Цветана Генчева, превод от английски

– Мъжете във фирмата гласуваха да не го допускат. Казаха, че бил непредсказуем. Не можело да му се има доверие. Това бяха пълни глупости – добави бързо тя. – Дори не му дадоха шанс.
Беше откачено да ми е мъчно за Лев, задето не е бил допуснат сред група главорези, въпреки това сърцето ми се сви болезнено. Той винаги беше отритнатият. Това ми беше много неприятно.
Нас продължи:
– Момчетата отидоха да си направят татуировките „Хаос“ и оставиха
Максим да се оправя сам през нощта. Нито едно от момчетата нямаше представа, че ще настъпи пълна гадост. Никой, освен Лев. – Тя отпи кафе. – Студиото за татуировки, което принадлежеше на „Хаос“, било нападнато. Противникова фирма италианци ни притискаше, задето сме завзели тяхна територия. Един от хората им решил да отправи послание. Та влиза той с вдигнато оръжие, готов да застреля всеки,
който му се изпречи на пътя.
Сърцето ми започна да бие по-бързо.
– Какво се случи?
– Намеси се Лев – отвърна Вик. – Появява се отзад, излиза от сенките, тръшва скапаняка и свършва каквото трябва с юмруци. – Вик се подсмихна. – Говорим за възрастен мафиот не с един, ами с два пистолета, повален и премазан от петнайсетгодишно момче, пребит толкова тежко, че трябвало да го оперират, за да му оправят грозната мутра.
Леле.
Нас наведе глава на една страна.
– Италианците бяха опозорени. След този случай станали за посмешище. От „Хаос“ били много доволни. Можеш да си представиш какво се е случило след това.
Я да видим дали ще позная.
– Искали Лев да постъпи във фирмата.
– Да – потвърди Нас с усмивка. – Само че той отказа. Каза, че е готов да защитава братята си, но никога няма да стане част от „Хаос“. Татко беше разочарован. Искаше Лев да стане брат във всяко отношение, но се съгласи, че изборът е негов. Той уважаваше решението му.

– Какво стана след това, след като не се присъедини?
– Ние бяхме изпълнителите, но Лев ни пазеше гърба – поясни Вик. –
Той беше мускулите. Ние събирахме. Той се биеше. – Поколеба се,
преди да продължи. – Сякаш беше роден за битки, Мина. Идва му отвътре. Направо се заплесва. – Вик докосна слепоочието си. – Ти му помагаш да намери изход от този затвор.
– Но сега той е изпълнител, нали? Как се случи?
Нас поде разказа.
– Татко остаряваше, също и чичо. И двамата имаха семейства. Искаха да се установят, но човек не може просто така да напусне фирмата.
Членството е за цял живот. Когато чичо Иля почина неочаквано от инфаркт, баща ми го прие много тежко. Двамата бяха близки. Здравето на татко се влошаваше и той ограничи задълженията си в „Хаос“.
Братва се съгласи, че не е във форма да ръководи. – Тя поклати леко глава. – Накратко, Братва не бяха очаровани от това как се управлява всичко, когато татко не е начело. Мъжете се караха непрекъснато,
биеха се за власт. Хората заставаха на една или друга страна. Нямаше лоялност. Братва нареди фирмата да се разпусне. Всеки пое по пътя си.
– Можеш да изтеглиш момчето от братството – обясни провлачено
Вик, – но не можеш да изтеглиш братството от момчето. Разбираш ли ме?
Не разбирах. Той, изглежда, усети, защото поясни:
– Повечето от разпуснатите членове си създадоха собствени,
незаконни фирми. Ние не го направихме. Предпочетохме да останем неутрални, да създадем бизнес, да се изчистим и да вървим в правия път.
Повдигнах вежди.
– На мен не ми се струва да е точно така.
Нас вдигна ръка.
– Виж, момчетата не правят нищо прекалено откачено. Саша е брокер. Дава заеми в големи размери на разни хора при висока лихва.
Когато те не изпълняват условията, за които са се разбрали… – Тя се опита да се усмихне, но усмивката се получи като гримаса.

– Та те ги пребиват! – възразих аз. – Лев ги пребива.
Вик се намръщи.
– Да, звучи много зле, когато го казваш по този начин.
О, Вик. Не се сдържах и му се усмихнах.
– Това обяснява много неща – продължих по-тихо. – Все още не знам какво мисля по въпроса, но сега поне ми е ясно какво става.
Нас ме погледна.
– Искам да те попитам нещо, Мина. Фактът, че Лев се занимава с това, отразява ли се по някакъв начин на отношението и държанието му към теб?
Не. Съвсем не.
Поклатих глава.
Тя имаше и друг въпрос.
– Ти наистина ли искаш да знаеш за всеки път, когато той пребива някого? Защото аз не искам. Ние с Вик не говорим по този въпрос.
Или просто си обидена, че научи случайно?
Беше ми неприятно заради начина, по който открих. Всичко стана по вина на Аника.
– Да, той поступва тези нещастници – добави Нас, – но въпросните идиоти много добре знаят в какво се забъркват, когато сключват сделка със Саша. Те не са невинни хорица. Има причина да не могат да минат по легалните канали, за да получат пари.
Това ми беше ясно. И все пак не ми ставаше по-леко.
Свих рамене.
Тя отпусна ръка върху моята и я стисна.
– Направи си услуга. Избий си тази мисъл от главата. Ще създаде проблеми там, където няма. Това е просто работа, Мина – подчерта
Нас. – Приеми го като прибиране на дългове.
Вик закима в знак на съгласие и рече:
– Можеш да го съдиш, Мина, но запомни едно: Лев не те е съдил,
когато те е спипал, че крадеш портфейла на брат му. Той ти даде работа, дом, в който си нахранена и облечена, докато преди това нямаше нищо.

Н
От тези думи ме заболя много, защото беше самата истина. Лев не ме беше съдил. Да, отначало ми нямаше доверие, но не ме е съдил.
Беше до мен, когато бях сама, без нито един приятел на този свят. А
пък сега аз поставях под въпрос действията му.
Сърцето ми се сви. Бях ужàсен човек.
– Такъв живот ни е бил отреден – продължи тихо Вик. – Само този живот познаваме. Може и да не ходим на църква, да не се кланяме на господ, но не сме лоши хора, миличка.
Той беше прав. Коя бях аз, че да съдя онова, което за тях беше нормално?
Бях разгневена на себе си. Лев беше мил и добър човек. Беше показал благородство към мен по време, когато не го заслужавах. Взех решение и се обърнах срещу онова, на което бях учена, че е добро на този свят. Можех единствено да кажа, че не съм видяла онова, което
Аника искаше да видя.
То не беше важно.
Беше отдавна забравено.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: