Да се чувстваш добре като човек изобщо. Преди години в Ню Йорк с ужас наблюдавах почти военните маневри, с които една улична банда в предизвикателни униформи и с радиостанции отиваше да си купи обяд в местна пицария


Отказ за прием на първокласници от ромски произход



страница4/6
Дата22.12.2017
Размер1.06 Mb.
#37288
1   2   3   4   5   6

Отказ за прием на първокласници от ромски произход


извън ромските училища 229


Описание на случая:

В община “Красна поляна” в София, където се намира и “Факултета”, един от ромските квартали в столицата, директорите на училищата извън ромския квартал отказват да приемат първокласници от ромски етнически произход за учебната 2002-2003 г. под претекст, че паралелките вече са запълнени или че ромските деца не са от района на училището, макар че районирането вече не съществува като принцип на разпределение на учениците. В същото време в тези училища продължават записването на деца от български етнически произход – това е констатирано от правозащитници, които проверили дали те ще имат възможност да запишат български деца там.


Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - Чл. 6, ал. 1 и ал. 2 230

  • Закон за защита от дискриминацията - Чл. 4. (1) и Чл. 71. (1)231 ( не съществува по време на подаване на исковата молба)

Б/ друго законодателство:

  • Закон за народната просвета – Чл. 4. (1) и (2) 232

  • Закон за закрила на детето – чл 10. (1) и (2) 233

  • Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл.1 234

  • Закон за задълженията и договорите – чл. 45, ал.1, ал.2, чл.49 235


Международно законодателство:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7 236

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.2, ал.1, чл.4, ал.1 237

  • Международен пакт за икономически, социални и културни права - Чл.2, чл.13, ал.1 238

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 239

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - Чл.1, чл.2, чл. 5, чл.7 240

  • Конвенция за правата на детето – чл.8, чл.29, чл.30 чл….241

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3,ал.1, ал.2, чл.4, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, ал.2, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3 - виж бележка 212, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 187 242

  • Европейска социална харта (ревизирана) - член Е 243



Практика по случая:

1. След сигнал от неправителствени организации представителят на отдел “Образование” в Софийска голяма община г-жа Попова се свързва с две училища извън община “Красна поляна” - 136-то и 66-то СОУ, - които приемат децата от ромски етнически произход, желаещи да учат в не-сегрегирано училище.

2. Фондация “Романи Бах” откликва на желанието на родителите и завежда две дела от административен характер пред Софийски градски съд. Жалбоподатели по тези дела са децата, представлявани от родителите си. Петитумът е да се признае административният акт – мълчалив отказ – на директорите на училища за незаконен и да им бъде указано от съда да спрат тази практика.

3. След края на административните производства ще бъдат заведени и дела по Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани за нанесени неимуществени вреди. Административните производства са заведени срещу 123-то и 17-то училища в община “Красна поляна” в София.



Протести на родители от български етнически произход срещу интегриране на ромски деца в училище

В Кюстендил, сравнително малък град, където е остър проблемът с намаляването на децата в училищна възраст, директорът на VІ-то ОУ “Паисий Хилендарски” с желание приема ромски деца в първи клас по проект на сдружение “Нево дром - нов път”.

След започване на учебната година част от родителите на първокласниците от български етнически произход издигат протести както пред директора на училището, така и пред общинските власти срещу включването на ромски деца в първи клас VІ-то училище.

Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 244

  • Закон за защита от дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71. (1)245 ( не съществува по време на подаване на исковата молба)

Б/ друго законодателство:

  • Закон за народната просвета – чл. 4 (1) и (2) 246

  • Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл.1 247

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45 248


Международно законодателство:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7 249

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 250

  • Международен пакт за икономически, социални и културни права - чл.2 251

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 252

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 253

  • Конвенция за правата на детето – чл.8, чл.29, чл.30 чл 254

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.3,ал.1, ал.2, чл.4, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, ал.2, чл.12, ал.1, ал.2, ал.3, чл.14, ал.1, ал.2, ал.3, чл.6, ал.1, ал.2 255

  • Европейската социална харта (ревизирана) - член Е и чл. 11 256



Практика по случая:

1. Ръководството на VІ-то ОУ “Паисий Хилендарски”, учители от училището и ръководителите на сдружение “Нево дром - нов път” организират родителска среща, на която да се изяснят промените и нуждата от тях, да се представят децата и да се преодолее недоволството. Отчетено е, че родителите от български произход е трябвало да бъдат своевременно информирани за предстоящото включване на ромски деца в класовете.

2. Проведени са индивидуални срещи с някои от родителите

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За събирането на случаи, представящи нарушаване на правата на етнически малцинства в България се обърнахме към повече от осемдесет неправителствени организации, лидери на общности, държавни институции, представящи общо или поотделно интересите на различни малцинствени групи у нас – турци, власи, роми, каракачани, българи-мюсюлмани, арменци… Немалко от етническите малцинства обаче нямаха свое представителство в лицето на известна независима тяхна организация, към която да се обърнем.

Голямата част от запитаните не представиха случаи. Някои – толкова по-добре, разбира се, - обясниха, че нарушения на правата им заради етническия им произход няма. Понякога представените проблеми не можеше да бъдат определени като нарушения на права въз основа на етническата принадлежност на засегнатите.

Определянето или описването на нарушаване на права на малцинствата бе особено трудно за местни малки организации и представители на общностите. Разбираемо е - заради притеснение от възможни недобри последици за тях или недостатъчно познаване на правата и законите, или липса на опитност в изразяване на проблема. Нетърсенето на помощ или публичност може да показва, за жалост, и привикване към безправността, а изглежда може да бъде и несъзнателен опит да скриеш унижението – като в повечето случаи става при изнасилване, например.

Първоначалното ни желание да представим в еднаква степен чрез равен брой случаи всяка от сферите, обхванати от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, приета от Съвета на Европа през 1995 г. и ратифицирана от България през 1999 г. – например равен достъп до образование; равен достъп на малцинствата до икономическия, социалния и културния живот; свобода на сдружаване; употреба на малцинствен език и обучение по майчин език; отразяване на малцинствени въпроси в медиите – бе променено от практиката. Заявените нарушения на правата се оказаха много повече в едни категории, отколкото в други – най-много са в областта на равнопоставеното участие в обществения живот и достъпа до услуги, а най-малко – в сферата на културната идентичност и изява и правото на мирно събиране и сдружаване. Някои касаят области на правата на малцинствата, които не са във фокуса на Рамковата конвенция – например правото на защита и сигурност, правото на труд.

Част от представените случаи са от предишни години – поради времето, което често е нужно за откриване или заявяване на случая и проверката му. Това може донякъде да променя точността на актуалната картина на спазване на правата на малцинствата в България. Но е ясен значимият извод, че, с едно важно изключение, демонстрираните нарушения не се дължат на дискриминационни предпоставки в българското законодателство. Това се отнася и за времето преди приемането у нас през септември 2003 г. на специален Закон за защита срещу дискриминацията – а той бе оценен от докладчиците на Срещата за човешкото развитие на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) във Варшава през октомври 2003 г. като един от най-добрите антидискриминационни закони в Европа днес.

Очевидно е, обаче, че трудностите и нуждата от напредък са в приемането от всеки гражданин на България на принципите на равенство и недискриминация, залегнали вече в законите ни – нещо, което зависи от всеки от нас. Както и в прилагането на тези закони и санкционирането на нарушаването им – нещо, което зависи от институциите, но за което всеки от нас също има думата като гражданин.

БЕЛЕЖКИ


1 Конституция на Република България - Чл. 6, ал. 1 Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права;

Чл. 6, ал.2 Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.


2 Закон за защита срещу дискриминацията - обн. ДВ. бр.86 от 30 септември 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.

3 Закон за защита срещу дискриминацията - чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 71. (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди.



4 Чл.25, т.3. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

3. малолетни или непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;



5 Чл.30 (1) За разрешаване на постоянно пребиваване чужденецът представя редовен документ за задгранично пътуване и подава молба по образец съгласно приложение № 4 или 5, към която прилага:

  1. подробна автобиография;

  2. документ за платена държавна такса по чл.12, ал.4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират от Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;

  3. две снимки.

чл.33 (1) За малолетен или непълнолетен чужденец, който е низходящ на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец и не е встъпил в брак, освен документите по чл. 30 се подават:

  1. официален документ за раждане;

  2. документи, доказващи гражданството на кандидата и неговите родители;

  3. удостоверение, издадено от службите за административен контрол на чужденците, за разрешено пребиваване на единия от двамата родители чужденци.

6 Чл. 12. (1) За разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се събира такса 1000 лв.

Чл. 18 Чужденците от български произход и българите, живеещи извън Република България, заплащат 0,5 на сто от таксите по чл.10, ал.1 и чл.12, ал.1, 2 и 3.



7 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - Чл. 1 Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

8 Всеобща декларация за правата на човека - приета и обявена с резолюция 217 А (ІІІ) на Общото събрание от 30 декември 1948 г. ратифицирана от България на

9 Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2. Всеки човек има право на всички права и всички свободи, провъзгласени от настоящата Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

Освен това няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Чл. 7. Всички хора са равни пред закона и имат право без каквото и да е дискриминация на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.


10 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства - приета от Общото събрание с резолюция 47/135 от 18 декември 1992, ратифицирана от България на

11 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства - Чл.4, ал.1 Държавите приемат при необходимост мерки за обезпечаване на това лицата, принадлежащи към малцинства, да могат пълно и ефективно да осъществяват всички свои човешки права и основни свободи без каквато и да било дискриминация и на основата на пълно равенство пред закона.

12 Международен пакт за граждански и политически права - влязъл в сила на 23.03.1976 г., ратифициран с Указ №1199, обн.ДВ бр.43 от 28.05.1976 г.

13 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1. Всяка държава - страна по този пакт, се задължава да зачита и гарантира на всички лица, намиращи се на нейна територия и под нейна юрисдикция, признатите им от този пакт права, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци

Ал 3. Всяка държава - страна по този пакт, се задължава: а) да осигури на всяко лице, на което правата и свободите, признати в този пакт, са били нарушени, ефикасни средства за възстановяването им, дори и нарушението да е извършено от лице, действащо в качеството си на официално лице;



14 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация – приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 2106 А (ХХ) от 21.12.1965 г. Открита за подписване в Ню Йорк на 7.03.1966 г. Влязла в сила от 4.01.1969 г. Ратифицирана от България на 23.06.1966 г., ДВ, бр. 51 от 1966 г., обн., бр. 56 от 10.07.1992 г., в сила от 4.01.1969 г.

15 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация – Член 1 определя "расова дискриминация" като “всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален или етнически произход, което има за цел или резултат да унищожи или навреди признаването, ползуването или упражняването на равна основа на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот”.

Чл.2 1. Държавите-страни осъждат расовата дискриминация и се задължават да следват с всички уместни средства и без отлагане политика на премахване на расовата дискриминация във всичките й форми и да подпомагат разбирателството между всички раси, и за тази цел:


а) Всяка държава-страна се задължава да не участвува в никой акт или проява на расова дискриминация срещу лица, групи лица или институции и да осигури всички обществени власти и обществени институции, национални и местни, да действуват в съответствие с това задължение;
б) Всяка държава-страна се задължава да не финансира, защищава или подкрепя расова дискриминация от страна на каквито и да било лица или организации;
в) Всяка държава-страна ще предприема ефикасни мерки за преразглеждане на правителствената, национална и местна политика и да поправи, отмени или обяви за невалидни всички закони и разпоредби, които имат ефект на въвеждане или увековечаване на расовата дискриминация, където тя съществува;
г) Всяка държава-страна следва да забрани и сложи край, чрез всички уместни средства, включително законодателни мерки, според обстоятелствата на расовата дискриминация от страна на каквито и да било лица, група или организация;

Чл. 5. В съответствие с основните задължения, посочени в чл. 2 на тази конвенция, държавите страни се задължават да забранят и премахнат расовата дискриминация във всичките й форми и да гарантират правото на всеки на равенство пред закона без разлика по отношение на раса, цвят, национален или етнически произход, особено при ползването на следните права.



16 Конституция на Република България, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

17 Закон за защита срещу дискриминацията, 1 чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

18 Семеен кодекс - Обн. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.11 от 7 Февруари 1992г., попр. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 1992г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г.

19 Семеен кодекс - чл. 31. (1) Произходът от майката се определя от раждането. Това важи и когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. (2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.

Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. (2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.

Чл. 37.(1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. (2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход. (3) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите по предходния член припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора.

Чл. 39. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, при заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Чл. 40. Произходът от майката може да се търси с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 32.

Чл. 41. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Чл. 43. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Чл. 53в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. (2) Регистърът съдържа информация за:

1. личните данни на детето;

2. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;

3. наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;

4. личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и данни за здравословното им състояние;

5. контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;

6. специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;

7. причините за извършеното настаняване;

8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването.

(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.

Чл. 117. (1) Дейността на настойника е почетна. (2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния.

Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен малолетния. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен непълнолетният.


20 Закон за закрила на детето - обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 18.04.2003 г., в сила от 18.04.2003 г.

21 Закон за закрила на детето – Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. (2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

Чл.11, ал.2 Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и в присъствието на друг подходящ специалист.


22 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - Чл. 1 Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност

23 Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7 - виж бележка 9.

24 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства - виж бележка 11.

25 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация – Чл.1, чл.5 – виж бележка 15.

Чл. 17, ал. 1. Никой не може да бъде обект на своеволно и незаконно вмешателство в личния му живот, семейството му, дома или кореспонденцията му, нито на незаконно накърняване на неговата чест и добро име. 2. Всяко лице има право на законна защита срещу подобно вмешателство или накърняване.

Чл. 18, ал. 1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение. 2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

Чл.24, ал. 1. Всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква.



26 Конвенция на ООН за правата на детето - приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 година, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11 април 1991 година - ДВ, бр. 32 от 1991 година, в сила от 3 юли 1991 година.

27 Конвенция на ООН за закрила на детето – ЧЛЕН 8 1. Държавите-участнички се задължават да зачитат правото на детето да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително гражданското име, и семейни връзки, както са признати от закона.

ЧЛЕН 12, 1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето. 2. За тази цел на детето е предоставена по-специално възможност да бъде изслушвано при всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или пряко, или чрез представител или съответен орган по начин, съответствуващ на процедурните правила на националното законодателство.



ЧЛЕН 14 ?

ЧЛЕН 30 В тези държави, в които съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства или коренно население, на дете, принадлежащо към такова малцинство, или произхождащо от коренното население, няма да се отказва правото, в общност с другите членове на неговата или нейната група, да се ползува от неговата/ нейната собствена култура, да изповядва или практикува неговата/ нейната собствена религия, или да използува неговия/ нейния собствен език.



28 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – приета на 01.02.1995 г., ратифицирана от 38-o Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. - ДВ, бр. 18 от 1999 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г., в сила за Република България от 1.09.1999 г.

29 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл. 3, ал.1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото на свободен избор дали да бъде третирано като такова или не, като нито от този избор, нито от упражняването на правата, свързани с този избор, не могат да произтекат каквито и да било неблагоприятни последици.

30 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

31 Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

32 Закон за задълженията и договорите - чл. 45, ал. 1 - Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму; ал. 2 - Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 49 Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.



33 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

34 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства - виж бележка 11.

35 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а. - виж бележка 13.

36 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 - приета на 03.09.1953 г. Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г.

37 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 - чл.3 Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Чл.14 Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.



38 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация – Член 1 и Чл. 5 – вж. по-горе бележка 15;

е) икономически, социални и културни права, в частност:..iv) правото на обществено здравеопазване, медицинско обслужване, социални осигуровки и обществени услуги;



39 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства - чл.4, ал.1 и ал.2 - 1. Страните се задължават да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение се забранява всякаква дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство. 2. Страните се задължават да приемат, ако е необходимо, подходящи мерки за утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национални малцинства, и тези от мнозинството. В това отношение те надлежно отчитат специфичните условия, в които се намират лицата, принадлежащи към национални малцинства.

40 Документите са на разположение във Фондация “Романи Бах” и пълните им текстове могът да бъдат получени след поискване. E-mail за връзка: baht2000@rtsonline.net

41 Необжалвано и влязло в сила.

42 Асен Йорданов, Илия Димитров, Мария Григорова, Георги Стоянов, Ганул Хюсеин, Ангел Христев, Васко Борисов, Стефан Ангелов – всички от кв.”Столипиново”, Пловдив.

43 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

44 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

45 Закон за енергетиката и енергийната ефективност - чл. 2, ал.3: При производството, вноса, износа, преноса, разпределението и продажбата на енергия и горива се гарантира защита на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, интересите на потребителите и националните интереси.

46 Използвано и в исковата молба пред българския съд, тъй като на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията представлява част от вътрешното право

47 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

48 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

49 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13.

Чл. 7 Никой не може да бъде подлаган на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание. …



50 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 - чл.3, чл.14 - виж бележка 37.

51 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15; е) икономически, социални и културни права, в частност:... iv) – виж бележка 38.

52 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

53 Случаят е висящ.

54 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

55 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

56 Закон за енергетиката и енергийната ефективност - чл. 2, ал.3 - виж бележка 45.

57 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

58 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

59 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

60 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация Чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15; е) икономически, социални и културни права, в частност:... iv) – виж бележка 38.

61 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 - чл.3, чл.14 - виж бележка 37.

62 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

63 Христо Христов, Александър Димитров, Асен Асенов, Димитър Асенов – всички от Стара Загора.

64 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

65 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

66 Закон за задълженията и договорите - виж бележка 31.

67 Граждански процесуален кодекс - чл. 97, ал.2. Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

68 В случая не е използвано, тъй като казусът е успешно разрешен на национално ниво.

69 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

70 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал. 2. – Лицата, принадлежащи към малцинства, имат правото активно да участват в културния, религиозния, обществения, икономическия и управленческия живот.

Чл. 4, ал.1 - Виж бележка 11.



71 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

72 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15;

е) икономически, социални и културни права, в частност: .... f) правото на достъп до всяко място или услуги, предназначени за използване от обществеността, като транспорт, хотели, ресторанти, кафенета, театри и паркове.



73 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

74 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 28.

75 Христо Христов, Александър Димитров, Асен Асенов, Димитър Асенов – всички от Стара Загора

76 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

77 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

§ 1, т.5. "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.



78 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

79 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

80 В случая не е използвано, тъй като казусът е успешно разрешен на национално ниво.

81 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

82 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал. 2. - виж бележка 70; Чл. 4, ал.1 - виж бележка 11.

83 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

84 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 17; е) икономически, социални и културни права, в частност:...f) - виж бележка 72.

85 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

86 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

87 Бисер Асенов, Ангел Пашов, Димитър Василев

88 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж по-горе бележка 1.

89 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3. § 1, т.5. - виж бележка 77.

90 Наказателен кодекс - чл.162 - Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

91 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

92 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

93 В случая не е използвано, тъй като казусът е успешно разрешен на национално ниво

94 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

95 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал. 2. - виж бележка 70; Чл. 4, ал.1 - виж бележка 11.

96 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

97 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15; е) икономически, социални и културни права, в частност:... f) - виж бележка 72.

98 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

99 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

100 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

101 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3. § 1, т.5. - виж бележка 77.

102 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

103 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

104 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

105 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал. 2. - виж бележка 70; Чл. 4, ал.1 - виж бележка 11.

106 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

107 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 17; е) икономически, социални и културни права, в частност:... f) - виж бележка 72.

108 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

109 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

110 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

111 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3. § 1, т.5. - виж бележка 77.

112 Наказателен кодекс - чл.162 – виж бележка 90.

113 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

114 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

115 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

116 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.2, ал. 2. - виж бележка 70; Чл. 4, ал.1 - виж бележка 11.

117 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

118 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15;е) икономически, социални и културни права, в частност:... f) - виж бележка 72.

119 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

120 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

121 Еднолично акционерно дружество с общинско имущество – Столична община

122 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

123 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

§1. По смисъла на този закон:

6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.


124 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

125 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

126 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

127 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

128 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

129 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15; е) икономически, социални и културни права, в частност:...iv) - виж бележка 38.

130 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

131 Случаят е висящ.

132 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.



133 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

134 Закон за закрила на детето – чл.10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. (2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

135 Закон за народното здраве - чл.3а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със:

1. спешна медицинска помощ;



136 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

137 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

138 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

Чл. 25 - 1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.


2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

139 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

140 Международен пакт за икономически, социални и културни права - приет на 03 януари 1976 г., ратифициран от България на 23.07.1970 г., ДВ, бр. 60 от 1970 г., обн., ДВ, бр. 43 от 28.05.1976 г., в сила от 23.03.1976 г.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница