Цветана Генчева, превод от английски

Мамка му. Не проявявах интерес.
– Тогава ви пожелавам да се забавлявате добре.
Нас изпъшка, отдръпна се от Вик и мина от другата ми страна.
Отпусна глава на рамото ми и замърка.
– Мина. Стига де. Знам, че вие двамата си имате проблеми и…
Изсумтях.
– Той се опита да ме подкупи, за да зарежа Лев!
Тя повдигна вежди и стисна леко ръката ми.
– В опит да закове златотърсачката, което, между другото, не се е получило, така че всичко е наред. Минала си теста! – Нас размаха въображаем флаг и направи неумел опит да подвикне възторжено: –
Ура.
Спрях и се обърнах, погледнах към нея. Тя се сви под строгия ми поглед.
Имаше късмет, че я обичам.
Вик се вмъкна между нас и отново ни прегърна.
– Дами, дами. Не е нужно да се карате заради мен. Вик дава достатъчно на всички. Така – заговори спокойно той, – тези бански няма да се пробват сами.
Погледнах към Нас.
– Той защо е тук?
Тя завъртя очи.
– Чу „плуване“ и настоя да дойде, за да ни защитава. – Нас изписа въздушни кавички.
– Ясно. – Погледнах изпитателно Вик.
Той се ухили и ми изпрати въздушна целувка. Аз наведох глава и го ухапах по гърдите. Той отскочи назад, притисна ръка към зърното си и ме изгледа на кръв.
– Ау. Това заболя. Твоите прояви на насилие съсипват любовта, която изпитвам към теб. – Вдигна тениската си, за да огледа зърното и пристъпи по-близо до мен. – Сега целувай.
Избухнах в смях и избягах от него, скрих се зад Нас. Тя завъртя очи към нас двамата, но го направи с усмивка. Приятелите ми бяха направо невероятни.

Преплетох пръсти с нейните.
– Добре, ще дойда, но ако Саша дори ме погледне накриво, си заминавам.
– Все тая – измърмори Нас. – Вие двамата трябва да се разберете. И
двамата. Саша обича Лев. Ти обичаш Лев. Просто поохладете страстите и започнете да се разбирате.
Веднага преминах в защита.
– Вината не е моя. Аз лесно мога да преглътна и ще го направя заради Лев, но Саша не ми позволява. При всяка възможност подхвърля нещо гаднярско или ме поглежда лошо, сякаш съм по- низша от него, сякаш съм пълен боклук. Поради някаква причина не мисля, че ти щеше да позволиш подобно отношение, Нас, ако беше на мое място.
Тя се съгласи.
– Не, нямаше. Щях да му дам да се разбере.
– А, да, той много ще ми се зарадва, ако го направя – измърморих.
– Не, няма. – Тя замълча за момент. – Но пък ще събудиш уважението му. Ние сме странни хора, Мина.
Влязохме в магазин за бельо и се отправихме към банските. Пътьом
Виктор ни повика и вдигна една закачалка.
– Мисля, че много ще ти отива, Мина.
Замигах към закачалката.
– Че на нея няма нищо.
Той се подсмихна.
– Знам.
Нас изпъшка тежко на тъпата шега. Когато взех сгъната хавлиена кърпа и я метнах по него, той избухна в смях. Нас поклати глава.
– Изобщо не знам защо си губя времето с вас.
Вик пристъпи бавно към нея, сякаш се прокрадваше дебнешком.
– Защото съм най-доброто, което някога си имала. – Наведе се, за да я целуне леко по устните. И добави тихо: – И защото ме обичаш.
Нас затвори очи и се облегна на него, отвърна на целувката с много чувство. Ласките им бяха толкова открити, толкова страстни, че се

обърнах, за да скрия, че съм се изчервила. Двамата много си подхождаха.
Тъкмо оглеждах банските от две части, когато чух зад себе си глас.
– Цял бански ще ти отива повече, мила – завъртях се към усмихната млада жена, приблизително на моята височина, може би малко по- висока, с дълга руса коса и яркорозови устни.
Не работеше в магазина. Стори ми се, че разглежда.
Повдигнах въпросително вежди.
– Мислите ли?
Тя ококори сините си очи.
– Знам със сигурност. Виж, ние ниските жени трябва да се подкрепяме, а аз съм напълно откровена… приличаме на деца, когато сме с бански от две части.
Тя ми се стори забавна. Разсмях се.
– Да, може и да сте права.
Без да иска разрешение, жената ме хвана за ръката и ме заведе до задната стойка.
– Тук са малките номера. Има сексапилни цели бански, които можеш да пробваш, или дори потниче с бикини. Може би саронг или кафтан.
– Тя поклати глава. – Извинявай. Май се поувлякох – протегна ръка. –
Аз съм Кора.
– Мина – представих се аз и поех ръката ѝ. – Приятно ми е –
признах. – Благодаря за помощта. Не съм много по модата.
Нас се приближи към нас.
– Готини са – отбеляза тя, без да откъсва поглед от новата ми приятелка.
Запознах ги.
– Нас, това е Кора.
Нас гледаше момичето, без да мига, след това заговори съвършено спокойно.
– Знам коя е.
Кора вече не се държеше мило, не и с Нас. Разкриви грозно устни.
– Просто помагах.

– Корина. – Нас пристъпи напред. – Нали не ни следиш? – Тя погледна жената отвисоко. – Знаеш, че нищо няма да ме спре да те нашляпам едно хубаво. А, да – усмихна се с подигравателна жестокост
Нас. – Виждам, че носът ти е зараснал добре.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: