Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология

80 Svotare – изпразвам, опразвам; лишавам от съдържание, опошлявам

81 Sentimento – съзнание, чувство; мнение.

82 I domi – куполи, свод (това, което е най-високото в храма).

83 Вж. текста на различни езици: http://www.vatican.va/holy_father/pius_x/encyclicals/index_it.htm.

В енцикликата „Грешки на модернизма” свети Пий X като глава на католическата Църква застава срещу културното движение на модернистите, което в ония години се развива посредством различни автори, между които е Alfred Loisy, който се опитва да съгласува съвременната философия с вярата. Енцикликата отбелязва, че последователите на модернизма са хора с висока култура и строгост. За повече информация виж следните книги: J. B. Lemius, Giuseppe Ioppolo, Catechismo sul modernismo secondo l'enciclica Pascendi Dominici gregis di Sua Santità Pio X, Roma, Tipografia Vaticana, 1908; Papa Pio X (introduzione di Roberto de Mattei), Pascendi Dominici Gregis. Sugli errori del modernismo, Cantagalli, 2007.

84 Анти-модернистичната клетва е въведена от папа Пий X (Motu proprio Sacrorum Antistitum) първоначално под формата на клетва на вярата на 1 септември 1910 г. в отговор на богословския модернизъм, който в продължение на няколко десетилетия навлиза в рамките на Католическата Църква. Тази клетва, написана на латински език, била наложена на всички членове на духовенството, чиято задача е служба, преподаване в учебните заведения и юрисдикция, както и на всички, които имат амбицията да станат част от духовенството (семинаристи, поддякони, дякони). Клетвата задължава модернистите, както казва списание Civiltà Cattolica, да признаят грешките си и да се конвертират или най-малкото да си хвърлят маската и да се открият {...} и така да им се помогне искрено да приемат професията на учени на вярата. Същата клетва била задължителна и за онези, които получавали академични степени в Папските университети, както и за признатите от държавата университети като Католическия университет на Светото Сърце. Анти-модернистичната клетва била отменена едва след приключването на Втория Ватикански събор от папа Павел VI през 1966 г. Година преди това обаче в Католическите университети анти-модернистичната клетва била заменена с четене на Символа на вярата.

85 Romano Guardini (17 февруари 1885 - 1октомври 1968, Мюнхен), е роден във град Верона, Италия, но на едногодишна възраст се премества с родителите си да живее в Германия, където остава до края на живота си. Католически свещеник, немски богослов, автор на много книги.

86 Culto publico – обществен (публичен) култ.

87 Trasmettere – предавам (нещо на някого).

88 Sacramenti – (Седемте) тайнства на Църквата (Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Изповед (Покаяние и Помирение), Елеосвещение (помазване на болните), Свещенство и Брак (Венчавка).

89 Sottolineatura – подчертаване; подчертана част.

90 Riduzionismo (riduzione - Намаляване, съкращаване).

91 Incidenza – случайност, съвпадение; отклонение, дигресия.

92 Irriducibile – непоколебим, непреклонен, твърдост.

93 Римски литургийник, Молитва от IX неделя след Петдесетница.

94 Вж. Евр 13,14.

95 Вж. Еф 2,21-22.

96 Вж. Еф 4,13.

97 Вж. Ис 11,12.

98 Йн 11,52.

99 Йн 10,16.

100 Този израз е на свети Киприан, De Oratione Dominica 23 е цитиран в LG 4.

101 Frattempo (nel frattempo – междувременно).

102 Cristomonismo ecclesiologico.

103 Il fine - целта, намерението.

104 G. Filips, La Chiesa e il suo mistero nel Concilio Vaticano II. Storia, testo e comento della Costituzione “Lumen Gentium”, Milano 1969, I, 87.

105 Намаляване.

106 Терминът pericoresi (от гръцки = περιχώρησις проникване) е специфичен за Тринитарната теология и посочва необходимото и взаимно проникване на Трите Божествени Лица в Света Троица въз основа на единството на същността на Бога. Трите Ипостаси на Отца , на Сина и на Светия Дух "се движат един в друг", т.е. те си принадлежат един на друг. Трите Лица, обвързани както в една и съща субстанция (същност), но също така и в знанието, в действията и в онтологичното единство, така както е посочено от Исус : „Аз и Отец сме едно. "Аз съм в Отца и Отец е в Мен"( Йн 10,30.38 срв. Йн 14.10; 17.21 , 1 Кор 2,10 до 11 ). (Взето от: http://it.cathopedia.org/wiki/Pericoresi).

107 Йн 13,17 – от тук виждаме, че Църквата има четири нива на общение. (виж тук: http://www.indaco-torino.net/gens/88_U30.pdf).

108 Denunciando - заявявайки, разкривайки, разобличавайки.

109 В катехизиса преди Втория Ватикански събор бяхме свикнали с едно много абстрактно и доктринално понятие на термина „тайна” (mistero): истина или нещо повече, но да не бъде в противоречие с разума, приета под въздействието на Бог. Новото понятие за термина „тайна” не премахва предишното, а напротив, приема го в един по-богат хоризонт. То идва от св. ап. Павел: „тайна” е проект, който включва волята и любовта на Бог; разглежда внимателно историята на всеки човек и на всички хора заедно, както и цялостното спасение (divinizzazione - обожествяване). Този проект е едновременно дар-оферта и призвание-ангажимент на отговор. Този проект е скрит в Бога, но сега се разкрива и реализира (тук LG следва идеята на св. ап. Павел). Църквата е част от прогресивното разкриване-даряване на Бог.

Понятието за „тайна” (mistero) се доближава, но в същото време се различава от това за „тайнство” (sacramento) и глава I на LG освещава имено това сложно взаимоотношение (връзка) между тези два термина (понятия). През първите векове латинският термин „sacramentum” отговаряше почти във всичко на гръцкия термин „mysterion”; обаче по-късно, започвайки с Тертулиан, първият термин започва все-повече да приема друго значение: показва историческия аспект, видимата дреха, знака и средството, в които се крие и чрез които преминава дарът на разбираната „тайна”, като „реалност-съдържание”. Глава I на LG настоява повече върху „res”, който прави от Църквата един Божии дар. Глава II на LG насочва вниманието си повече върху „знак” (segno), и „тайнство” (sacramento), което прави конкретен и исторически дара-ангажимент на Бога. Именно заради това в началото на гл. I на LG веднага излиза наяве и се подготвя темата за църквата-тайнстово.

110 Comunicare – съобщавам, известявам, разгласявам; предавам.

111 Идва от някого.

112 Вдъхвам живот, съживявам,

113 Partecipazione – участие; съобщение, известие; (причастност).

114 Partecipare – участвам, вземам участие; споделям; давам; съобщавам.

115 1Кор 10,17 – на български език е преведено по следния начин: „Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб”; на италиански език: „Perché c’è un solo pane, un solo corpo siamo noi, quantunque molti, partecipando noi tutti di uno stesso pane”; на латински език: „Quoniam unus panis, unum corpus multi sumus, omnes, qui de uno pane particimamus”. Интересно тук е, че в българския превод се използва думата „причестяваме” вместо думата „участваме”.

116 Разделям, деля, поделям; споделям, съчувствам.

117 Съсредоточавам се; стремя се, събирам се (към една точка).

118 Offrire – поднасям, давам; предлагам; излагам

119 Това, което ни свързва; имаме нещо общо.

120 Хомогенен – подобен афинитет от същия вид - от същото естество; съставни елементи, които имат подобни характеристики (виж: http://it.thefreedictionary.com/omogenea).

121 Комуникация.

122 Край, предел, граница; знак, синорен камък; срок; цел; състояние.

123 Leone Magno, Tomus ad Flavianum, n. 14: “Agit enim utraque forma cum alterius communione qiod proprium est...”.

124 Опасението за универсалното единство се стреми да разбере отново и поднови отношението на епископската колегия с върховенството на папата; да направи по-малко монолитно възприятието на връзката между единството на вярата и нейните начини на изява; да обмисли (обсъди, прецени) отново в една по-малко монархическа форма функцията на председателството в Църквата, посредством насърчаването на съвместната отговорност на всички кръстени в грижата на общността и в мисията; да даде тласък на движението за християнското единство без намаляване на дипломатическия диалог с оглед обикновеното връщане на нашите разделени братя в стадото.

125 Обхваща всичко; повсеместен.

126 На италиански език: „Cosi la Chiesa universal si presenta come «un popolo adunato nell’unità del Padre, del Figlio e dello Spirito Santo»”; на латински език: „Sic apparet universa Ecclesia sicuti «de unitate Patris et Filii et Spiritus Sancti plebs adunata»” (S. Cyprianus, DeOrat. Dom. 23; LG I,4).

127 Съставят, оформят, формират…

128 Raggruppare – групирам, събирам, съсредоточавам, съединявам.

129 Учредявам, образувам, съставям.

130 Tralasciare –изоставям, прекратявам, преустановявам; пропускам, отминавам.

131 По време на периода на еклесиологичното подновяване преди Събора съществено значение има схемата Ecclesia de Trinitate, ex hominibus, in Cristo, която е предложена от Ив Конгар: Ecclesia de Trinitate, удължаване (разширяване) на божествения живот, предаване на даровете на Бог; Ecclesia in Cristo, Христово посредничество на това предаване, сакраменталността; Ecclesia ex hominibus, предаването на Божите дарове не става по един незабавен (веднага), личен и вътрешен начин, а според нашите земни, въплътени и социални условия; това предаване на Божите дарове приема обществена форма и образ на Църква. Така, от гледна точка на формалните причини, сега Църквата се появява като тази, която прави своите членове (дар на живота: ecclesia congregans) и обратно, членовете правят Църквата (като изискват организация на даровете й: ecclesia congregata). Тази схема посочва по един особен осветяващ начин „логиката на единството”, откъдето идва Църквата. Не опонира (противопоставя) в едно постоянно напрежение онова, което идва от Бога, на това, което е от страната на човека, а напротив, подчертава как Божите дарове докосват и преобразяват човека, зачитайки неговата природа. Централното място - „в Христос”, показва как се срещат Бог и човекът в тайната на Въплъщението. Единството на това, което идва от Света Троица, и това, което е човешко, всъщност се отнася до Въплътеното Слово като негов единствен и съвършен пример (екземпляр).

132 Primogenito - Първороден; първородно дете, първенец.

133 Църквата е олицетворена (prefigurare - служи за първообраз) на произхода на човечеството от интимното общение на Господа и Твореца с нашите предци, общение, което грехът не прекъсва напълно. Самата подготовка за интимната връзка между Бог и хората започва в света с призванието на Израил, и е осъществена в историята на избрания народ от Стария завет. Самото създаване на Църквата, както и нейното откровение, се постига чрез изливането на Светия Дух (Петдесетница): не е без основание, че времето на Църквата се нарича време на Светия Дух. В момента на славния Eschaton ще стане ясно, че Църквата включва всички избраници без разлика: в Църквата на блажените всеки избраник ще види своя Спасител и ще Го обожава (Му се поклони).

134 Смисълът на думата „народ”: на гръцки език laòs има три значения: 1) в разговорния гръцки: множество, народ подчинен на един началник (например на крал, цар или президент) или правителство; 2) в библейското ползване: на еврейски език думата ‘am показва (посочва) Израилския народ: в LG 9 новия Израил е Църквата „Божия народ”; с гръцката дума goîm и гръцката дума ethnes обаче Библията посочва други народи и нации. Гръцката дума laòs изобразява само Израил и никога другите народи; 3) В Новия завет дума laòs се появява 132 пъти в единствено число и 8 пъти в множествено число. В единствено число показва множество от хора, тълпа (предимно в евангелието според Лука); в множествено число laoi има националистическа конотация и посочва юдеите срещу езичниците. Израил е народ в Новия завет, защото е изключителна (монополна) собственост на Бог (срв. Мт 1,21; Лк 1,68-77; 7,16; 2,32; 24,19). Терминът „народ” може да означава самите християни в ап. Павел.

135 Autocomprensione.

136 Autoesplicazione; esplicazione – рядко обяснение, тълкуване.

137 За ап. Павел Църквата бива определена като „Божи народ” и това поставя въпроса за конфронтацията с Израил: тъй като Израил вече е използвал редица изрази в Стария завет, за да илюстрира идеята, че е Божи народ (‘am Jhwh, laòs theou, laòs kyriou: Изх 19,4-7; Втор 4; 7,6-12;32,8-14… и.т.н…), също и ап. Павел използва различни изрази, за да каже, че християнската общност и Църквата са „Божият народ”. Църквата е „Божият народ” (Рим 9,25 и пр.), „Израил на Бога” (Гал 6,16), „семе на Авраам” (Рим 9,7 и пр.), истинско „поколение на Бог” (Рим 9) и „[събрана] общност от Бог” (ekklesia tou theou: 1Кор 15,9; Гал 1,13; 1Кор 10,32; 11,22; 1Кор 14…). С тези изрази ап. Павел обобщава различни опити, които изразяват верността на Бог към Завета, верността, която Той поддържа към Своя избран народ независимо от неговата невярност (непослушание). Като „Божи народ”, отново събран като „Тяло Христово”, като „общност на Бога в Исус Христос” (1 Сол 2,14), Църквата се намира в положение както на непрекъснатост (приемственост), така и на прекъсване (неприемственост) с Израилския народ. Приемствеността с Израил се основава върху верността на единствения Бог, върху неговата безкрайна доброта и върху приемствеността на обещанието на Стария завет. Като общност, съставена от езичници, Църквата представлява присаден нов клон към старото дърво на Израил (Рим 11,16), докато като общност от евреи тя е „остатък” (il resto) на Израилския народ на Бога, останала част (il resto), която е приела (конвертирала се е) в Христос (Рим 11,1-10). От друга страна, Израил запазва своя избор, обещания и своето пълно спасение: за ап. Павел това е целта на историята на спасението (Рим 11,11 и пр. 23-32). Неприемствеността се основава на есхатологичния характер на смъртта и възкресението на Христос, на изповядването на вярата в Христос и неговото искане да се вземе решение: в Христос се яви есхатологичната справедливост на Бог и, тъй като само вярата оправдава това, Божият народ сега се състои от вярващите в Христос, а именно от евреи и езичници, и в мисията на Църквата започва да се реализира вече това, което е част от есхатологичното очакване на Израил: спасението на езическия свят. В този смисъл Църквата е замислена като изпълнение на старозаветното обещание на един „нов завет” (Рим 9,24-10,21). В това отношение Църквата е новият Божи народ, който конкретно съществува като една домашна общност и празнична култова асамблея (Евхаристично богослужение). Когато учениците срещат Възкръсналия, изпълнени с Духа на Христос, излизат от такава среща преобразени. Според ап. Павел, когато се говори за Църквата, неименуемо се говори и за Духа на Христос и на Бог, както и за Неговите чувства. Духът е знакът, че човек живее в спасителното общение на Христос. За ап. Павел Църквата е дори „храм на Бога”, който е изпълнен със Светия Дух (1Кор 3,16 и пр.; Еф 2,19 и пр.), където се сбъдват обещанията на Стария завет (2Кор 6,16), живият храм на Бог, където Бог в Светия Дух обитава в нея (sh^ekinah), Духът, на който Църквата дължи своето съществуване, посредством което тя бива изградена и Който раздава в нея министерства и дарове, от които тя има нужда, освещава я, и й позволява да води свят живот пред Бога (Рим 8,9 и пр.; 1Кор 2,10 и пр.; 6,19; 12,1 и пр.; 2Кор 3). В ап. Павел названията „Тяло Христово”, „Божи народ” и „храм на Светия Дух” са различни характеристики на Църквата в рамките на неговия опит и основна задача. Общностите започват да съществуват, когато Апостолът провъзгласява (известява) спасителното Евангелие на Исус Христос и когато хората започват да приемат това Евангелие с вяра. Общностите добиват цялостна форма (т.е. става истински общности), когато участващите в евхаристичното богослужение, посредством съвместното (общо) им участие в тялото и кръвта на Христос, са толкова обединени в разпнатия и възкръсналия Христос, че да бъдат на техен ред (да станат самите те) „Тяло Христово” и да бъдат въведени от Духа в едно ново общение.

138 В своето еклесиологично разглеждане на въпроса Съборът отбелязва четири аспекта, които характеризират стария народ на обещанието: 1) Избиране на народа: според Втор 7,6 Израил е призван от Бог безвъзмездно (gratuitamente) и е съставен като народ на завета; 2) Призванието (ek-kaleo) не се е случило само един път завинаги, а непрекъснато (постоянно): става въпрос за едно повикване от страна на Бог (LG 2; 9,1: тук Църквата е един осветен народ, който е отделен от света, дори и да е призван в света: който не е от света, но е в света; 3) Завет: подчертава съотносителността (взаимността, реципрочността) (Изх 19,5). Новият и окончателен завет, обявен от Йер 31,34 е завършен в кръвта на Христос (LG 9,1) и е с универсално значение. 4) Слово: Съществува връзка между Слово и Божи народ: Църквата е събрана и структурирана в Словото, станало плът, от Словото, и самата Църква има за задача да известява Словото на света.

139 Scelta - избор; най-добрата част на нещо; подбор, сортировка.

140 Relazionale – комуникативен, общителен.

141 Виж в следния сайт: http://www.vatican.va/holy_father/pius_xii/encyclicals/index_it.htm. Това писмо е преведено на различни европейски езици.

142 Видима материя (visibilità materiale).

143 Видима форма (visibilità formale).

144 Conformеmente – съобразно със, съгласно, в съответствие с.

145 Conformazione – съобразяване, съгласуваност; приспособяване.

146 Penetrare – 1) прониквам, промъквам се, влизам; загнездва се; 2) схващам, разбирам, проумявам; в преносен смисъл: пронизва, преминава (прониква) през.

147 Permeare – прониквам, минавам през.

148 Rintracciare – намирам, откривам.

149 Капиталната благодат - la gratia capitis, capitale (на Христос- глава) минава в неговите членове. Човешката природа на Христос е свързващ (съединяващ; общ, обединен) инструмент (lo strumento congiunto) на Света Троица, която е действащата (въздействаща) причина (la causa efficiente) на благодатта. Тайнствата, обаче, са средства, разделени (separate - отделени) от Света Троица. Притежаваната изцяло благодат от Христос в Неговата човешка природа (докато неговата човешка природа е онтологично съединена, според ипостаса към божествеността) представлява res tantum на Църквата-тайнство (човешката природа на Христос е изпълнена с благодат); такава благодат, чрез тайнствата на вярата (res et sacramentum на Църквата), идва до Божия народ, който в неговата видимост представлява (изобразява, описва; олицетворява, символизира) il signum ecclesiale, il sacramentum tantum.

150 Богочовечна.

151 Accostamento – приближаване, доближаване; допиране.

152 Unione entitativa.

153 С други думи, от гледна точка на личността, тази на Христос е „физическа” (fisica – телосложение): на Словото. Личността (la personalità) на Църквата се състои от всички физически личности, които са кръстени. Става въпрос предимно за една морална или колективна личност, или още по-добре за една „мистична” личност, в смисъла, че единството на човеците в Църквата идва от тяхното приспособяване (conformazione – съобразяване, съгласуване) с Христос чрез Светия Дух. Това съгласуване не е „сливане” (fusione) в Христос, но запазва другостта на всеки човек от Христос и от своите подобни хора.

154 Става въпрос за това, което ние бихме могли да наречем необходимият еклесиален монофизизъм (monofisismo ecclesiale). В случая за Църквата тук не се говори в христологичен смисъл за двете природи, а само за улесняване на езика, с който да можем да говорим за еклесиалната теандричност. Църквата е човешка, но става въпрос за човечество, което е изпълнено с благодат, т.е. което е възстановено и издигнато на свръхестествено ниво.

155 Il modo derivato – по един производен (съставен, образуван; произлязъл;) начин.

156 Напротив с понятието (il termine)

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: