Дипломант: Научен ръководител: Вероника Димитрова доц д-р Иван Соколов Ф№147922003 гр. Пловдив 2016г
Изтегляне 1.96 Mb.
|
Свързани:
Moi Finansovi resheniq, Yoga I Aurveda, vtora glava, Магистърска теза - Диана Леви
- Навигация на страницата:
- 4. Обхват и спецификата на борсовия пазар
- ГЛАВА ВТОРА
- 2. Организационно-управленско устройство на фондовите борси
- 3. Членове на фондовите борси
| Борсата и финансирането на предприятията
Борсата е финансова институция, която подпомага и осъществява финансирането на предприятията. Всяко предприятие, което е въведено на борсата и на което са нужни капитали, може да ги осигури по два основни начина: а) като сключи заем - банков или облигационен - и задлъжнее към кредиторите си, или б) като увеличи своя акционерен капитал чрез емитиране на пласмент на акции. Очевидно от втората възможност за финансиране могат да се ползват само акционерните фирми и предприятия. Получаването на облигационен заем от компаниите обикновено става чрез посредничеството на банките. Последните осъществяват цялата маркетингова дейност и извършват пласмента на облигациите на първичния пазар, т.е. сред първоначалните кредитори или купувачи на облигаците. Подготовката и осъществяването на един облигационен заем преминава през три основни етапа, а именно: уточняване целите и условията (проекта) на заема, включително получаване на разрешение, ако такова е необходимо, от специализираните за тази цел органи; материално-техническа подготовка на заема, уточняване параметрите на емисията, отпечатване на облигации, сключване на контракти за пласмент на облигации и др.; непосредствен пласмент на заема или облигациите на първичния пазар. Естествено, основните параметри на всеки облигационен заем си остават сума, срок, лихвен процент, комисионна на по средниците и начин на погасяване (на равни интервали от врем с постоянна или с постоянно нарастваща, респективно намаляваща сума). Условията на облигационния заем съдържат и възможността за евентуално трансформиране на облигациите (конвертируеми облигации) в акции. Фирмата, предприятието, компанията, ако има статут на акционерно дружество, може да увеличи своя капитал и емитира нови акции, които да пласира на първичните и на вторичните пазари за увеличаване на акционерния капитал обикновено се взема от Общото събрание на акционерите, а техническата операция по емитирането и пласмента на акциите се осъществява по правило от банките. При емитирането на нови или допълнителни акции от едно функциониращо акционерно дружество възниква въпросът за акциите на старите акционери. Следователно трябва да се защитят интересите на старите акционери. Това става чрез предоставянето на правото за покупка на нови акции от старите акционери за сума равна на дела на резервния капитал, който те ще преотстъпят на новите акционери. Това право е, така да се каже, безплатно и трябва да им бъде заплатено от новите акционери. Новите акционери заплащат по такъв начин дела, който те ще получат от резервния капитал на компанията. С други думи, при пускането на нови акции се обезценява капитала на старите акционери и те трябва да бъдат обезщетени. Новите акционери от своя страна следва да заплатят достъпа си до резервите на компанията. Казаното дотук може да се илюстрира със следния абстрактен пример: Да приемем, че балансът на организация „X” АД показва следното: - Собствени капитали.................................40 000 х. лв. от който: - Уставен капитал.......................................20 000 х. лв. - Задължителни резерви..............................2 000 х. лв. - Доброволни резерви.................................18 000 х. лв. Приемаме по-нататък, че уставният капитал се състои от 200 хил. акции по 100 лв. 200 хил. акции по 100 лв. = 20 000 х.лв. При тези данни реалната (математическа) стойност на една акция ще бъде: собствени капитали / брой на акциите = 40 000 000 / 200 000 = 200 лв. Допускаме, че „X” АД желае да увеличи своя капитал като емитира 100 000 нови акции по 100 лв., т.е. то желае да увеличи своя капитал с 10 000 000 лв.(100 000 акции по 100 лв.). След емитирането и пласмента на новите акции пасивът на баланса ще показва следното: - Собствени капитали...............................50 000 000 лв. от които: - Уставен капитал......................................30 000 000 лв. - Задължителни резерви..............................2 000 000 лв. - Доброволни резерви...............................18 000 000 лв. След пускането на новите акции реалната (математическата) стойност на една акция вече ще бъде: 50 000 000 / 300 000 = 166,67 лв. Примерът показва, че реалната или математическа стойност на една стара акция намалява от 200 на 166,67 лв. или с 33,33 лв. Всеки стар акционер би трябвало в този случай да загуби от притежавана от него акция по 33,33 лв. За да не претърпят старите акционери тази загуба те получават право за покупка на нови акции за всяка акция по 33,33 лв. Това право те могат да го реализират по два начина, а именно: чрез безплатното получаване на нови акции в размер на остойностеното им право за покупка на нови акции, или чрез продажбата му и получаването на неговата равностойност в пари. Ако продължим примера и допуснем, че стар акционер „У” притежава в „X” АД 100 акции, това означава, че той ще получи права за покупка на нови акции в размер на 33,33 лв. (100 акции по 33,33 лв.) След реализирането на правото му на покупка на нови акции капиталът на стария акционер се запазва непокътнат или в рамките на същата реална или математическа стойност. Впрочем, до пускането на новите акции, акционерът „У” притежава 100 акции по 200 лв. реална или математическа стойност, което се равнява на стойност на реален капитал от 20 000 лв. След пускането на новите акции нещата ще изглеждат така: - 100бр. акции по 166,67 лв. реална стойност 16 667 лв. - право на нови акции или равностойността му 3 333 лв. Общо реален капитал: 20 000 лв. От примера става ясно, че при пускането на нови акции посредством предоставеното право на старите акционери за придобиване на нови акции в размер на намаляването на реалната (математическа) стойност, на акциите им те напълно са обезщетени и удовлетворени. Изгодата за предприятието и неговите акционери е, че то увеличава своя собствен капитал и по такъв начин има възможност да разшири и иновира своята дейност. 4. Обхват и спецификата на борсовия пазарПонятието „борсов пазар“ няма еднозначно тълкуване в отделните страни. Неговото съдържание може да се анализира от различни позиции в зависимост от: развитостта на пазара на ценни книжа, правната уредба и приетата в страната организационно-управленска структура на фондовата борса, механизма на действие и котирането на ценните книжа и т.н. По принцип борсовият пазар включва в своя обхват търговията с ценни книжа на фондовата борса в страната. Именно обаче по-широкия или по-тесен обхват на дейност на различните фондови борси в света, довежда до нееднозначното тълкуване на понятието „борсов пазар“. Като се изходи от организацията и механизма на действие на борсите в Европа и Америка може по различни признаци да се характеризират пазарите като се потърси отликата (доколкото тя съществува навсякъде) между борсовия и извънборсовия пазар и да се обобщи, че: От гледна точка на институционализирането на пазарите в Америка много ясно се разграничава борсовият от извънборсовия пазар, тъй като всеки пазар се свързва с конкретна институция, под чиято егида съществува. Така например, Нюйоркската фондова борса е типичният борсов пазар, a NASDAQ е т.нар. извънборсов или ОТС пазар. В Европа обаче процесите не са така ясно обособени и се среща голямо разнообразие в обхвата на борсовия пазар. Тенденцията на „размиване“ границите на борсовия и извънборсовия пазар още по-силно се изразява с процесите на поглъщане, обединяване и глобализиране на пазарите на ценни книжа, както и с възникването на нови форми на електронна търговия. Независимо от приближаването на границите между борсовия и извънборсовия пазар от институционална гледна точка считаме, че всички пазари, които са под егидата на фондовата борса са борсови пазари. Онези, които са извън нейния обхват, могат да се наричат извънборсови (ОТС - over the counter) пазари или по друг начин - напр. електронни комуникационни връзки (ECN - Electronic Communication Networks), алтернативни търговски системи и др. Следва да се отбележи, че в света редица пазари с характеристики на извънборсови съществуват под егидата на фондовата борса. В тези случаи е по-правилно те да не носят името извънборсови, а да се наричат напр. неофициални или свободни пазари, както това е в България. От функционална гледна точка и най-вече от позицията на специалното допускане до търговия на ценните книжа, може да се твърди със сигурност, че официалният и „околоборсовият“ пазар са типични борсови пазари. При извънборсовия пазар съществуват две възможности - търговия с всички книжа без преминаване през процедура на специално листване и търговия с качествени, вече допуснати на официални и „околоборсови“ пазари книжа. В първия случай е очевидно, че търговията на извънборсовия пазар не отговаря на едно от най-важните условия за борсова търговия, но във втория случай независимо, че книжата се търгуват през системата на ОТС пазара, те имат качествата на елитни книжа и сделките се сключват по подобие на електронната борсова търговия. Следователно от функционална гледна точка разликата между борсовата и извънборсовата търговия се заключава до известна степен в качеството на книжата за тези, които по принцип не отговарят на изискванията на официалния и „околоборсовия“ пазари и в системите за електронна търговия. От гледна точка на видовете ценни книжа, посредниците или конкретното място на осъществяване на сделките, то между борсовия и извънборсовия пазар по принцип не може да се прави съществена разлика. Така е, защото на тях се сключват сделки с всички финансови инструменти при все, че в Америка „търговията с всички федерални и общински държавни облигации се извършва извънборсово“, а в Европа търговията с деривати преминава под егидата на фондовата борса. При посредничеството на борсовия пазар преди всичко играят брокерите, а на извънборсовия пазар - дилърите, но имайки предвид възможността за съчетаване на дейностите и организацията на конкретните пазари в отделните страни, то тази разлика остава повече в миналото, отколкото в настоящи дни. От позициите на мястото на осъществяване на сделките разликата също е незначителна. Когато търговията се осъществява присъствено, то мястото на борсовия пазар е борсовия под в сградата на фондовата борса. Когато се използва електронно котиране, то различни при двата пазара са само начините на провеждане на търговете и системите за котиране. В този аспект борсовият и извънборсовият пазар представляват онова икономическо пространство, в което се осъществяват взаимоотношенията между купувачите и продавачите на финансови инструменти по определената електронна система. Ето защо с основание се счита, че извънборсовият пазар или „ОТС пазарът от формална гледна точка не е фондова борса“34, но в същото време Федерацията на световните фондови борси го поставя (има се предвид NASDAQ) в класациите наред с фондовите борси в света. Явно в световен мащаб електронизацията на търговията с ценни книжа до такава степен е „размила“ разликите между традиционната борсова и извънборсовата търговия, че наистина може да се каже, че различията в голямата си част са „формални“. В света, независимо от стремежа за унифициране на търговията с ценни книжа, борсовият пазар е организиран по различен начин. Съществуват страни в които борсовият пазар се свързва единствено с функционирането на официалния (организиран и листиран) пазар на ценни книжа, като дейността на фондовата борса (независимо дали котировката е с извикване на глас или електронна) включва изключително търгуването на книжа на елитни дружества. Подобна е практиката на Нюйоркската фондова борса. Явно е, че официалният пазар е „ядрото“, обликът на борсовия пазар. Борсовият пазар в други страни има малко по-широк обхват и включва в себе си освен търговията с листирани ценни книжа на фондовата борса, също и покупко-продажбите на „околоборсовия пазар“. Всъщност в сградата на фондовата борса се извършват сделките и на двата посочени пазара. Така например, търговията с акции на Токийската фондова борса е организирана на две нива (секции), които може да се оприличат на официалния и „околоборсовия“ пазар. В първото ниво (ICHIBU) се котират книжата на компании с голяма активност, а във второто ниво (NIBU) - акции на предприятия с по-ограничени възможности. В редица европейски страни - Франция, Белгия, Холандия Португалия и др. в състава на фондовата борса, като субпазар влиза втория пазар. Не винаги обаче „околоборсовия“ пазар е прикрепен към основната фондова борса в страната. В Испания голяма част от транзакциите с ценни книжа минават през Мадридската фондова борса, но „вторият“ пазар съществува самостоятелно в Барселона. Като извод може да се направи, че без съмнение в обхвата на борсовия пазар влизат официалният (наричан още първи) и „околоборсовият“ (или втори) пазари. В някои страни борсовият пазар се проявява в доста широки диапазони. Това е последица преди всичко от обстоятелството, че към фондовата борса са създадени и функционират редица субпазари или пазарни сегменти. Във Франция например, Парижката фондова борса, влизаща в Euronext включва в своя обхват следните пазари: първи пазар (наричан преди официален), втори пазар, нов пазар, свободен пазар (заместващ съществуващия до 1998г. извънборсов пазар), опци- онен пазар на Париж, на който се котират деривати, свързани с акции и индекси (MONEP - Marche des options negociables de Paris) и международен срочен пазар на Франция (MATIF - Marche a terme international de France), където се търгуват деривати с лихвени проценти и стоки. Не бива да се остава с впечатлението, че цялата търговия с ценните книжа на фондовата борса на Париж се осъществява на едно място. По-важното в случая е, че тази доста обхватна търговия е организара на под егидата на борсата. В този аспект борсовият пазар е доста широко понятие, покриващо се с вторичния пазар на ценни книжа. Направеният бегъл анализ на обхвата на борсовия пазар в различни страни по света ни навежда на мисълта, че той може да се разглежда в тесен и широк смисъл на думата. В тесен смисъл под борсов пазар приемаме да се разбира сключването на сделки само на официалния и „околоборсовия“ пазар на фондовата борса, на които се допускат (листват, въвеждат или регистрират) до търговия ценните книжа на дружествата. Това е вторичен пазар на акции и облигации, регулиран и контролиран от независим или държавен орган. В широк смисъл на думата борсовият пазар включва търговията на организираните и регулирани пазари на всички видове финансови инструменти, които съществуват под егидата на фондовата борса. Именно в този, широкия смисъл се разбира обхватът на борсовия пазар в България. В обхвата на борсовия пазар освен официалния (първи) пазар и „околоборсовия“ (втори) пазар са изградени още трета пазар и нов пазар. Трети пазар (Third market) на ценни книжа съществува в Англия и САЩ. В Англия той възниква през 1987 г. като трето пазарно ниво на фондовата борса. Този пазар претърпява множество правни и организационни промени във времето и в САЩ е известен повече като извънборсов пазар. В Европа възниква нов вид пазар за вторична търговия с ценни книжа, който би могъл да се причисли към „околоборсовия“ и това е т.нар. нов пазар (NM - Nouveau Marche, New Market). Той съществува в почти всички страни дори бе направен един от първите опити за борсово обединение и глобализация на новите пазари в Париж, Брюксел, Амстердам и Франкфурт. За съжаление тази нова формация просъществува кратко, от април 1997 до декември 2000г., но тя даде тласък на новата паневропейска борса Euronext. Значението му в последните години силно нарасна и този NM вече има самостоятелно място в структурата на борсите, влизащи в обединението Euronext. Един от първите нови пазари е Lе Nouveau marche във Франция. Той възниква през 1996 г. с цел да обслужва малките и средни предприятия (особено тези в областта на иновациите), които имат ниска капитализация, но са с голям потенциал на нарастване на капитала. Това са фирми, които търсят чрез борсата да открият нови източници за финансиране така, че да ускорят своето развитие. За да улесни достъпа на тези фирми до новия пазар, борсата не предявява към тях високи изисквания, при все че поставя критерии и прагове за допускане до търговия. Като основен извод от първа глава може да се каже, че борсовият пазар има различен обхват в отделните страни, но с директивите за унификация на борсовата търговия и с глобализацията на фондовите борси в Европа и света той навсякъде е: вторичен пазар на ценни книжа; организиран от фондовите борси; регулиран от държавен или независим орган; е пазар, на който книжата се допускат до търговия; място, където посредниците купуват своите места; икономическо пространство за електронна търговия с финансови инструменти ГЛАВА ВТОРАПРАВНО УСТРОЙСТВО И ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ФОНДОВИТЕ БОРСИ1. Правна регламентация на фондовите борсиПравната форма на фондовите борси зависи от законодателството в съответните страни и дава отражение върху организационното устройство на тези институции. Както е известно борсите могат да бъдат: публично-правни, частно правни и смесени компании, които често са или дружества с ограничена отговорност, или акционерни дружества. Последните се различават от другите акционерните дружества в икономиката, защото в голямата си част борсовите акционерни дружества са нетърговски организации, нераздаващи дивиденти и не поставящи като приоритет в дейността си формирането на печалба. В този аспект борсите - акционерни дружества в света се разграничават на: борси-търговски дружества и борси - нетърговски дружества. През втората половина на XX век в света господства традиционното разбиране, че борсите са нетърговски и непечеливши организации. Подобно на благотворителните и религиозни организации те имат нетърговски статут и се ползват от данъчни облекчения. В тези години фондовата борса се разглежда преди всичко като инфраструктура, призвана да осъществи поставените задачи и да посредничи в търговията с ценни книжа. В края на XX век представата за юридическия статут на борсите и за тяхната некомерсиална цел се променя. Постепенно голяма част от тях преминават през т.нар. процес на комерсиализация (demutualization). Това е "процес на преход от разбирането за борсата като непечалбоносна, нетърговска организация, намираща се в собственост на членовете си, към разбирането за борсата като търговска компания, намираща се в собственост на акционерите си". Първата борса, изменила своята организационно-правна форма, е Стокхолмската фондова борса, която през 1993 г. се преобразува в компания с ограничена отговорност. В Италия през 1997 г. фондовата борса от държавна се преобразува в акционерно дружество (Borsa Italiana). В Швеция фондовата борса съществува в състава на холдингова компания, намираща се в собственост на акционерите си. До 2000 г. германските фондови борси са публично-правни учреждения, а днес те са акционерно дружество "Немска борса" (Deutsche Borse AG). Новите борсови сдружения и обединения изменят правния статут и организационно-правната форма на Парижката, Брюкселската, Амс- тердамската и Лисабонската фондови борси на основата на образуването на Euronext. Интересна е организационно-правната структура на борсите в Русия. Всички фондови борси са нетърговски дружества или както там се наричат нетърговски партнъорства, а валутните и стоковите борси, в които има фондови отделения (секции), са акционерни дружества от закрит тип. До 28.12.2002 г. по руското законодателство фондова борса може да се създава само във формата на нетърговско партнъорство. Това се дължи на факта, че специалистите са възприемали борсата само като непечалбоносна организация, нераздаваща дивиденти. На базата на промененото световно виждане по тези въпроси и превръщането на борсите в търговски дружества, чиято цел е реализирането на печалба, увеличаване стойността на акциите и продажбата им на самата борса, руското законодателство утвърждава идеята, че фондовите борси могат да съществуват както като нетърговски партнъорства, така и като акционерни дружества. Хармонизиране на законодателството на Българската фондова борса с европейското За да бъдат очертани най - общо непосредствените перспективи пред капиталовия пазар в България е необходимо първо да бъдат изведени някои от тревожните характеристики на днешното му състояние относно историята и тенденциите. Голяма част от обемите и оборотите на “Българска фондова борса – София ” АД се дължат на сделки с “нетипични ” инструменти, (компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове ). Тези инструменти, въпреки огромното им значение по други причини, имат съпътстващо и временно присъствие на борсата. Интересът към търговия с тези инструменти в известна степен допринесе за повишаване на интереса и на доверието към капиталовия пазар като цяло. Приватизацията обаче е процес, ограничен във времето, поради което значението й от стратегическа гледна точка за пазара е ограничено. Ликвидността като цяло се подобрява, но остава съсредоточена върху малко на брой позиции. Съществуват и определени условности и ограничения при измерване на ликвидността при търговията с акции. Могат да се добавят и наблюдения от по - общ характер. Капиталовият пазар (“Българска фондова борса – София” АД) остава: непопулярен и /или непознат като алтернативна среда за финансиране от потенциалните емитенти на публично търгувани ценни книжа. По този начин много малка част от българската икономика е представена на борсата, непопулярен и /или непознат и за потенциалните инвеститори. Това в особена степен се отнася за масовия инвеститор (спестител), който би следвало да бъде основен фактор за един жизнен пазар, но който все още търси други, макар и крайно ограничени, финансови продукти и услуги. Активността на фондовата борса е разпределена предимно между ограничен кръг от институционални и професионални инвеститори. Капиталовият пазар (“Българска фондова борса – София ” АД) е изправен пред нарастващ конкурентен натиск от страна на другите канали за финансово посредничество, най-вече банковата система, но също и други канали за разпределения на ресурси (напр. застраховане, или лизинг). Разбира се, възможен е и обратният положителен ефект напр. банките като емитенти да са представени на борсата, или застрахователни и пенсионни дружества да инвестират в публично търгувани книжа), но той засега остава ограничен. Капиталовият пазар (“Българска фондова борса – София” АД) следва да се развива в нарастващо конкурентна и променяща се среда поради процесите по изграждане на Единния пазар за финансови услуги в рамките на ЕС. През последните години се предприемат поредица от институционални и правни инициативи по интегрирането на финансовите пазари в Европа, но процесите на консолидация и интернационализация са обусловени и от чисто пазарни причини. Всичко това предопределя необходимостта от разработване и последващо прилагане на Стратегия за развитие на капиталовия пазар и след 2010 г. С присъединяването на България към ЕС се формираха едни от определящите елементи на икономическата политика на България, а това неизбежно се отразява и на капиталовия ни пазар. Всъщност в значителна степен именно поетите ангажименти и постигнатите договорености на членство в ЕС формират основата на българската нормативна и регулативна практика. Налага се хармонизирането на българското законодателство в областта на ценните книжа с европейското acquis. Свободното извършване на финансови услуги е сред основните свободи, на които се основава функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз, като конкретно в областта на ценните книжа са приети множество важни директиви за координация на: изискванията на изготвяне, проверка и разпространение на проспектите, които трябва да се публикуват при публично предлагане на прехвърляеми ценни книжа, с която се въвеждат специализирани изисквания за първоначално предлагане на ценни книжа на обществото, условията за официална регистрация на ценни книжа за търговия на фондова борса. Директива за: - предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа, която се прилага към предприятията, които имат за предмет на дейност набирането на средства от обществото и инвестирането им в ценни книжа на базата на разпределението на риска. Приложното поле на директивата включва единствено предприятията за колективно спестяване и инвестиране, които постоянно предлагат на обществото и изкупуват обратно притежаваните от инвеститорите акции или дялове от имуществото им, т. е. които са от отворен тип - за информацията, която подлежи на оповестяване при придобиване или разпореждане с дялово участие в дружество, чиито акции са приети за търговия на фондовата борса; - за инвестиционните услуги в областта на ценните книжа. Тя хармонизира основните изисквания за извършване на дейност от инвестиционните фирми (посредници) на територията на Европейската общност, като едновременно с това въвежда принципа на взаимното признаване на издадените разрешения (т .нар . “единен паспорт”); - за изискванията към изготвянето, одобрението и публикуването на проспект в случаите на публично емитиране на ценни книжа или тяхната регистрация за търговия на регулиран пазар; - за търговията с вътрешна информация и пазарните манипулации. Българското законодателство в голяма степен е хармонизирано с горните директиви. Всяка държава - членка трябва да осигури съществуването на един или повече компенсационни фондове и изисква всички инвестиционни фирми да членуват в такъв фонд. За разработването на нормативна уредба и поетапното постигане на пълно съответствие на схемите за компенсиране на инвеститорите у нас България е поискала преходен период до 31 декември 2009 г. С присъединяването ни към Европейския за българския капиталов пазар е важно не само съобразяване с общото европейско законодателство в областта, но и с други институционални или пък чисто пазарни тенденции, които са налице вътре в съюза. От гледна точка на институциите, интеграцията на капиталовите пазари е важен елемент за постигането на един завършен вътрешен пазар в рамките на ЕС. Европейските усилия в тази посока датират още от средата на 1980-те години , Определят се приоритетите по интегриране на финансовите пазари в рамките на съюза . Българският капиталов пазар трябва да се впише в тези процеси. Още по -важно обаче е да се подчертае и това, че успоредно с тях в Европа протичат и консолидационни процеси на чисто пазарна основа. Свидетели сме на различни форми на хоризонтална и вертикална интеграция на националните пазари, както и на трансгранично обединение на капиталови пазари (съответните тържища). Налице са силни тенденции за интегриране на финансовите пазари в международен план и това трябва да се има предвид и у нас. Друга гледна точка към перспективите специално на БФБ е те да бъдат погледнати през призмата на постигнатото или на вече установените проблеми при останалите присъединили се към ЕС страни. Анализите са единодушни в един от изводите си - а именно, че самостоятелното оцеляване на източноевропейските борси ще бъде много трудно, следователно могат да се обобщят следните възможности за развитието им: Опити за самостоятелно оцеляване – те ще бъдат свързани най - вече с необходимостта от съкращаване на разходите на отделните тържища и същевременно повишаване на приходите (което предполага например привличане на емитенти и повишаване на ликвидността). Стратегически съюзи – каквито европейската практика вече познава. Съюзите в този смисъл не предполагат сливания или обединения, а различни варианти на обмяна на информация, координиране на правилата, създаване на възможност за ползване на общи платформи за подаване на поръчки, търговия и приключване на сделките. Обединения – които също могат да приемат различна форма (сливания, вливания, поглъщане или капиталово участие). Европейската практика вече дава примери и за такива сценарии на развитие. От изложеното дотук може да се обобщи, че настоящата роля на капиталовия пазар в рамките на финансовия сектор на страната е ограничена. Необходимо е по-нататъшно усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба и на пазарната инфраструктура. Растяща конкуренция от страна на чуждестранни пазари на ценни книжа, където могат да бъдат привлечени големите български компании. Растяща конкуренция, породена от перспективите за по - свободно предоставяне на финансови услуги, което би довело до повече възможности за българските инвеститори да участват пряко на външните пазари. Растяща конкуренция за българските посредници, поради навлизането на чуждестранни посредници на местния пазар. Евентуален ефект на “изтласкване” на капиталовия пазар като алтернативен канал за посредничество под натиска на идващи в България средства по линия на европейски фондове или по линия на преки чуждестранни инвестиции. Това очертава необходимостта от предприемане на стратегически действия от страна на институциите и на участниците на българския капиталов пазар с цел постигане на устойчивост на пазара. Действията трябва да бъдат насочени към: • Укрепване на организирания капиталов пазар в лицето на БФБ чрез нови продукти и услуги (напр. дериватен пазар или поемане на определен сегмент от българския паричен пазар); • Откриване на подходящи потенциални нови емитенти; • Привличане като емитенти специално на МСП; • Допълнителни промени в нормативната уредба с цел стимулиране на интереса на инвеститори и емитенти; • Форми на регионално сътрудничество или обединение; • Установяване на стратегическо партньорство с пазар (и) от ЕС. Необходимо да бъдат осъзнати два важни извода: Настоящият период на относителен подем на пазара в действителност предлага една от последните удобни възможности за планиране и прилагане на мерки от стратегически характер за бъдещето на капиталовия пазар (в частност на борсовата търговия). Приключването на приватизационните процеси и фактът на вече изградени институционална и нормативна среда трябва да намалят очакванията към държавата и към държавните институции и да съсредоточат повече усилията на участниците на пазара. Не само настоящата роля на капиталовия пазар в рамките на финансовия сектор на страната е ограничена, но и перспективите за неговото развитие в непосредствено бъдеще са противоречиви, въпреки положителните тенденции от последните години и положителните непосредствени очаквания. Някои от най-големите стратегически предизвикателства от вътрешен характер за българския капиталов пазар са следните: Намаляващо значение на приватизацията през фондовата борса. Временен характер на вторичната търговия с непарични платежни средства. Растяща конкуренция от други канали на финансово посредничество (най-вече банковата система). Недостатъчна популярност на българския капиталов пазар сред местните инвеститори и емитенти. Към посочените предизвикателства могат да бъдат добавени и други, свързани с процеса на присъединяване към ЕС и с глобализацията на пазарите. Необходимост от по-нататъшното усъвършенстване и хармонизиране на нормативната уредба и на пазарната инфраструктура. Растящата конкуренция от страна на чуждестранни пазари и на ценни книжа, където могат да бъдат привлечени големите български компании. Растящата конкуренция, породена от перспективите за по-свободно предоставяне на финансови услуги, което би довело до повече възможности за българските инвеститори да участват пряко на външните пазари. Растящата конкуренция за българските посредници, поради навлизането на чуждестранни посредници на местния пазар. Евентуален ефект на „изтласкване” на капиталовия пазар като алтернативен канал за посредничество под натиска на идващи в България средства по линия на европейски фондове или по линия на преки чуждестранни инвестиции. Макар и неизчерпателно очертаването на основните проблеми пред капиталовия пазар обуславя необходимостта от предприемане на стратегически действия днес от страна на институции и на участници на българския капиталов пазар с цел постигне не устойчивост на пазара след като приеха България в ЕС. 2. Организационно-управленско устройство на фондовите борсиНе е възможно да се обхванат всички организационно-управленски структури на фондовите борси в света, тъй като те се различават по много признаци - правна форма, степента на системите за управление, вид на членовете и различните съвети към борсата, брой на дирекциите и отделите, начин на сключване на сделките и т.н. и т.н. Организационната структура - това е анатомията на борсата. Тя представлява основата, в чиито рамки институцията функционира. На практика организационната структура обхваща подредените по определен йерархичен ред основни звена в борсата - управления, дирекции, отдели, а също и органите на управление и надзор. Известно е, че организационната структура на която и да е борса е плод на избраната стратегия за развитие на пазара на ценни книжа в страната и степента на глобализация на тази борса в европейските и световните борсови структури. Практиката показва, че наред с процесите на глобализация или мондиализация на пазарите, пряка връзка с организационната структура има комерсиализацията на борсите. Този процес се разраства бързо и по данни на международната федерация на борсите в последните години процентът на т.нар. непечалбоносни борси към печалбоносните коренно се променя. Цитираното съотношение има връзка и с един от аспектите на организационната структура на борсите в света. Забелязва се тенденция, че непечалбоносните борси често са организирани като нетърговски дружества, а печалбоносните като акционерни дружества. В тази насока, съобразно законодателството в съответните страни, степента на развитие на икономиката и пазара на ценни книжа, степента на навлизане на чужди инвестиции и отварянето на борсите към света и др., борсите изграждат една или друга обществена и стационарна структура. В зависимост от това дали борсата е организирана като нетърговско или като акционерно дружество в света се различават две организационни структури: организационна структура на фондова борса, изградена като нетърговско дружество е организационна структура на фондова борса, изградена като акционерно дружество. Двете организационни структури се различават помежду си основно по органа, който стои начело на институцията. При нетърговското дружество това е общото събрание на членовете, а при акционерното дружество - общото събрание на акционерите. Различия има и в комисиите към борсата и отделните дирекции. В света преобладаваща част от фондовите борси имат акционерна структура. От своя страна борсите-акционерни дружества се разделят на такива, които имат двустепенна система на управление - с управителен съвет и надзорен съвет, подчинени на върховния орган - общото събрание на акционерите. Такава структура имат борсите в развитите в пазарно отношение страни. В страните с по-слаборазвити пазари на ценни книжа се забелязва едностепенна система на управление - с надзорен съвет или борд на директорите, подчинен на общото събрание на акционерите. Организационната структура на борсата е длъжна да осигури спазването на основните цели, задачи и принципи на борсата, като същевременно изпълни добре своето предназначение на посредническа, търговска организация, вдъхваща доверие на всички участници в борсовата търговия и работеща в интерес на обществото и на себе си, спазвайки демократичните принципи на управление. За целта е необходимо да се изберат според закона необходимите органи за управление. Те представляват организационната структура, която се разделя на обществена и стационарна. Обществената структура обхваща предимно управлението на борсата и органите, които се избират, за да осъществят това управление, вкл. контрол. От гледна точка на мениджмънта обществената организационна структура се свързва със стратегическия мениджмънт. Главни действащи лица тук са топмениджърите на борсата. Стационарната структура бива функционална и спомагателна. Към изпълнителната или функционалната се отнасят всички дирекции и отдели на борсата, които се занимават с конкретни дейности по осъществяването на търговията с различните финансови инструменти на нея. В същото време на борсата работят също хора в счетоводен отдел, международен отдел, кадри и квалификация, публикации, транспорт и т.н. и те имат спомагателна функция относно пряката борсова търговия. 3. Членове на фондовите борсиПравно-икономическата рамка и организационно-управленската структура на фондовите борси по света предопределят и начина на членство на тях. В своята многовековна история борсата възниква и продължава да бъде членска организация. Електронизацията, комерсиализацията, глобализацията водят до промяна в обхвата, търговията и регулирането на борсовата дейност, но не оказват съществено влияние върху членството на борсите. По принцип да бъдеш член на дадена борса означава да: притежаваш място на борсата; имаш право да сключваш сделки на борсовия подиум; получаваш специализирана информация и др. Индивидуалните и институционални инвеститори, които не са членове на дадена борса, могат да търгуват на нея само чрез посредничеството на институция-член. В света членството на борсата е организирано по различни начини. На основата на избрани критерии може да се обобщи, че: В зависимост от вида на лицата се различават: борсови членове само физически лица; борсови членове юридически лица; смесен тип борсови членове - и физически и юридически лица. На Нюйоркската фондова борса борсовите членове са преимуществено физически лица, на Токийската фондова борса - юридически лица, а повечето борси от европейски тип са смесени. В България членството е преимуществено от юридически лица, независимо от факта, че в акционерната структура на борсата все още има малък брой физически лица. В зависимост от достъпа на външни лица на пода на борсата борсовото членство е: открито членство; закрито членство. При възникването на фондовите борси в зората на тяхното съществуване достъпът на борсата е бил свободен. Така напр. на Лондонската фондова борса всеки желаещ е можел да вземе участие в търговете, заплащайки по 6 пенса на ден. След този кратък начален етап фондовите борси са станали закрити, т.е. на техния под са могли да се сключват сделки само техни членове. Следователно принципно положение е, че на закритите борси достъпът на външни лица или т.нар. неборсово общество е забранен. Това правило стриктно се спазва, но с течение на времето любопитството и желанието на хората да видят и научат повече за този финансов пазар довежда до обособяването в някои борси (където сградите позволяват) на галерии за посетители или организирането на кратки туристически визити в сградата на борсата. Така напр. до началото на XXI век Парижката фондова борса предоставяше такава възможност на туристите, които се запознаваха с историята, основните функции и начина на функциониране на борсата и от втория етаж на сградата през бронирани стъкла можеха да надзърнат и видят пода на борсата и "играта" на нея, естествено без да оказват влияние на действията на посредниците. Днес на голяма част от фондовите борси цари тишина и не се осъществява видима търговия, защото дори сделките с деривати се осъществяват електронно. "Пале Брониар", красивата сграда на борсата в Париж, е затворена за посетители. Конкуренцията между фондовите борси, а също между тях и алтернативните търговски системи води до промяна в разбирането за закрито борсово членство. Забелязва се преход от затворената структура, в която всички основни въпроси се решават от членовете на борсата - участници в борсовите търгове, към структура с ясно разделение на правото на собственост и правото на участие в търговете. Особено на борсите, организирани като "печеливши" организации, акционерите-членове на борсата придобиват дял от борсата и разчитат на печалба и дивидент, а правото на участие в търговете предоставят на техни представители, физически лица, които работят за тях. Интересен е фактът, че голяма част от фондовите борси, които са членове на Международната федерация на борсите, принадлежи на своите членове, т.е. борсите остават членски организации независимо от засиления процес на комерсиализация. В зависимост от броя на членските места се различава: членство с конкретен брой членове; членство с променлив брой членове. От десетилетия броят на членовете на Нюйоркската фондова борса е точно 1366. При членството с конкретен брой членове място може да се придобие, само ако някой друг го продаде. При втория тип членство - с променлив брой членове, борсата постоянно емитира нови акции и това дава право на нови акционери да стават нейни членове. В зависимост от вида на юридическите членове борсата има: членство с предпочитание на търговски банки; членство с предпочитание на посреднически къщи; смесено членство, даващо право и банките и посредническите къщи да бъдат членове на фондовата борса. Известно е, че първият вид членство е характерен за европейския тип борси, особено за тези в Германия, Швейцария и др. Вторият тип е разпространен в САЩ, а смесеният, към който спада и членството в България, е предпочитан вече в повечето европейски страни. В зависимост от участието на чуждестранни лица в състава на борсата се различава: членство, осъществено само от родни физически и или юридически лица; членство, допускащо участие на чуждестранни лица. Повечето борси по света имат членство от втория тип. Такова е то и в България. Изтегляне 1.96 Mb. Сподели с приятели:
|