни (портала) на храма. На ляво от пътниците и на север от Чандни е непрекъснатият ред от шестте храма на Шива от общо дванадесет. На платното на синьото есенно небе се открояват кубетата на храма на Кали, а на север – върховете на дърветата в Панчавати и тези на боровете до тях. Наблизо е концертната стая, а на южния край на градината има още една. Между двете концертни стаи има градински пътеки и редове от цъфтящи растения. Синьото есенно небе е отразено в святите води на Ганг. Ведра атмосфера цари навсякъде навън. Същата ведрост изпълва и сърцата на поклонниците от Брахмо Самадж. Отгоре е прекрасното наситеносиньо безкрайно небе, отпред е красивият храм, а отдолу са святите води на Ганг, на бреговете на който арийските риши (мъдреци) са медитирали върху Бог. И сега отново една изключителна велика душа (махапуруша) идва като въплъщение на Санатана Дхарма⁵. Не винаги човек има късмета да види подобно нещо. На такова място кой не би почувствал събуждането на любов към светеца в самадхи и чие каменно сърце не би се разтопило?

Втора глава

На  борда  на  парахода

 Лодката е стигнала до парахода. Всички са нетърпеливи да видят Шри Рамакришна. Има голяма тълпа. Кешаб е много притеснен дали святият човек ще се качи на борда безпроблемно. С голяма трудност той е доведен до сетивна съзнателност и заведен вътре в каютата. Все още се намира в божествен екстаз. Подпира се на един бхакта докато върви; само краката му се движат. След това влиза в каютата. Кешаб и другите бхакти му се покланят, но той няма съзнание за външния свят. В каютата има няколко стола и една маса. Шри Рамакришна е сложен да седне на един от тях, а Кешаб сяда на друг. Виджай също е там. Част от бхактите сядат където могат, дори на голия под. Много други не намират място и надничат из отвън. Шри Рамакришна, след като е настанен, е отново в самадхи – без никакво съзнание за света! Всички се взират в него.

Тъй като въздухът става задушен поради многото хора, Кешаб отива да отвори прозорците. Той се притеснява да се срещне с Виджай, който е бил един от лидерите на Брахмо Самадж заедно с него, но по-късно го е изоставил поради различия във възгледите и се е присъединил към Садхаран Брахмо Самадж.

Брахмо-бхактите гледат Шри Рамакришна с неподвижни очи. Той постепенно излиза от самадхи, но все още е изцяло погълнат в божествено опиянение. Шри Рамакришна говори с глас, който е почти нечленоразделен: “Майко! Защо си ме довела тук? Ще бъда ли способен да ги спася от техния затвор?” Да не би той да гледа на хората от света така, сякаш са в затвор и не могат да излязат – не могат дори да видят светлината отвън? Всички те са здраво овързани – и ръце, и крака – в светски дела. Виждат само нещата, които са вътре в затвора им и си мислят, че целта на живота е да имат телесен комфорт, светска работа и ‘жена и злато’. Затова ли Шри Рамакришна казва тези думи? Той бавно си възвръща съзнанието за света. Нийл Мадхава от Газипур и един Брахмо-бхакта са подхванали темата за Павхари Баба¹.

Брахмо-бхактата (на Шри Рамакришна) – Господине, всички тук са виждали Павхари Баба. Той живее в Газипур и също е свят човек като вас. Шри Рамакришна не е в състояние да говори дори сега. Той се усмихва леко.

Бхактата – Господине, Павхари Баба има ваша снимка в стаята си.

Шри Рамакришна отново се усмихва леко и казва, сочейки тялото си: “Тази калъфка?!”

Хармонията  между  Джнана йога,  Бхакти  йога  и  Карма  йога

Възглавницата и нейната калъфка – душата и тялото. Дали Шри Рамакришна иска да каже, че тялото е нетрайно, че няма да продължи? Само душата в тялото е безсмъртна. Така че какъв е смисълът да имаш снимка на едно тяло? Тялото е преходно. Има ли нужда да го почиташ? По-добре е да почиташ само антарямина или Бог, който живее в душата на човека.

“Съществото, което джнанините наричат Брахман², е Атман³ за йогите и Бхагаван (Личностният Бог с качества) за бхактите.

“Един брахмин е един и същи човек, независимо дали извършва богослужение в храма или работи в кухнята. В първия случай той е наричан свещеник, а във втория - брахмин-готвач. Джнанините, които се придържат към пътя на познанието, разсъждават: ‘Не това, не това.’ Което означава - Брахман не е нито това, нито онова, нито индивидуалната душа, нито външния свят. Когато в резултат на това разграничение, умът стане стабилен, той изчезва и човек навлиза в самадхи. Тогава той достига Брахмаджнана или познание за Абсолюта. Брахмаджнанинът действително започва да възприема, че Брахман е истински, а светът - нереален; той вижда, че всички имена и форми са като сънища. Това, което е Брахман, не може да бъде описано с никакви думи. Дори Личностният Бог не може да бъде изразен с думи.

“Джнанините казват същото, което ведантините. Но бхактите приемат всички състояния. Те гледат на будното състояние като истинско и не смятат външния свят за сън. Бхактите казват, че този свят е славата на Бхагаван. Небето, звездите, луната, слънцето, планините, океанът, хората, птиците и зверовете – те всички са създадени от Господ. Те са Неговите ‘богатства’. Той е както дълбоко в сърцето на човек, така и навън. Истинският поклонник казва: ‘Самият Бог е станал двадесет и четирите категории⁴ и живите същества на вселената.’

“Бхактата не иска да бъде едно със захарта, а да яде от нея. (Всички се смеят.)

“Знаете ли какво чувства един бхакта? ‘О Бхагаван! Ти си Господарят, аз съм Твоят слуга. Ти си моята Майка, аз съм Твоето дете. Ти си и моята Майка, и моят Баща. Ти си цялото, аз съм част от Теб.’ Поклонникът не обича да казва: ‘Аз съм Брахман.’

“Йогинът също се стреми да види Параматман⁵. Неговата цел е да доведе въплътената душа до единение с Върховния Атман. Йогинът отдръпва ума си от материалните обекти и се опитва да го фиксира върху Параматман. Той постига това като медитира върху Него в усамотение в неподвижна поза и с концентриран ум.

“Но Абсолютната Реалност е една и съща. Разликата е само в имената. Този който е Брахман е Атман, както и Бхагаван. Той е Брахман за брахмаджнанина (мониста), Параматман за йогина (ученикът, чиято цел е единение с Него) и Бхагаван за бхактата (дуалиста).”

 

Четвърта глава

Величието  на  Адя  Шакти  (Изначалната  Енергия)

Параходът е по пътя си към Калкута; но пътниците, които имат даршан¹ с Шри Рамакришна и слушат неговите нектарови думи дори не осъзнават движението на парахода. Дали пчелата жужи, когато седи на цвете?

Шри Рамакришна – Джнанинът, който се придържа към недуалистичната философия на Веданта казва, че всичко - сътворението, съхранението и разрушението, живите същества и света, са само проявления на Шакти, Божествената Енергия³. Ако помислиш малко, ще установиш, че всички те са илюзорни като сънища. Единствено Брахман е Реалността, всичко друго е неистинско. Дори тази същата Шакти е без субстанция, като сън.

“Можеш да разсъждаваш хиляди пъти, но без да си постигнал самадхи, не можеш да излезеш отвъд владението на Шакти. ‘Аз медитирам’, ‘аз мисля’ – всичко това е под юрисдикцията на Шакти.

“Затова Брахман и Шакти са неразделни. Да вярваш в единия значи да вярваш в другия. Също както огъня и неговата сила да изгаря – ако приемеш огъня, трябва да приемеш и неговата сила да гори. За огъня не може да се мисли отделно от силата му на горене. Не можеш да си представиш лъчите на слънцето отделно от него, нито пък слънцето – отделно от лъчите му.

“Какво е млякото? То е нещо бяло! Млечната белота не може да бъде разглеждана отделно от млякото, нито млякото – отделно от млечната белота.

“Затова за Шакти не може да се мисли отделно от Брахман, нито Брахман да се смята за отделен от Шакти. За Нитя - Абсолюта, и за лила - относителния феноменален свят, не може да се мисли като за неща отделени едно от друго.

“Изначалната Енергия или Адя Шакти е винаги в игра⁴. Тя сътворява, съхранява и разрушава. Наричана е още Кали или Майката на вселената. Кали е Брахман и Брахман е Кали, една и съща субстанция. Когато Тя е неактивна – нито творяща, нито съхраняваща, нито разрушаваща - аз Я наричам Брахман. Когато Тя изпълнява всички тези действия, Я наричам Кали, наричам Я Шакти. Съществото е едно и също, само имената и формите му са различни.

“Например ‘джал’, ‘вода’ и ‘пани’. Едно езеро може да има три или четири гхата. На единия гхат индусите пият вода и я наричат ‘джал’. На другия мюсюлманите пият вода – те я наричат ‘пани’. На трети гхат англичаните пият вода и й казват ‘вода’. И трите са едно и също, но имената са различни. Някои Го наричат Аллах, други - Бог, трети - Брахман, четвърти – Кали, и още – Рама, Хари, Исус или Дурга.”

Кешаб – Моля ви, господине, опишете ни по какви различни начини Божествената Майка Кали играе играта Си.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Тя играе по много начини: самата Тя е Махакали - Необусловеният, безформен Абсолют; Нитя Кали - Вечната Богиня; Шамшан Кали - Богинята на кремациите; Ракша Кали - Богинята, която благославя и съхранява; Шяма Кали - Майката с тъмносиньо лице, съпругата на Бога на вечността и безкрая. Тантрите⁵ говорят за Махакали и Нитя Кали. Когато все още е нямало Творение, нямало е луна, нито слънце, нито планети или земя – когато не е имало нищо освен дълбока тъмнина, тогава е съществувала единствено безформената Божествена Майка Махакали, живееща с Махакала - Абсолюта, Шива.

“Шяма Кали има много нежно сърце, Тя е дарителка на безстрашие. Тя е почитана в семействата. По време на епидемия, глад, земетресение, суша или проливни дъждове човек трябва да почита Ракша Кали. Шамшан Кали има формата на разрушението. Тя живее сред мъртви тела, чакали, дакшини и йогини⁶ в крематориуми. Потоци от кръв се леят около Нея, на врата Й има гердан от човешки черепи, а на кръста Й - колан от човешки ръце. А когато настъпи разрушението на света, по време на маха пралая⁷, Майката запазва всички семена на Творението също както стопанката на дома си има гърне, в което държи много неща от различни видове. (Кешаб и всички други се смеят.)

(Усмихвайки се) “Да, приятелю. Господарката на къщата наистина има такъв съд в нейно владение. В него са съхранявани морска пяна в твърдо състояние, малки пакетчета съдържащи семена от краставица, тиква, кратуна и т.н. Всеки вид от тези семена е грижливо пазен. Тя ги изважда, когато стане нужда. По същия начин Божествената Майка запазва всички семена по време на унищожението на света. След Сътворението Адя Шакти - Изначалната Божествена Енергия - заживява в света. Давайки рождение на света, Тя живее в него. Ведите говорят за паяка Урнанабхи и неговата мрежа. Паякът създава мрежата от себе си и след това живее в нея. Бог е едновременно и съдът, и съдържанието на вселената.”

“Дали Кали има тъмен цвят? Тя е далеч, затова изглежда с тъмно лице. Когато Я опознаеш, Тя не изглежда тъмна на цвят. Небето изглежда синьо поради разстоянието. Когато го видиш отблизо, то няма цвят. Морската вода изглежда синя отдалеч. Когато се приближиш и вземеш малко от нея в дланта си, тя няма цвят.”

Като казва това, Шри Рамакришна чувства опиянението на божествената любов и запява една песен:

Дали моята Божествена Майка е черна?

Тя просветлява Лотоса на Сърцето!

 
Пета глава

Шри Рамакришна (към Кешаб и другите) – Кали, Божествената Майка е създателка и на робството, и на освобождението. Благодарение на Нейната майа или илюзия, светските хора са оковавани с веригите на ‘жена и злато’, а след това са освобождавани по Нейна милост и благоволение. Казвайки това, Шри Рамакришна запява със своя мелодичен глас една песен на Рампрасад¹:

О Майко Шяма, в оживения панаир на света,

Ти пускаш хвърчилата на човешките същества;

С вятъра на надеждата те високо се реят, 

Здраво и сигурно вързани с връвта на майа.

Човешките скелети са дървените им рамки, 

От трите гуни са направени техните платна:

Но майсторството в направата им е само за украса;  

Ти си намазала върху вървите на хвърчилата

За да направиш всяка нишка на въжето 

                     по-остра и по-здрава.

От сто хиляди хвърчила само на едно или две 

връвта е прерязана и те са освободени;

И тогава, О Майко, как щастливо Ти се смееш 

и пляскаш с ръце от радост, докато ги гледаш!

ще бъдат бързо отнесени от благоприятните ветрове – 

Отвъд бурното море на света, в Безкрайността.

Един Брахмо-бхакта – Господине, Тя може да освободи всички, ако пожелае. Защото тогава ни е оковала във веригите на света?

Шри Рамакришна – Такова е Нейното желание! Желанието Й е да играе с всичко това. Ако един играч докосне Гранд-дамата³ още отначало, той повече не трябва да бяга и да се крие. Ако всички играчи я докоснат, тогава как ще продължи играта? Гранд-дамата се чувства щастлива, само ако играта продължава. Ето защо Тя, Майката на вселената, е щастлива и пляска с ръце когато пререже вървите на един или двама - на едно или две хвърчила на човешката душа от стотици хиляди.

“С игриво пламъче в очите, самата Тя насочва ума да отиде и да живее в света. Каква е неговата вина тогава? От друга страна, ако по Нейна милост Тя промени ума, човек е освободен от ноктите на светския интелект. Тогава умът отива при Нейните Лотосови Нозе.” Шри Рамакришна запява поставяйки се в положението на човек от света, който изразява своето право пред Божествената Майка:

Майко, ето каква е тежката мъка, 

Ти, моята собствена Майка си тук, 

Аз съм съвсем буден – и гледай! – 

Страстите-крадци ограбват ми всичко!  

Много, много пъти аз се вричам 

но когато дойде часът за молитва, 

отдавна вече съм забравил за това! 

Сега вече знам, знам аз и чувствам, 

че всичко това е само Твоя игра!

затова и нищо от мен не получаваш; 

Трябва ли аз да бъда винен за това?

О Майко, само ако беше ми дала, 

със сигурност щеше от мен да получиш; 

От Твоите собствени дарове тогава

бих аз предложил в Твоите Святи Нозе!

Само Твои са всичките тези неща

Този свят не е нищо освен Твоя игра. 

Тогава защо, О Блажена Майко, 

Да се пропука на две го оставяш?

О, Владетелко на всички нежни чувства, 

Защо ги прекършваш веднага щом се родят

Вместо да им дадеш на воля да играят?

 

Ти си ме дарила с ум, казва Рампрасад, 

Си му заповядала да тръгне по света 

Да му се радва и във него да живее.

В Твоето неизбродимо творение – 

От нечий зъл поглед като че попарен, 

Вземайки горчивото за сладко 

И мислейки нереалното за Истина.

“Заблуден от нейната илюзия, човек става материалистичен. Рампрасад казва: ‘Дарила си ме с ум, но с игриво пламъче в очите при това, си му заповядала да тръгне по света да му се радва и във него да живее.’”

Един Брахмо-бхакта – Господине, не е ли възможно човек да реализира Бог без да се отрече от всичко?

Шри Рамакришна (със смях) – Не, драги мой. Защо трябва да се отричаш от всичко? Ти си си много добре и щастлив, където си. Много си добре на до, ре, фа⁴. (Всички се смеят). Знаете ли играта накс⁵? Аз изгарям често, тъй като тегля карта много пъти. Но вие сте много хитри. Някои от вас имат десет точки, други шест, а трети – пет; вие не теглите повече карти. Затова и не изгаряте като мен. И играта си продължава – толкова е хубаво! (Всички се смеят.)

“Наистина, според мен няма нищо лошо в това да живееш в семейството, както правите вие. Но дори и така да е, трябва да фиксирате ума си върху Бог. Иначе нищо няма да излезе. Вършете работата си с едната ръка и дръжте Бог с другата. Когато свършите със задълженията си, ще се държите за Господ с двете си ръце.

“Това което има значение, е умът. Ако умът е обвързан, и вие сте обвързани; ако умът е свободен – и вие сте свободни. Умът се оцветява с цвета, с който вие го боядисате. Той е точно като изпрано бяло платно. Може да го боядисате във всеки цвят – червен, син или зелен. Той получава цвета, в който го потопите. Ето вижте, ако понаучите малко английски, започвате да говорите английски въпреки себе си: ‘Фут-фът, ит-мит.’ (Всички се смеят.) Обувате английски обувки, почвате да си свирукате и пеете – всички тези неща си вървят заедно. А ако един пандит изучава Санскрит, той започва да цитира шлоки. Ако умът е държан в лоша компания, той придобива същия стил на разговор и мисли. Ако го поставите в компанията на поклонници, ще последва медитация върху Бог и вие ще мислите и говорите само за Него.

“Действително умът е онова, което има значение. Имате жена от едната страна и дете - от другата. Привличането към жената е от един вид, а обичта към детето – от друг. Но умът е един и същ.

Шеста глава

Инструкции  към  поклонниците  от  Брахмо  Самадж

Шри Рамакришна (към Брахмо-бхактите) – Умът е този, който обвързва и той този, който освобождава. Аз съм свободна душа; мога да живея в семейството или в гората; за мен няма окови. Аз съм дете на Бог, синът на Краля на кралете; какво може да ме обвърже тогава? Ако сте ухапани от змия и кажете високо: ‘Няма отрова в мен’ – в този миг сте освободени от отровата. По същия начин ако кажете категорично: ‘Не съм обвързан; свободен съм’ – и ставате такива. Ставате свободни.

“Човек трябва да има такава вяра в името на Бог: ‘Аз повтарях Неговото име, как може да съм грешник? За мен няма грях! Няма окови!’ Кришна Кишор е набожен индус, брахмин, който служи на Бог с всеотдайна преданост. Веднъж той отишъл във Вриндаван. Един ден докато се разхождал, ожаднял. Отишъл до един кладенец, където видял да стои човек. Казал му: ‘Братко, ще ми дадеш ли чаша вода? От коя каста си?’ Човекът отговорил: ‘Пандитджи¹, аз принадлежа на низшата каста на обущарите.’ Кришна Кишор му рекъл: ‘Кажи “Шива” и ми изтегли вода.’

“Чрез повтаряне на името на Бог, тялото и умът на човек стават чисти.

“Защо говорите само за ‘грях’ и ‘ад’? Кажете само веднъж: ‘Няма да повтарям повече грешките, които съм направил,’ и имайте вяра в Неговото име.”

Завладян от любов, Шри Рамакришна запява за силата на Божието Име:

Ако само мога да умра 

Как ще можеш Ти тогава, О Блажена, 

Да не ми дадеш освобождение – ...

“Молех се на Божествената Майка само за чиста любов. Държейки цветя в ръце, аз ги предлагах в Нейните Лотосови Нозе и казвах:

О Майко, ето ти Твоята добродетел, ето ти Твоя порок. 

Вземи и двете и ми дай само чиста любов към Теб.

Ето ти Твоето познание, ето ти Твоето невежество. 

Вземи и двете и ми дай само чиста любов към Теб.

Ето ти Твоята чистота, ето ти Твоята нечистота. 

Вземи и двете и ми дай само чиста любов към Теб.

Ето ти Твоята дхарма (праведност), 

ето ти Твоята адхарма (неправедност). 

Вземи и двете и ми дай само чиста любов към Теб.

 

(Към Брахмо-бхактите) “Чуйте една песен от Рампрасад”:

О ум, да се разходим при Кали – Дървото изпълняващо желания,

От твоите две съпруги - Безстрастието и Светското желание,

Доведи при Дървото само първата - Безстрастието,

А за Истината попитай нейния син – Разграничението.

Кога, О ум, ще се научиш да живееш в дома на Блаженството,

Само когато можеш да за държиш съпругите си в мир под един покрив,

Ще съзреш на Майка Шяма несравнимата божествена форма.

Егото и Невежеството - твоите родители, изгони от погледа си;

Мъжествено се придържай за колоната на Търпението.

Вържи козите на Добродетелта и Порока за кола на Равнодушието,

Ако се разбунтуват - убий ги безмилостно с меча на Познанието.

С децата от твоята първа съпруга – Светското желание,

А ако не слушат, удави ги в морето на Мъдростта.

Рампрасад казва: Ако правиш както те съветвам,

Ще можеш да представиш добър отчет на краля на Смъртта.

А аз, О ум, ще съм доволен от теб и ще те неричам ‘Скъпи’.

Светът е царството на радостта; 

На Джанака ненадмината е мощта; 

Какво му липсвало на него – 

било то от света, било то от Духа? 

Държал се за едното, 

Държал се и за другото, 

И пиел свойто мляко 

От препълнената чаша! 

 

(Всички се смеят.)

“Представете си, че човек лежи с тифоидна треска. При него има съд с вода и кисел маринован тамаринд. Ако искате да излекувате такъв пациент, ще трябва или да махнете водата и тамаринда от стаята му, или да промените местоположението му. Светският човек може да бъде сравнен с пациента болен от тифоидна треска, материалните неща със съда с вода, а желанието за сетивни удоволствия - с жаждата за вода. Устата се напълва със слюнка само при мисълта за маринования тамаринд. Той не трябва да бъде държан наблизо. Такива неща винаги присъстват у дома – като женската компания и така нататък. Ето защо, животът в усамотение е необходим като лечение.

“Човек трябва да навлезе в семейния живот след постигане на вивека² и вайрагя. В океана на света живеят крокодилите на страстта и гнева. Но ако влезеш във водата след като се намажеш с тамерик³, няма защо да се страхуваш от крокодилите. Разграничението или вивека, и непривързаността, вайрагя, са като тамерика. Разграничението е познанието за това кое е реално и кое - нереално. Бог единствено е истински, вечен. Всичко останало е неистинско, преходно и продължава само няколко дни. Човек трябва да осъзнае това и да развие любов към Бог. Трябва да чувствате любов и силно привличане към Него. Гопите⁴ са чувствали такова притегляне към Кришна. Чуйте една песен:

Моят възлюбен Кришна ме чака на пътя. Трябва да отида там! 

Кажете ми бързо, О скъпи мои, ще дойдете ли с мен или не?

Кришна е моят Любим; но боя се - той е само празно име за вас! 

Но за мен Той е дори повече от въздуха, който дишам. 

Вие чувате Неговата звънка флейта само с ушите си, 

Но О! Аз я чувам с най-съкровената част на душата си! 

Чувам как сладкогласната Му флейта ме вика с дълбок копнеж: 

“Лишена от всяка прелест е без теб гората. О Радха, излез!”

Шри Рамакришна изпява песента със сълзи в очите и казва на Кешаб и другите Брахмо-бхакти: “Независимо дали приемате Радха и Кришна или не, моля ви поне приемете тяхното привличане един към друг. Опитайте се да създадете в сърцата си същия копнеж по Бог. Това е всичко от което се нуждаете, за да Го реализирате”.