Бог и човекът човешки теории за човека

В Талмуда е съхранена интересна история за римския император Адриан (117-138). След като завладял света, той се върнал в Рим и казал на приближените си: "Завладях целия свят и затова искам да се отнасяте към мен като към Бог". Един царедворец се опитал да охлади мерака на императора: "Ти не си покорил още Божия град и Божия храм". Но това не стреснало владетеля -- колко му е! Пришпорил той армията си, нападнал Йерусалим и сринал последните камъни от свещения град. Адриан си помислил, че вече няма да има въпросителни около "божественото" му достойнство и права. Тогава при него дошли трима мъдреци. Първият му казал: "никой, който е вътре в палата, не може да се бунтува. Излез извън палата и тогава ще бъдеш Бог. Бог е направил небето и земята и ти трябва да излезеш най-напред извън тях, които са Неговият палат". Вторият философ прибавил: "Ти не можеш да бъдеш Бог, защото Сам Бог е казал: "Ония богове, които не са направили небето и земята, да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе" (Ер.10:11). А третият отправил молба: "Помогни ми, моля те, в този час на нужда!" Адриан се учудил: "Как да ти помогна?" Мъдрецът пояснил: "Имам кораб, който стои на 3 мили от брега и на него се намира цялото ми състояние". Императорът казал: "Ще изпратя легионите и корабите си, за да го избавят". Но философът се възпротивил: "Защо да безпокоиш легионите и екипажите на корабите си? Изпрати само един повей на вятър!" Адриан се разсърдил: "Откъде да ти взема повей на вятър?" Мъдрецът отвърнал: "Тогава как искаш да бъдеш като Бога, Който е сътворил вятъра?"

Може би някои от вас, скъпи читатели, ще се усъмнят в историческата достоверност на тази талмудическа история. Няма да споря с тях!

Но ето, на ръба на Вселената, пред тайнствената истина за космическото Нищо застава една фигура, която е добре позната на всеки съвременен човек. Тази личност, направила революция в научното мислене на нашия век, е била сериозно разсърдена от откритията, че нестационарната Вселена е имала някога някакво начало.

Алберт Айнщайн (1879-1955) -- гений, който не претендирал като Адриан за божествени качества, но безспорно е имал претенцията, че е разгадал тайните на Вселената.

Когато Айнщайн научил за новата хипотеза, че Вселената е била "свита", а сега се "разширява", писал писмо на Вилем де Ситер, в което изразил своето възмущение: "Това обстоятелство ме дразни". Представете си за миг лицето на учения, "надвесен" над "ръба" на Вселената. Дългата му коса е паднала върху челото. Очите му напразно се взират зад изпотените айнщайновски очила. От трепкащите му устни падат въпрос след въпрос: Как, нима Вселената има начало? Но тогава -- тогава трябва да има Някой, Който я е... създал? Трябва ли да повярваме, че материята има... Творец?" Ще отбележа, че Айнщайн не е бил атеист. За него съществуването на Бога се е доказвало чрез природните закони. Било е явно наличието на порядък във Вселената, който може да бъде изследван от човека. Айнщщайн е изказал например мисълта: "Онова, което е непроницаемо за нас, действително съществува, изявявайки се като най-висша мъдрост и най-бляскава красота". С това той е имал предвид именно Бога. Но Този Бог да бъде "Творецът на богословите"? О, не, не!...

Докато Айнщайн се сърдел повече от едно десетилетие, Едуин Хабъл спомогнал за оформянето на хипотезата за "Родилния взрив". През 1930 Айнщайн посетил калифорнийската обсерватория на Маунт Уилсън, където работели Хабъл и Хюмасън. Той дълго изучавал таблиците на двамата американски учени, надничал през телескопа и накрая признал, че се е убедил в правилността на резултатите.

Всъщност признанието на Алберт Айнщайн може да се сравни с възклицанието на онзи апостол-скептик, който извика при вида на Исусовите рани след възкресението на Спасителя: "Господ мой и Бог мой!"

На научния свят било ясно, че зад "нищото" в началото -- преди появата на Вселената -- трябва да стои Един Творец!

Проф. Едуард Милн (1896-1950), преподавател по математика в Оксфорд, писа в една своя научна публикация: "Първопричината на Вселената може да бъде попълнена от читателя. Но нашата картина остава непълна без нея".

Преди няколко години известният астроном от Масачузетс Филип Морисън призна в един филм за произхода на Вселената: "Бих искал да отхвърля теорията за Големия взрив, но трябва да се изправя пред фактите".

Спомням си какъв фурор бе предизвикала преди няколко години в съветските научни кръгове дискусията за тази хипотеза. Голяма част от академиците-марксисти се страхуваха с основание, че ако "Големият взрив" се приеме, това би означавало да се подаде ръка на признание на християнската доктрина за Бога-Творец.

Робърт Джестроу, автор на една хубава статия за "Големия взрив" в сп. "Рийдър дайджест" (октомври, 1980), писа накрая: "Той (ученият -- бел.а.) се катери по планините на невежеството; предстои му да завладее най-високия връх; и когато се прехвърля през последната скала, го поздравява една група богослови, които седят там в продължение на векове".

Да чуем какво казваше Библията: "Берешит бара Елохим..." -- "в началото сътвори Бог..." Това е един много интригуващ факт! На Синайската планина Върховното Същество се представи на Мойсей като Йахве (Вечният), при творението на човека битиеписателят Го назовава Йахве-Елохим (Вечният Творец), а в Битие 1:1 Го срещаме като Елохим (Творец, Бог). Как трябва да изтълкуваме това?

Нека дадем едно по-подробно изяснение на това божествено име. Разбира се, невъзможно е да проумеем напълно какво означава то! Нашето начинание би било сравнимо с дързостта на легендарния Икар, който литнал от о. Крит към огнения диск на слънцето с крила, залепени с восък, и бил обгорен от палещите му лъчи. Някога Мойсей жадуваше да види Божията слава, но Йахве го предупреди: "Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив" (Изх.33:20). Да се проникне в главоломните дълбини на Божията същност не е по силите на никой смъртен. Дори ангелите не могат да постигнат пълнотата на Върховното Същество. Затова ап. Павел писа: "... никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух" (I Кор.2:11б). Тази трудност да се разкрие напълно Божията същност е изобразена картинно в известната мисъл на астро-физика Джеймс Джийнс, която срещаме в съчинението му "Тайнствената вселена": "Съвременните научни теории ни принуждават да мислим за Твореца на света като работещ извън времето и пространството, които са част от Неговото творение, също както художникът е извън платното, върху което рисува".

И все пак, Бог не е безкрайно далече и не идва опасно близо до нас!

Мойсей бе удостоен да зърне Божията слава, макар и "изотдире" (Изх.33:21-23). Апостолите получиха утешението, че който е видял Христа, е видял Бога Отца (Йоан 14:9). А всички ние сме придобили "ум Христов" (I Кор.2:15) и това ни укрепява при издирването на Божиите тайни.

Названието "Елохим" означава буквално "сили". Според едни тълкуватели то произлиза от корена "алах", който означава буквално "предмет на страх". Други пък го отвеждат към семитския корен "ул", имащ смисъл на: "превъзхождащ, силен съм". След откриването на прочутите "Тел-амарненски писма" (ХIV в.пр.Хр.) стана известно, че ханаанските князе са наричали египетския фараон Аменофис IV също "елохим", т.е. "господар".

Следователно в библейския смисъл Елохим има цел да ни внуши идеята за величието и всемогъществото на Върховното Същество. Но има нещо още по-важно за нас: под "Елохим" трябва да разбираме името на Бога на целия свят и човечеството въобще. Докато името Йахве имаше по-тясно предназначение: да стане известно само на древния Израил, то Елохим е Богът на цялата Вселена.

Слава да бъде на великото Му име!

Едно по-задълбочено изследване на третата дума на Библията -- Божието име Елохим -- ще ни доведе до смайващи наблюдения. То е, както бе посочено по-рано, в плурална форма, т.е. намира се в мн.ч. (за това е характерно окончанието за м.р. мн.ч. -- им). Някои тълкуватели, които са далече от разбирането на библейските истини, се опитват да ни убедят, че тази множествена форма била остатък от езическото многобожие. Ще подчертаем обаче, че еврейският народ никога не е робувал на многобожието преди Мойсей. Авраамовите потомци са пазели стриктно преданието на "бащата на вярата" за чудното извеждане от Ур Халдейски от Онзи Бог, Който направи Авраам, Исаак, Яков и синовете на последния Свои добри приятели. Още по-малко имаме право да виним битиеписателя, че е допуснал заемка от египетската митология. Едва ли "великата Хелиополска енеада" с нейните девет враждуващи и общуващи безразборно помежду си божества би дала идеята за пресвятия Йахве-Елохим. Освен това Мойсей бе човекът, който ратуваше самоотвержено за чистотата на монотеизма (вярата в Един Бог). Може би най-силното доказателство, че в "Елохим" трябва да търсим не смисъл на многобожие, а нещо съвсем друго, е фактът, че глаголът бара е поставен в 3 л.ед.ч. Оказва се, че подлогът е в множествено, а глаголът -- в единствено число. Подобно положение не се среща в граматиката на нито един език!

Как да си обясним тази особеност?

Елохим намеква за множествеността на Лицата у Бога. Тази е най-голямата тайна, която човешкият ум не може да разбули. За да бъде постигната тази истина, е нужна преди всичко вяра!

И все пак, Библията осветлява не на едно място този богооткровен факт, за да го направи по-достоен за разума. Нека разгледаме няколко текста, в които тази идея се разкрива най-напред от глаголи. Един пасаж, към който ще се върнем по-късно по друг повод: "И рече Бог (Елохим): да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие" (Бит.1:26а -- Синод.прев.). Тук и глаголът е в мн. ч. -- "да сътворим". Следователно той се отнася както към Говорещия, така и към Онези Лица, към които Той се обръща. Това означава, че Те са равностойни, обладават еднаква творческа сила и следователно са божествени Лица, а не тварни личности, например ангели.

В Бит. 11:6,7, където Творецът изразява разочарованието Си от древните строители на Вавилонската кула, Той казва: "Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй щото един друг да не разбират езика си".

Божията множественост може да бъде внушена и от определения. Така напр. в Ис. Нав. 24:19 прилагателното "пресвет", отнасящо се към Елохим (Бог) е в мн.ч.

Същата идея се подсказва и от местоимения. След грехопадението Господ изказа опасението: "Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си, да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно..." (Бит.3:22). Очевидно Творецът не е имал предвид Себе Си и ангелите, а Своите божествени Лица. Срв. още Екл. 12:1 (евр. текст).

В Пес. на пес. 1:11 женихът се обръща към годеницата си с обещание: "Ще ти направим златни плетеници със сребърни копчета". Тук в буквален смисъл говори царят Соломон, а в преносен -- Бог (Елохим).

Почти всички ранни християнски писатели подкрепят възгледа, че названието "Елохим" свидетелствува за множественост на Божиите Лица. Такова е мнението на: Теофил Антиохийски, Атанасий Велики, Василий Велики, Йоан Златоуст, Блажени Августин и мн. др. В негова полза се изказват значителен брой съвременни тълкуватели: Ч. Х. Спърджън, Дж. Пакър, Е. Тоузър, Р. Спраул и др.

Библията отговаря и на въпроса: "За колко Лица загатва названието Елохим?" Според много пасажи Елохим има Три Лица.

Ето по-важните места в Св. Писание, които посочват тази истина:

При Авраам, когато бе отседнал под мамврийския дъб, се явиха Трима Мъже (Бит.18:1 и сл.). От Тяхното поведение, думи и абсолютно съгласие може да се заключи, че Те представляваха единство, цялост. Бащата на вярата пък се отнасяше с особена почит и се обърна към Тях с титлата "Господарю мой" (ст.3). Според най-ранните и авторитетни църковни писатели в този случай наистина е изобразено Богоявлението на Трите Лица на Твореца. Единството на мислите и волята е отличителна черта на Св. Троица. Йоан Екзарх писа: "Защото Троицата е като единица и единицата е Троица чрез Лицата и отново е единица чрез природата. Тя не търпи разделяне нито по природа, нито смесване или сливане чрез Лицата".

Руският художник-монах Андрей Рубльов (ХV в.) е постигнал един истински шедьовър на иконографията в своята интерпретация на Св. Троица. Използувайки случая, описан в Бит. 18 гл., художникът пресъздава църковната доктрина за Божията Троичност с помощта на особени композиционни похвати -- пресичащи се кръгове от различни багри: синьо, розово, кафяво и червено. По този начин Рубльов въздействува силно на наблюдателя, давайки му възможност да възприеме визуално абстрактната доктрина.

Някои от древните църковни учители откривали загатване за Троичността на Лицата у Бога и в онази формула, с която Сам Бог бе заповядал на свещениците да отправят благословение към Израил. На Аарон и синовете му бе заръчано да казват: "Господ да те благослови и да те упази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!" (Чис.6:24-26). Тук за титлата "Господ" е употребено името "Йахве", но очевидно Бог е искал да се изяви пред Своя народ като Троичен.

Много близка до старозаветната формула е и апостолската формула на благословение: "Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас" (II Кор.13:14).

Древните църковни учители виждали загатване за Св. Троица и в серафимската песен: "Свет, свет, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя" (Ис.6:3). Това становище се подкрепя от божественото съвещание, описано по-долу: "После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да пратя? И Кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето Ме, изпрати Мене" (ст.8). Тълкувателите са на мнение, че тук става дума за изпращането на Сина да осъществи спасителния план на човечеството. Сам Исус потвърди това, като припомни, че пророк Исаия е видял славата на Сина и говори за Него (Йоан 12:41).

Има и такива библейски пасажи, които определено свидетелствуват за присъствието на Второто и Третото Лице на Св. Троица при акта на творението.

В Пр. 8:27 Мъдростта, Която символизира Второто Лице, изповядва: "Когато (Отец) приготовляваше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната". В подкрепа на този пасаж идва твърдението на ев. Йоан: "Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало" (Йоан 1:3). Тук авторът има предвид Бог-Слово. Най-ясни обаче са думите на автора на Посланието към евреите, където се казва за "Сина, Когото (Бог) постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете" (1:2).

За участието на Третото Лице на божествената Троица -- Св. Дух -- в творческия акт е споменато в Йов 26:13: "Чрез Духа Си (Бог) украсява небесата".

Истината за Божията Троичност е особено важна за нашата съвременност. Както е известно, мюсюлманите и движения като "Свидетелите на Йехова" отхвърлят тази доктрина като небиблейска. Но така ли е в действителност? Както правилно посочва Доналд Барнхаус, "думата "Троица" не се среща в Библията, но истината за тази доктрина се намира във всяка част на Книгата".

Противниците на Божията Троичност се опитват да я отхвърлят, защото искат да я "разберат" с логически доводи. Естествено, те не успяват, защото това не се е удало на никой човешки разум. В древността християнските писатели са се опитвали да намерят убедителни аналогии от познати нам явления и предмети: слънце (диск, топлина и светлина), дърво (корен, ствол, корона) или 3 свещи и обща светлина и т.н. Модерни богослови включиха илюстрацията на равностранния триъгълник. Всички те обаче са крайно бледи, за да ни дадат и смътна представа за тази църковна доктрина. Богословът Франсис Буркит (1864-1935) писа с дълбоко смирение: "Нищо чудно, че доктрината за Троицата е необяснима, защото Божията природа не може да се схване. Нашата вяра трябва да се съгласи с онова, което нашият ум не може да схване, иначе никога няма да бъдем християни". Съвременният богослов Джеймс Пакър също счита определено, че истината за Божията Троичност е неразделимо свързана със същността на християнската вяра: "Троицата е основата на Евангелието, а Евангелието е декларация за Троицата в действие".

Кой е начинът да възприемем тази доктрина? Отговорът може да бъде само един: чрез вяра. Разбира се, това не означава, че не трябва да се занимаваме с нейното изследване! Напротив! Спърджън посочва, че задълбочаването в тази истина ще увеличи интелекта и ще извиси душата на изследователя, но това трябва да става "благоговейно, усърдно и непрестанно". Ако към това се прибави и смирената молитва, то не може да не стигнем Хоривския връх на срещата с Твореца.

Първият стих на Библията, следвайки неповторимата божествена логика, ни осведомява: "В началото Бог сътвори небето и земята". Така че творческият акт засяга две сфери: небето и земята. Ще се опитаме да навлезем във всяка една от тях поотделно.

На евр. език Моисеевите думи в ст. 1 бяха: "Берешит бара Елохим ет хашшамаим веет хаарец" -- "в началото сътвори Бог небето и земята".

Какво е имал предвид битиеписателят под евр. дума "хашшамаим", превеждана в нашия текст "небето"?

Св. Писание определено счита небето за обиталище на духовните твари.

Бог е Автор и на прекрасния звезден купол, който представлява материалното небе. За него обаче ще стане дума едва в Бит. 1:7, 8.

Думата "шамаим", подобно на Божието име Елохим, се намира в мн. число. В този случай имаме специфична граматическа форма "плуралиа тантум" (само мн. ч.). Тази форма е характерна в евр. граматика за абстрактните понятия.

Библейските писатели определят обикновено "небето" (хашшамаим) като обиталище на Бога.

За псалмопевеца Господ "седи на небесата" (Пс.2:4а). Давид ще поясни, че "Господ е в святия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето" (Пс.11:4а). А на друго място ще каже с благодарност: "сега зная, че Господ избавя помазаника Си; ще го послуша от Своето Си небе в спасителната сила на десницата Си" (Пс.20:6).

Тъй като евреите свързвали "небето" предимно с Божието присъствие, то се употребявало и метонимно за Твореца. Пророк Даниил трябваше да разтълкува едно съновидение на цар Навуходоносор, в което вавилонският властелин бе видял голямо и яко дърво, стигащо чак до небето. След това от небето слязъл "един свят страж", който извикал със силен глас да се отсече дървото, да се начупят клоните му и да бъде пощаден само пънът с корените (Дан.4:10-28). Пророкът обясни, че съновидението се отнася до цар Навуходоносор, като предсказва неговата нравствена и физическа деградация. В края на тълкуването си обаче Даниил прибави: "А гдето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено, щом признаеш, че небесата владеят" (ст.26). Очевидно е, че под "небеса" тук пророкът разбира Самия Бог.

В неканоническите книги на Макавеите, предаващи борбата на Божия народ против цар Антиох Епифан (II в.пр.Хр.), е записано в посланието на първосвещеника Йонатан до римския сенат: "Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни, защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове и нашите врагове са усмирени" (I Мак.12:14, 15 -- Синод.прев.). Под "небесна помощ" юдейският първосвещеник очевидно има предвид Бога. Тази метонимия е характерна за този период от юдейската история (вж. I Мак. 16:3).

"Небето" или "небесата" като престол на Бога или метонимия за Него все още не изяснява смисъла на Бит. 1:1: "В началото Бог сътвори небето..."

Затова ще потърсим други библейски пасажи, които ще ни помогнат да разберем какво творение има предвид Мойсей под думата "хашшамаим".

В историческата книга на Неемия е записано възклицанието на левитите след връщането от Вавилонския плен: "Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства" (Неем.9:6).

Пророк Исаия, живял ок. 4 века преди Неемия, препоръчва на своите съвременници: "Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва" (Ис.40:26).

От новозаветните автори пък ев. Матей предупреждава във връзка с малките деца: "Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата" (Мат.18:10).

Тези пасажи, говорещи за "множественост", за викане "всичките по име", за "ангели на небесата", свидетелствуват, че небето е обиталище на духовни твари. Ориген, Григорий Богослов, Василий Велики, Блажени Августин и др. под "небе" разбирали определено духовния свят и жилището на блажените човеци, отиващи след смъртта си при Бога.

Следователно, когато четем, че Бог сътворил небето, трябва да приемем сътворяването на онези духовни същества, които в Библията се наричат с различни понятия, притежават особена организация и чинове и изпълняват определени задачи, поставени от Твореца. В християнската литература тези духовни твари са известни под общото име "ангели".

Библията често споменава или говори по-подробно за тях. В цялото Св. Писание можем да срещнем ок. 300 посочки за тези свърхестествени същества. Този факт позволява да си изградим една доста последователна и цялостна представа за "ангелите".

Съвременните хора не обичат да се говори за библейските ангели. Някои от тях смятат, че ангелите са измислица на фанатични християни и ги виждат само вярващи с болна фантазия. Често към понятието "ангел" се проявява несериозно и иронично отношение. Затова и ще срещнем в разговорната реч изрази като: "изкарвам си ангелите", което означава "изплашвам се силно"; "бъхтя си ангелите", т.е. "мъча се да направя нещо"; "ангел небесен", т.е. "много добър или наивен човек" и т.н.

По въпроса за "ангелите" обаче е нужно да имаме позиция на почтеност и отговорност. Това, че едни не вярват в тяхното съществуване, а други ги отричат като факт само защото не са ги срещали в живота си, не е аргумент против тях.

Мисля за съвсем уместно да цитирам мнението на един съвременен изследовател на религиозната опитност: "Ако на земята има същества, които могат да изпускат лъчи извън спектъра на нашето зрение; ако могат да се съобщават едно с друго на онези вълни, които ние не чуваме или не възприемаме, то те могат да ни наблюдават и ние никога не ще узнаем за тяхното съществуване, също както сме живели хиляда години, без да узнаем нищо за влиянието на вирусите или микробите върху нашия живот. Тогава какво да кажем, ако ангелите съществуват и ние просто не сме в състояние да ги забележим?"

Но те съществуват, скъпи приятели! И Библията ни убеждава в тази чудесна и насърчителна истина!

Д-р Били Греъм писа в своята великолепна книга "Ангелите -- Божиите тайни служители" следното: "Аз не вярвам в ангелите, поради това, че съм видял някога ангел, защото не съм виждал такъв. Аз вярвам в ангелите, понеже Библията казва, че има ангели; а аз вярвам, че Библията е истинското Слово на Бога". Ето защо препоръката на този съвременен апостол на Христовото Евангелие по-нататък е: "Не вярвайте на всичко, което чувате за ангелите! Някои искат да вярваме, че те са само духовни заблуди. Други гледат на тях само като на небесни същества с красиви криле и наведени глави. Трети искат да ги считаме за съдбоносни орисници".Библията, която вярващите приемат за Божие Слово, твърди, че ангелите са били сътворени от Триединния Бог. Ап. Павел писа в Кол. 1:16: "Понеже чрез Него (Бог-Слово) бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началство или власти, всичко чрез Него бе създадено". Този текст трябва да се разбира така -- че Бог сътвори "ангелите" чрез Второто Си Лице, Исуса Христа, защото "Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява" (Кол.1:17). Тълкувателят Матю Хенри писа, че Христос "направи всички твари от нищо -- и най-възвишения ангел в небето, и човеците на земята. Той направи света, горния и долния, с всички обитатели и на двата".