Като цяло предложенията за смекчаващи мерки могат да се групират в 5 подточки

• 
  . За територията на ПУП е изготвен ОВОС и оценка за съвместимост по реда на Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. ( ДВ бр. 73/2007г.)
  

• 
  За смекчаване на въздействието и привързване на застроените площи към доминиращия ландшафт, плана предвижда минималната озеленена площ в тях да не бъде по – малка от 50% от площта на урегулирания поземлен имот.
  

• 
  Проблемите с паркирането ще се решават посредством паркинг разположен в границите на урегулирания имот. Паркинга обслужва и виждането в района да се
  

• 
  При изпълнение на ПУП е заложено виждането съществуващата естествена растителност в максимална степен да бъде включена в зелена система на устройствената територия.
  

• 
  Реализацията на плана не поставя изискването за изграждане на специфични дефрагментационни съоръжения.
  

• 
  Бла­гоп­ри­ятен мо­мент от създаването на обекта е възможността за създаване на една по- действена система за контрол и опазване територията , което може да се осъществи при финансиране на тези дейности с част от приходите на Ваканционното селище .
  

• 
  Изготвяне и приемане на финансово обезпечен план за управление на туристическия поток.
  

• 
  От емитираните в околната среда замърсители с най – високи нива на риск по отношение на околната среда носят замърсените води и битовите отпадъци.
  

• 
  Очаква се по време на строителството да се увеличи запрашаването и замърсяването на атмосферата с отработени газове от работа на строителни машини. Също така се очаква увеличаване нивото на шума. За намаляване на тези въздействия е необходимо в проектната част за организация на строителството. да се предвиди изпълнение на оросителна система и шумоотразяваща ограда .
  

• 
  Препоръчително е изготвянето на специална общинска наредба, която да регламентира извършването на строителните работи при минимално ниво на емисиите.
  

• 
  Когато при реализацията на инвестиционното намерение се открие, че в близост до площадката (по- малко от 300 м.) се е установил някой от посочените в таб.68 видове, строителните работи ( груб строеж) да се допускат само извън посочените в табл. 71 кол. 5 периоди на повишена чувствителност към фактора безпокойство.
  

• 
  За изпълнение на строителството да се наемат фирми , които имат достатъчен опит по отношение опазването на средата , което да се регламентира в Разрешението за строеж..
  

• 
  С оглед на опазването на чистотата на атмосферния въздух и повърхностните водоприемници препоръчително е органа контролиращ прилагането на ПУП да изиска от Инвеститора да създаде пункт за мониторинг при които се да контролира качеството на атмосферата и изпусканите води след пречиствателното съоръжение.
  

• 
  Препоръчително е отоплението да се извършва основно с ток и максимално използване на слънчева енергия .
  

• 
  За смекчаване на неблагоприятните въздействия върху компонента почви в плана за организация на строителството следва да се заложи комплекс от мерки за намаляване енергията на повърхностния воден отток.
  

• 
  При планировката на терена хумусните материали се депонират временно в близост до мястото на строителните работи, като след това се ползват за рекултивация на нарушените при подравняването терени.
  
• 
  Укрепване на местата с концентрация на повърхностни води при интензивни валежи и снеготопене, в т.ч. и изграждане на водотвеждащи канавки затревяване, зачимяване и др.
  

• 
  Забрана за дългосрочно ( повече от 6 мес.) депониране на скални и почвени материали в границите на ПУП.
  

Проучванията, които се извършват в последните 15 – 20 год. показват че от стопанска и екологична гледна точка с по- добри показатели са смесените, разновъзрастни насаждения.

В този аспект за смекчаване на негативните въздействия от изграждането на обекта може да се препоръча:

По периферията на източната и северната граници на имота ( в контакта с горския фонд ) да се залесят изкуствено храсти в т.ч. и горскоплодни такива, с които ще се обогати видовото разнообразие и хранителна база в района.

• 
  Важна част в съхраняването на екологичното равновесие е опазването на тревната растителност в района на инвестиционното намерение. При изкуственото възстановяване на тревния чим видовият състав на внасяните тревни смески трябва да е много внимателно определен на базата на прецизни почвени анализи на състава и свойствата на почвата, на надморската височина и климатичните особености, експозицията на склона и др. В състава на тревните смески се препоръчва да доминират местни видове, с по-голяма устойчивост на отъпкване и с изразена студоустойчивост.
  

• 
  След приключване на активният туристически сезон е необходимо да се прави проверка за наличие на оголени места и да се провеждат съответните мероприятия за възстановяване и заздравяване на тревния чим.
  

• 
  Препоръчително е при изготвянето на работните проекти да се акцентира върху част озеленяване и благоустройство , като се осъществява засилен контрол върху произхода на видовете с оглед недопускане на интродуцирани видове. Когато за нуждите на зеленото строителство се заложат интродуцирани видове същите да бъдат хибридни
  

• 
  Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при изпълнение на залесителните мероприятия
  

• 
  Косенето да става със силно раздробяване на биомасата , която да остане на место като „зелено торене”
  

От оценката на въздействията т. 5 от настоящия доклад негативните проявления от реализацията на обекта ще се изразят преди всичко по пътя на обедняване на хранителните ресурси и отчасти на безпокойството на видовете .

ПУП се залага върху изоставено пасище. Характерна особеност е че в тази територия животинските видове са се установили при по – високо ниво на антропогенно присъствие, което по същество се явява като смекчаващ фактор.

И по отношение на животинския свят остава препоръката да се създаде система за мониторинг контрол върху промените , които настъпват в екосистемите при реализацията на плана, с което да се приоретизират ограничителните и управленческите мерки в защитената зона.

От изготвената бална оценка на въздействията ( Табл. 78) се установява, че при реализацията на обекта най-застрашени ще бъдат сухоземните костенурки и Кафявата мечка.

При запазване на „нулевата алтернатива” се очаква засилване на доминиращите в момента въздействия свързани със засилваща се сукцесия на тревните съобщества. Западащото пасищно животновъдство води до промяна в

структурата на тревните биотопи. Постепенно в тях се настанява храстова и дървесна растителност, която предизвиква оттеглянето на популациите на различните мишевидни гризачи, които пък от своя страна са част от трофичната база на по дребните хищници и някои от грабливите птици.

Във връзка с тези обстоятелства и, че обекта се намира над горната граница на разпространение на представителите на род Testudo може да се препоръча в рамките на приходите от него да се субсидира поддържането на ливадите и пасищата, извън проектната територия ( особено онези, които са в близост до дерето) в състояние привлекателно за костенурките.

Част от смекчаващите мерки които биха могли да се реализират са:

6.5.1. Сухоземни костенурки

• 
  Обстойно претърсване на териториите за застрояване непосредствено преди започване на изкопните работи и изнасяне на откритите екземпляри на подходящи за тях места.
  

• 
  Повишаване контрола срещу бракониерско присъствие в територията през пролетно – летния период.
  

• 
  Привличане на общественото внимание - НПО и граждани, сдружения на хотелиери и др. върху значимостта на двата вида и включването им в инициативи по опазване на костенурките.
  

По отношение на хранителните ресурси , които ще бъдат накърнени с реализацията на ядрото като смекчаващи мерки могат да се препоръчат:

• 
  Направа и поддържане на изкуствени хранилки
  

• 
  Засаждане на горскоплодни видове на определении места в землището на гр. Доспат.
  

• 
  Идентифициране на зимовищата и забрана за човешко присъствие в зона от 500м. около тях.
  

• 
  Забрана за посещение на горски територии доказано обитавани от мечките в периода м. Март – м. Юли
  

• 
  Като вид силно зависещ от факторите на средата и сравнително лесен за маркиране и контрол по показателите численост, динамика и жизненост на популациите или отделните субпопулации, степен на изолираност, контрол върху на генетическата му чистота др. Кафявата мечка може да бъде избрана за биоиндикатор отчитащ посоката на изменение на средата с реализацията на инвестиционните намерения в района.
  

Смекчававащите мерки могат да се реализират както при източника, така и при приемника. Определено при възможност тези мерки е най – добре да бъдат приложени при източника, с което се предотвратяват рисковете и негативните въздействия върху компонентите на околната среда, респ. видовете и хабитатите.

Средни оценки за предвидените смекчаващи мерки:

Освен тук изложените предложения за смекчаващи мерки в плана за управление на територията биха могли да се посочат и други при по- високо ниво на конкретност, което ще следва от допълнителното по- високо ниво на информация при вече реализирано строителство.

Развитието на земеделието за поддържане на естествената околна среда сега е признато на най-високо политическо равнище и се потвърждава от . последните промени в общата селскостопанска политика. Чрез тях се премахва обвързаността на земеделските плащания с производството и вместо това се обвързва със запазването на земеделската земя в добро агро и екологично състояние. Последното от своя страна изисква създаването на устойчив пазар на екологически чиста продукция в близост до производителя, което се явява като основен аргумент за изграждането на Ваканционното селище .

По данни на статистическия справочник за демографските процеси протичащи в обхвата на община Доспат показват трайни тенденции на депопулация и застаряване на населението. Причините за това са основно от икономически характер. За преустановяването им и за спиране на обезлюдяването в района очевидно възниква необходимостта от създаването на икономически условия , които да задържат хората по места. Проучванията в тази насока сочат туризма и неговите разновидности селски, екологичен, културен и т.н. като една от стопанските дейности с най – малки негативни въздействия върху околната среда при осигуряване на доходи съпоставими с тези от промишлеността и строителството:

Настоящия ПУП – ПРЗ е необходим за определяне на допустимите застроителни параметри и регулационни граници на територията и разработва схемите за инфраструктурното осигуряване на обекта.

Предвид нормативната уредба свързана с осъществяване на процедурите по смяна предназначението на земите и разрешаване на инвестиционното проектиране, плана е без алтернатива по отношение недопускането на незаконно строителство и неконтролирани дейности

При реализацията на плана е необходимо съблюдаване на следните принципни постановки.

Спазване концепцията на ПУП за изграждане на Ваканционното селище при определените застроителни параметри и провеждане на , мониторинг върху промените във водоприемника и биоразнообразието и при необходимост внасяне на корекции в допустимото натоварване на обекта
7.1.2. От екологична гледна точка

Недостатъчната проученост върху БР в района затруднява изготвянето на прогноза за насоките и интензивността на протичане на сецесионните процеси при „нулева „ алтернатива” и при реализация на обекта. .

По принцип в тревните екосистеми на тази надморска височина естествените процеси протичат в посока установяване на коренните видове Обикновен смърч (Picea abies ) и Бяла ела ( Abies alba) Това обикновено се предшества от настаняването на някои пионерни видове, като отклоненията могат да бъдат причинени от екстремни природни въздействия – силни ветрове, градушки , аномални температури и др.

Опита показва, че в полуестествените екосистеми към които могат да се отнесат високопланинските пасища и ливади след тяхното изоставяне , възникват вторични сукцесии, довеждащи до деградация на растителната покривка както в структурно отношение, така и по отношение на здравословното й състояние. Постепенно след изоставянето на тези места в тях се настанява рудерална и много често плевелна храстова растителност от родовете Sambucus, Clematis Crategus Berberis и др. която е без значение за животинските видове обитаващи територията.

При реализацията на обекта в комплект с изпълнение на смекчаващите мерки се очаква запазване състоянието на тревните биотопи . При осигуряването на финансирания от различни източници в т.ч. и от приходите от обекта поддръжката на тревните съобщества ще се издигне на по-високо равнище при устойчиво запазване на благоприятния им статус.
На фона на трайно изразените депопулационни процеси с прилагането на „нулевата алтернатива” определено ще се запазят тенденциите за деградация както на полуестествените тревни съобщества, а така също и на съществуващите агрофитоценози.
При прилагането на „нулева алтернатива” и дестабилизирането на установилото се равновесие между екосистемите в района , се очаква настъпление на гората към тревните хабитати. Предвид значително по- слабото им представителство в ЗЗ „Родопи Западни ” ( т. 4.1. – класове земно покритие) инвазията на горите определено ще доведе до загуба на биоразнообразие.

Реализацията на плана ще доведе до повишаване на антропогенното присъствие в района и ще привлече допълнителен финансов ресурс. Това ще позволи създаването и подържането на смесени гори, което ще придаде допълнителна устойчивост на биоразнообразието в района.

Набелязаните смекчаващи мерки осигуряват запазване на съществуващото биоразнообразие в неговата численост и здравен статус. Не настъпват проблеми с регенеративната способност на видовете предмет на защита в Защитената зона.

Вероятност от проявление на негативни въздействия има само върху сухоземните костенурки и в известна степен върху Кафявата мечка.

Тези проявления макар и в по- ниска степен съществуват и сега при съществуващото антропогенно присъствие в района.

За по- пълна оценка на съществуващото биоразнообразие е необходимо да продължат проучванията върху Кафявата мечка в региона с установяване на бройката на постоянно пребиваващите в територията индивиди, както и маршрутите им на движение. В това направление вече има достатъчен опит , като и действаща НПО в Р. Гърция , която изучава мечките в пограничния район.

• 
  Ситуация М 1: 5000
  
• 
  Скица N 001683 / 06.04.20098г. за имота М 1: 3000
  
• 
  Карта на Защитена зона «Родопи Западни »
  

• 
  Обем
  

ПУП е разработен така, че в максимална степен да се използва съществуващата инфраструктура

Заложените параметри на допустимото застрояване плътност, интензивност, етажност и височина на сградите са оптималните за категорията Ос ( ваканционно селище)

• 
  Ключови разстояния до Защитените зони
  

- Защитена зона „Западни Родопи „ Код BG0002063 отстои на около 7 км северно от обекта

Към момента за района на разглежданата територия няма изготвени и не се изготвят планове и програми, които в съчетание с оценявания план могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони.

• 
  площ
  

Площ на защитена зона „Родопи Западни” е 271909.215 ха . От тях в обхвата на ПУП попадат 1,67 ха или съответно 0.00061 % от територията на защитената зона .

• 
  местоположение
  

Територията на обекта се намира в землището на гр. Доспат - ЕКАТТЕ 23025 общ. Доспат обл. Смолян. на около 1700 м. северно от центъра на града

• 
  приоритетност
  

От посочените в ( Табл. 15 природни местообитания по данни от стандартния формуляр ) 6 са приоритетни за опазване.

• 
  уязвимост
  

Природните местообитания в района на Ваканционното селище са се формирали под значително антропогенно въздействие, към каквото имат установена във времето устойчивост. Със западането на пасищното животновъдство тревните местообитания са заплашени от деградиране

• 
  състояние
  

Включването на местообитанията във стандартния формуляр за определяне целите и границите на защитените зони е указание за благоприятното им състояние по отношение на БР

• 
  структура
  

Проучвания върху популациите в ЗЗ „Родопи Западни„ с изключение върху тази на мечките на практика липсват. Високата консервационна значимост на територията предполага , че структурата им е близка до оптималната.

В обхвата на площадката на урегулиране няма установено трайно присъствие на определени популации от целевите видове. Популациите в района са силно разредени и са сведени до отделни екземпляри

• 
  приоритетност на видовете
  

От видовете върху които изграждането и реализацията на Ваканционното селище биха могли да окажат въздействие (Табл 18 и 19), тази за които се изисква приоритетно съхранение на местообитанието съгласно Приложение 2 към чл 6 ал.1. т .2 от ЗБР са :

Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni)

Кафява мечка ( Ursus arctos)

9.5.Степен на въздействие върху типовете природни местообитания
Заключението по степента на въздействие на плана е , че при реализацията му не се засягат приоритетни типове природни местообитания.

9.6. Степен на въздействие върху местообитания и популации
При реализацията на инвестиционното намерение горските площи практически не се засягат . По съществено ще бъде въздействието върху полуестествените тревни екосистеми и съществуващите агрофитоценози, като с реализацията на проекта около 0,5 ха се застрояват , а останалите се превръщат в поддържана тревна площ .

При прилагането на критерия за „незначително въздействие при отнемане на площи или БР в ЗЗ под 1 % ” оценката за въздействието на обекта е , че то ще бъде незначително.

Както беше посочено от приоритетните популации с най – голяма вероятност за засягане са тази на сухоземните костенурки .

Степента на въздействие върху тях може да бъде сведена до „0” при обстойно претърсване на територията преди започване на строителните работи и изнасяне на откритите екземпляри на подходящо за тях место.

Очакваните замърсявания на атмосферния въздух могат да бъдат от отоплението на през зимния сезон. Предвид на това, че обекта е с летен максимум на посещението , необходимостта от отопление през есенно – зимния сезон ще бъде сравнително ограничена.

Това дава възможност за изграждане на отоплителна система работеща с електрическа енергия при което в атмосферата няма да се емитират замърсители.
9.8.2. Геоложка основа

Като рискови по отношение на геоложката среда могат да се определят петната , определени за пряка строителна дейност.

Въздействия могат да възникнат както в етапа на строителството, така и в етапа на експлоатация в случай че строителните работи са осъществени върху терени с недостатъчна геоложка и хидрогеоложка проученост.

Тези рискове могат да бъдат напълно елиминирани при достатъчно проучване на конкретните геоморфоложки особености, специфичните геоложки, тектонски и климатични условия и залагането им работните проекти за съоръженията.

Почвите в обхвата на строителната площадка ще бъдат подложени на структурни промени най- вече по отношение на генетичните хоризонти. При реализацията на обекта не следва да настъпят промени в техния физикохимичен състав. Малката площ на промените ( таб. 5 ) << 1 % предопределя степента на въздействие като незначителна, което в съчетание с смекчаващите мерки минимизира още повече въздействието върху БР.

При спазване изискванията за пречистване на отпадните води и не следва да настъпят физико- - химически, промени във водоприемника .

Генерираните отпадъци ще се съхраняват на мястото на тяхното образуване и периодично по определен график ще се извозват организирано на депо за ТБО на общ. Доспат. Обезпечеността на общината с дългосрочно депо за ТБО предопределя ниска степен на риск от замърсяване на ЗЗ с битови и строителни отпадъци.

Изпълнение на затревяване на нарушените при строителството площи с използването на местни тревни видове.

За опазването на ландшафта в района на проекта е необходимо да се прилагат основните постановки от Програмата за опазване на околната среда на общината

ПУП – ПРЗ е съобразен максимално с изискването за естетизация, устойчиво развитие на ландшафта и подчертаване на височинната диференциация на ландшафтната макроструктура чрез подходящи обемно-пространствени, архитектурни и ландшафтноустройствени решения в следващите фази на проектиране.
9.8.8. Животни

При извършения обход на площадката на инвестиционното намерение и прилежащите до нея територии бяха установени ограничен брой представители на животинския свят. Най- голямо беше представителството на безгръбначните от които бяха открити видове принадлежащи към разредите Ortoptera ( Правокрили) и Neuroptera ( Мрежокрили). а в горските насаждения около обекта представители на раз­ред Coleоptera ( Твърдокрили), както и защитените видове - Formika rufa и Formika polyctena както ( Голяма и малка червена горска мравка)

От птиците беше установено наличието на Picus canus (Сив кълвач); Motаcilla cinerea (Пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка); Troglodites troglodites (Орех­че); Prunella modilaris (Сивогуша за­ви­руш­ка); Parus lugubris (Жалобен синигер); Lanius collurio( Чер­ве­но­гър­ба сврач­ка) ; Carrulus glandarius (Сой­ка), Turdus merula ( Kос) .

Не бяха установени представители на бозайниците и влечугите. Очевидно територията на застрояване е с ниска плътност на видовете, което се дължи , както на много малката й площ , а така също и поради традиционно високото човешко присъствие в района.

В този аспект смекчаващите мерки могат да бъдат насочени преди всичко към изпълнението на комплекс от мерки за ограничаване привличането на синантропни видове, при което трябва да се акцентира преди всичко върху управлението на хранителните отпадъци.
9.8.9. Наличие на алтернативни решения
ПУП е изготвен в един вариант, поради което като друга възможност остава единствено „нулевата алтернатива” . По този въпрос изводите от оценка на алтернативите са, че „нулевата алтернатива” е свързана с напъпването на постепенна сукцесия в тревните съобщества.

9.8.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес
Реализацията на Ваканционното селище не попада в дефиницията на § 1 т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗБР за първостепенен обществен интерес. Въпреки това изразените депопулационни процеси в региона ( около 3 пъти по-интензивни от средните за страната) определят изграждането й като обект от значителна важност както за местната общност , така и за община Доспат.
9.8.11.Предложени компенсационни мерки
Предложените в т. 6 от настоящия доклад смекчаващи мерки до голяма степен ще намалят негативното въздействие върху популациите и видовете , при което около една четвърт от тях са с организационен и превантивен характер.

Малката площ на обекта и липсата на консервационно значими видове в границите й не поставят необходимостта от включване на допълнителни и равностойни територии границите на Защитената зона .

Съгласно § 1 т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗБР „първостепенен обществен интерес „ е този свързан с общественото здраве, националната сигурност, изключително благоприятни въздействия върху околната среда, както и със специфични обществено значими задължения по отношение на транспортни, енергийни и комуникационни системи”.

В този аспект реализацията на проекта не е свързана с нито едно от посочените обстоятелства.

Във връзка с горното и на основание чл. 34 от ЗБР в случай, че бъде взето решение за реализация на Ваканционното селище в мест. „Чинлий” землище гр. Доспат в Защитената зона следва да изпълнят:

Залесителни и /или рекултивационни работи както върху нарушените терени около площадката за застрояване При извършване на възстановителните затревявяния да се използват в максимална степен растения от същия биологичен вид на унищожените при изпълнените строителните работи.
Към инвестиционния проект да се изготви самостоятелна част Ландшафтен проект като да дава проектно решение за опазване и оптимизиране на видовото разнообразие в извън контура на площадката , с оглед обогатяване на хранителна база на дивите животни около обекта.

Проучване и укрепване на местата с концентрация на повърхностни води при интензивни валежи и снеготопене, в т.ч. и допълнително затревяване и / или зачимяване. в границите на площадката на инвестиционното намерение.

При обхода на обекта площта беше подробно проучена . Поради липсата на консервационно значими видове в нея не е извършвана подробна таксация на съществуващото биоразнообразие.

Настоящия доклад за оценка на въздействието е изготвен на база данните от обяснителната записка на ПУП, Лесоустройствения проект на ДЛ Доспат, Доклада за ОВОС на обекта, проучвания върху видовете и хабитатите в района на площадката извършено за целите на настоящата оценка на въздействието. Директива 92/43/ЕИО за съхранение на природните местообитания и на дивата фауна и флора, Директивата за птиците (79/409/ЕЕС) и др. информационни източници.

Оценката е съобразена с указанията заложени в Методическото ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директива 92/43/ЕИО.

При работата на терена територията на имота беше обходена по цялата му площ, както и териториите ДГФ граничещи с него.

Трудностите при събирането и актуализирането на информацията са свързани с недостатъчното проучване на района.

Удостоверение N 453 / 30.05.2007г. на МОСВ по елементи на оценката

• 
  Растителен свят
  
• 
  Животински свят
  

• 
  Декларация по чл 9 ал (3) „Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони”
  

Използавани източници на информация

2. Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 за опазването на дивите птици.

3. Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна

4. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) и план за действие:

5. Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010:

6. Национална стратегия по околна среда и план за действие

7. Оперативна програма „Околна среда” 2007-13 г.:

8. Общинска програма за опазване на околната среда.

9. Стандартен формуляр НАТУРА 2000 – ЗЗ „Триград Мурсалица”

10. Стандартен формуляр НАТУРА 2000 – ЗЗ „Родопи Западни”

11. Лесоустройствен план на ДЛ. „Доспат”

12. Ловни птици и бозайници в България – Хр. Михайлов, Ст. Стоянов

13. Гръбначните животни в България – Определител – Цоло Пепев, Д. Нанкинов

14. Атлас по зоология

15. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите

16. Интегриране на въпросите на биологичното разнообразие в процеса на екологичната оценка – наръчник за органите по околна среда и експертите по екологична оценка

19. Определяне на благоприятен природозащитен статус на 13 вида прилепи Петров Б. 2007

17. Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕЕС

18. ЗАКОН за биологичното разнообразие Обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., изм. и доп., . бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.

19. ЗАКОН за защитените територии Обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г., изм., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.