АУТИЗЪМ Човекът, назовал думата „аутизъм” като разстройство, е доктор Leo Kanner, психиатър в университета Johns Hopkins (USA).
Характеристика на състоянието (по Канер):
Спектър на аутистичните разстройства, към които спадат:
- аутизъм (аутистично разстройство);
синдром на Asperger По-леката форма на аутизъм. Децата имат запазен интелект и развиват способността за вербално общуване. Въпреки това начинът, по който употребяват езика, не е нормален. Говорът им е монотонен или напевен. Не разбират хумора и иронията. Срещат трудности в разбирането на социалните норми, езика на тялото, мимиките и жестовете. Имат натрапчиви и тесни интереси и трудно понасят промените. Един от най-болезнените аспекти на този синдром е трудността, която срещат децата в създаването и запазването на приятелски отношения. Childhood disintegrative disorder; Тежко, но много рядко срещано разстройство. Възможността дете с този синдром да постигне напредък в развитието си е минимална. Почти във всички случаи след втората година от живота се наблюдава регрес в говора, моториката и общуването. Pervasive development disorder – not other specified (PDD-NOS); Терминът се използва за диагностициране на деца, които отговарят на повечето, но не на всички критерии за аутизъм. Те имат същите слабости като аутистичните личности и се повлияват от същите интервенции. Тук спада и атипичния аутизъм. Синдром на Rett. Този синдром се различава от типичния аутизъм по факта, че засяга само момичета. Също като Childhood disintegrative disorder води до дълбоки увреждания и е изключително рядко срещан.
Симптоматика Симптомите варират от по-леки до тежки:
нетипични игри – прохождащо дете с аутизъм обикновено игнорира останалите деца и предпочита да играе само.
неправилна реч – децата не говорят много или остават напълно тихи. Ако говори, детето повтаря това, което е казал друг човек. Стилът на изказ е неадекватен - вместо да каже “Искам сандвич”, детето пита “Искаш ли сандвич?”;
повтарящо се поведение – детето повтаря една и съща фраза или настроението му не се променя. Пляскането с ръце, посочване с пръст, люлеенето са типични;
ненормално поведение – децата могат да развият някои натрапчиви навици – желание да минават по един и същ маршрут към училище всеки ден, завъртане всеки път когато влизат в стая, силно разсейване от определени дейности или предмети. Понякога могат да бъдат “свръхактивни”, агресивни, импулсивни. Някои могат умишлено да се нараняват;
един от най-често срещаните съществени белези, е концентрацията на детето върху дребен и несъществен детайл.
Преди появата на аутизма като състояние(синдром) при децата, някои от тях говорят и се държат нормално. Родителите не могат да си обяснят как така детето им изведнъж спира да говори и да реагира на нещата, които го заобикалят. При други, липсата на говор и реакция се проявява от самото начало на неговото развитие.
Аутизма трудно се диагностицира при деца, които са по-леко засегнати.