Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

В геоложкия строеж взимат участие долно и горнокредни седименти, палеогенски и неогенски скали и квартернерни образования - Приложение № 11 - “Геоложка карта” Освен тях посредством сондажи в дълбочина са установени още горсно кредни, горно-пермски и палеозойски литостратиграфски единици.

Тази система е представена с двете си серии – долнокредна и горнокредна.

Към нея се отнасят Горнооряховската свита - gK₁ ^h-b . Тя се разкрива по южните и северните склонове на Белославското езеро. По сондажен път е установена и по дъното на езерото под съвременните (кватернерни) образувания. Заема доста обширна площ. Общата мощност е 300-500 м. Свитата е изградена от сивосинкави мергели, в долните нива варовити с редки прослойки от пясъчници и алевролити. Възраст – хотрив-барен.

Скалите на горнокредната серия се разкриват под формата на ивици предимно по склоновете на Белославското езеро. Тук са развити следните литостратиграфски единици: Мездренска свита (mzK₂^cp-m) - възраст – горен кампан - долен мастрихт, Шуменска свита (SK₂^st-cp) – възраст долен сантон - долен кампан, Венганска свита (vK₂ ^t-st) – възраст – горен турон-долен саптон ( ddK₂^t-st) – възраст – горен турон-долен сантон, Новогенска свита (nK₂^cp) – горен кампан и Могиленска свита (mgK₂^t) – долен-среден турон. Горнокредните отложения са представени от тебешироподобни варовици, варовити пясъчници и песъчливи варовици, глауконитни пясъчници и варовици с варовито кремъчни конкреции. Общата мощност е повече от 300 м.

Към нея се отнасят следните литостратиграфски единици:

Мощността на долния и средния еоцен е повече от 100 м.

В района неогенската система е представена от 3 литостратиграфски единици:

Общата мощност на неогенската система е не повече от 100 m.

В нея се включват седименти с плейстоценска, холоценско-плейстоценска и холоценска възраст. Разпространението и мощността на кватернерните седименти, предвид геоморфоложкия характер на района са значителни. Особено голяма е мощността по дъното на долината – в зоната на езерата и залива.

Разкриват се южно от Белослав във вид на петна. Преставени са от льосовидни глини, тепски, марни, безструкторни с мощност до 10-15 м.

Това са морски образувания на втората морска тераса – (mtQ_p²) представени от едрозърнести пясъци, в основата слабо споен конгломерат, и на първата морска тераса (mtQ^h) представени от глинести пясъци и алевролити, а над тях маломощен торф. Изграждат източната част на Варненското езеро и бреговете му по цялото протежение.

Към него се отнасят следните стратиграфски единици:

Изграждат руслата и заливните тераси на р.Провадийска и р.Девненска. Представени са от пясъци, чакъли и глини с мощност 10-15 м.

Развити са предимно по крайбрежието на Белославското езеро. Представени са от пясъци, глини и торф с мощност няколко метра.

Разкриват се в южните и северни части на Варненския залив. Представляват плажни пясъци.

От гледна точка на строителството и фундирането горните седименти според физико-механичните си показатели са класифицирани по следния начин:

Скални- включват пясъчниците и варовиците, които са земна основа с най-голяма носеща способност;

Полускални- включват глауконитните мергели и глинесто-песъчливите алевролити, които са здрава земна основа когато не са навлажнени;

Глинести – включват алевролитовите глини на палеогена, сивите и зеленикави глини на неогена и песъчливите кватернерни глини (условно изчислително натоварване е 0,2 – 0,25 МРа);

Песъчливи – включват неогенските и кватернерните пясъци (условно изчислително натоварване над 2,5 МРа);

Слаби строителни почви – включват крайезерните кватернерни седименти (тини, торф,затинени пясъци и др. негодни за директно фундиране).

3.5.1.2. Геоморфология

Долината на Белославското и Варненско езеро и Варненския залив са естествено продължение на долината на р.Провадийска и р.Девненска. Тя има обща дължина над 25 км., като ширината й варира от 0,5 до 3,0 км.

Южно от н.Галата на Варненския залив, морският бряг е стръмен, на места дори клифов с тясна или липсваща плажова ивица. Долината на езерата от юг е оградена от Моминското плато, което е с надморска височина до 180 м. Неговите склонове не са особено стръмни, те са прорязани от няколко по-големи дерета, като Белославско, Константиновско, Звездицко и Аспаруховско.

От север долината е ограничена от Варненското плато с надморска височина до 300 м. Платото е с полегати склонове и по-слабо разчленено. По значими широки долове са тези на р.Игнатиевска и Харамийското дере при гр.Белослав.

Естествените най-големи дълбочини на Варненското езеро са 17-18 м. а на Белославското - 3-4 м.

В сегашния си вид долината се е оформила вследствие потъването на западното Черноморско крайбрежие през кватернера на няколко етапа. Доказателства за това са няколкото акумулативни речни тераси на старите корита на р. Провадийска и р. Девненска. Общото потъване на долината в най-източната й част при гр.Варна е до 50 м., а в най-западната при пристанище Варна - запад е само около 15-16 м. Вследствие на потъването, долината е превърната в типичен лиман (удавена долина), чието дъно е запълнено с рахли блатно-тинести утайки със значителна мощност. В сегашния си вид долината се е оформила вследствие потъването на западното Черноморско крайбрежие през кватернера на няколко етапа.

Разглеждания район е част от Мизийската платформа и попада във Варненската падина (Варненска моноклинала). Тя представлява тектонска форма, наложена през палеоген – неогена в източното крило на Севернобългарския свод. Наклонът на пластовете е на изток (5-10⁰) и е сравнително постоянен. Съгласно сеизмичното райониране на България от 1987 г. територията на община Белослав се намира в район интензивност VІІ степен по скалата на М.Ш.К. (коефициент на сеизмичност 0,10).

Отложенията които излизат на повърхността от запад на изток стават все по-млади, което се дължи на потъването на долината на Белославското и Варненското езера. Районът се е характеризирал с активна тектонска дейност. Установени са редица дизюнктивни нарушения, в това число и разседи при Белослав и Страшимирово, по които долината е пропаднала стъпаловидно от запад на изток. Сега тези разседи не са активни и в дъното на долината и долната част на склоновете са маскирани с кватернерни наслаги.

3.5.1.4. Физико-геоложки явления

Свлачища

В широк мащаб свлачищните процеси са развити по Черноморското крайбрежие, северно от гр.Варна. С по ограничени размери са свлачищата южно от гр.Варна.

На по-голяма част от проучвания район теренът е равнинен, изграден от алувиално-езерни отложения. Склоновете са представени от седиментите на кредата, палеогена и неогена.

Геоморфоложките и геоложки условия не са предпоставка за развитието на свлачищни и срутищни процеси. Същите могат да се предизвикат само от антропогенна дейност – изпълнение на големи изкопи подсичащи склоновете на долината.

Развит е във варовитите комплекси на малмо-валанжинския и средномиоценския водоносни хоризонти.

Характерно е за льосоподобните материали, разпространени предимно по високите части южно от кв. Аспарухово и кв.Галата.

Те се явяват най-същественото физико-геоложко явление и с най-голямо разпространение в прибрежната част на езерата. Развити са по протежение на целия северен бряг на Варненското езеро, Канал 1 и Канал 2. Най-широко разпространени са в района на Белославското езеро, особено в неговите най- западни части.

Вълновият режим в езерата е твърде слаб и непродължителен за да предизвика заслужаващи внимание абразионни и литодинамични процеси. Няма зони с неблагоприятна еволюция на бреговата линия. Няма данни за скоростта на абразионните процеси, но по принцип вълновата абразия е незначителна. Пренебрежимо е и въздействието на вълните, генерирани при преминаване на кораби и на теченията. Няма данни за изградени брегови съоръжения с неблагоприятен дестабилизиращ ефект. Скоростта на затлачване на Канал №2 и на изкуствени подводни котловани (на кейови стени и плаващи докове) по данни от сравнителен анализ на изобатни карти е незначителна. Установено е, че устойчивите подводни откоси са от 1:4 до 1:6.

Повърхностна ерозия се наблюдава предимно в пясъчния хоризонт. По принцип на територията няма значими ерозионни проявления.

Съгласно инвестиционния проект и приетия вариант ЛБ за конфигурация на кейовия фронт с плитко вкопаване и драгиране до дълбочина 12 м. (проектната дълбочина на Канал № 2). Общият обем на драгажните маси се очаква да бъде 351 900 куб.м.

Част от изкопните земни маси след това ще се използват за обратна засипка и хоризонтална планировка.

При реализация на проекта и експлоатация на съоръженията се очаква земната основа да бъде подложена на следните въздействия:

• 
  постоянни статични натоварвания от новите съоръжения;
  
• 
  временни статични и дестатични натоварвания от строителна механизация, товаро-разтоварна дейност, авто и ж.п. транспорт;
  
• 
  замяна на слаби почви (тини, торф и др.) с пясъчни възглавници, обратни засипки и др.
  

Променената геоложка основа в резултат на реализацията на проекта може да предизвика допълнително слягане на изградените съоръжения, промяна на подводния и надводния ландшафт и др.

При развитието на бреговата линия пряко въздействие могат да имат твърдите оттоци от ерозионен и абразионен произход и изпълненото пристанищно и брегоукрепително строителство.

Урбанизиращият фактор влияе отрицателно върху твърдия отток и в бъдеще ще се гледа на него като фактор с ограничени функции.

Ограничителните параметри за извършване на строителни работи могат да бъдат определени след извършване на конкретно инженерно-геоложко проуване и изготвяне на геотехнически доклад, тъй като инженерно-геоложките условия изключително силно влияят върху избора на:

• 
  варианти за изграждането и конструкцията на кейовия фронт;
  
• 
  товароносимост на оперативната зона;
  
• 
  възможност и капацитет за депониране на драгажни маси.
  

Действащият ПУП на Община Белослав се базира на инженерно-геоложкото райониране на територията. Обособени са два инженерно-геоложки райони „А” и „Б”.

Инженерно-геоложкият район „А” включва високите части на терените от двете страни на Канал №2, изградени от песъчливо-скалния и глинестия инженерно-геоложки комплекси. Характерно за тези материали е, че създават добри условия за фундиране на всякакви сгради и съоръжения, а нивото на подземните води е на значителна дълбочина.Тук проблемите могат да възникнат при грубо неспазване на правилата за строителство на сгради и съоръжения в наклонени терени.

Инженерно-геоложкият район „Б” включва всички ниски терени около двата бряга на езерата и Канал № 2. Те са изградени от по-слаби седименти и изискват специални проувания и методи за фундиране. В противен случай са възможни недопустими слягания и деформации на изградените сгради и съоръжения.

Община Белослав се намира в централната част на Варненска област. На територията са разположени земеделски, горски и водни площи. Скалната основа в голямата си част е варовикова. Това определя и нивото на естествения радиационен фон.

Стойностите на радиационния фон в град Белослав не се различават от средните за страната и варират от 110 до 130nSv/h.

На теритирията на общината не се добиват рудни и нерудни изкопаеми, които биха могли да дадат по-висок радиационен гама фон.

Източник на лъчители могат да бъдат и суровини, добивани на други места, но използвани в промишлено предприятие на територията. ТЕЦ Варна използва въглища внос от Русия при чието изгаряне се получава концентриране на естествените радиоактивни източници. Те се емитират от ТЕЦ по два начина:

• 
  чрез комина;
  
• 
  чрез изхвърлянията на шламоотвала шлак.
  

Година на	Радиац. Фон	Специфична активност (Bq/kg)
Измерване	( nSv/h)	U-238	Ra-226	Th-232	K-40	Cs-137
1994	120	20	18	21	407	29
1995	120	19	17	17	379	23
1996	130	20	21	17	362	12
1998	120	18	18	12	346	15
1999	120	24	20	28	489	28
2000	110	23	23	20	372	15

Година на	Депониран	Радиационен		Специфична активност
Измерване	отпадък	гама фон			Bq/kg
		(nSv/h)	U-238	Ra-226	Th-232	K-40	Cs-137
1994	сгуропепел	160	75	97	61	632	под LDA
1995	сгуропепел	150	95	100	70	727	под LDA
1996	сгуропепел	140	89	95	73	723	под LDA
1997	сгуропепел	160	43	95	70	785	под LDA
1998	сгуропепел	150	40	90	76	768	под LDA
1999	сгуропепел	160	72	69	88	742	под LDA
2000	сгуропепел	170	70	71	89	796	под LDA

От резултатите се вижда, че стойностите от на гамафона, измерен върху почвите в пункт Белислав, са незначително по - ниски от тези, измерени върху сгуропепелта.

Специфичната активност на почвите по показатели естествени радионуклиди и техногенният източник Cs137 не показва завишаване.

На територията на община Белослав има обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения в своята дейност. Това са източници за промишлени и за медицински цели. В района няма източници за научни цели. Източниците за медицинки цели са: TUR–D-700 и РС-П-8, разположени в поликлиниката в град Белослав.

Първият от тях е графичен апарат за тяло и крайници с максимални данни за тръбата 100kV и 500mAs;

Вторият е графичен апарат за стоматологични цели с максимално анодно напрежение 60 kV и максимален аноден ток 8мА.

Обектите се контролират от РИОКОЗ Варна минимум един път в годината. От направените измервания за проникващо рентгеново лъчение се установява, че извън процедурните помещения стойностите на рентгеновото лъчение е фоново. Освен това те не представляват опасност при авария, тъй като лъчението им спира при изключването от електрозахранването. В района не се използват радиоактивни източници за медицински цели.

В миналото три промишлени обекта са използвали радиоактивни източници на йонизиращи лъчения: