Диетичният режим е основата на правилното лечение на диабета
Доц. д-р Даниела Попова, дм
Университетска МБАЛ ”Царица Йоанна-ИСУЛ”,
Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететикa
Коректната диета при диабет трябва да е добре балансирана и съобразена с индивидуалните нужди на всеки пациент. Необходимо е хранителният режим да доставя основните хранителни вещества - белтъчини (протеини), мазнини и въглехидрати в препоръчваното разпределение.
Дневната диета трябва да съдържа: протеини 15 eнергийни %
мазнини не повече от 35 eнергийни %
въглехидрати 55 eнергийни %
Всъщност правилното хранене при диабет съдържа това, което трябва да консумират и хората без диабет. Съвременните препоръки за здравословно хранене изглеждат по същия начин.
При усвояването на хранителните вещества се отделя различно количество енергия.
Хранителни вещества ккал/гр кДж/гр
Протеини 4 17
Въглехидрати 4 17
Мазнини 9 37
Алкохол 7 29
Количеството на приеманата храна и калории в дневното меню се определят в зависимост от теглото, ръста и физическата активност. Необходимо е за всеки пациент да бъде изчислен индивидуалният индекс на телесна маса:
Индекс на Телесна Маса : ИТМ = Тегло в килограми : (Височина в метри)2
Поднормено тегло <18,5
Нормално тегло 18,5-24,9
Наднормено тегло 25-29,9
Затлъстяване 30-39,9
Екстремно затлъстяване >40
Този важен показател определя калоража на диетичния режим. При нормално тегло трябва да се приемат около 30 ккал/кг тегло. Хранителният прием се съобразява още с възрастта и физическата активност.
Възрастова група Енергиен прием ккал/ден
Деца Мъже Жени
1-3 години 1300 1300
4-6 години 1800 1800
7-9 години 2000 2000
10-12 години 2250 2150
13-14 години 2500 2300
Юноши
15-18 години 3000 2400
Възрастни
19-24 години 2600 2200
25-50 години 2400 2000
51-64 години 2200 1800
над 64 години 1900 1700
Бременни жени + 300
Кърмещи жени + 650
При поднормено тегло хранителните енергийни нужди са увеличени на 35-40 ккал/кг тегло. Най-често обаче хората с диабет имат изразено наднормено тегло и затлъстяване, което изисква намален хранителен и енергиен внос. Тогава се препоръчва да се приемат не повече от 15-20 ккал/кг тегло.
Намаляването на наднорменото тегло е важно, защото подобрява значимо обменните нарушения при диабет. Отслабването дори само с 3 до 5 кг води до благоприятни промени при диабет.
Нискоенергийната диета, заедно с подходящото лекарство за диабетици с наднормено тегло, води до понижаване на кръвната захар на гладно и след нахранване, подобряване на инсулиновата чувствителност, спадане на липидите в кръвта, нормализиране на кръвното налягане, намаляване на риска от тромбообразуване и сърдечно-съдови усложнения.
Умерените, но постоянни диети постигат трайни резултати. Бързото и рязко отслабване е повече вредно, отколкото полезно. Драстичните диети завършват винаги с повторно напълняване (йо-йо ефект).
Какво трябва да включва диабетната диета при наднормено тегло?
Достатъчно течности – минерална вода, чай и кафе без захар, билкови и плодови чайове, зеленчукови сокове, зеленчукови супи;
Зеленчуци – в изобилие, предимно пресни – краставици, домати, зелена салата, гъби, моркови, зеле, карфиол, спанак, пипер, тиквички, ряпа, праз лук, зелен грах, зелен фасул;
Въглехидратни храни, богати на баластни вещества и скорбяла – пълнозърнест хляб и хлебни изделия, кафяв ориз, овесени ядки, макаронени изделия, варива - леща, боб;
Плодове – всички пресни плодове;
Нискомаслени до 1,5% мляко и млечни продукти – извара, сирене, кисело мляко, кашкавал;
Нетлъсто месо без кожа – филе, гърди, бут – пиле, пуйка, заек, риба, телешко.
Неподходящи храни – тлъсти риби, сметана, топени и пушени сирена, захарни изделия, шоколад, алкохолни напитки, майонеза, маргарин, краве масло, тлъсти меса и колбаси, готови сосове и дресинги, пържени храни.
Мазнините в диетата трябва да се намалят до възможно минимални количества
Как се постига това?
По възможност се изключват от храната краве масло и маргарин или се използват в много намалени количества или такива с намалено мастно съдържание;
До минимум се приемат майонези и салатни мазнини;
Полезните растителни масла са също висококалорични. Те трябва да се приемат в намалени количества;
При готвене по възможност да не се употребяват мазнини. Най-подходящо е да се готви без допълнителна мазнина - чрез задушаване, грил, варене под налягане, печене във фолио, в микровълнова фурна;
Видимите мазнини от храните трябва да се отстраняват.
Порциите месо се редуцират наполовина;
След готвене се обират и отстраняват отделените мазнини;
Рибата има по-малко съдържание на мазнини в сравнение с различните меса и трябва да се приема поне веднъж седмично. Освен това съдържащите се в рибните мазнини омега-3 мастни киселини предпазват от съдови увреждания и подобряват липидния профил при хората с диабет;
Ядките – бадеми, слънчоглед, орехи, фъстъци – съдържат около 50-60% мазнини. Поради това те трябва да се приемат ограничено, въпреки че съдържат полезни ненаситени мазнини и предпазват от диабетни увреждания;
Винаги трябва да се предпочитат обезмаслените млечни продукти и постните меса;
Предпочитат се и тестените изделия с намалено мастно съдържание – пълнозърнести сухари и бисквити, кейк с фибри.
Въглехидратите се приемат в количество, определено от дневния калораж на диетата
Хората с диабет по правило имат нарушена въглехидратна обмяна. Приемът на въглехидратни храни предизвиква при тях рязко повишаване на кръвната захар. Но ако изборът на въглехидратите в диетата се направи правилно и точно, може да се намалят в голяма степен бързите и изразени повишавания на кръвната захар.
Днес се знае, че въглехидратните храни повлияват различно нивото на кръвната захар. Бързите въглехидрати – захар, бонбони, мед, захарни сиропи, предизвикват бързо и значително повишаване на кръвната захар. Те са полезни само в случаите на рязко понижаване на кръвната захар при хипогликемии или при допълнителна физическа активност. Въглехидратите на хляба, спагетите, картофите, бобовите храни, зърнените продукти, плодовете и прясното мляко се определят като бавни въглехидрати. Те предизвикват бавно и умерено повишаване на кръвната захар. Зеленчуците съдържат предимно целулоза и на практика не повишават кръвната захар. Те могат да се приемат в неограничени количества без да се изчисляват хлебни единици.
За по-точното разпределение на въглехидратния прием е въведена системата на хлебните единици. Една хлебна единица от дадена въглехидратна храна е това количество от тази храна, в което се съдържат 12 г въглехидрати – напр. 1/2 филия хляб или 1/2 банан. При хора с диабет и нормално тегло обичайно се препоръчват 20-22 хлебни единици на ден. При пациенти с поднормено тегло нужните хлебни единици са 25-30, а при наднормено тегло и затлъстяване те са намалени до 14-16 хлебни единици. Изключително важно е определените хлебни единици да бъдат разпределени равномерно през целия ден – в 3 основни ястия и в 2 междинни закуски. Това съдейства за по-добър контрол на кръвната захар и подпомага ефекта от лекарственото лечение.
Белтъчините в диетата при диабет се доставят от растителни и животински храни -
варива и зърнени храни, мляко и млечни продукти, яйца, риба, месо. Препоръчва се 2-3 пъти седмично да се включват бобови и зърнени ястия,1-2 пъти риба, 2-3 пъти постни меса, 2-3 пъти яйца. Количествата на приетите белтъчини трябва да се контролират добре, защото тяхното превишаване над препоръчаните количества може да предизвика и ускори бъбречни нарушения.
Поради забраната за захар в диетата на хората с диабет се ползват подсладители.
Некалоричните подсладители – аспартам, цикламат, захарин са предпочитани. Те не внасят калории и подслаждат по най-подходящ начин. Естествените подсладители – фруктоза, сорбитол са калорични, но не се променят при топлинна обработка.
Баластните вещества в храните – целулоза, пектин, фибри забавят усвояването на въглехидратите в храносмилателния тракт. По този начин те също водят до по-ниско ниво на кръвната захар. Освен това те свързват холестерола от храните и го елиминират от организма. Баластните вещества създават по-голям обем в диетата, намаляват калоража на хранителния режим, създават усещане за ситост и урегулират нормалния чревен пасаж.Богати на фибри са зеленчуците, плодовете, зърнените храни, варивата, пълнозърнестите хлябове.
Алкохолните напитки не бива да се включват в диетичния режим при хора с диабет и наднормено тегло. Те доставят много калории и компрометират редуциращата диета. Алкохолът е несъвместим с приема на доста лекарства и влияе неблагоприятно при много от придружаващите заболявания. На фона на инсулиново лечение алкохолът причинява изразена хипогликемия.
Правилният диетичен режим винаги трябва да се съчетава с достатъчна физическа активност и промяна в стила на живот. Редовните физически занимания, подбрани индивидуално, съдействат за трайно намаляване на наднорменото тегло и за добър контрол на диабета.
Съветите за диетичен режим при захарен диабет имат общопрепоръчителен характер. Всеки пациент с диабет се нуждае от индивидуален диетичен режим, съобразен с неговата възраст, физическа активност, хранителен статус, режим на работа, начин на живот, хранителни предпочитания и придружаващи заболявания.
Индивидуалният хранителен режим се изготвя с участието на лекуващия лекар ендокринолог и специалист диетолог. Диетолечението се наблюдава и променя при нужда след консултация със специалист.
Сподели с приятели: |