С К А З К А Д В А Н А Д Е С Е Т А

С К А З К А Д В А Н А Д Е С Е Т А

Задачите, ко­ито са пос­та­ве­ни на чо­ве­чес­т­во­то в нас­то­яще­то и в близ­ко­то бъдеще, са решаващи, важни, ве­лики. И ка­сае се за това, че тряб­ва да бъ­де про­яве­на дейс­т­ви­тел­но ед­на сил­на ду­шев­на смелост, за да се нап­ра ви не­що за ов­ла­дя­ва­не­то на те­зи задачи. Който раз­г­леж­да днес те­зи за­да­чи и се опит­ва да по­лу­чи един действи­те­лен пог­лед в онова, от ко­ето чо­ве­чес­т­во­то край­но се нуждае, тряб­ва чес­то да мис­ли за по­вър­х­нос­т­на та лекота, с ко­ято днес се взе­мат публичните, та­ка на­ре­чени­те пуб­лич­ни работи. Бихме мог­ли да кажем, че днес хо­ра­та по­ли­ти­зи­рат в пусто. Те си об­ра­зу­ват въз­г­ле­да вър­ху жи­во­та из­хож­дай­ки от ня­кои вълнения, от ня­кол­ко его­ис­тич­ни глед­ни точки, би­ли те и народно-егоистични, до­ка­то се­ри­оз­нос­т­та на днеш­но­то вре ме изис­к­ва хо­ра­та да имат оп­ре­де­лен коп­неж за това, да до­би­ят фак­ти­чес­ки­те ос­но­ви за об­ра­зу­ва­не­то на един здрав разсъдък. В те­че­ние на пос­лед­ни­те месеци, а съ­що и го­ди­ни аз из­на­сях тук сказ­ки и пра­вих разглеж­да­ния вър­ху на­й-­раз­лич­ни­те предме- ти, съ­що и вър­ху ис­то­ри­ята на вре­ме­то и изис­к­ва­ни­ята на нас­тояще­то време, ка­то имах ви­на­ги целта, да дос­та­вя факти, ко­ито мо­гат да пос­та­вят чо­ве­ка в със­то­яни­ето да си об­ра­зу­ва ед­но съждение, а не за да им предло­жа ед­но го­то­во съждение. Копнежът за поз­на­ва­не фак­ти­те на жи- вота, за тях­но­то все по­-­ос­нов­но и по­-­ос­нов­но познаване, за да има чо­век

Когато на­ред с дру­га­та стра­на пред све­та бъ­де пос­та­ве­на съ­що и прак­ти­чес­ка­та стра­на на на­шия ду­хов­но на­учен стре­меж в на­й-­но­во време, тро­ич­но­то раз­ч­ле­не­ние на со­ци­ал­ния организъм, то­ва е така, че още срещу це­лия на­чин на мис­ле­не и об­ра­зу­ва­не на представи, кой­то ца­ру­ва в раз­ра­бот­ва­не­то на то­зи трич­ле­нен со­ци­ален организъм, днес се про­ти­во­пос­та­вят пред­раз­съ­дъ­ци­те и имен­но пред­ва­ри­тел­но об­ра­зу­ва­ни чувства. Те- зи предразсъдъци, и имен­но пред­ва­ри­тел­но об­ра­зу­ва­ни чувства, от къ­де ид­ват те? Да, чо­ве­кът си об­разу­ва днес пред­с­та­ви вър­ху онова, ко­ето е ис­ти­на­та - се­га аз го­во­ря все за со­ци­ал­ния жи­вот - той си об­ра­зува пред­с­та­ви за това, ко­ето е правилното, ко­ето е по­лез­но­то и т.н. И след ка­то си е об­ра­зу­вал оп­ре­де­ле­ни представи, той е то­га­ва на мнение, че те­зи пред­с­та­ви са аб­со­лют­но ва­лид­ни нав­ся­къ­де и за винаги. Да вземем нап­ри­мер един со­ци­алис­ти­чес­ки ори­ен­тиран чо­век от сред­на или за­пад­на Европа. Той има на­пъл­но со­ци­алис­ти­чес­ки фор­му­ли­ра­ни идеали. Но ка- к­ви ос­нов­ни пред­с­та­ви има той по от­но­ше­ние на те­зи со­циалис­ти­чес­ки фор­му­ли­ра­ни идеали? Той има ос­нов­на­та представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно без- край за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, ко­ето тряб­ва да ва­жи ка­то ми­съл за со­ци­ал­ния живот, тряб­ва да бъ­де ро­де­но от ос­нов­ния ха­рактер на вре­ме­то и на мястото, за то­ва хо­ра­та имат днес твър­де мал­ко чувство. Ето за­що днеш­ни­те хо­ра не мо­гат да раз­бе­рат

Не се ка­сае за аб­со­лют­ни мисли, а се ка­сае за мис­ли от­на­ся­щи се за нас­то­яще­то вре­ме и за близ­ко­то бъ­деще на човечеството. Но за да бъ­де то­ва раз­б­ра­но в ця­ло­то не­го­во значение, кол­ко не­об­хо­ди­мо е то­ва тро­ично раз­ч­ле­не­ние на со­ци­ал­ния организъм, в един са­мос­то­яте­лен ду­хо­вен живот, в един са­мос­то­яте­лен правов или дър­жа­вен жи­вот и в един са­мос­то­яте­лен сто­пан­с­ки живот, тряб­ва да бъ­де хвър­лен един без­п­ристра- с­тен пог­лед вър­ху начина, по кой­то в на­ша­та ев­ро­пейс­ко­-­аме­ри­кан ска ци­ви­ли­за­ция се е ро­ди­ло дейс­т­вието ед­но в дру­го на дух, дър­жа­ва и стопанство. Това дейс­т­вие ед­но в дру­го на нишките, на ниш­ка­та на духа, на ниш­ка­та на пра­во­то или на дър­жа­ва­та и на ниш­ка­та на сто­пан­с­кия живот, съв­сем не е не­що лесно. Наша­та култура, на­ша­та ци­ви­ли­за­ция е ед­но кълбо, в ко­ето са на­ви­ти и раз­ме­се­ни три нишки, ко­ито имат съ­върше­но раз­ли­чен произход. Нашият ду­хо­вен жи­вот има съ­вър­ше­но раз­ли­чен произход. Нашият ду­хо­вен живот има съ­вър­ше­но раз­ли­чен про­из­ход от то­зи на пра­во­вия или дър­жа­вен жи­вот и съ­що от про­из­хо­да на сто­пан­с­кия живот. И те­зи три течения, има­щи раз­ли­чен произход, са ха­отич­но на­ви­ти ед­ни с други. Днес аз мо­га да из­ло­жа не­ща­та са­мо ски- цирано, за­що­то ще прос­ле­дя са­мо нак­рат­ко те­зи три те­че­ния до тех­ния първи­чен източник.

Нашият ду­хо­вен живот, как­то той се пред­с­та­вя за този, кой­то дейс­т­ви­тел­но взе­ма не­ща­та външно, взе­ма ги дейс­т­ви­тел­но сетивно, се ус­во­ява от хо­ра­та чрез това, че те ос­та­вят да дейс­т­ву­ват вър­ху тях оно­ва про­дълже­ние на древ­ния гръц­ки и рим­с­ки кул­ту­рен жи­вот на гръц­ко­-рим­с­кия ду­хо­вен живот, как­то той е проте­къл пър­во през това, ко­ето по­-къс­но са ста­на­ли на­ши­те гимназии, ко­ето са ста­на­ли на­ши­те университети. Защото на­ше­то ос­та­на­ло та­ка на­ре­че­но учи­ли­ще е на­пъл­но за­ви­си­мо от това, ко­ето се е вля­ло ка­то ед­но течение, да речем, /Виж рис. № 15 -, оран­же­во/ в гръц­кия елемент. Защото това, ко­ето има­ме ка­то ду­хо­вен живот, ка­то наш ев­ро­пейс­ки ду­хо­вен живот, е на пър­во мяс­то от гръц­ки произход, ми­на­вай­ки са­мо през римския. Римският ду­хо­вен жи­вот е са­мо ед­на пре­ход­на станция. Без съм­не­ние в по­-но­во вре­ме с то­зи произ­-

хож­дащ от древ­на Гърция ду­хо­вен жи­вот се е сме­сил и друг, кой­то про­из­хож­да от това, ко­ето на­ри­ча­ме тех­ни­ка­та на раз­лич­ни­те области, ко­ято не бе­ше още дос­тъп­на на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих мо­гъл да кажа: към на- шите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-ново- то време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хумани- стични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не са- мо в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в глави- те на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е ми­на­ло са­мо през раз­лич­ни метаморфози. Обаче то­зи ду­хо­вен жи­вот има своя по­-на­та­тъ­шен произ­ход от изтока. И онова, ко­ето на­ми­ра­ме при Плато- на, ко­ето на­ми­ра­ме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всич­ко то­ва е дош­ло от изтока. Онова, ко­ето на­ми­ра­ме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дош­ло от изтока, онова, ко­ето на­ми­ра­ме при Фидиаса, е дош­ло от изток. Гръцката кул­тура е дош­ла из­ця­ло от изтока. Тя е из­пи­та­ла ед­на зна­чи­тел­на про­мя­на в пъ­тя от из­то­ка към Гърция. Отвъд на из­ток та­зи ду­хов­на кул­ту­ра бе­ше глав­но духовна, по­-ду­хов­на от­кол­ко­то е би­ла след то­ва в древ­на Гърция, и на из­ток тя бе­ше ед­но из­ли­яние на онова, ко­ето мо­жем да на­ре­чем мис­те­ри­ите на свет­ли­на­та /Виж рис.№15/. Гръцката ду­хов­на кул­ту­ра ве­че ед­на филт- рирана, ед­на раз­ре­де­на ду­хов­на кул­ту­ра в срав­не­ние с он­зи ду­хо­вен

Защо? Защото от та­зи ши­ро­ка ма­са на зем­но­то на­се­ле­ние от раз­лич­ни­те центрове, глав­но от един цен­тър в Азия, се ро­ди та­ка да се ка­же един осо­бен род хора, един род хо­ра с осо­бе­ни способности. Освен ата­вис­тично­то ясновидство, кое то още им бе­ше ос­та­на­ло в из­вес­т­но от­но­ше­ние - от тех­ния вът­ре­шен ду­ше­вен живот въз­ник­ва­ше ед­но съ­нищ­но­-по­доб­но схва­ща­не на тай­ни­те на све­та - ос­вен то­ва съ­нищ­но­-по­доб­но схваща­не на све­та те има­ха още оно­ва - и имен­но ка­то пър­ви чо­ве­ци в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то - ко­ето на­ри­ча­ме си­ла­та на мисленето, спо­соб­нос­т­та но мисленето.

Това бе­ше ед­но важ­но со­ци­ал­но явление, че оне­зи древ­ни хора, ко­ито ня­ма­ха ни­що дру­го ос­вен съ­нищ­ни­те виж­да­ния вър­ху тай­ни­те на света, ви­дя­ха да ид­ват в тех­ни­те те­ри­то­рии имигранти, с ко­ито още мо­же­ха да разберат, за­що­то съ­що има­ха ду­хов­ни виждания, ко­ито оба­че има­ха още нещо, ко­ето са­мо­то мес­т­но на­селе­ние нямаше: мислителната способ- ност. Това бе­ше един осо­бен вид хора. Индийците /считаха/ онази ка- ста, ко­ято на­ри­ча­ха кас­та на брахманите, ка­то по­том­ци на те­зи хора, ко­ито свър­з­ва­ха ата­вис­тич­но­то яс­но­вид­с­т­во с мис­ли­тел­на­та способност. И ко­га­то те­зи хо­ра сля­зо­ха в юж­ни­те об­лас­ти от по­-ви­со­ко раз­поло­же­ни­те се­вер­ни мес­т­нос­ти на Азия, те по­лу­чи­ха име­то Арийци. Това е арийс­ко­то население. Тяхната пър­вич­на ха­рак­тер­на чер­та е тази, че - ако мо­га се­га
да упот­ре­бя по­-къс­ния из­раз - с пле­бейс­ки­те спо­собнос­ти на ата­вис­тич­но­то яс­но­вид­с­т­во те свър­з­ва­ха мис­ли­тел­ната способност.

И оне­зи мистерии, ко­ито бя­ха на­ре­че­ни Мистерии на Духа или пре­ди всич­ко Мистерии на Светлината, бя­ха ос­но­ва­ни от та­ки­ва хора, ко­ито свър­з­ва­ха ата­вис­тич­но­то яс­но­вид­с­т­во с пър­ви­те проб­ля­съ­ци на ин­тели- гентността, с вът­реш­на­та свет­ли­на на човека. И ед­на зависимост, един клон на онова, ко­ето то­га­ва дой­де ка­то ед­на ос­вет­ля­ва­ща ис­к­ра в чове- чеството, е на­ше­то ду­хов­но образование, оба­че имен­но аб­со­лют­но ед­на зависимост, един клон.

В чо­ве­чес­т­во­то се е за­па­зи­ло не­що от това, ко­ето е би­ло открито, изя­ве­но то­га­ва Но тряб­ва да се помисли, че още гърците, тък­мо на­й-­об­ра­зо­ва- ­ни­те лич­нос­ти меж­ду гър­ци­те бя­ха ви­де­ли пос­те­пен­но­то угас­ва­не на ата­вис­тич­на­та дар­ба на яс­но­видство­то и че им бе­ше ос­та­на­ла мис­ли­тел­на­та способност. При рим­ля­ни­те бе­ше ос­та­на­ла са­мо мис­ли­тел­на­та спо- собност. При гър­ци­те все още съ­щес­т­ву­ва­ше съзнанието, че мис­ли­телна­та спо­соб­ност ид­ва от съ­щи­те извори, от ко­ито ид­ва­ше ста­ро­то ата­вис­тич­но ясновидство. Ето за­що Сократ все още каз­ва­ше нещо, ко­ето поз­на­ва­ше на пъл­но ка­то изживяване, ко­га­то го­во­ре­ше за своя демон /тук в сми­съ­ла на до­бър дух. Бележка на преводача/, кой­то му вдъх­ва­ше не­го­ви­те дейс­т­ви­тел­но са­мо диалектични, ин­те­ли­гент­ни истини.

Гърците са пред­с­та­ви­ли съ­що ху­до­жес­т­ве­но зна­чи­тел­но въз­ник­ва­не­то на чо­ве­ка на ин­те­ли­гент­нос­т­та от дру­го­то човечество: защото гърците имат в тяхната пластика - достатъчно е само тя да бъде точно про- учена - три силно различаващи се едни от други типове. Те имат арийс­кия тип, кой­то при­те­жа­ва гла­ва­та на Аполон, гла­ва­та на Атина Палада, гла­ва­та на Зевс, гла­ва­та на Хера. Сравнете уши­те на Аполон с уши­те на гла­ва­та на Меркурий, но­са на Аполон с но­са на гла­ва­та на Меркурий, и ще видите, кол­ко раз­ли­чен е то­зи пос­ле­ден тип. Гъркът ис­ка­ше да пока- же, как в ти­па на Меркурий в гър­циз­ма с ин­те­ли­гент­нос­т­та се е сля­ло онова, ко­ето е би­ло старо, ми­на­ло ясновидство, ко­ето още про­дъл­жа­ва­ше да жи­вее ка­то суеверие, ко­ето бе­ше от по­-нис­ка форма, как то­ва съ­щес­т­ву­ва­ше на ос­но­ва­та на кул­ту­ра­та и как из­пък­ва­ше ариецът, кой­то бе­ше пред­с­та­вен ху­до­жес­т­ве­но с гла­ва­та на Зевса, на Атина Палада и т.н. И стоящи­те съв­сем долу, съ­щес­т­ву­ва­щи­те с раз­мъ­те­ни­те ос­та­тъ­ци на яс­но­вид­с­т­во­то раси, ко­ито съ­що жи­ве­еха още в Гърция, оба­че осо­бе­но в пе­ри­фе­ри­ите на древ­на Гърция, са за­па­зе­ни от­но­во в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий. Сравнете но­са на са­ти­ра с но­са на Меркурий, уши­те на са­ти­ра с уши­те на Меркурий и т.н. Гъркът е нап­ра­вил да се влее в не­го­во­то из­кус­т­во онова, ко­ето е но­сел в сво­ето съз­на­ние за сво­ето развитие.

В древ­ни­те вре­ме­на то­ва бе­ше ед­на кул­ту­ра из­ви­ра­ща на­пъл­но от ду­хов­ния живот. Обаче та­зи кул­ту­ра се абстрахизира. От ду­хо­вен жи­вот тя се пре­вър­на все по­ве­че и по­ве­че в сбор от идеи. В сред­но­ве­ко­ви­ето тя бе­ше ве­че теология /богословие/, т.е. сбор от понятия, вмес­то древ­ния ду­хо­вен живот, или, по­не­же не бе­ше ве­че свър­за­на с ду­хов­ния живот, бе­ше зас­та­ве­на да се по­дър­жа абстрактно, да се по­дър­жа ку­ри­ал­но ­/­един вид канцеларски/. Защото ко­га­то на­со­чим пог­лед на­зад към ста­ри­те теокра- ции, ние намираме, че онзи, кой­то царува, е по­лу­чил сво­ето по­ръ­че­ние за то­ва от Боговете в мистериите. Последният ос­та­тък от то­ва е за­падния владетел.

Той не е счи­тан ни­как ве­че ка­то един клон на въз­ник­на­лия от мис­те­ри­ите и по­лу­чил сво­ето по­ръ­че­ние от Боговете вла­де­тел на теокрацията. Всичко, ко­ето е останало, е са­мо ко­ро­на и ман­тия на коронясването. То- ва са външ­ни­те от­ли­чи­тел­ни знаци, ко­ито по­-къс­но се пре­вър­на­ха по­ве­че в ордени. По тит­ли­те ние все още за­бе­ляз­ва­ме понякога, ко­га­то раз­би­ра­ме та­ки­ва неща, как те со­чат към вре­ме­то на мистериите. Обаче всичко е овъншнено.

Не по­-мал­ко овънш­не­но е онова, ко­ето ца­ру­ва в на­ши­те гим­на­зии и уни­вер­си­те­ти ка­то ду­хов­на култура, ка­то пос­ле­ден от­з­вук на бо­жес­т­ве­ни­те пос­ла­ния на мистериите. Духовният жи­вот се е влял в на­шия жи­вот, но той е ста­нал на­пъл­но абстрактен, ста­нал е на­пъл­но жи­вот на представи- те. Той се е пре­вър­нал в това, ко­ето на края со­ци­алис­ти­чес­ки ори­ен­ти­ра­ни­те кръ­го­ве казват: превърнал се е в една идеология, т.е. в сбор от ми- сли, които са само мисли. В то­ва се е пре­вър­нал дейс­т­ви­тел­но на­ши­ят ду­хо­вен живот.

Под вли­яни­ето на то­зи ду­хо­вен жи­вот се е раз­ви­ло онова, ко­ето е днеш­ни­ят со­ци­ален хаос, за­що­то ду­ховни­ят живот, кой­то е та­ка филтриран, кой­то е та­ка абстрахизиран, е из­гу­бил вся­как­ва удар­на сила. И ние тря- бва от­но­во да пос­та­вим ду­хов­ния жи­вот на не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни основи, за­що­то са­мо та­ка мо­же да ви­рее той. Ние тряб­ва от­но­во от са­мо мис­ле­ния дух да на­ме­рим пъ­тя към тво­ря­щия дух. Това мо­жем да постигнем, кога­то се стре­мим да раз­ви­ем от дър­жав­ния ду­хо­вен жи­вот сво­бод­ния ду­хо­вен живот, кой­то един­с­т­ве­но ще има съ­що силата, да съ­бу­ди от­но­во чо­ве­чес­т­во­то към живот. Защото ни­то един во­ден ка­то мал­ко де­те от цър­к­ва­та ду­хо­вен живот, ни­то един за­па­зен и за­щи­тен от дър­жа­ва­та ду­хо­вен живот, ни­то един за­дъх­ващ се от каш­ли­ца под те­жес­т­та на ико­но­ми­ка­та ду­хо­вен жи­вот не мо­же да бъ­де пло­дот­во­рен за човечеството, а са­мо пос­та­ве­ни­ят на своя соб­с­т­ве­на ос­но­ва ду­хо­вен живот.

Да, днес е дош­ло ве­че времето, да за­па­лим сме­лос­т­та в на­ши­те ду­ши да зас­тъ­пим от­к­ро­ве­но и сво­бод­но пред све­та възгледа, че ду­хов­ни­ят жи­вот тряб­ва да бъ­де пос­та­вен на не­го­ва­та соб­с­т­ве­на основа, на не­го­ва та соб­с­т­ве­на почва. Днес мно­го хо­ра питат: какво трябва да направим? Първо- то нещо, ко­ето тряб­ва да се направи, е, да по­яс­ним на хората, как­во е необходимо. Да спе­че­лим кол­ко­то е въз­мож­но по­вече хора, ко­ито да разбират, кол­ко е не­об­хо­ди­мо да пос­та­вим нап­ри­мер ду­хов­ния жи­вот на не­го­ва­та соб­с­т­ве­на почва, да спе­че­лим кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че хора, ко­ито да разбират, че онова, ко­ето е ста­на­ло пе­да­го­ги­ка на 19-то сто­ле­тие за народните, сред­ни­те и вис­ши­те училища, не мо­же да слу­жи по­-на­та­тък на чо­ве­чес­т­во­то за не­го­во­то преуспяване. То тряб­ва да бъ­де из­г­ра­де­но от­но­во от сво­бод­ния ду­хо­вен живот. В ду­ши­те съ­ществу­ва още мал­ко смелост, за да бъ­де пос­та­ве­но ос­нов­но то­ва изискване. И то мо­же да бъ­де пос­та­ве­но са­мо тогава, ко­га­то се ра­бо­ти в насоката, що­то въз­мож­но на­й-­го­лям брой хо­ра да вник­нат с тях­но­то раз­би­ра­не в те­зи отно- шения. Всяка дру­га со­ци­ал­на ра­бо­та е днес са­мо временна. Най-важно­то е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият раз- биране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната. Да бъ­дат по­яс­не­ни те­зи не­ща с всич­ки сили, с всички средства, ко­ито има­ме на разположение, то­ва е, ко­ето днес е най-важното.

Ние не сме ста­на­ли още про­из­во­ди­тел­ни от­нос­но ду­хов­ния жи­вот и ще тряб­ва да ста­нем пър­во про­дук­тивни от­нос­но ду­хов­ния живот. Наченки за то­ва съ­щес­т­ву­ват и аз ще го­во­ря вед­на­га за това, но ние не сме стана­ли още про­дук­тив­ни от­нос­но ду­хов­ния живот. Трябва да ста­нем про­дук­тив­ни чрез оса­мос­то­ятел­с­т­вува­не на ду­ховния живот.

Всичко, ко­ето се раж­да на Земята, ос­та­вя остатъци. Мистериите на Све- тлината са по­-мал­ко фил­т­ри­ра­ни в днеш­на­та из­точ­на култура, в из­точ-­

И не­що друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна тео- софия. За онова, ко­ето те търсеха, за да по­доб­рят ду­хов­ния живот, ня­ма­ше ни­ка­къв плодот­во­рен из­вор в тех­ния соб­с­т­вен живот: те отидоха на изток. И на­ред с то­ва зна­ме­на­тел­но по­ло­же­ние бих­те мог­ли да на­ме­ри­те още мно­го до­ка­за­тел­с­т­ва за без­п­ло­ди­ето на ду­хов­ния жи­вот в за­пад­ни­те страни. И вся­ко до­ка­за­тел­с­т­во за без­п­ло­ди­ето на ду­хов­ния жи­вот в за­па­да е съ­щев­ре­мен­но ед­но до­ка­за­тел­с­т­во за не­об­хо­ди­мос­т­та от оса­мос­то­ятел­с­т­ву­ва­не­то на ду­хов­ния жи­вот в трич­лен­ния со­ци­ален организъм.

Едно вто­ро те­че­ние в на­ви­то­то къл­бо е дър­жав­но­то или пра­во­во­то тече- ние. Тук е то­яга­та на на­ша­та кул­тура, вто­ро­то течение. Когато чо­век гле­да то­ва те­че­ние външно, ко­га­то се за­поз­на­ва външ­но с него, той го виж да, ко­га­то на­ши­те ува­жа­еми съ­дии се­дят на тех­ни­те сто­ло­ве за­ед­но със съ­деб­ни­те за­се­да­те­ли и съ­дят върху прес­тъп­ле­ни­ята или на­ру­ше­ни­ята или ко­га­то чи­нов­ни­ци­те на влас­т­та на­ру­ша­ват в тях­на­та бю­рок­ра­ция вър­ху ци­ви­ли­зо­ва­ния свят, за от­ча­яни­ето на онези, ко­ито са уп­рав­ля­ва­ни по то­зи начин. Всичко онова, ко­ето на­ри­ча­ме юрис­п­ру­ден­ци­я­ /п­рав­ни науки/, ко­ето на­ри­ча­ме държава, и всичко, ко­ето във връз­ка с юрис­п­ру­денци­ята и дър­жа­ва­та се раж­да ка­то политика, то­ва е вто­ро­то те­че­ни­е­/Виж рис. № 15 -, бяло/. Както на­ре­кох то­ва ­/­оран­же­во­то­/ те­че­ние на ду­хов­ния живот, та­ка то­ва вто­ро­то е те­че­ни­ето на правото, на държавата.