Даваш ли, даваш, балканджи Йово
хубава Яна на турска вяра?
Яна не давам на турска вяра.
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
-
Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
-
Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат и го разпитват:
-
Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
-
Море войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.
Избодоха му и двете очи
и не го питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня,
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовано тихо говори:
-
Остани сбогом, брате Йоване!
-
Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!
Сподели с приятели: |