3.5. Геоложка среда
3.5.1. Състояние на геоложката среда
3.5.1.1. Геоложки строеж
Литолого-стратиграфска характеристика
В геоложкия строеж взимат участие долно и горнокредни седименти, палеогенски и неогенски скали и квартернерни образования - Приложение № 11 - “Геоложка карта” Освен тях посредством сондажи в дълбочина са установени още горсно кредни, горно-пермски и палеозойски литостратиграфски единици.
Кредна система
Тази система е представена с двете си серии – долнокредна и горнокредна.
Долнокредна серия
Към нея се отнасят Горнооряховската свита - gK1 h-b . Тя се разкрива по южните и северните склонове на Белославското езеро. По сондажен път е установена и по дъното на езерото под съвременните (кватернерни) образувания. Заема доста обширна площ. Общата мощност е 300-500 м. Свитата е изградена от сивосинкави мергели, в долните нива варовити с редки прослойки от пясъчници и алевролити. Възраст – хотрив-барен.
Горнокредна серия
Скалите на горнокредната серия се разкриват под формата на ивици предимно по склоновете на Белославското езеро. Тук са развити следните литостратиграфски единици: Мездренска свита (mzK2cp-m) - възраст – горен кампан - долен мастрихт, Шуменска свита (SK2st-cp) – възраст долен сантон - долен кампан, Венганска свита (vK2 t-st) – възраст – горен турон-долен саптон ( ddK2t-st) – възраст – горен турон-долен сантон, Новогенска свита (nK2cp) – горен кампан и Могиленска свита (mgK2t) – долен-среден турон. Горнокредните отложения са представени от тебешироподобни варовици, варовити пясъчници и песъчливи варовици, глауконитни пясъчници и варовици с варовито кремъчни конкреции. Общата мощност е повече от 300 м.
Палеогенска система
Към нея се отнасят следните литостратиграфски единици:
Варовикова задруга – 7Pg1t- разкрива се във вид на петна по двата склона на Белославското езеро и склоновете на р.Провадийска и р.Девненска. Представена е от песъчливи и алевролитови варовици. Мощност – до 77 м. Възраст – танет.
Белославска свита – bs Pg21 - Ракрива се предимно по северните склонове на Белославското езеро. В южната част на района се явява във вид на петна. Представена е от глинести пясъци с тънки прослойки от варовити пясъчници, песъчливи глини и мергели. Възраст – долен еоцен. Мощност 25-40 м.
Дикилиташка свита – d1 Pg21. Изгражда предимно северните склонове на Белославското езеро. Заема част от площа на южните склонове на езерото. Представена е от кварцови пясъци и пясъчници. Под нея следва черупков реперен пласт. Възраст – долен еоцен. Мощност 40-60 м.
Аладънна свита - alPg21 – изгражда двата склона на канала свързващ Варненско и Белославско езеро. Представена е от нумолитни варовици. Възраст долен еоцен.
Авренска свита - avPg22-3 – разкрива се на широка площ по двата склона на долината в района на Канал 2. Представена е от мергели с тънки прослойки от пясъчници. Възраст среден-горен еоцен.
Мощността на долния и средния еоцен е повече от 100 м.
Русларска свита – rPg23-Pg3 - разкрива се в широка зона по южния и северния бряг на Варненското езеро в най-западната му част. С ограничена площ се разкрива в южния бряг на езерото близо до Варненския залив. По сондажен път седиментите на Русларската свита са установени по цялото дъно на Варненското езеро до гр.Варна. Представени от глини, малко пясъци и глинести пясъчници, манганова руда. Възраст – горен еоцен-олигоцен. Мощност - повече от 100 м..
Неогенска система
В района неогенската система е представена от 3 литостратиграфски единици:
Галатска свита – gN1t-s – има широко разпространение и изгражда северния и южния склон на Варненското езеро. Представена е от пясъци, прослойки от глини, пясъчници и рядко конгломерати. Възраст-тархан-сармат. Мощност – 100-260 м.
Евксиноградска свита – с Владиславовски клин –ev/v/N1s - изгражда северния бряг на Варненския залив. Представена е от варовити глини. Възраст – горен караган-сармат. Мощност – 30-40 м.
Одърска свита - odN1s – разкрива се в района на н.Галата. Представена е от детритусни, черупчести и оолитни варовици с прослойки от глини и пясъци. Възраст – горен Бесараб.
Общата мощност на неогенската система е не повече от 100 m.
Кватернерна система
В нея се включват седименти с плейстоценска, холоценско-плейстоценска и холоценска възраст. Разпространението и мощността на кватернерните седименти, предвид геоморфоложкия характер на района са значителни. Особено голяма е мощността по дъното на долината – в зоната на езерата и залива.
Плейстоцен
Еолично-алувиално-делувиални образувания- e-a-dQp
Разкриват се южно от Белослав във вид на петна. Преставени са от льосовидни глини, тепски, марни, безструкторни с мощност до 10-15 м.
Алувиални образувания - aQp3 – към тях принадлежат І и ІІ надзаливни тераси, развити главно по долините на р. Провадийска и р.Девненска. Терасите са изградени от добре обработени чакъли, включени всред песъчливо-глинеста маса с мощност 10-15 м.
Холоцен – плейстоцен – mtQp-h
Това са морски образувания на втората морска тераса – (mtQp2) представени от едрозърнести пясъци, в основата слабо споен конгломерат, и на първата морска тераса (mtQh) представени от глинести пясъци и алевролити, а над тях маломощен торф. Изграждат източната част на Варненското езеро и бреговете му по цялото протежение.
Холоцен
Към него се отнасят следните стратиграфски единици:
Пролувиални образувания - prQh – те са резултат от наносната дейност на доловете прорязващи двата склона на долината. По-големите от тях са: в дола Харамията при ж.п. гара Белослав, самият град Белослав, устието на р.Константиновска, устието на р.Звездец и около кв. Аспарухово.Представени са от обработени пясъци, чакъли, валуни и глини с мощност 10-15 м.
Алувиални образувания – аQh
Изграждат руслата и заливните тераси на р.Провадийска и р.Девненска. Представени са от пясъци, чакъли и глини с мощност 10-15 м.
Езерно-блатни образувания – lQh
Развити са предимно по крайбрежието на Белославското езеро. Представени са от пясъци, глини и торф с мощност няколко метра.
Съвременни морски образувания - mQh
Разкриват се в южните и северни части на Варненския залив. Представляват плажни пясъци.
От гледна точка на строителството и фундирането горните седименти според физико-механичните си показатели са класифицирани по следния начин:
Скални- включват пясъчниците и варовиците, които са земна основа с най-голяма носеща способност;
Полускални- включват глауконитните мергели и глинесто-песъчливите алевролити, които са здрава земна основа когато не са навлажнени;
Глинести – включват алевролитовите глини на палеогена, сивите и зеленикави глини на неогена и песъчливите кватернерни глини (условно изчислително натоварване е 0,2 – 0,25 МРа);
Песъчливи – включват неогенските и кватернерните пясъци (условно изчислително натоварване над 2,5 МРа);
Слаби строителни почви – включват крайезерните кватернерни седименти (тини, торф,затинени пясъци и др. негодни за директно фундиране).
3.5.1.2. Геоморфология
Долината на Белославското и Варненско езеро и Варненския залив са естествено продължение на долината на р.Провадийска и р.Девненска. Тя има обща дължина над 25 км., като ширината й варира от 0,5 до 3,0 км.
Южно от н.Галата на Варненския залив, морският бряг е стръмен, на места дори клифов с тясна или липсваща плажова ивица. Долината на езерата от юг е оградена от Моминското плато, което е с надморска височина до 180 м. Неговите склонове не са особено стръмни, те са прорязани от няколко по-големи дерета, като Белославско, Константиновско, Звездицко и Аспаруховско.
От север долината е ограничена от Варненското плато с надморска височина до 300 м. Платото е с полегати склонове и по-слабо разчленено. По значими широки долове са тези на р.Игнатиевска и Харамийското дере при гр.Белослав.
Естествените най-големи дълбочини на Варненското езеро са 17-18 м. а на Белославското - 3-4 м.
В сегашния си вид долината се е оформила вследствие потъването на западното Черноморско крайбрежие през кватернера на няколко етапа. Доказателства за това са няколкото акумулативни речни тераси на старите корита на р. Провадийска и р. Девненска. Общото потъване на долината в най-източната й част при гр.Варна е до 50 м., а в най-западната при пристанище Варна - запад е само около 15-16 м. Вследствие на потъването, долината е превърната в типичен лиман (удавена долина), чието дъно е запълнено с рахли блатно-тинести утайки със значителна мощност. В сегашния си вид долината се е оформила вследствие потъването на западното Черноморско крайбрежие през кватернера на няколко етапа.
3.5.1.3. Тектоника
Разглеждания район е част от Мизийската платформа и попада във Варненската падина (Варненска моноклинала). Тя представлява тектонска форма, наложена през палеоген – неогена в източното крило на Севернобългарския свод. Наклонът на пластовете е на изток (5-100) и е сравнително постоянен. Съгласно сеизмичното райониране на България от 1987 г. територията на община Белослав се намира в район интензивност VІІ степен по скалата на М.Ш.К. (коефициент на сеизмичност 0,10).
Отложенията които излизат на повърхността от запад на изток стават все по-млади, което се дължи на потъването на долината на Белославското и Варненското езера. Районът се е характеризирал с активна тектонска дейност. Установени са редица дизюнктивни нарушения, в това число и разседи при Белослав и Страшимирово, по които долината е пропаднала стъпаловидно от запад на изток. Сега тези разседи не са активни и в дъното на долината и долната част на склоновете са маскирани с кватернерни наслаги.
3.5.1.4. Физико-геоложки явления
Свлачища
В широк мащаб свлачищните процеси са развити по Черноморското крайбрежие, северно от гр.Варна. С по ограничени размери са свлачищата южно от гр.Варна.
На по-голяма част от проучвания район теренът е равнинен, изграден от алувиално-езерни отложения. Склоновете са представени от седиментите на кредата, палеогена и неогена.
Геоморфоложките и геоложки условия не са предпоставка за развитието на свлачищни и срутищни процеси. Същите могат да се предизвикат само от антропогенна дейност – изпълнение на големи изкопи подсичащи склоновете на долината.
Карст
Развит е във варовитите комплекси на малмо-валанжинския и средномиоценския водоносни хоризонти.
Пропадане
Характерно е за льосоподобните материали, разпространени предимно по високите части южно от кв. Аспарухово и кв.Галата.
Заблатявания
Те се явяват най-същественото физико-геоложко явление и с най-голямо разпространение в прибрежната част на езерата. Развити са по протежение на целия северен бряг на Варненското езеро, Канал 1 и Канал 2. Най-широко разпространени са в района на Белославското езеро, особено в неговите най- западни части.
Абразия и литодинамика
Вълновият режим в езерата е твърде слаб и непродължителен за да предизвика заслужаващи внимание абразионни и литодинамични процеси. Няма зони с неблагоприятна еволюция на бреговата линия. Няма данни за скоростта на абразионните процеси, но по принцип вълновата абразия е незначителна. Пренебрежимо е и въздействието на вълните, генерирани при преминаване на кораби и на теченията. Няма данни за изградени брегови съоръжения с неблагоприятен дестабилизиращ ефект. Скоростта на затлачване на Канал №2 и на изкуствени подводни котловани (на кейови стени и плаващи докове) по данни от сравнителен анализ на изобатни карти е незначителна. Установено е, че устойчивите подводни откоси са от 1:4 до 1:6.
Ерозия
Повърхностна ерозия се наблюдава предимно в пясъчния хоризонт. По принцип на територията няма значими ерозионни проявления.
3.5.2. Очаквано въздействие върху геоложката среда
Съгласно инвестиционния проект и приетия вариант ЛБ за конфигурация на кейовия фронт с плитко вкопаване и драгиране до дълбочина 12 м. (проектната дълбочина на Канал № 2). Общият обем на драгажните маси се очаква да бъде 351 900 куб.м.
Част от изкопните земни маси след това ще се използват за обратна засипка и хоризонтална планировка.
При реализация на проекта и експлоатация на съоръженията се очаква земната основа да бъде подложена на следните въздействия:
-
постоянни статични натоварвания от новите съоръжения;
-
временни статични и дестатични натоварвания от строителна механизация, товаро-разтоварна дейност, авто и ж.п. транспорт;
-
замяна на слаби почви (тини, торф и др.) с пясъчни възглавници, обратни засипки и др.
В резултат на тези въздействия е възможна промяна на литоложкия строеж, веществения състав и физико-механичните свойства.
Променената геоложка основа в резултат на реализацията на проекта може да предизвика допълнително слягане на изградените съоръжения, промяна на подводния и надводния ландшафт и др.
При развитието на бреговата линия пряко въздействие могат да имат твърдите оттоци от ерозионен и абразионен произход и изпълненото пристанищно и брегоукрепително строителство.
Урбанизиращият фактор влияе отрицателно върху твърдия отток и в бъдеще ще се гледа на него като фактор с ограничени функции.
3.5.3. Ограничителни параметри за извършване на строителни работи
Ограничителните параметри за извършване на строителни работи могат да бъдат определени след извършване на конкретно инженерно-геоложко проуване и изготвяне на геотехнически доклад, тъй като инженерно-геоложките условия изключително силно влияят върху избора на:
-
варианти за изграждането и конструкцията на кейовия фронт;
-
товароносимост на оперативната зона;
-
възможност и капацитет за депониране на драгажни маси.
Като земна основа ограниченията идват от сравнително плиткото залягане на нивото на подземните води, което е на дълбочина 2-3 м., при което фундирането ще се извършва в условията на водоприток.
Действащият ПУП на Община Белослав се базира на инженерно-геоложкото райониране на територията. Обособени са два инженерно-геоложки райони „А” и „Б”.
Инженерно-геоложкият район „А” включва високите части на терените от двете страни на Канал №2, изградени от песъчливо-скалния и глинестия инженерно-геоложки комплекси. Характерно за тези материали е, че създават добри условия за фундиране на всякакви сгради и съоръжения, а нивото на подземните води е на значителна дълбочина.Тук проблемите могат да възникнат при грубо неспазване на правилата за строителство на сгради и съоръжения в наклонени терени.
Инженерно-геоложкият район „Б” включва всички ниски терени около двата бряга на езерата и Канал № 2. Те са изградени от по-слаби седименти и изискват специални проувания и методи за фундиране. В противен случай са възможни недопустими слягания и деформации на изградените сгради и съоръжения.
3.6. Вредни физични фактори
3.6.1. Йонизиращи лъчения
Община Белослав се намира в централната част на Варненска област. На територията са разположени земеделски, горски и водни площи. Скалната основа в голямата си част е варовикова. Това определя и нивото на естествения радиационен фон.
Стойностите на радиационния фон в град Белослав не се различават от средните за страната и варират от 110 до 130nSv/h.
На теритирията на общината не се добиват рудни и нерудни изкопаеми, които биха могли да дадат по-висок радиационен гама фон.
Източник на лъчители могат да бъдат и суровини, добивани на други места, но използвани в промишлено предприятие на територията. ТЕЦ Варна използва въглища внос от Русия при чието изгаряне се получава концентриране на естествените радиоактивни източници. Те се емитират от ТЕЦ по два начина:
-
чрез комина;
-
чрез изхвърлянията на шламоотвала шлак.
Измерените стойности на естествените радионуклиди в шлаката, U-238, Ra226, Th-232, K40 показват около 4 - кратно по - високи стойности от съдържанието им в почвата. Изкуственият радионуклид Cs-137 обратно, липсва практически в отпадъците от ТЕЦ, а наличието му в почвата е следствие от Чернобил и въздушните ядрени опити през 60 - те години на XX - ти век.
ДАННИ ОТ ПУНКТ ЗА МОНИТОРИНГ НА ЕСТЕСТВЕНИ И ТЕХНОГЕННИ РАДИОНУКЛИДИ В НЕОБРАБОТВАЕМИ ПОЧВИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
Пункт Белослав
Таблица 3.6 - 1
-
Година на
|
Радиац. Фон
|
Специфична активност (Bq/kg)
|
|
Измерване
|
( nSv/h)
|
U-238
|
Ra-226
|
Th-232
|
K-40
|
Cs-137
|
1994
|
120
|
20
|
18
|
21
|
407
|
29
|
1995
|
120
|
19
|
17
|
17
|
379
|
23
|
1996
|
130
|
20
|
21
|
17
|
362
|
12
|
1998
|
120
|
18
|
18
|
12
|
346
|
15
|
1999
|
120
|
24
|
20
|
28
|
489
|
28
|
2000
|
110
|
23
|
23
|
20
|
372
|
15
|
ДАННИ ЗА ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА С РАДИОАКТИВНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
обект "ТЕЦ Варна" - с. Езерово
Таблица 3.6 - 2
-
Година на
|
Депониран
|
Радиационен
|
|
Специфична активност
|
|
Измерване
|
отпадък
|
гама фон
|
|
|
Bq/kg
|
|
|
|
|
(nSv/h)
|
U-238
|
Ra-226
|
Th-232
|
K-40
|
Cs-137
|
1994
|
сгуропепел
|
160
|
75
|
97
|
61
|
632
|
под LDA
|
1995
|
сгуропепел
|
150
|
95
|
100
|
70
|
727
|
под LDA
|
1996
|
сгуропепел
|
140
|
89
|
95
|
73
|
723
|
под LDA
|
1997
|
сгуропепел
|
160
|
43
|
95
|
70
|
785
|
под LDA
|
1998
|
сгуропепел
|
150
|
40
|
90
|
76
|
768
|
под LDA
|
1999
|
сгуропепел
|
160
|
72
|
69
|
88
|
742
|
под LDA
|
2000
|
сгуропепел
|
170
|
70
|
71
|
89
|
796
|
под LDA
|
От резултатите се вижда, че стойностите от на гамафона, измерен върху почвите в пункт Белислав, са незначително по - ниски от тези, измерени върху сгуропепелта.
Специфичната активност на почвите по показатели естествени радионуклиди и техногенният източник Cs137 не показва завишаване.
На територията на община Белослав има обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения в своята дейност. Това са източници за промишлени и за медицински цели. В района няма източници за научни цели. Източниците за медицинки цели са: TUR–D-700 и РС-П-8, разположени в поликлиниката в град Белослав.
Първият от тях е графичен апарат за тяло и крайници с максимални данни за тръбата 100kV и 500mAs;
Вторият е графичен апарат за стоматологични цели с максимално анодно напрежение 60 kV и максимален аноден ток 8мА.
Обектите се контролират от РИОКОЗ Варна минимум един път в годината. От направените измервания за проникващо рентгеново лъчение се установява, че извън процедурните помещения стойностите на рентгеновото лъчение е фоново. Освен това те не представляват опасност при авария, тъй като лъчението им спира при изключването от електрозахранването. В района не се използват радиоактивни източници за медицински цели.
В миналото три промишлени обекта са използвали радиоактивни източници на йонизиращи лъчения:
Сподели с приятели: |