Българската идея и демосферата – д-р Светлозар Попов
Изтегляне 1.45 Mb.
|
Примерът с БЪЛГАРСКИЯ КСИСТОН за нас е особено показателен, доколко той ярко свидетелства, че не рибата е дала името си на старите българи, а е станало точно обратното. Имайки предвид този пример, близко до логиката е да допуснем, че по подобен начин стоят нещата и с останалите случаи на съвпадения с етническото ни име с това на определено животно. За същото подсказва и сибирският БУЛГАН (БУЛГАР), доколкото коренът му БУЛГА, както установи Т. Танев, е по-късна трансформация на по-древния корен БАЛК (БЪЛК) и това показва, че връзката между гризача и народа ни е възникнала значително по-късно от самата му поява в Централна Азия. Казаното твърде категорично свидетелства, че водещо място в причинно-следствената връзка тотем-етнос има народа, а животинчето е наречено така вторично, нещо, което категорично се потвърждава и от широката употреба на названието БУЛГАР на конския юфт из АЗИЯ и дори в Европа. По същия начин си представя нещата и В. Стоянов. Разсъждавайки върху тотемистичните представи на древните общества като обръща специално внимание върху “обратния път на развитие” и приема, че по-скоро (само-названието на племето или общото за всеки негов член обозначение са били пренасяни върху обекта-тотем, а не обратното. До тук разгледахме българското име в различните му форми тъй както е било то в представите на народите през вековете и хилядолетията. Проследихме корена му в разнообразни семантични групи, дефинирани от различни автори и дори допълнихме тези групи с още някои интересни примери, а и като брой самостоятелни групи. Така се обособиха следните няколко вида групи понятия, изразяващи представите за: 1. власт - включително и върховна, царска; 2. духовна и умствена извисеност, изразена директно или косвено чрез представите за природни и физически явления от рода на блясък, светлина, сила, мощ, Слънце; 3. род и родина; 4. етническо присъствие и движение (преместване, размесване, смесване); 5. организация и ред; 6. природна защита; 7. град, крепост, изкуствена защита, строителство; 8. видове оръжия; 9. войн, борец; 10. предпазващи човека изделия и материали; 11. предмети от бита; 12. понятия за болка, болест и лечение; 13. понятия, свързани с езика, говора и глагола “съм”; 14. географски понятия; 15. количествени определения; 16. музика и музикални инструменти; 17. негативни значения. Накрая се спряхме и на определен кръг животински представители, за които се допуска, че са играли ролята на тотеми. Така стигнахме до най-древните митологични и религиозно-теологични представи на голям брой народи от определени райони на Азия и Европа. Затова нека направим един кратък преглед на митологичните герои и божествата в названията, на които откриваме следите от корена на българското народностно име. Това ще направим като ги групираме по географски принцип. ШУМЕРСКИ:
АКАДСКИ:
КАСИТСКА:
АСИРИЙСКА:
СЕМИТСКА:
ЕГИПЕТСКА:
ЮДЕЙСКА:
27а. Бат Билга – баща на Дева Мария и дядо на Исус.
АРАБСКА:
МЮСЮЛМАНСКА:
ФРИГИЙСКА:
ГРЪЦКА:
СКИТСКА:
ПРЕДРИМСКА И РИМСКА:
КЕЛТСКА:
КАВКАЗКА:
ИНДУИСТКА:
СРЕДНО И ЦЕНТРАЛНОАЗИАТСКА:
ГЕРМАНО-СКАНДИНАВСКА:
БАЛТИЙСКА:
ЧУВАШКА:
СЛАВЯНСКА:
Сега, след като посочихме толкова имена на митологични герои и богове, не е трудно да установим, че те се групират по географски принцип, като формират няколко самостоятелни помежду си териториални ядра, каквито се откриват в Предна Азия, Прикавказието, в Средна и Централна Азия, както и на не едно място в Европа. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че всичките тия географски центрове само повтарят вече обособените и коментираните, когато говорехме за семантичните групи, думи и понятия, изградени върху корена на българското име. Тази последна констатация иде не само да разкрие, че между всички тях е налице някаква дълбока връзка и ключът към нея е не нещо друго, а именно българското етническо име. Нещо повече, оказва се, че данните от историята, колкото и рехави и непълни да са те, позволяват, до известна степен, тези ядра да бъдат свързани помежду си и по този начин да се проследи движението на българското име по света. Още по-интересна става получената картина, въведе ли се и хронологичен принцип. Тогава, върнем ли лентата на събитията назад във времето, с изненада ще установим, че тя ни отвежда толкова далече през хилядолетията, колкото не сме и допускали. И криволичейки от място на място, ще извежда до извора на самата цивилизация – древен Шумер! Любопитно е да проследим и това, на какви особености и ценности са носители посочените митологични герои и божества. Богове на Слънцето са семитските Бел (Бол), Баалшамем и Малакбел, древноарабският Малка (Малик), галския Беленус и уелския Бели, осетинският Билбале и сродният му Барг у лакци, аварци. лезгини и даргинци, Молтек сред мон-кхерските народи. Свързани все със Слънцето са и мъдрите валакхили от имдийската митология и осетинския Балеаг. А да не пропускаме, че и келтският Беленос ни отвежда до гръцкия Хелиос. Други богове и герои са свързани с представите за бурята, гърма и мълнията: общосемитския Балу, каситския Бурияш, келтския герой Мелт, чукотско-камчатския Билюкай, фино-угорския Волгенче-юмо, но и раждащите се от мълниите влъхви у източните славяни. Трета група съставят персонажите, свързани с природните сили като акадския Бел, етруския Велханс, станал прототип на по-сетнешния римски бог на подземния огън и ковачите Вулкан. Отделно място заемат боговете на войната и носителите на смъртта: семитския Баал-Зебул, библейския Велзевул, юдейския Малах Га-Мавет и мюсюлманските ангели на смъртта малак ал мавт, римските Марс и майка му Белона, отвеждаща към култа на тракийската и кападокийска Ма, Молдза-Ерди у ингушетите и осетинския Барасър. Тук трябва да причислим вълшебния меч Коладболг у ирландците, аналог на знаменития Екскалибур на крал Артур, но също небесното жилище на загиналите герои – Валхала у германо-скандинавците, и неговите стопани – валкирите, балтийския Велс и славянския Волос (Велес). Не са малко и тези от изброените, коиро заемат мястото на върховни богове и родоначалници, с имена , изградени върху корена на българското име: Баалшамем в ханаанейско-арамейския памтеон, акадската Белет или Мами, финикийския Мелкарт и амонитянския Милком, египетския Бел, юдейските Мелхиседек и Мелек, древноарабския Малка (Малик), скитския Пал, бурятския Бугалат, свещеното езеро Бурхури-омо, свързано с родоначалието на китайската династия Цин, корейския Пулгоне и шумерския Марту – бога на конните народи. Още по-интересно е, че тук откриваме и цяло съцветие митологизирани исторически герои като келтско-българския Болг, готския му едноименник Болг, тюркския Билге-каган, савската царица Балкис, библейските Билхан и Билган, шумерските Балих и Билгамос. Сега вече няма да ни учудват и епитетите на Зевс и Атина Палада – Полнух (“владетел на държавата”) и Полиухос (“градодържавник”), явно, свързани с управленските им функции в гръцкия полис. Нека не забравяме и боговете, свързани със земеделието и скотовъдството: Балтин – жената на бога пастир Думуз у шумери и асиро-вавилонци, балтийската Валгина, чувашката Вълах-черлех сатаракан тура и славянския Велес. Установихме, че представите за Слънцето, природните стихии, гърма и мълнията, за върховната божествена, но и човешка власт, за родоначалието на боговете и на хората, за най-ранните прояви на културна дейност: земеделие, животновъдство, ползването на огъня за металодобива и управлението, било то на града или държавата, изплуват от древността, отново преплетени с българското име. Този път обаче изненадата е още по-пълна. Този път специфичната основана на етническото ни име свързва в едно представите за най-висшите природни и човешки прояви и дейности с тези от митологията и теологията. Сега вече веригата ПРИРИДА-БОГ-ЧОВЕК, изградена върху името ни, е осезателна и доловима, за да бъди съмнения и да бъде отричана. Сега тя е очевадна. Най-същественото в случая обаче си остава това, че навсякъде сред посочените народи тя има за носител корена на българското име! По наше мнение мащабите на изследвания материал са достатъчно надежден аргумент, доказващ убедително, че се намираме не пред нещо мимолетно и случайно, а сме изправени пред неочаквана, но истинска закономерност. И само задълбочените и добросъвестни научни изследвания ще доведат до опознаването й. А това на практика означава, че работата си трябва да включим и допълнителни средства. Означава, че словото, т.е. средствата на езикознанието не са достатъчни, за да ни доведат до адекватния отговор на загадката. Означава да се обърнем към историята, археологията, етнографията, а защо не и към антропологията и с тяхна обща помощ да достигнем до истината за българския народ. Тръгвайки от българското име. Само така словото човешко ще се превърне в Божие Слово! А последното пък, в Божие Дело! Географски измерения на българското име След като веднъж сме тръгнали по стъпките на българското етническо име и сме го открили в цяло множество от думи и понятия, след като сме го установили дълбоко проникнало в митологиите и божествените пантеони на един значителен кръг народи, близо до уме е да потърсим неговите географски измерения. Така бихме придобили по-ясни представи не само за народите, включили го в лексиката си и ползвали го за обозначаване на присъщите за българите качества, типични изделия и култово-духовни представи, но най-вече за откриването на реалните следи, оставени върху земята от тяхното пребиваване в едни или други географски области. Това безспорно би извело изследването ни от неговото чисто теоретично русло, придавайки му колорита на живото присъствие. Защото българското име в думи и понятия свидетелства единствено за присъствието ни като народ в древността. Показва, че някога е съществувало, както и днес, и че по неведоми пътища е прониквало в езиците на чуждите народи и се е разпространявало къде с техните миграции, къде чрез културните и езикови връзки помежду им. Откриването на името ни в топоними, хидроними и прочие географски обекти, маркира пространствените координати на българското присъствие по света. Именно поради това, издирването което ще предприемем, ще представлява поредната естествена стъпка в цялото изследване на българското име. Като такова би следвало да се приеме в качеството му на закономерно и необходимо логическо продължение на стореното досега. В същото време добре осъзнаваме, че то не отговаря на изискването за достатъчност, което означава, че придобива истинска стойност единствено разглеждано в пакет с останалите направления без това да го прави по-малко стойностно. Нека застанем пред един атлас на света и преди да сме го разтворили, да си припомним формулата, по която издирвахме корена на българското име в неговите разновидности. Като първи знак е българското Б, което в езиците на други народи можем да го открием трансформирано във В, П или М, в отделни по-редки случаи – във Ф или Г, а вероятно и в К. Вторият звук е гласната Ъ, типична за българския език, която обаче би могла да бъде заменена от всяка друга гласна или пък да отсъства. На трето място е звукът Л, при допустима замяна със звучното Р. Четвъртата позиция се заема от гласна, която много често може и да липсва. Последната, пета позиция се заема от съгласната Г, често заменяна с Х, Т, К или със звучните С, Ш, Ц, З, Ч. А сега нека разтворим един, който и да е непретенциозен географски атлас. И са тръгнем по следите на българското име. Интересно ще бъде дали ще го открием. Затова нека го потърсим. Навсякъде по-долу в текста географските обекти ще бъдат определяни с известните съкращения, като за краткост само селищата ще бъдат задавани единствено с названията си. Бихме могли да започнем от Болград – центърът на българските заселници в Украйна. След него ще попаднем на БОЛОГОЕ и БОЛОГОВО в Калининска област на европейска Русия. В Кавказ ще открием ЦОБОЛГО (Чечено-Ингушетия). За всеобщо удивление името си ще открием в далечна Гана – БОЛГАТАНГА и Канада – БОЛДЖЕР. И в Испания – ез. БОЛАРГЕ, името на което се получава след метатеза в подредбата на звуковия му състав и БАЛАТОНБОГЛАР (Унгария).
Българският квартал в Истамбул – БУЛГУРЛУ и планината БУЛГАР-ДАГ в Турция, град БУЛГАН и р. БУЛГАР-ГОЛ в Монголия, р. БУЛГАР-ЧАЙ (Азурбейджан), АЛТЪН-БУЛГ, БУЛГАКОВО в Смоленска обл., планината БУЛГЕРИЯ в Италия и дори в Австралия – БУЛИГАЛ, а след метатеза – БЮГЛАНСФЬОРД (Норвегия).
БЕЛГАОН (Индия), БЕЛЯГАШ (Казахстан), БЕЛЕГИЕМ (Белгия), БЕЛГОРАТЕ (Италия), БИЛГЯХ (Азърбейджан), БИЛГОРАЙ (Полша), БЕЛГИЯ.
БАЛАГЕР (Испания), БАЛАГХАТ (Индия), връх ХАРА-БАЛГАС (Монголия), БАЛГИН (Киргизия), БАЛАГАНСК, БАЛЪГЧАН, БАЛГАЗИН, БАЛГАША в Сибир, а след метатеза: град и река БАГЛАН (Афганистан), БАГЛУНГ (Непал), БАГАЛКОТ (Индия).
Провинция и гр. БАЛХ и р. БАЛХАБ в Афганистан, БАЛХАР (Дагестан), р. БАЛХИС или БЕЛХИС (Сирия), р. БАЛХАБ и гр. БАЛАХАНИ (Азърбейджан), ез. и гр. БАЛХАШ (Казахстан), БАЛАХНА (Горкиевска обл.), БАЛАХТА (Красноярски край), БАЛАХУЛИШ (Шотландия), планините Голям и Малък БАЛХАНИ (Туркмения), БОЛХОВ (Орелска обл.), БОЛОХОВО (Тулска обл.), БОЛЕХОВ (Украйна), БОЛХУНИ (Астраханска обл.), БЮЛАХ (Швейцария), БЕЛУХА – най-високия връх на Алтай, БЕЛХАТУВ (Полша).
Балкан (Стара планина), БАЛКАНИ (Челябинска обл.), БАЛКАРИЯ (руска република в Кавказ), БАЛКАН (Азърбейджан), БАЛАКЛЕЯ и БАЛАКЛАВА (Украйна), БАЛАКИРЕВО (Владимировска обл.), БАЛКАШИНО (Казахстан), БАЛАКОВО (Саратовска обл.), БАЛИКАСЛ (Ирландия), БАЛИКАПАН (Индонезия), БАЛЪКСА (Красноярски край), БАЛЪКЕСИР (Турция), БАЛЪКЧИ (Узбекистан), БАЛКШИ (Казахстан), БИЛКИЗА (Албания), БЕЛКАЧИ (Якутска реп.), БИКАС (Египет), БАОЛОК (Виетнам), БУЛУКУМБА (Индонезия).
Балтийско море, ез. БАЛАТОН (Унгария), БАЛАТЕР (Шотландия), БАЛТАЙ (Саратовска обл.), БАЛТИМ (Египет), БАЛТАСИ (Татарска реп.), БИЛТ (Уелс), БИЛТИН (Чад), морски проток Голям Белт (Дания), БОЛТИМОР (Ирландия), БОЛТОН (Англия), БОЛТАСАУНД (Шелтлъндски о-ви – Шотландия).
БЕЛУДЖИСТАН, БЕЛИДЖИ (Дагестан), БЕЛИДЖИК (Турция).
БЕЛФАСТ (Ирландия), БЕЛФОР (Франция), БИЛЕФЕЛД (Германия), БАЛФУР (ЮАР).
БАЛШИ – названията на села в България, Албания и на село и град в Румъния, БАЛАШИХА (Московска обл.), БАЛАШОВ (Саратовска обл.), БАЛЧИК, БАЛАШДЕРМЯТ (Унгария), БАЛЦЕР (Лихтенщайн), БОЛЦАНО и ез. БОЛСЕНА (Италия), БУЛСАР, БАЛЕШВАР, БИЛАСПУР (Индия), БЕЛЦИГ (Германия), БЕЛЕСАР (Испания), БЕЛЧЕЩИ (Румъния), БЕЛЧЕР (о-ви в Канада), БЕЛСКОЕ (Рязанска обл.), БЕЛСК, БЕЛСКО-БЯЛА, БЕЛСК-ПОДЛЯСКИ (Полша), БЕЛЦИ (Молдова), БЕЛСУН – залив на 0. Шпицберген (Норвегия).
Барга (Италия), БАРГАРХ, БАРХАДЖ, БАРХИ (Индия), БАРХАН (Белуджистан в Пакистан), БАРГУЗИН (река и два града на ез. Байкал в Бурятска реп.), БИРГАНДЖ (Непал), БЕРГАМА (Турция), БЕРГАМО (Италия), БЕРГВИЛ (ЮАР), БЕРГЕН, БЕРГИШ-ГЛАДБАХ, БЕРКАМЕН, БЕРГНОЙЩАДТ, БЕРГХАЙМ (Германия), БЕРГЕН (Норвегия), БЕРГЕН-ОП-ЗОМ (Холандия), БЕРГЕНТ (Мароко), БЕРГОС (Турция), БЕРЖЕРАК (Франция), р.БЕРЕКА (Украйна), БЕРИКАРА (Казахстан), БЕРИК-ОН-ТУИД (Англия), БЕРК (Франция), БЕРКАКИТ (Якутска реп.), р. БЕРКЕЛ (Германия), БЕРКЕНХЕД (Англия), БИРГАНДЖ (Непал), БАРТ (Германия), БАРТАНГ (Таджикистан), БАРТОШИЦЕ (Полша), БАРТЪН (Турция), БОРГЕР ( САЩ), БОРГАРНЕС (Исландия), БОРГО, БОРГО-ВАЛ-ДИ-ТАРО, БОРГОСЕЗИЯ, БОРГОФОРТЕ (Италия), БОРДЖ-МЕСУДА, БОРДЖ-ОМАР-ДРИС (Алжир), БОРДЖ-БУЛГАН (Монголия), БУРГАС, БУРГОС (Испания), земя БУРГЕНВИЛ (Австрия), БУРГСВИК (Швеция), БУРГУНДИЯ (Франция), БУРК-Е-КОМЕН (Франция), БУРЖИ (Етиопия), БУРК-АН-БРЕС (Франция), БУРУКАН (Хабаровски край), БУРХАНПУР (Индия), БИРЖАЙ (Литва), УЛАН-БУРГАСИ (хребет в Монголия), БОРДЖ-ПАНЗАНИ (Мавритания), БУРГАН (Кувейт), БОРГЕРХАУТ (Белгия), БОРУДЖЕРТ (Иран), БУРИШКИ (Пакистан), БУРУДЖАР (Узбекистан), БОРДЖА (Испания), БОРЖОЛ (Франция), БОРГЕР (Холандия), БОРГАРНЕО (Исландия), БУРСА (Турция), БУРСАН-ДЖИРТ (Мервски оазис).
|