Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи

5.2.8. Незаконен трафик на хора

Макар през 2010 г. Прокуратурата на РБ да е образувала почти толкова дела за трафик на хора, колкото и през 2009 г., като цяло се наблюдава ръст при общо наблюдаваните досъдебни производства с 21,1%, което се дължи на сравнително голямото нарастване на новообразуваните ДП през 2009 г. По-слабо нарастване спрямо 2009 г. се наблюдава при обема на решените ДП – с 6,4% и прокурорските актовe, внесени в съда – с 2,9%. И макар предадените на съд лица да са нараснали с 15,4%, при осъдените лица с влязла в сила присъда се наблюдава запазване на броя им спрямо този от предходната година, съчетано с нарастване на броя на оправданите лица.

Като цяло делът на прокурорските актове внесени в съда спрямо наблюдаваните ДП намалява и през 2010 г. (22,8%, при 26,8% през 2009 г.), както и делът на осъдените лица с влязла в сила присъда спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт през годината (94,2%, при 98,0% през 2009 г.), което изисква предприемане на мерки за повишаване на ефективността на прокурорския труд по тези дела.

И през 2010 г. продължи разкриването на дейността на „мултифункционални” организирани престъпни групи, с цел трафик на хора, които се занимават паралелно и с трафик на наркотици и силови поръчки - нещо, за което анализатори от различни региони на света сочат от години.

И през 2010 г. се запазва тенденцията, установена от предходните години организираната престъпност в България да се стреми към пълен контрол на трафика на хора, най-вече с оглед големите печалби, извличани от този вид престъпления. Кои са причините:

• 
  По-лесна печалба: При трафика на хора организираните престъпни групи влагат значително по-малко средства в сравнение с трафика на оръжие и наркотици, като в същото време незаконните печалби се приближават до тези от трафик на наркотици.
  

• 
  По-малкия риск за трафиканта: България е от малкото страни в Европа и в света, в които деянието „трафик на хора” е съставомерно, независимо от съгласието на жертвата, за разлика от повечето страни, които криминализират трафика на хора само в случаи на насилие, заплаха, обещание на имотна облага и др. В последните години в България се наблюдава еволюция в отношенията трафикант-жертва (масовите случаи са трафикирането да се извършва след предварително съгласие на жертвата при уговорено разпределение на облагата от експлоатация на жертвата, като принудата, заплахата или измамата при набирането са единични случаи). Изводът е, че в повечето страни на крайна дестинация (предимно страни от Западна Европа) това деяние не е престъпление, което насочва трафикантите към „международен” трафик с цел избягване на наказателна отговорност в тези страни.
  

• 
  Усложнената фактическа обстановка: Многообразието на изпълнителните деяния, отдалечеността между региона на набиране и региона на експлоатация на жертвата (особено при международния трафик) трудно се осъществява от едно лице, а веднъж изградени, каналите на транспортиране и особено на контрол над жертвите при тяхната експлоатация се използват многократно.
  

• 
  Нерешени практически проблеми със защитата на жертвите на трафик и неправомерно въздействие върху тях с оглед промяна на показанията им в досъдебното и съдебното производство. В много случаи на производства за международен трафик, инициирани от компетентни органи на страни-крайна дестинация в чужбина, жертвите дават подробни и логични показания, правят разпознаване на извършителите, а при завръщането си в България променят показанията си. През 2010 г. има 3 защитени свидетели по НПК (през 2009 г. има 4, през 2008 г. - 7), защитата чрез запазване в тайна самоличността на свидетеля при трафика на хора е неефективна, което е констатирано и в отчетните доклади на прокуратурите по региони. Причината – извършителите много добре знаят кои лица са трафикирали, кога и в кои страни.
  

Запазена е тенденцията, основна цел на трафикантите на хора да бъде сексуалната експлоатация на жертвите, макар да се наблюдава слабо намаление на този дял през последните години. От общо наблюдаваните в прокуратурата на РБ за 2010 г. – 316 производства, с цел сексуална експлоатация са 261 (82,3%, при 86,6% през 2009 г. и 85,4% през 2008 г.). С цел трудова експлоатация през 2010 г. са наблюдавани 22 ДП (7,0%, при 6,9% за 2009 г. и 8,2% за 2008 г.); с цел отнемане на органи – 3 (при 1 за 2009 г. и 1 за 2008 г.); с цел държане на жертвата в принудително подчинение –3 (при 5 ДП за 2009 г. и 7 за 2008 г.).

Запазва се и тенденцията при международния трафик, жертвите да се трафикират в различни страни с различна цел (например - в Гърция и Испания-основно с цел трудова експлоатация, в Гърция - продажба на бебета, в другите западноевропейски страни-с цел сексуална експлоатация).

Сравнителният анализ на статистическите данни за последния петгодишен период 2006 г. – 2010 г. сочи следните тенденции:

• 
  Значително увеличение на наказателните производства за трафик на хора в Р.България – през 2010 г. прокурорите в страната са осъществили наблюдение и надзор над 316 производства срещу 261 през 2009 г., 219 за 2008г, 212 за 2007 г. и 219 производства за 2006 г. От тях новообразувани са 134, срещу 135 за 2009 г., 107 за 2008 и 2007 г. и срещу 120 за 2006 г.
  
• 
  Запазване на тенденцията на неравномерно разпределение на производствата за трафик на хора по региони. Традиционно високият дял на тежки престъпления, наблюдавани от СГП, който по повечето от 8-те наблюдавани престъпления е неколкократно по-висок от наблюдаваните в останалите прокуратури, при този вид престъпления е значително по-нисък, макар и най-високия за страната – 13,3%, който се доближава до делът на такива прокуратури като ОП Бургас (11,1%) и ОП Добрич (10,8%). В тези 3 прокуратури на практика през 2010 г. са наблюдавани близо 1/3-та от всички ДП за трафик на хора. Малко повече от 1/5-та от тези ДП са били наблюдавани на територията на други 3 ОП с почти равен дял - ОП Варна (7,6%), ОП Сливен(7,3%) и ОП Благоевград(7,0%). В трета група се нареждат 4 други окръжни прокуратури с малко над 1/5-та от обема на ДП за трафик на хора, но с малко по-нисък дял от предходните. Това са ОП Плевен(6,0%), ОП Русе(5,7%), ОП Пазарджик(5,7%) и ОП Стара Загора(5,1%). На територията на останалите 18 ОП в страната са разпределени останалите ДПООИ за трафик на хора, които съставляват също около 1/5-та от всички наблюдавани ДПООИ за трафик на хора. В прокуратури като ОП Кюстендил и ОП Смолян такива дела не са били наблюдавани, а в ОП Габрово, ОП Перник и ОП Ямбол са били наблюдавани по 1 ДП през годината.
  
• 
  Тенденция на леко намаляване на относителния дял на внесените в съда дела, спрямо решените от прокурор. За 2010 г. от прокурор са решени 184(173;145), от които с внесени с прокурорски акт в съда са 72(70; 62), което съставлява дял от 39,1%(40,5%; 42,8%) от общо решените дела за трафик на хора. Спрените са 69 (37,6% от решените). Прекратените са едва 31, което съставлява 16,8% от решените.
  

• 
  Намаляване относителния дял на осъдените и увеличаване дела на оправданите лица спрямо предадените на съд. За 2010 г. предадени на съд са 105 лица (91). С влязла в сила присъда са осъдени 97 (99) лица, което съставлява 92% (108,8) от предадените на съд. По-високият процент за 2009 г. се дължи на осъдените лица по внесени дела в периода преди 2009 г. Оправдани, с влязла в сила присъда през 2010 г. са 6 лица (2;), което сочи за увеличение три пъти спрямо 2009 г. и увеличение с 5,7% спрямо предадените на съд лица при съответно 2,2% за 2009 г. и 1,9% за 2008 г.
  
• 
  Значително увеличение на броя на жертвите (пострадалите от престъплението) спрямо предходните години. За 2010 г. те са 432 (316), от които 394(294) жени (от тях 67 - малолетни и непълнолетни). За 2008 г. те са 250, от които 240 жени (от тях-38 непълнолетни) и 10 мъже. За 2007 г. те са 288, от които 223 жени (от тях-53 непълнолетни) и 12 мъже, за 2006г. те са 329, от които 313 жени (от тях-61 непълнолетни) и 16 мъже (1-непълнолетен). За 2005г. – пострадали 211; от които - 198 жени и 13 мъже, 61 непълнолетни (момичета).
  

Продължава да е трудна доказуемостта на престъпленията по чл.159 ал.3 и чл.182б от НК, тъй като се наказват както трафиканта, така и бременната жена, дала съгласието си за продажба на детето си, вкл. и преди раждането му. В случая жената се явява, както извършител на престъпление, така и пострадала от трафик. Поради това, често пъти тя отказва да съдейства на разследващите органи, тъй като би уличила сама себе си в престъпление. По данни на МВР и понастоящем в някои региони на страната трафикирането на бременни жени и продажбата на новородени деца е „печеливш бизнес” за ОПГ, но при тази редакция на цитираните текстове съществуват непреодолими трудности при осигуряването на надеждни доказателства.

Превръщането на България в реална граница на Европейския съюз повишава ролята и отговорността на правозащитните органи, в това число-на прокуратурата в борбата с всички форми на организирана престъпност, вкл. и с трафика на хора.